,fit(968:545)&08:56:22)
Иван Раднев: Българите трябва да изградят свой стил на борба
Иван Раднев, основател на „ Суплес “, е у нас и към този момент 10 дни води тренировките на националния тим по класическа битка в зала „ Диана “ в столицата.
Българинът е международен вицешампион, пети на олимпиадата „ Атланта `96 “, а след игрите се открива в Щатите, където стартира треньорска работа. Тръгва от най-ниското ходило на треньорската специалност, с цел да стигне до щаба на националния отбор на Съединени американски щати. През 2009-а е определен за треньор №1 на Щатите в класическия жанр, а през 2022-а е назначен за основен управител на всички национални тимове на янките.
В цялата си кариера е придружен от спортна марка за уреди и системи „ Суплес “, която създава, с цел да му оказва помощ в подготовката на състезателите. И тя става разпознаваема по целия свят, най-известният му апарат е „ българска торба “.
През 2023-а Раднев стартира тясно съдействие с клуба по битка „ Миньор “ (Перник) и неговия президент Иво Ангелов. Залата като се изключи че се трансформира в най-модерната у нас, само че и се цялостни с деца.
- Сякаш все по-често се връщате в България, господин Раднев. Отвориха ли се българите към нововъведенията?
- Моето идване даже малко позакъсня в този момент. Но партньорството, което имаме с Иво Ангелов, ме задължава да пристигам най-малко веднъж в годината, с цел да видя по какъв начин се случват нещата, да давам хрумвания, да надграждаме. -
Оправда ли упованията това съдействие?
- Наскоро Иво показа един отчет, съгласно който участието в клуба се е нараснало три пъти, откогато сме почнали. Вече мисли да взима още една зала. Клубът от 13-о място в комплексното класиране на България към този момент е на 4-то. Освен това хората към този момент са се научили да си заплащат за качествени тренировки, което е огромен триумф. Преди, в България, да дадеш пари за подготовка по битка беше смешно, само че на този стадий никой не би трябвало да е детегледачка на някои хора. Отделно Иво и неговият екип направиха нещо доста дейно, което не всеки може да реализира, влязоха в детските градини, с цел да заинтригуват децата. Не да стават борци, а поради „ Суплес “ спорта, който им оказва помощ за физическото израстване и потвърждава успеваемостта си във всички други спортове. Това беше нашата маркетинова тактика. Вече по-късно най-кадърните дечица, в случай че демонстрират интерес, можем да им предложим да упражняват по-често. Тогава треньорът по битка влиза в ролята си и може да му каже на това дете: „ Приятелче, ти ставаш за герой, можеш да станеш първенец, имаш тези и тези качества “. И оттова да си придърпа най-талантливите деца за битката. Не желая да съм лакомец, само че си виждам ползите на битката. Както виждате на моето лого стои битка от битка, а можеше да е на джудист, щангист или на някой фитнес запалянко, тъй като зад всичко това стои системата „ Суплес “.
- С националния тим какви са ви взаимоотношенията?
- С федерацията и със старши треньора Стоян Добрев направихме видеовръзка преди няколко месеца и реструктурирахме проекта за моето идване. Целта е за към 10-ина дни да показвам най-много работата с уредите на подготвителната система “Суплес “ – българска торба, арената, която съставлява тип тепих, върху който се вършат разнообразни хвърляния, тактически акции... Специално съм пристигнал за класическата битка, само че и треньорите в свободния жанр видяха резултата, започнаха да се интересуват. Сега обаче няма да има време за тях. Целта е не да ги изтощавам, а да вникнат в процеса на работа, да видят по какъв начин измисленото от мен е помогнало на мен самия. На всяка подготовка демонстрирам нещо друго.
- А срещате ли негативизми, присъща българска линия.
- Гледам хората по какъв начин разсъждават: " Да, той има хубави уреди, прави нещо да продава ". Но не е по този начин. Аз имам от дълго време развъртян бизнес по целия свят. Дошъл съм в България да помогам, дълготрайно да си партнираме, да видя, че съм оставил нещо зад себе си на хора, които ме почитат. Нито ми би трябвало реклама, нито на видео да ме демонстрират... Може би съм от компаниите в света с най-вече видеа в ютюб. И други разсъждения срещам: „ Да, да аз те знам, виждал съм ти нещата и чучелите ти ги знам “. И не престават: „ Ама аз имах резултати и без тези неща “. Но аз тези уреди а ги вкарах, с цел да могат да ми оказват помощ в ефективноста на подготовка в битката, да ми ускорят процеса на работа – техническия, физическия развой, в груповите тренировки - там се смятам за експерт и мога доста да оказа помощ, там открих „ Суплес “. А точно по какъв начин да водиш групови тренировки, по какъв начин да можеш да задържиш вниманието освен на 2-3 души, а на 20 и повече в залата, всички да вземат участие – там е тънката работа. Тогава към този момент уредът идва доста ефикасен е и потребен, тъй като имаш опция да моделираш тренировки, да балансираш равнища.. Много може да се приказва...
 )
- Залата е цялостна с ваши уреди, ще бъде ли оборудвана с тях и след вашето тръгване?
- Всичко зависи от федерацията, не мога да кажа кой по какъв начин да го направи. Но ще дам образец с мен. Когато аз започнах като треньор в олимпийския център в Маркет в Щатите, беше доста мъчно. От предходните треньори наследих една група млади момчета, студенти, които трябваше да освободя, в случай че мислех, както в България: той няма качества, не става. Тогава започнах да диря метод по какъв начин да реструктурирам цялата стратегия, тъй че да е продуктивна и да привлека спортисти. И освен да привлека, а да взема най-хубавите борци в Америка за тази възраст. Тогава ми показаха един апарат с ластици, запознахаме и с неговия основател. Бях доста впечатлен, имаше всичко – лост, дръжки..., доста ми пасваше. Казах си, че би трябвало да го имам. Струваше 4500 $, а от центъра нямаха пари да ми го платят. Всеки би се замислил дали да даде пари за нещо, което няма да е негово. Но мен това въобще не ме интересуваше. Отидох, изтеглих пари и го купих. Тоест, когато човек има вяра в нещо и желае да върви напред, би трябвало да прави вложения без да се замисля. Казах си: Това дейно ли е? Ефективно....След това измислих „ българската торба “, направих нововъведения... Най-важното е, когато започнеш да правиш нещо, да имаш към себе си хора с виждане, които да ти кажат дали това, което прави Иван Раднев, да вземем за пример, работи или не. Но всеки би трябвало да откри в тези система това, което търси. Разбира се, в случай че кажете, че всички тези неща не ви оказват помощ в битката, ще отвърна: Малко сте изостанали, извинете! Мисля обаче, че всички видяха изгодата.
- Българската битка евентуално ще изживее рецесия при промяната на поколенията, както се случи и с другите спортове. Какви са вашите усещанията от работата с подмладения състав?
- Виждам, че доста неща, основите на битката, тези момчета не знаят. Селекционерът Стоян Добрев, един от най-големите и потвърдени експерти в света, треньор на най-високо равнище, сега е заставен да прави работата на клубен треньор. И вместо някой да е научил тези деца по какъв начин да се обръщат, да вършат верни захвати при разнообразни хвърляния и съществени придвижвания в битката, в този момент Стоян Добрев би трябвало да се занимава и с тази част. Отделно от него се изисква да прави резултати на международно равнище. Извинете, само че това може да го повярва единствено някой от масите, които хабер си нямат от битка. И да го съдят, да трансферират неуспехите на негов тил може да направи единствено незапознат човек! Искам подчертая: Има доста огромни борци, които нямат подготвеност в треньорската работа, то се вижда. Всеки може да сочи с пръст и да приказва празни приказки. Но Стоян Добрев сега е един клубен треньор в националния тим, който учи едни деца, които може и да са закъсняли за огромните резултати. Виждам неподготвени треньори, някой не си е приключил работата... Така че би трябвало да се намерения освен за елита в битката, само че и за изцяло реструктуриране на клубовете. В момента към федерацията няма нито един квалификационен курс. Забележете аз за всеки мой апарат имам обособен курс. На „ българска торба “ може да продължи и 8 часа. Освен това няма проект по какъв начин всичко това да се случи и да се тръгне в вярна посока. Докато липсват тези неща, огромни резултати няма да има.
- Още с встъпването си в служба новият президент Станка Златева отнесе много рецензии за състоянето на битката. С право ли?
- Никой не може да вини Станка Златева за нищо. Тя идва, желае да се научи, стартира да разучава. И е обикновено да има един интервал, в който да навлезе. Как може да сочиш с пръст човек, който не е бил нито ден президент на федерация? Всеки, който пристигна, ще е нов и му би трябвало време.
- Откъде би трябвало да стартира българската битка, с цел да излезе от нокдаун, в който е изпаднала? - Винаги съм харесвал една българска сентенция и я последвам и до момента: Рибата се вмирисва от главата. Тоест, в случай че нещо не се получава в „ Суплес “ - отговорен е Иван Раднев, тъй като той управлява с неговия екип. Вината в никакъв случай не е на състезателя, всичко идва от горната страна. Първо, би трябвало да има проект за работа. И слагане на действителна цел - дали приоритет сега е да има международни първенци или да се реструктерират всички клубове в България, които да се трансфорат в една машина, фабрика за успеваемост – да се увеличи квалификацията, качеството на работа. Освен това клубовете да се научат по какъв начин сами да си затворят процеса, да се самофинансират, тъй като не е действително да мислим, че страната ще дава. Чух преди дни, че в Америка страната пособия на спорта – няма такова нещо! Аз работя за федерацията, а не тя за мен. Искат от мен всеки ден членски импорт, да купувам карти, а те ги усилиха – 45 $ на дете. Федерацията не дава нищо, само че и страната не дава. Отново се връщам към квалификацията на треньорите, което е доста значително. Не споделям, че от НСА идват неподготвени треньори, там вършат един размер от неща. Но действителността е друга. Аз не съм приключил НСА, само че имам моята лична академия и целия свят ме е признал. Отделно съм финансово самостоятелен, тъй като имам зад тила си и академия, и артикули.
 )
- В единоборческите спортове честа процедура е да се вършат интернационалните лагери за израстването на състезателите. Вашето мнение?
- Ще отговоря по този начин: Вие дойдохте до тук, с цел да създадем този диалог, и бързате да си отидете, тъй като имате други задължения. Но, в случай че аз бях пристигнал при вас, нямаше да бързате и дълго щяхме да си приказваме. Така е и в този случай. Там където е домът ти или по-скоро покрай него би трябвало да е мястото за тренировки, а не да се надяваш да отидеш на лагер в Унгария, да вземем за пример, и да чакаш унгарците да те научат, да свършат твоята работа. Никой няма да го направи. Борците би трябвало да са тук, на едно место, да имат качествени тренировки, с цел да се изградят стила на България!
- Как минава една ваша подготовка?
- Тя е 2 часа, загрявката 30 минути. Седя на една маса, имам треньори, които работят с мен, те в тази ситуация са ми съдии. Поставяме огромния тепих, по този начин наречената „ сцена “, всеки си избира сътрудник, които към този момент е загрял, и следва час и половина битка. Нито вървя да държа на някого ръцете, нито му демонстрирам грешките, както тук се случва. Гледам, протоколирам кой какъв брой хвърляния е направил, структурирам разпоредбите – дали една минута ще се борят или 40 секунди, дали всички акции ще се броят или до 4 точки, ще има ли пауза... Те влизат и стартира същинската битка на 100 %, „ пара да се подвига “, „ огън да стане “, час и половина не ги преустановявам. От тях се желае да създадат най-малко 12 интервала от битки, а това изисква оптималната централизация. В тази голяма зала тук, е мъчно да се случи, защото ги губиш от взор, тези в края могат да си кажат на ухо: „ Днес без пот “. И ти няма да знаеш какво се случва. Във всяка една подготовка има някой, който желае да се покрие. Именно в това е работата на треньора – да предотврати тези неща да не се случват, с цел да си подберат тези за истинката работа.
- Вие по какъв начин сте решили казуса с „ покриването на състезателите “?
- Никога не съм бил последовател на огромните зали с доста тепихи. Защото постоянно съм започвал от нищо и е трябвало да върша нещо. Ще дам образец: Кога е по-лесно – да обучаваш в една стая 10 деца и да държиш фокуса на 40 и повече хора в огромна зала, в която всеки влиза-излиза, тряска... Разбира се, в дребната. Никога няма да не помни моя първи треньор Петко Драганов, при който сме се подготвяли дружно със Стоян Добрев. Събираше ни 12-15 деца и врътваше ключа, чистачката да не влиза, да не ни пречи. Голямата зала е за 100-процентна битка, битка, битка, за лагери. Но, когато тези деца ги учиш на А и Б в битката, няма по какъв начин да е в тази зала. Ето ви образец за успеваемост.
- А виждате ли гении?
- Да, несъмнено, само че би трябвало да ги развиваме. Много съм впечатлен от всички момчета, надарени са, би трябвало си работа. Нещата могат да се оправят, корабът не е потопен! И в умозаключение ще кажа: И в другите страни имат два чифта крайници и два чифта ръце. Аз всеки ден се изучавам и с идването ми тук научих нови неща!
- Сякаш все по-често се връщате в България, господин Раднев. Отвориха ли се българите към нововъведенията?
- Моето идване даже малко позакъсня в този момент. Но партньорството, което имаме с Иво Ангелов, ме задължава да пристигам най-малко веднъж в годината, с цел да видя по какъв начин се случват нещата, да давам хрумвания, да надграждаме. -
Оправда ли упованията това съдействие?
- Наскоро Иво показа един отчет, съгласно който участието в клуба се е нараснало три пъти, откогато сме почнали. Вече мисли да взима още една зала. Клубът от 13-о място в комплексното класиране на България към този момент е на 4-то. Освен това хората към този момент са се научили да си заплащат за качествени тренировки, което е огромен триумф. Преди, в България, да дадеш пари за подготовка по битка беше смешно, само че на този стадий никой не би трябвало да е детегледачка на някои хора. Отделно Иво и неговият екип направиха нещо доста дейно, което не всеки може да реализира, влязоха в детските градини, с цел да заинтригуват децата. Не да стават борци, а поради „ Суплес “ спорта, който им оказва помощ за физическото израстване и потвърждава успеваемостта си във всички други спортове. Това беше нашата маркетинова тактика. Вече по-късно най-кадърните дечица, в случай че демонстрират интерес, можем да им предложим да упражняват по-често. Тогава треньорът по битка влиза в ролята си и може да му каже на това дете: „ Приятелче, ти ставаш за герой, можеш да станеш първенец, имаш тези и тези качества “. И оттова да си придърпа най-талантливите деца за битката. Не желая да съм лакомец, само че си виждам ползите на битката. Както виждате на моето лого стои битка от битка, а можеше да е на джудист, щангист или на някой фитнес запалянко, тъй като зад всичко това стои системата „ Суплес “.
- С националния тим какви са ви взаимоотношенията?
- С федерацията и със старши треньора Стоян Добрев направихме видеовръзка преди няколко месеца и реструктурирахме проекта за моето идване. Целта е за към 10-ина дни да показвам най-много работата с уредите на подготвителната система “Суплес “ – българска торба, арената, която съставлява тип тепих, върху който се вършат разнообразни хвърляния, тактически акции... Специално съм пристигнал за класическата битка, само че и треньорите в свободния жанр видяха резултата, започнаха да се интересуват. Сега обаче няма да има време за тях. Целта е не да ги изтощавам, а да вникнат в процеса на работа, да видят по какъв начин измисленото от мен е помогнало на мен самия. На всяка подготовка демонстрирам нещо друго.
- А срещате ли негативизми, присъща българска линия.
- Гледам хората по какъв начин разсъждават: " Да, той има хубави уреди, прави нещо да продава ". Но не е по този начин. Аз имам от дълго време развъртян бизнес по целия свят. Дошъл съм в България да помогам, дълготрайно да си партнираме, да видя, че съм оставил нещо зад себе си на хора, които ме почитат. Нито ми би трябвало реклама, нито на видео да ме демонстрират... Може би съм от компаниите в света с най-вече видеа в ютюб. И други разсъждения срещам: „ Да, да аз те знам, виждал съм ти нещата и чучелите ти ги знам “. И не престават: „ Ама аз имах резултати и без тези неща “. Но аз тези уреди а ги вкарах, с цел да могат да ми оказват помощ в ефективноста на подготовка в битката, да ми ускорят процеса на работа – техническия, физическия развой, в груповите тренировки - там се смятам за експерт и мога доста да оказа помощ, там открих „ Суплес “. А точно по какъв начин да водиш групови тренировки, по какъв начин да можеш да задържиш вниманието освен на 2-3 души, а на 20 и повече в залата, всички да вземат участие – там е тънката работа. Тогава към този момент уредът идва доста ефикасен е и потребен, тъй като имаш опция да моделираш тренировки, да балансираш равнища.. Много може да се приказва...
- Залата е цялостна с ваши уреди, ще бъде ли оборудвана с тях и след вашето тръгване?
- Всичко зависи от федерацията, не мога да кажа кой по какъв начин да го направи. Но ще дам образец с мен. Когато аз започнах като треньор в олимпийския център в Маркет в Щатите, беше доста мъчно. От предходните треньори наследих една група млади момчета, студенти, които трябваше да освободя, в случай че мислех, както в България: той няма качества, не става. Тогава започнах да диря метод по какъв начин да реструктурирам цялата стратегия, тъй че да е продуктивна и да привлека спортисти. И освен да привлека, а да взема най-хубавите борци в Америка за тази възраст. Тогава ми показаха един апарат с ластици, запознахаме и с неговия основател. Бях доста впечатлен, имаше всичко – лост, дръжки..., доста ми пасваше. Казах си, че би трябвало да го имам. Струваше 4500 $, а от центъра нямаха пари да ми го платят. Всеки би се замислил дали да даде пари за нещо, което няма да е негово. Но мен това въобще не ме интересуваше. Отидох, изтеглих пари и го купих. Тоест, когато човек има вяра в нещо и желае да върви напред, би трябвало да прави вложения без да се замисля. Казах си: Това дейно ли е? Ефективно....След това измислих „ българската торба “, направих нововъведения... Най-важното е, когато започнеш да правиш нещо, да имаш към себе си хора с виждане, които да ти кажат дали това, което прави Иван Раднев, да вземем за пример, работи или не. Но всеки би трябвало да откри в тези система това, което търси. Разбира се, в случай че кажете, че всички тези неща не ви оказват помощ в битката, ще отвърна: Малко сте изостанали, извинете! Мисля обаче, че всички видяха изгодата.
- Българската битка евентуално ще изживее рецесия при промяната на поколенията, както се случи и с другите спортове. Какви са вашите усещанията от работата с подмладения състав?
- Виждам, че доста неща, основите на битката, тези момчета не знаят. Селекционерът Стоян Добрев, един от най-големите и потвърдени експерти в света, треньор на най-високо равнище, сега е заставен да прави работата на клубен треньор. И вместо някой да е научил тези деца по какъв начин да се обръщат, да вършат верни захвати при разнообразни хвърляния и съществени придвижвания в битката, в този момент Стоян Добрев би трябвало да се занимава и с тази част. Отделно от него се изисква да прави резултати на международно равнище. Извинете, само че това може да го повярва единствено някой от масите, които хабер си нямат от битка. И да го съдят, да трансферират неуспехите на негов тил може да направи единствено незапознат човек! Искам подчертая: Има доста огромни борци, които нямат подготвеност в треньорската работа, то се вижда. Всеки може да сочи с пръст и да приказва празни приказки. Но Стоян Добрев сега е един клубен треньор в националния тим, който учи едни деца, които може и да са закъсняли за огромните резултати. Виждам неподготвени треньори, някой не си е приключил работата... Така че би трябвало да се намерения освен за елита в битката, само че и за изцяло реструктуриране на клубовете. В момента към федерацията няма нито един квалификационен курс. Забележете аз за всеки мой апарат имам обособен курс. На „ българска торба “ може да продължи и 8 часа. Освен това няма проект по какъв начин всичко това да се случи и да се тръгне в вярна посока. Докато липсват тези неща, огромни резултати няма да има.
- Още с встъпването си в служба новият президент Станка Златева отнесе много рецензии за състоянето на битката. С право ли?
- Никой не може да вини Станка Златева за нищо. Тя идва, желае да се научи, стартира да разучава. И е обикновено да има един интервал, в който да навлезе. Как може да сочиш с пръст човек, който не е бил нито ден президент на федерация? Всеки, който пристигна, ще е нов и му би трябвало време.
- Откъде би трябвало да стартира българската битка, с цел да излезе от нокдаун, в който е изпаднала? - Винаги съм харесвал една българска сентенция и я последвам и до момента: Рибата се вмирисва от главата. Тоест, в случай че нещо не се получава в „ Суплес “ - отговорен е Иван Раднев, тъй като той управлява с неговия екип. Вината в никакъв случай не е на състезателя, всичко идва от горната страна. Първо, би трябвало да има проект за работа. И слагане на действителна цел - дали приоритет сега е да има международни първенци или да се реструктерират всички клубове в България, които да се трансфорат в една машина, фабрика за успеваемост – да се увеличи квалификацията, качеството на работа. Освен това клубовете да се научат по какъв начин сами да си затворят процеса, да се самофинансират, тъй като не е действително да мислим, че страната ще дава. Чух преди дни, че в Америка страната пособия на спорта – няма такова нещо! Аз работя за федерацията, а не тя за мен. Искат от мен всеки ден членски импорт, да купувам карти, а те ги усилиха – 45 $ на дете. Федерацията не дава нищо, само че и страната не дава. Отново се връщам към квалификацията на треньорите, което е доста значително. Не споделям, че от НСА идват неподготвени треньори, там вършат един размер от неща. Но действителността е друга. Аз не съм приключил НСА, само че имам моята лична академия и целия свят ме е признал. Отделно съм финансово самостоятелен, тъй като имам зад тила си и академия, и артикули.
- В единоборческите спортове честа процедура е да се вършат интернационалните лагери за израстването на състезателите. Вашето мнение?
- Ще отговоря по този начин: Вие дойдохте до тук, с цел да създадем този диалог, и бързате да си отидете, тъй като имате други задължения. Но, в случай че аз бях пристигнал при вас, нямаше да бързате и дълго щяхме да си приказваме. Така е и в този случай. Там където е домът ти или по-скоро покрай него би трябвало да е мястото за тренировки, а не да се надяваш да отидеш на лагер в Унгария, да вземем за пример, и да чакаш унгарците да те научат, да свършат твоята работа. Никой няма да го направи. Борците би трябвало да са тук, на едно место, да имат качествени тренировки, с цел да се изградят стила на България!
- Как минава една ваша подготовка?
- Тя е 2 часа, загрявката 30 минути. Седя на една маса, имам треньори, които работят с мен, те в тази ситуация са ми съдии. Поставяме огромния тепих, по този начин наречената „ сцена “, всеки си избира сътрудник, които към този момент е загрял, и следва час и половина битка. Нито вървя да държа на някого ръцете, нито му демонстрирам грешките, както тук се случва. Гледам, протоколирам кой какъв брой хвърляния е направил, структурирам разпоредбите – дали една минута ще се борят или 40 секунди, дали всички акции ще се броят или до 4 точки, ще има ли пауза... Те влизат и стартира същинската битка на 100 %, „ пара да се подвига “, „ огън да стане “, час и половина не ги преустановявам. От тях се желае да създадат най-малко 12 интервала от битки, а това изисква оптималната централизация. В тази голяма зала тук, е мъчно да се случи, защото ги губиш от взор, тези в края могат да си кажат на ухо: „ Днес без пот “. И ти няма да знаеш какво се случва. Във всяка една подготовка има някой, който желае да се покрие. Именно в това е работата на треньора – да предотврати тези неща да не се случват, с цел да си подберат тези за истинката работа.
- Вие по какъв начин сте решили казуса с „ покриването на състезателите “?
- Никога не съм бил последовател на огромните зали с доста тепихи. Защото постоянно съм започвал от нищо и е трябвало да върша нещо. Ще дам образец: Кога е по-лесно – да обучаваш в една стая 10 деца и да държиш фокуса на 40 и повече хора в огромна зала, в която всеки влиза-излиза, тряска... Разбира се, в дребната. Никога няма да не помни моя първи треньор Петко Драганов, при който сме се подготвяли дружно със Стоян Добрев. Събираше ни 12-15 деца и врътваше ключа, чистачката да не влиза, да не ни пречи. Голямата зала е за 100-процентна битка, битка, битка, за лагери. Но, когато тези деца ги учиш на А и Б в битката, няма по какъв начин да е в тази зала. Ето ви образец за успеваемост.
- А виждате ли гении?
- Да, несъмнено, само че би трябвало да ги развиваме. Много съм впечатлен от всички момчета, надарени са, би трябвало си работа. Нещата могат да се оправят, корабът не е потопен! И в умозаключение ще кажа: И в другите страни имат два чифта крайници и два чифта ръце. Аз всеки ден се изучавам и с идването ми тук научих нови неща!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ