Иван Попйорданов: Чочо беше от поколението, за което България не търси талант, а го погубва
Иван Попйорданов уважи паметта на своя наследник Петър Попйорданов – Чочо с прочувствено обръщение. Изминаха тъкмо 13 години от трагичния случай, който раздруса България. Бащата употребява обществената мрежа Facebook, с цел да изрази своята болежка. Той цитира думи на непосредствен другар на артиста. Тези думи разказват ориста нацяло потомство създатели.
„ На 5 май – преди 13 години(беше Разпети Петък), изгубих синът си- Петър Попйорданов – Чочо. Беше от поколението, за което негов другар и сътрудник беше написал, че “ България не търси гений, а го погубва “.
Това горчиво умозаключение основава подигравателен контрастност с известната модерна просвета. Фразата реферира към известното телевизионно шоу „ България търси гений “. Предаването се излъчва по bTV от 2010 година насам. То има няколко сезона с повторения до 2024 година. Проучванията демонстрират, че думите на Иван Попйорданов носят бездънен обществен подтекст. Те разкриват неналичието на същинска поддръжка за огромните гении в страната.
Петър Попйорданов почина при нелепи условия на 5 май. Денят съответства с Разпети петък преди 13 години. Трагедията се случи в частните Боянски гробища. Чочо отишъл там, с цел да уважи своята майка. Д-р Катя Попйорданова беше умряла по-малко от месец преди този съдбовен ден. Актьорът желал да засади петунии на нейния гроб.
По време на визитата се случва тежък случай. Актьорът губи равновесие и пада от височина близо 2 метра. Ударът върху каменната плоча се оказва съдбовен за него. Лекарите не съумяват да спасят живота му. България загуби един от най-обичаните си актьори тъкмо преди Гергьовден.
Кариерата на Чочо Попйорданов беше белязана от голям триумф. Чочо Попйорданов приключва НАТФИЗ със 7 кино лентата в своята биография. Това е извънредно рядко достижение за млад български актьор. Той бързо се утвърди като водещо име в родното кино и спектакъл. Критиците и публиката го оповестиха за секссимвол на своето време.
Иван Попйорданов дефинира сина си като част от погубено потомство. Неговият пост провокира вълна от съпричастност в обществените мрежи. Бащата припомня, че същинският гений постоянно остава непризнат приживе. Чочо притежаваше невероятна харизма и сила на сцената. Неговите функции остават в златния фонд на българското изкуство.
Семейството и приятелите на артиста не престават да пазят неговия спомен. Смъртта му остави празнина, която се усеща и до през днешния ден. Историята на Чочо Попйорданов е увещание за крехкостта на живота. Тя ни учи да ценим гениите си, до момента в който са измежду нас. Неговата диря в културата е безконечна и незаменима.
