Касиел Ноа Ашер: Иван си отиде, остави ми най-големия подарък в живота - моя син Зуи Ицках
" Иван си отиде... Ценни уроци получих от него. Дължа на Иван... Най-големият Подарък в живота си: моят наследник Зуи Ицхак. Нека е лек пътя ти към безкрая Иване. Касиел и Зуи. " Така се сбогува с именития режисьор известната актриса и режисьор Касиел Ноа Ашер. Иван Станев умря през днешния ден месец, откакто навърши 64 години.
Иван Станев е роден на 2 ноември 1959 година във Варна. От петгодишен играе в кукления спектакъл на братя Райкови в родния си град. Завършва постановка при проф. Гриша Островски във ВИТИЗ (1983), като последните две години изкарва в задочна форма на образование поради скандал, провокиран от неговата режисура " Пътека за дивеч ". Впоследствие приключва и културология в СУ " Климент Охридски " (1987). Завършва аспирантура по културология при проф. Атанас Натев и при проф. Х. Ришбитер във Фрае университет, Берлин, където по-късно е учител по театрознание.
Дебютира с постановката на " Любовта към трите портокала " по Карло Гоци в Ловешкия театър през 1984 година Следва " Алхимия на гибелта ", колаж по Чехов, Витгенщайн и Йонеско, който е спрян от цензурата.
През 1987 година на камерна сцена на Театър " София " поставя " Раната Войцек " по текстове на Бюхнер и Хайнер Мюлер. Спектакълът е поканен на фестивала " Берлин – културна столица на Европа’88 " в Западен Берлин. По това време Димитър Стайков задава въпроса " Възможен ли е Иван Станев в нашия спектакъл? Абсолютно и неизбежно! Да не го приемем, значи да се примирим с провинциализма на нашия спектакъл, останал ням и кьорав за другите модели през бурното време на 50 – 70-те години. "
През същата година Иван Станев стартира работа като режисьор в Германия, където слага, написа и издава на немски език, занимава се с преподавателска активност, а от 1999 година стартира да се изявява и като кино режисьор ( " Луксор – Лас Вегас ", " Холивуд вечно " ). Като сценичен режисьор работи и във Франция.
В края на 2005 година слага своята трагична поема " Изкопни материали ", написана по претекстове от " Изкопът " на Андрей Платонов в " Сфумато ". Сценографията е на Даниела Олег Ляхова, играят студенти от класа на проф. Маргарита Младенова.
От Съюза на артистите в България също се сбогуваха с режисьора.
„ Със загубата на режисьора Иван Станев актуалният българския спектакъл губи и част от лицето си. " Любовта към трите портокала ", " Раната Войцек ", " История на окото ", " Изкопни матерали " и филмът " Moon Lake " ще останат в историята на театъра ни, като смели, безжалостни, взискателни и отчайващо красиви опити за хвърчене. Сбогом, Иван Станев! ", написаха от САБ във Facebook.
Иван Станев е роден на 2 ноември 1959 година във Варна. От петгодишен играе в кукления спектакъл на братя Райкови в родния си град. Завършва постановка при проф. Гриша Островски във ВИТИЗ (1983), като последните две години изкарва в задочна форма на образование поради скандал, провокиран от неговата режисура " Пътека за дивеч ". Впоследствие приключва и културология в СУ " Климент Охридски " (1987). Завършва аспирантура по културология при проф. Атанас Натев и при проф. Х. Ришбитер във Фрае университет, Берлин, където по-късно е учител по театрознание.
Дебютира с постановката на " Любовта към трите портокала " по Карло Гоци в Ловешкия театър през 1984 година Следва " Алхимия на гибелта ", колаж по Чехов, Витгенщайн и Йонеско, който е спрян от цензурата.
През 1987 година на камерна сцена на Театър " София " поставя " Раната Войцек " по текстове на Бюхнер и Хайнер Мюлер. Спектакълът е поканен на фестивала " Берлин – културна столица на Европа’88 " в Западен Берлин. По това време Димитър Стайков задава въпроса " Възможен ли е Иван Станев в нашия спектакъл? Абсолютно и неизбежно! Да не го приемем, значи да се примирим с провинциализма на нашия спектакъл, останал ням и кьорав за другите модели през бурното време на 50 – 70-те години. "
През същата година Иван Станев стартира работа като режисьор в Германия, където слага, написа и издава на немски език, занимава се с преподавателска активност, а от 1999 година стартира да се изявява и като кино режисьор ( " Луксор – Лас Вегас ", " Холивуд вечно " ). Като сценичен режисьор работи и във Франция.
В края на 2005 година слага своята трагична поема " Изкопни материали ", написана по претекстове от " Изкопът " на Андрей Платонов в " Сфумато ". Сценографията е на Даниела Олег Ляхова, играят студенти от класа на проф. Маргарита Младенова.
От Съюза на артистите в България също се сбогуваха с режисьора.
„ Със загубата на режисьора Иван Станев актуалният българския спектакъл губи и част от лицето си. " Любовта към трите портокала ", " Раната Войцек ", " История на окото ", " Изкопни матерали " и филмът " Moon Lake " ще останат в историята на театъра ни, като смели, безжалостни, взискателни и отчайващо красиви опити за хвърчене. Сбогом, Иван Станев! ", написаха от САБ във Facebook.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ