Профил на партийния активист
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Реших да основа Неправителствени организации в поддръжка на правдата и демокрацията. Знам, че никой няма да ме финансира, само че съм привикнал с това състояние. Важното е да подадем ръка на демокрацията, тъй като без нас е за на никое място.
НПО-то ще се назовава ВИЦ – Виртуален проучвателен център. „ Виртуален “ в смисъл на утопичен, сещате се. Първите му планове ще бъдат свързани с изследване на политическата реалност от патологична позиция и нейното въздействие върху мозъците на естествените хора.
Кои са основните настоящи лица в политическите вести? Това несъмнено са политическите партии. Когато се появяват съответни персони, те отново ни интересуват, доколкото произлизат от някоя партия или пък някоя партия въплъщават. Това е по този начин, тъй като системата, в която живеем (и която дотолкоз не харесва на избран тип кресливци, че желаят да я променят), е положителната остаряла многопартийна парламентарна народна власт.
За да разберем многопартийната парламентарна народна власт и да си разбираем постъпките на настоящите в нея лица, би трябвало за познаваме тези лица ¬– партиите. Ето за какво сътворих ВИЦ – с цел да ви разкрие някои съществени неща, дето се вика – да ви поотвори очите.
Една партия се състои от няколко типа хора:
1. Същински притежатели и крупни донори. Това са хора с благоприятни условия, които имат избран действен интерес към действителната политика (ние в НПО-тата се показваме по този начин – „ действен “, „ действителна “ – малко недодялано, само че пък авторитетно). Тези хора добре познават политикономията и знаят формулата „ пари → стока → пари прим “, като при тях тя звучи „ пари → власт → пари прим “. Условието и че постоянно „ пари прим “ > „ пари “. Разликата сред вложените в политика пари (капитал) и откраднатите посредством политика пари, назоваваме „ дял “. Същинските притежатели също по този начин знаят че връзките сред власт и пари са постоянно двупосочни – властта се трансформира в пари, само че и парите се трансформират във власт. Властта е безсмислена, в случай че не се обърне в пари, както и парите са безсмислени, в случай че не се извърнат във власт. Разбира се, тези формули са годни, когато става дума за огромни суми пари. Малките суми се трансформират единствено в кашкавал и сметка за парното, след което изчезват в небитието.
2. Лидери. Това са протагонистите и антагонистите, маските, които се появяват на сцената. Много рядко водачът на партията съответствува с нейния притежател (напр. Борисов). В множеството случаи водачът е аватар на дискретна подмолна група с съответни политически ползи. Един водач може да бъде протагонист или антагонисти (положителен или негативен основен герой) съгласно гледната точка. При Кирил Петков това проличава изключително ясно – за едни е „ просто Киро “, а за други е „ Киро елементарното “. Но това по никакъв метод не тормози категорията хора от предходната точка.
3. Висши партийци. Те се мъчат да имат вяра, че същинските решения ги взима водачът, тъй като по този начин им изнася. Обикновено висшите партийци светят с отразената светлина на водача си и когато излязат от неговата орбита, от тях не остава нищо {спомнете си Касим Дал, Лютви Местан, Цветан Цветанов и тям сходни. [Абе, Руди Гела нали щеше да прави „ собствен политически план “, какво стана? (виждате, че мисълта ми по този начин играе, че към този момент съм заставен да употребявам огромни, междинни и дребни скоби)]}. Висшите партийци са бъдещите депутати и министри, а в случай че партията им не успее да обезпечи това, трансформират се в в действителност нещастни и фрустрирани хора. Репетираната им усмивка остава същата, само че вътрешно се разяждат и стягат редиците за идващите избори. Ако видят, че тяхната партия и техният водач нямат късмет да задоволят упоритостите им, отиват в друга партия и при различен водач, без въобще да им мигне окото.
4. Активисти. На тях ще се спрем настрана, тъй като, в случай че не сте не запомнили, тематиката ни е „ профил на партийния деятел “ и върху нея е фокусирано изследването на ВИЦ.
5. Членска маса. Това са хора, които имат вяра, че като попадат в описите с членове на някоя партия, вършат света по-добър, или пък ги е боязън, че в случай че не са членове на тъкмо тази партия, животът им няма да се развие по този начин, както си го показват и както мечтаят. Има и такива хора, за които участието в каквото и да било укрепва тяхната еднаквост и ги кара да се усещат по-уверени в този подъл свят. По същия метод възпитаниците на елитни колежи носят съответните вратовръзки и пръстени цялостен живот – с цел да се откроят над масата и другите на видят, че са по-така.
6. Симпатизанти. Това са може би най-искрените и най-автентичните участници в политическия развой. Те от никого нищо не желаят, само че гласоподават за оня, който мислят, че ще е най-полезен за всички и най-адекватно ще се оправи с ръководството на държавния транспортен съд. Именно поради симпатизантите се вършат всички тези скъпи, ярки и опияняващи предизборни акции. За тях и за никой различен. Другите е ясно по какъв начин ще гласоподават, не е нужно да трошиш парà да ги навиваш за нещо, което и без друго ще създадат. Онези които гласоподават за някого, тъй като по този начин им е споделил работодателят или влиятелен родственик, не са симпатизанти, а елементарен планктон.
Да се върнем на деятелите и да погледнем вътрешната им конструкция, както биха се изразили експертите от ВИЦ. Активистите също са разнообразни типове. Може даже да не са действителни членове на дадената партия, само че горят в нейните алени пламъци. Имаме да вземем за пример професионално насочен деятел. Той още от непълнолетен юноша пърха към някой одобрен политик. Секретарства му, асистира му, а по време на избори раздава листовки и подвига телефона в щаба. Познавам такива деятели, които към този момент стигнаха много надалеч, въпреки и не в партията, в която започнаха. Те към този момент са професионални политици в положителния смисъл на думата, за разлика от легионите тщеславни дилетанти.
Имаме също и загрижения деятел. Чрез енергична поддръжка на своята партия, без да желае да прави кариера вътре в нея, загриженият деятел се надява да реши проблеми на своето прехранване, да завърти бизнес и по партийна линия да се добере до публични поръчки, или пък просто да го наредят на някаква синекура. Удивлявал съм се какъв брой синекури съществуват и се пазят за лоялните, въпреки и дребни, партийни деятели. Милиони са. 99% от тях не ги знаете. Лошото е, че това се все служби, на които към този момент мъчно може да се уреди някой отвън съответната партийна номенклатура. Списъците на тази номенклатура се простират чак до учителките в селските учебни заведения.
Идва суетният деятел. Той от партията си не желае нищо – нито постове, нито спекулация, нито синекура. Той живее, с цел да сияе пред родственици и познати, които не са партийни деятели като него. „ Вижте го, вижте го – шушукат любопитните съседи и се ръгат един другиго с лакти в ребрата, щом го зърнат да минава с вирнат нос. – Той е координатор на еди-кого-си “. Роднините и познатите стартират да си фантазират, че суетният деятел има въздействие, което може да реши и техни проблеми, може да им трансферира преимущество пред простосмъртните. И стартират да се подмазват на суетния деятел, да търсят непосредственост с него, да го твърдят, че са негови остарели и откровени другари. Нямате визия (аз имам, тъй като съм бил по-скоро не „ деятел “, а „ върховен партиец “), нямате визия, когато заблестите с някакъв политически ореол, какъв брой хора стартират да ви звънят по телефона и да ви твърдят в своята обич и преданост. Включително и съученици от прогимназията, които нито сте виждали, нито сте чували най-малко от 20 години. Имах подобен случай. Мой непосредствен другар стана външен министър в едно от предходните държавни управления. Един ден ми звънна телефонът с чужд номер и индивидът насреща се показа: „ Аз се споделям по този начин и по този начин и се обаждам от името на този и този, който беше координатор на вашата партия в Благоевград (види се във времената, когато самият аз към момента съм бил „ върховен партиец “). Става дума за следното: имам непосредствен, който е водач в посолството ни в Париж и в случай че може да остане на тази работа “… Така някои хора си мислят, че стават нещата – обаждаш се на някой чужд и – щрак! – готово. А може пък и по този начин да стават, знае ли човек? Вероятно ходатаят от Благоевград преди време е бил деятел при регионалния координатор, който аз, несъмнено, не познавам, и е решил, че му се поставя исторически дял. Решил е, че „ висшите партийци “ – било сегашни, било някогашни – са някакъв тип златни рибки, пред които можеш да предявиш предпочитание при избрани заслуги.
Има и комплексирани деятели. Комплексираният деятел нормално е човек уединен, нерешителен, неосезаем за другия пол (или от който там пол се интересува). Той търси еднаквост напълно отвън себе си, тъй като се опасява, че вътре няма да я откри. Най-смел е, когато е неизвестен. От разстояние също си го бива, само че при непосредствен контакт е презрян. Социалните мрежи са цялостни с такива шушумиги.
Лудите деятели са тези, които имат идеали и се борят за тях. Или пък имат вяра, че имат идеали и имат вяра, че се борят за тях. Или пък просто имат вяра в нещо, в което освен не си заслужава да се има вяра, само че дори е и нездравословно. Чисто луди деятели съвсем няма. Нашите здравни и обществени управляващи са към момента дотолкоз ефикасни, че чисто лудите, били те деятели или не, щом ги зърнат, ги прибират където би трябвало. Не, лудите деятели не са чисто луди. Когато си мажат главата с кетчуп, с цел да влязат в новините като пребити от полицията, те знаят, че един ден, рано или късно, ще станат депутати.
Най-сетне би трябвало да има и такива деятели, които, водени от своето остро и почтено политическо възприятие, са решени да спомогнат за налагането на даден светоглед и дадена ценностна система. Казвам „ би трябвало “, тъй като представители на подобен тип не са ми попадали пред очите, с което никога не желая да кажа, че ги няма. Такива хора се демонстрират да вземем за пример в литературата, само че не и в дейната, действителната политика.
Всички разказани нагоре видове, но безусловно всички, вземат участие по един или различен метод в пъстрата пиеса, която всекидневно ни показват медиите и която назоваваме или „ политически живот “ или „ дневен ред на обществото “. Когато се вихрят еднодневките било за биткойн пирамидите, било за решаващата помощ, която сме оказали на Украйна, ние би трябвало добре да знаем кои са настоящите лица в тях. Ето ги: това са. Всеки на своето място, всеки със своята роля. На този ползата е един, на оня – различен. И до момента в който всички гонят всеки своя си интерес, картината се оформя. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Реших да основа Неправителствени организации в поддръжка на правдата и демокрацията. Знам, че никой няма да ме финансира, само че съм привикнал с това състояние. Важното е да подадем ръка на демокрацията, тъй като без нас е за на никое място.
НПО-то ще се назовава ВИЦ – Виртуален проучвателен център. „ Виртуален “ в смисъл на утопичен, сещате се. Първите му планове ще бъдат свързани с изследване на политическата реалност от патологична позиция и нейното въздействие върху мозъците на естествените хора.
Кои са основните настоящи лица в политическите вести? Това несъмнено са политическите партии. Когато се появяват съответни персони, те отново ни интересуват, доколкото произлизат от някоя партия или пък някоя партия въплъщават. Това е по този начин, тъй като системата, в която живеем (и която дотолкоз не харесва на избран тип кресливци, че желаят да я променят), е положителната остаряла многопартийна парламентарна народна власт.
За да разберем многопартийната парламентарна народна власт и да си разбираем постъпките на настоящите в нея лица, би трябвало за познаваме тези лица ¬– партиите. Ето за какво сътворих ВИЦ – с цел да ви разкрие някои съществени неща, дето се вика – да ви поотвори очите.
Една партия се състои от няколко типа хора:
1. Същински притежатели и крупни донори. Това са хора с благоприятни условия, които имат избран действен интерес към действителната политика (ние в НПО-тата се показваме по този начин – „ действен “, „ действителна “ – малко недодялано, само че пък авторитетно). Тези хора добре познават политикономията и знаят формулата „ пари → стока → пари прим “, като при тях тя звучи „ пари → власт → пари прим “. Условието и че постоянно „ пари прим “ > „ пари “. Разликата сред вложените в политика пари (капитал) и откраднатите посредством политика пари, назоваваме „ дял “. Същинските притежатели също по този начин знаят че връзките сред власт и пари са постоянно двупосочни – властта се трансформира в пари, само че и парите се трансформират във власт. Властта е безсмислена, в случай че не се обърне в пари, както и парите са безсмислени, в случай че не се извърнат във власт. Разбира се, тези формули са годни, когато става дума за огромни суми пари. Малките суми се трансформират единствено в кашкавал и сметка за парното, след което изчезват в небитието.
2. Лидери. Това са протагонистите и антагонистите, маските, които се появяват на сцената. Много рядко водачът на партията съответствува с нейния притежател (напр. Борисов). В множеството случаи водачът е аватар на дискретна подмолна група с съответни политически ползи. Един водач може да бъде протагонист или антагонисти (положителен или негативен основен герой) съгласно гледната точка. При Кирил Петков това проличава изключително ясно – за едни е „ просто Киро “, а за други е „ Киро елементарното “. Но това по никакъв метод не тормози категорията хора от предходната точка.
3. Висши партийци. Те се мъчат да имат вяра, че същинските решения ги взима водачът, тъй като по този начин им изнася. Обикновено висшите партийци светят с отразената светлина на водача си и когато излязат от неговата орбита, от тях не остава нищо {спомнете си Касим Дал, Лютви Местан, Цветан Цветанов и тям сходни. [Абе, Руди Гела нали щеше да прави „ собствен политически план “, какво стана? (виждате, че мисълта ми по този начин играе, че към този момент съм заставен да употребявам огромни, междинни и дребни скоби)]}. Висшите партийци са бъдещите депутати и министри, а в случай че партията им не успее да обезпечи това, трансформират се в в действителност нещастни и фрустрирани хора. Репетираната им усмивка остава същата, само че вътрешно се разяждат и стягат редиците за идващите избори. Ако видят, че тяхната партия и техният водач нямат късмет да задоволят упоритостите им, отиват в друга партия и при различен водач, без въобще да им мигне окото.
4. Активисти. На тях ще се спрем настрана, тъй като, в случай че не сте не запомнили, тематиката ни е „ профил на партийния деятел “ и върху нея е фокусирано изследването на ВИЦ.
5. Членска маса. Това са хора, които имат вяра, че като попадат в описите с членове на някоя партия, вършат света по-добър, или пък ги е боязън, че в случай че не са членове на тъкмо тази партия, животът им няма да се развие по този начин, както си го показват и както мечтаят. Има и такива хора, за които участието в каквото и да било укрепва тяхната еднаквост и ги кара да се усещат по-уверени в този подъл свят. По същия метод възпитаниците на елитни колежи носят съответните вратовръзки и пръстени цялостен живот – с цел да се откроят над масата и другите на видят, че са по-така.
6. Симпатизанти. Това са може би най-искрените и най-автентичните участници в политическия развой. Те от никого нищо не желаят, само че гласоподават за оня, който мислят, че ще е най-полезен за всички и най-адекватно ще се оправи с ръководството на държавния транспортен съд. Именно поради симпатизантите се вършат всички тези скъпи, ярки и опияняващи предизборни акции. За тях и за никой различен. Другите е ясно по какъв начин ще гласоподават, не е нужно да трошиш парà да ги навиваш за нещо, което и без друго ще създадат. Онези които гласоподават за някого, тъй като по този начин им е споделил работодателят или влиятелен родственик, не са симпатизанти, а елементарен планктон.
Да се върнем на деятелите и да погледнем вътрешната им конструкция, както биха се изразили експертите от ВИЦ. Активистите също са разнообразни типове. Може даже да не са действителни членове на дадената партия, само че горят в нейните алени пламъци. Имаме да вземем за пример професионално насочен деятел. Той още от непълнолетен юноша пърха към някой одобрен политик. Секретарства му, асистира му, а по време на избори раздава листовки и подвига телефона в щаба. Познавам такива деятели, които към този момент стигнаха много надалеч, въпреки и не в партията, в която започнаха. Те към този момент са професионални политици в положителния смисъл на думата, за разлика от легионите тщеславни дилетанти.
Имаме също и загрижения деятел. Чрез енергична поддръжка на своята партия, без да желае да прави кариера вътре в нея, загриженият деятел се надява да реши проблеми на своето прехранване, да завърти бизнес и по партийна линия да се добере до публични поръчки, или пък просто да го наредят на някаква синекура. Удивлявал съм се какъв брой синекури съществуват и се пазят за лоялните, въпреки и дребни, партийни деятели. Милиони са. 99% от тях не ги знаете. Лошото е, че това се все служби, на които към този момент мъчно може да се уреди някой отвън съответната партийна номенклатура. Списъците на тази номенклатура се простират чак до учителките в селските учебни заведения.
Идва суетният деятел. Той от партията си не желае нищо – нито постове, нито спекулация, нито синекура. Той живее, с цел да сияе пред родственици и познати, които не са партийни деятели като него. „ Вижте го, вижте го – шушукат любопитните съседи и се ръгат един другиго с лакти в ребрата, щом го зърнат да минава с вирнат нос. – Той е координатор на еди-кого-си “. Роднините и познатите стартират да си фантазират, че суетният деятел има въздействие, което може да реши и техни проблеми, може да им трансферира преимущество пред простосмъртните. И стартират да се подмазват на суетния деятел, да търсят непосредственост с него, да го твърдят, че са негови остарели и откровени другари. Нямате визия (аз имам, тъй като съм бил по-скоро не „ деятел “, а „ върховен партиец “), нямате визия, когато заблестите с някакъв политически ореол, какъв брой хора стартират да ви звънят по телефона и да ви твърдят в своята обич и преданост. Включително и съученици от прогимназията, които нито сте виждали, нито сте чували най-малко от 20 години. Имах подобен случай. Мой непосредствен другар стана външен министър в едно от предходните държавни управления. Един ден ми звънна телефонът с чужд номер и индивидът насреща се показа: „ Аз се споделям по този начин и по този начин и се обаждам от името на този и този, който беше координатор на вашата партия в Благоевград (види се във времената, когато самият аз към момента съм бил „ върховен партиец “). Става дума за следното: имам непосредствен, който е водач в посолството ни в Париж и в случай че може да остане на тази работа “… Така някои хора си мислят, че стават нещата – обаждаш се на някой чужд и – щрак! – готово. А може пък и по този начин да стават, знае ли човек? Вероятно ходатаят от Благоевград преди време е бил деятел при регионалния координатор, който аз, несъмнено, не познавам, и е решил, че му се поставя исторически дял. Решил е, че „ висшите партийци “ – било сегашни, било някогашни – са някакъв тип златни рибки, пред които можеш да предявиш предпочитание при избрани заслуги.
Има и комплексирани деятели. Комплексираният деятел нормално е човек уединен, нерешителен, неосезаем за другия пол (или от който там пол се интересува). Той търси еднаквост напълно отвън себе си, тъй като се опасява, че вътре няма да я откри. Най-смел е, когато е неизвестен. От разстояние също си го бива, само че при непосредствен контакт е презрян. Социалните мрежи са цялостни с такива шушумиги.
Лудите деятели са тези, които имат идеали и се борят за тях. Или пък имат вяра, че имат идеали и имат вяра, че се борят за тях. Или пък просто имат вяра в нещо, в което освен не си заслужава да се има вяра, само че дори е и нездравословно. Чисто луди деятели съвсем няма. Нашите здравни и обществени управляващи са към момента дотолкоз ефикасни, че чисто лудите, били те деятели или не, щом ги зърнат, ги прибират където би трябвало. Не, лудите деятели не са чисто луди. Когато си мажат главата с кетчуп, с цел да влязат в новините като пребити от полицията, те знаят, че един ден, рано или късно, ще станат депутати.
Най-сетне би трябвало да има и такива деятели, които, водени от своето остро и почтено политическо възприятие, са решени да спомогнат за налагането на даден светоглед и дадена ценностна система. Казвам „ би трябвало “, тъй като представители на подобен тип не са ми попадали пред очите, с което никога не желая да кажа, че ги няма. Такива хора се демонстрират да вземем за пример в литературата, само че не и в дейната, действителната политика.
Всички разказани нагоре видове, но безусловно всички, вземат участие по един или различен метод в пъстрата пиеса, която всекидневно ни показват медиите и която назоваваме или „ политически живот “ или „ дневен ред на обществото “. Когато се вихрят еднодневките било за биткойн пирамидите, било за решаващата помощ, която сме оказали на Украйна, ние би трябвало добре да знаем кои са настоящите лица в тях. Ето ги: това са. Всеки на своето място, всеки със своята роля. На този ползата е един, на оня – различен. И до момента в който всички гонят всеки своя си интерес, картината се оформя. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ