Ракитич: Има много класни футболисти, но Меси е уникален
Иван Ракитич е следващото звездно име, което застана пред Христо Стоичков и ТВ колоса „ Унивижън “, а Камата направи съпричастни с диалога и родните фенове посредством предаването „ Код Спорт “ по ТВ+.Барселона потегли по проект в отбраната на купата си в Испания. Напускащите са незначителни, а новите попълнения – маркови. Барса е повече от клуб, както гласи слоганът на клуба и по тази причина всички звезди се тачат до пенсия. Ракитич, който стана светове вицешампион с Хърватия това лято, освен се врече във честност на каталунците. Нещо повече - той отхвърли на своя съотечественик и някогашен треньор Нико Ковач да отиде в Байерн. Не се изкуши даже от огромните пари на Пари Сен Жермен.
- Сеньор Иван Ракитич, доста ти благодаря, че отделяш от дребното свободно време, което имаш, с цел да бъдеш с нас. Сто гола с екипите на Барселона и Севиля. Как се усеща Иван Ракитич с сходно достижение?
- За мен също е наслаждение да бъда тук с вас. Истината е, че съм доста горделив с това достижение, само че в това време имам възприятието, че все едно сърцето ми е разграничено на две. Преди всичко, доста обичам Севиля и в никакъв случай няма да не помни всичко, което съм претърпял там. Много специфични неща, доста фантазии и мемоари. А другояче постоянно, даже като дете, съм си бил от Барса и съм се възхищавал на този клуб. Спомням си, че носех този екип още когато си играехме на двора като деца. И в този момент фактът, че съм част от Барселона ме изпълва с горделивост и голяма наслада. Освен това нещата тук ми вървят доста добре и това ме кара да се усещам още по-доволен и благополучен. Цялото ми семейство и въобще моят жанр са доста огромни последователи на Барселона. Но нещо значимо - тъщата ми е огромна фенка на Севиля и когато трябваше да играем във финала на кралската купа, у дома се получи едно доста изключително въодушевление. Но няма по какъв начин да нося и двата тима в сърцето.
- Казват, че фамилията е доста значимо. Предполагам, че при теб също е по този начин. Все отново фамилията ти е от Севиля и когато приказваш за този град се вижда, че си доста благополучен.
- Да, истина е. Начинът, по който ме посрещнаха там през първите ми дни в Испания, остава един доста безценен спомен. Честно казано, при подписването на контракта ми със Севиля, не знаех съвсем нищо за клуба и за града... Още в първите дни усетих топлината на сърцата на хората в този град и в този клуб. Веднага разбрах, че идват доста специфични моменти от живота ми. Пожелавам на всеки футболист да да изпита такава обич.
- Принадлежиш към най-брилянтното потомство на хърватския футбол. Като дребен си имал кумир, като всяко дете, което обича футбола. Говорим за Роберт Просинечки. Какво чувстваш, когато го виждаш?
- Право да ви кажа по време на последната Коледа имаше шампионат по футбол на дребни малки врати. Там игра и Роберт и без значение, че са минали толкоз години, това да го видя да играе още веднъж, ме извърши с наслада и благополучие. Пет години ми беше помощник-треньор в националния тим и доста пъти се е включвал да играе с нас в квадратите или в други игри. Тогава виждах, че още пази онази същинска магия в краката си. Играч, който е бил постоянно друг и неповторим в целия международен футбол. Това, че имах опция да споделя тези години с него, беше неповторима наслада. В същото време изпитвам към него голям почит освен поради футболната му кариера, само че и също за това какъв човек е, както и за положителното му отношение към мен през всичките тези години. Желая му всичко най-хубаво и триумфи като треньор на Босна и Херцеговина! Дано един ден ориста ни срещне и да можем да работим дружно още веднъж!
- На международното състезание в Бразилия през 2014-а имахте един в действителност специфичен мач против Мексико. А в Русия особено беше цялото ви показване на световното…
- Надявахме се да създадем взрив и успяхме. Имаме едно в действителност неповторимо потомство с играчи в съвсем всичките най-големи клубове в света. Играем доста прелестен футбол. Имаме млад треньор, който е постигнал доста в клубовете, които е водил преди този момент. Работим доста старателно, с доста нови и отворени хрумвания. Мисля, че нямаше нищо инцидентно в представянето ни в Русия. Жалко единствено, че финалът ни се разви неприятно. По принцип на Балканите постоянно се оставяме прекомерно доста на еуфорията, само че мисля че този мондиал не беше по този начин. Показахме най-хубавите си страни и съм сигурен, че спечелихме доста благосклонности по света. И разумно записахме най-големия триумф за хърватския футбол. Показахме най-хубавото от нашата школа и доказахме, че е имало покритие желанието ни да стигнем колкото се може по-напред.
- Вероятно в този момент към този момент споменът за борбата с Мексико в Бразилия преди четири години е избледнял. Нямахте ли предпочитание да се срещнете с тях за реванш след загубата в Бразилия?
- Тогава изиграхме един в действителност специфичен мач. Нямахме избор - или Мексико или ние. Трябва да признаем, че в оня мач бяха просто по-добри от нас и справедливо продължиха. Мисля, че футболът е подобен – има доста елементи и дребни неща, които вършат цялата картина и в случай че ти не работиш старателно, с цел да е под надзор и най-дребният подробност, няма по какъв начин да си сигурен победител. И да ви призная – научихме си урока, както се видя. В Русия всички наши играчи си даваха сметка за дисциплината и огромната отговорност. Не може да се предоверяваш или просто да си кажеш, че ще бъдеш най-хубавия без да работиш за това. Идеята ни за футбол беше по-добра от тази преди четири години, както прочее и настроението в тима. Искахме да върнем насладата от футбола и щастието на почитателите ни в Хърватия и го направихме.
- Как се чувстваш покрай най-хубавия състезател в историята - да играеш на терена с Лео Меси? Как се чувстваш да играеш и да тренираш с него всеки божи ден? Да бъдеш дружно с него в една и съща съблекалня?
- Честно казано това е най-голямата наслада, която може човек да изпита във футбола. Когато хората ме питат: „ Какво е да играеш с Меси? “, нормално давам отговор, че просто няма думи, които да могат да опишат възприятието. Има доста класни играчи в този клуб, само че в случай че би трябвало да отбележим някой, който е неповторим и е над всички останали – то това е Лео. Всичко, което прави в мачовете е неповторимо, само че дали можете да си визиите какво прави на тренировките, когато е по-спокоен, провиснал, майтапи се и опитва!? Огромна чест е да можеш да споделяш тези години с него. А всичко с Лео на терена се случва доста по-лесно и с огромна наслада и благополучие. Когато той е на игрището, постоянно може да смени позицията или да направи ход, с който да преобърне целия мач. Затова просто би трябвало да се любуваме на играта с този талант и да го оставим да развихря въображението си, тъй като в това е най-хубавият в историята на футбола.
- За теб международното беше забавно и сполучливо. Защитаваше с цялостни сили герба и цветовете на страната ти – Хърватия. Но по какъв начин се усеща против Аржентина в мача, който спечелихте с 3:0 в групата?
- Бих желал да знам ти за кого беше в този мач? (смее се) Истината е, че беше доста особено. Аз персонално доста повече избирам да играя с Лео, в сравнение с той да е в противниковия тим. А и съм страдал много пъти, когато съм играл със Севиля против Барса. Беше доста особено, само че въпреки всичко това е международно, а там в случай че искаш да побеждаваш, би трябвало да взимаш връх над най-хубавите в света. Затова доста се радвах, че успяхме да покажем силата си тъкмо против Аржентина. На мондиала е хубаво единствено, когато си се борил с най-хубавите и си ги победил! Мечтата във футбола на всяко дете е тъкмо тази – да излезе на международното и да премери сили против най-силните. Така че ние се показахме подготвени за тази дълга борба. Лео беше наясно с нашата мощ, тъй като още преди мондиала му споделих, че всеки би трябвало да внимава против Хърватия. И той знаеше, че националният отбор на моята татковина се приготвя по най-хубавия метод. И всички работим толкоз добре за това светът да се любува на мощната ни игра. А най-радващото е, че го показахме освен на Лео, само че и на целия свят.
- Да се върнем обратно с 10-15 години. Какъв съвет би дал на самия себе си тогава? Един от водачите в този хърватски тим, минал през Бундеслигата, Севиля и в този момент в Барселона. Ако се върнеш тогава, какъв съвет би дал на самия себе си?
- С всичко, което научих до момента, в действителност някои неща бих ги направил по друг метод. Особено това, че в този момент към този момент играчите се пазим доста повече и съблюдаваме по-сериозен режим. Съветът, който бих дал на самия себе си е да не спирам да се любувам на футбола на 100 % във всеки един миг, тъй като може би преди не съм го правил тъкмо по този начин. Начинът, по който в този момент се любувам на футбола, преди не беше подобен. Може би ще прозвучи необичайно, само че е по този начин в действителност. Трябва да се наслаждаваш на всичко, освен на мачовете, само че и на тренировките, даже и на това изявление, което вършим с теб сега. Всичко, което е обвързвано с футбола би трябвало да се изживява на 100 %, тъй като в края на краищата годините ни минават доста бързо и когато се обърнем, би трябвало да можем да кажем, че сме взели всичко най-ценно от него и сме се насладили на всеки прелестен момент на терена и отвън него. Били сме най-хубавата версия на самите себе си. И това е съветът, който бих дал на самия себе си: „ Работи на 100 %, дай най-хубавото от себе си и се наслаждавай на всеки момент! “.
- Иван, доста благодаря за това, че беше с нас! Надявам се постоянно да те виждам благополучен с фланелката на Барселона и Хърватия. Нека са любуваме на играта ти, тъй като ние от Балканите постоянно даваме освен това и нещо по-различно от останалите. Благодаря и доста шанс!
- Удоволствие беше! Благодаря!
Примера дивисион 3 кръг, неделя 2 септември
Барселона 8:2краен резулат 
Уеска
- Сеньор Иван Ракитич, доста ти благодаря, че отделяш от дребното свободно време, което имаш, с цел да бъдеш с нас. Сто гола с екипите на Барселона и Севиля. Как се усеща Иван Ракитич с сходно достижение?
- За мен също е наслаждение да бъда тук с вас. Истината е, че съм доста горделив с това достижение, само че в това време имам възприятието, че все едно сърцето ми е разграничено на две. Преди всичко, доста обичам Севиля и в никакъв случай няма да не помни всичко, което съм претърпял там. Много специфични неща, доста фантазии и мемоари. А другояче постоянно, даже като дете, съм си бил от Барса и съм се възхищавал на този клуб. Спомням си, че носех този екип още когато си играехме на двора като деца. И в този момент фактът, че съм част от Барселона ме изпълва с горделивост и голяма наслада. Освен това нещата тук ми вървят доста добре и това ме кара да се усещам още по-доволен и благополучен. Цялото ми семейство и въобще моят жанр са доста огромни последователи на Барселона. Но нещо значимо - тъщата ми е огромна фенка на Севиля и когато трябваше да играем във финала на кралската купа, у дома се получи едно доста изключително въодушевление. Но няма по какъв начин да нося и двата тима в сърцето.
- Казват, че фамилията е доста значимо. Предполагам, че при теб също е по този начин. Все отново фамилията ти е от Севиля и когато приказваш за този град се вижда, че си доста благополучен.
- Да, истина е. Начинът, по който ме посрещнаха там през първите ми дни в Испания, остава един доста безценен спомен. Честно казано, при подписването на контракта ми със Севиля, не знаех съвсем нищо за клуба и за града... Още в първите дни усетих топлината на сърцата на хората в този град и в този клуб. Веднага разбрах, че идват доста специфични моменти от живота ми. Пожелавам на всеки футболист да да изпита такава обич.
- Принадлежиш към най-брилянтното потомство на хърватския футбол. Като дребен си имал кумир, като всяко дете, което обича футбола. Говорим за Роберт Просинечки. Какво чувстваш, когато го виждаш?
- Право да ви кажа по време на последната Коледа имаше шампионат по футбол на дребни малки врати. Там игра и Роберт и без значение, че са минали толкоз години, това да го видя да играе още веднъж, ме извърши с наслада и благополучие. Пет години ми беше помощник-треньор в националния тим и доста пъти се е включвал да играе с нас в квадратите или в други игри. Тогава виждах, че още пази онази същинска магия в краката си. Играч, който е бил постоянно друг и неповторим в целия международен футбол. Това, че имах опция да споделя тези години с него, беше неповторима наслада. В същото време изпитвам към него голям почит освен поради футболната му кариера, само че и също за това какъв човек е, както и за положителното му отношение към мен през всичките тези години. Желая му всичко най-хубаво и триумфи като треньор на Босна и Херцеговина! Дано един ден ориста ни срещне и да можем да работим дружно още веднъж!
- На международното състезание в Бразилия през 2014-а имахте един в действителност специфичен мач против Мексико. А в Русия особено беше цялото ви показване на световното…
- Надявахме се да създадем взрив и успяхме. Имаме едно в действителност неповторимо потомство с играчи в съвсем всичките най-големи клубове в света. Играем доста прелестен футбол. Имаме млад треньор, който е постигнал доста в клубовете, които е водил преди този момент. Работим доста старателно, с доста нови и отворени хрумвания. Мисля, че нямаше нищо инцидентно в представянето ни в Русия. Жалко единствено, че финалът ни се разви неприятно. По принцип на Балканите постоянно се оставяме прекомерно доста на еуфорията, само че мисля че този мондиал не беше по този начин. Показахме най-хубавите си страни и съм сигурен, че спечелихме доста благосклонности по света. И разумно записахме най-големия триумф за хърватския футбол. Показахме най-хубавото от нашата школа и доказахме, че е имало покритие желанието ни да стигнем колкото се може по-напред.
- Вероятно в този момент към този момент споменът за борбата с Мексико в Бразилия преди четири години е избледнял. Нямахте ли предпочитание да се срещнете с тях за реванш след загубата в Бразилия?
- Тогава изиграхме един в действителност специфичен мач. Нямахме избор - или Мексико или ние. Трябва да признаем, че в оня мач бяха просто по-добри от нас и справедливо продължиха. Мисля, че футболът е подобен – има доста елементи и дребни неща, които вършат цялата картина и в случай че ти не работиш старателно, с цел да е под надзор и най-дребният подробност, няма по какъв начин да си сигурен победител. И да ви призная – научихме си урока, както се видя. В Русия всички наши играчи си даваха сметка за дисциплината и огромната отговорност. Не може да се предоверяваш или просто да си кажеш, че ще бъдеш най-хубавия без да работиш за това. Идеята ни за футбол беше по-добра от тази преди четири години, както прочее и настроението в тима. Искахме да върнем насладата от футбола и щастието на почитателите ни в Хърватия и го направихме.
- Как се чувстваш покрай най-хубавия състезател в историята - да играеш на терена с Лео Меси? Как се чувстваш да играеш и да тренираш с него всеки божи ден? Да бъдеш дружно с него в една и съща съблекалня?
- Честно казано това е най-голямата наслада, която може човек да изпита във футбола. Когато хората ме питат: „ Какво е да играеш с Меси? “, нормално давам отговор, че просто няма думи, които да могат да опишат възприятието. Има доста класни играчи в този клуб, само че в случай че би трябвало да отбележим някой, който е неповторим и е над всички останали – то това е Лео. Всичко, което прави в мачовете е неповторимо, само че дали можете да си визиите какво прави на тренировките, когато е по-спокоен, провиснал, майтапи се и опитва!? Огромна чест е да можеш да споделяш тези години с него. А всичко с Лео на терена се случва доста по-лесно и с огромна наслада и благополучие. Когато той е на игрището, постоянно може да смени позицията или да направи ход, с който да преобърне целия мач. Затова просто би трябвало да се любуваме на играта с този талант и да го оставим да развихря въображението си, тъй като в това е най-хубавият в историята на футбола.
- За теб международното беше забавно и сполучливо. Защитаваше с цялостни сили герба и цветовете на страната ти – Хърватия. Но по какъв начин се усеща против Аржентина в мача, който спечелихте с 3:0 в групата?
- Бих желал да знам ти за кого беше в този мач? (смее се) Истината е, че беше доста особено. Аз персонално доста повече избирам да играя с Лео, в сравнение с той да е в противниковия тим. А и съм страдал много пъти, когато съм играл със Севиля против Барса. Беше доста особено, само че въпреки всичко това е международно, а там в случай че искаш да побеждаваш, би трябвало да взимаш връх над най-хубавите в света. Затова доста се радвах, че успяхме да покажем силата си тъкмо против Аржентина. На мондиала е хубаво единствено, когато си се борил с най-хубавите и си ги победил! Мечтата във футбола на всяко дете е тъкмо тази – да излезе на международното и да премери сили против най-силните. Така че ние се показахме подготвени за тази дълга борба. Лео беше наясно с нашата мощ, тъй като още преди мондиала му споделих, че всеки би трябвало да внимава против Хърватия. И той знаеше, че националният отбор на моята татковина се приготвя по най-хубавия метод. И всички работим толкоз добре за това светът да се любува на мощната ни игра. А най-радващото е, че го показахме освен на Лео, само че и на целия свят.
- Да се върнем обратно с 10-15 години. Какъв съвет би дал на самия себе си тогава? Един от водачите в този хърватски тим, минал през Бундеслигата, Севиля и в този момент в Барселона. Ако се върнеш тогава, какъв съвет би дал на самия себе си?
- С всичко, което научих до момента, в действителност някои неща бих ги направил по друг метод. Особено това, че в този момент към този момент играчите се пазим доста повече и съблюдаваме по-сериозен режим. Съветът, който бих дал на самия себе си е да не спирам да се любувам на футбола на 100 % във всеки един миг, тъй като може би преди не съм го правил тъкмо по този начин. Начинът, по който в този момент се любувам на футбола, преди не беше подобен. Може би ще прозвучи необичайно, само че е по този начин в действителност. Трябва да се наслаждаваш на всичко, освен на мачовете, само че и на тренировките, даже и на това изявление, което вършим с теб сега. Всичко, което е обвързвано с футбола би трябвало да се изживява на 100 %, тъй като в края на краищата годините ни минават доста бързо и когато се обърнем, би трябвало да можем да кажем, че сме взели всичко най-ценно от него и сме се насладили на всеки прелестен момент на терена и отвън него. Били сме най-хубавата версия на самите себе си. И това е съветът, който бих дал на самия себе си: „ Работи на 100 %, дай най-хубавото от себе си и се наслаждавай на всеки момент! “.
- Иван, доста благодаря за това, че беше с нас! Надявам се постоянно да те виждам благополучен с фланелката на Барселона и Хърватия. Нека са любуваме на играта ти, тъй като ние от Балканите постоянно даваме освен това и нещо по-различно от останалите. Благодаря и доста шанс!
- Удоволствие беше! Благодаря!
Примера дивисион 3 кръг, неделя 2 септември
Барселона 8:2краен резулат Уеска Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ