Проф. Иван Попов – бащата на българската електроника, умрял в нищета
Иван Попов е роден преди 110 години – на 9 декември 1907 година във Велико Търново. Дипломира се като инженер във френския град Тулуза, работи в Германия, в Унгария, където се издига до шеф на огромния цех „ Ганц ” в Будапеща. След завръщането си в България поема директорския пост в силнотоковия цех в София. През 1957 година пази професура във ВМЕИ – София, и в Политехниката в Дрезден. Завежда катедра, става декан и ректор на Висшия машинно-електротехнически институт в София. Бил е министър на машиностроенето, зам.-председател на Министерския съвет и на Държавния съвет на Народна Република България, някогашен член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От 1976-а 14 години е ръководител на Научно-техническите съюзи, бил е началник на Съвета на шефовете на „ Елпром ”. Носител на най-високите държавни награди. Умира през на 16 януари 2000 година
Eдва ли някой от съвременниците ни е чувал името на професор Иван Попов (1907 – 2000 г.), същински актуален строител на съвременна България, бащата на родната електроника, донесъл милиарди долари на страната ни. Той е извънреден академик, приет и на Изток, и на Запад, общественик, технократ. За мнозина от неговите най-близки съратници, взели участие интензивно в построяването на модерната промишленост на страната през XX век, той е идол – индивидът с най-големи заслуги за превръщането на България в модерна промишлена страна. През 1999 година експертна комисия от Федерацията на научно-техническите съюзи го дефинира измежду 10-те най-значими български инженери на XX век.
С името на проф. Иван Попов се свързват построяването и развиването на нашата електропромишленост, електроника, електронно-изчислителна и слаботокова техника и микроелектроника, на отрасловите научно-изследователски институти, на научно-техническите съюзи и бази за техническо развиване. Най-успешният план на проф. Иван Попов е образуване на производството на електронно-изчислителна техника посредством сложна скица, включваща просвета, произвеждане и търговия, сервиз и приложна активност. “В тази активност България изпреварва доста европейски страни, стана номер 1 в някогашния социалистически лагер по експорт. Това ще остане върховото достижение на българската научна мисъл, на индустриалния капацитет и стопанската система на страната ”, изяснява неговият по-млад сътрудник Любо Козлев.
Всъщност началото на българската електроника е сложено при започване на 60-те години на предишния век. През 1962-а ръководителят на Българска комунистическа партия Тодор Живков отива в Берлин на посещаване. Пред него тогавашният първи секретар на Германската единна социалистическа партия Валтер Улбрихт споделя, че може би един български професор ще бъде назначен за заместник-министър на електротехническата индустрия в немското държавно управление. Живков е доста впечатлен. И когато се завръща, незабавно слага въпроса пред Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. “Толкова ли доста професори експерти имаме, че да ги изнасяме за непознати страни? ”, пита ядосано всесилният общественик. И резултатът е явен – професор Иван Попов е извикан в България и назначен за ректор на ВМЕИ на 1 юли 1962 година На този пост той остава единствено три месеца, когато е избран за началник на новообразувания Държавен комитет за просвета и механически напредък (ДКНТП). После е определен за член-кореспондент на Българска академия на науките, а кариерата му потегля стремглаво нагоре – министър, зам.-шеф на Министерски съвет, член на Политбюро…
Професорът в никакъв случай не става заложник на огромната власт, която има, нито на парите. “Властта не можа да го поквари, нито да го замае, нито да го обсеби. Запази скромността и човечността непокътнати. Парите считаше само като средство за развиване, а не средство за битие и материално обогатяване. Често ми е казвал: “Там, където стартират единствено парите – там свършва Човекът ”. Това споделя в текст за него близкият му другар и сътрудник Васил Недев, първи зам.-министър на машиностроенето и електрониката в тези години.
Проф. Попов бил спестовен, а непохарчените пари от командировки прибирал в касата. Освен това със свои средства – без това да обявява на никое място, помагал на студенти-отличници. “Животът обаче му изигра трагична смешка в последните му години, като остави фамилията му единствено с българската пенсия от 110 лв. ”, описа сътрудника му Иван Шаранков. Оказва се, че тогава нова демократична България, за която той в действителност влага живота си, с цел да я направи съвременна, се отхвърля от него. И в случай че не е била пенсията, която Германия доста бързо отпуска на жена му Гертруда за трудовия й стаж в Германска демократична република, надали е щял да доживее до 92 години.
Сигурно отново никой не е чувал, че точно българинът проф. Иван Попов се отхвърля от изцяло заслуженото си отличие – най-престижната интернационална премия на IIIE – обществото на американските електроинженери. Отличието е за особения му принос в развиването на компютърната техника освен в България и страните от Съвет за икономическа взаимопомощ, само че и в света.
В съдействие със експерти от Института по галактически проучвания на руската Академия на науките стартира проектирането на многопроцесорен комплекс с продуктивност 100 милиона интервенции в секунда. През 1984 година първият комплекс “ИЗОТ 1014 – ЕС2709 ” с продуктивност 120 милиона интервенции в секунда е инсталиран в руския галактически институт. Това е безспорна изненада освен за научната мисъл на Изтока, само че и на Запада – че българите са съумели първи да основат компютър с такава продуктивност. Американските служби тогава са в цялостен шаш от този факт. През 1989-а щатската компания “Уестърн Джиофизикъл ” получила за тествания матричен процесор “ЕС2709 ” с продуктивност 120 милиона интервенции в секунда. И се убеждават, че това не е небивалица и агитация. Всички руски геофизически и геологически центрове за търсене на петрол и газ, а също и центрове в Китай, Индия и Виетнам са оборудвани с нашите “ИЗОТ 1014 – ЕС2079 ”.
Ето и малко обстоятелства. Общо за интервала 1971 – 1989 година у нас е създадена продукция от електронно-изчислителна техника за близо 20 милиарда лв., а осъществената облага е 9,5 милиарда лева По данни на Организация на обединените нации България се подрежда сред 10-те развити страни в света по размер на електронно-изчислителна техника, и с 4%-ов дял за 1987 година заема трето място след Съединени американски щати и Япония на глава от популацията. Освен това – гордостта на българската стопанска система “ДЗУ ” – Стара Загора, е изчислено, че с темповете, които е работено там, след още десетина години “ДЗУ ” е щяло да стопи целия държавен външен дълг на България. Както се споделя, след обстоятелствата и боговете мълчат.
А основната “вина ” за развиването на българската електроника е на проф. Иван Попов – индивидът, който си отиде в мизерия. И през днешния ден, за жалост, е изцяло пропуснат и чужд.
Eдва ли някой от съвременниците ни е чувал името на професор Иван Попов (1907 – 2000 г.), същински актуален строител на съвременна България, бащата на родната електроника, донесъл милиарди долари на страната ни. Той е извънреден академик, приет и на Изток, и на Запад, общественик, технократ. За мнозина от неговите най-близки съратници, взели участие интензивно в построяването на модерната промишленост на страната през XX век, той е идол – индивидът с най-големи заслуги за превръщането на България в модерна промишлена страна. През 1999 година експертна комисия от Федерацията на научно-техническите съюзи го дефинира измежду 10-те най-значими български инженери на XX век.
С името на проф. Иван Попов се свързват построяването и развиването на нашата електропромишленост, електроника, електронно-изчислителна и слаботокова техника и микроелектроника, на отрасловите научно-изследователски институти, на научно-техническите съюзи и бази за техническо развиване. Най-успешният план на проф. Иван Попов е образуване на производството на електронно-изчислителна техника посредством сложна скица, включваща просвета, произвеждане и търговия, сервиз и приложна активност. “В тази активност България изпреварва доста европейски страни, стана номер 1 в някогашния социалистически лагер по експорт. Това ще остане върховото достижение на българската научна мисъл, на индустриалния капацитет и стопанската система на страната ”, изяснява неговият по-млад сътрудник Любо Козлев.
Всъщност началото на българската електроника е сложено при започване на 60-те години на предишния век. През 1962-а ръководителят на Българска комунистическа партия Тодор Живков отива в Берлин на посещаване. Пред него тогавашният първи секретар на Германската единна социалистическа партия Валтер Улбрихт споделя, че може би един български професор ще бъде назначен за заместник-министър на електротехническата индустрия в немското държавно управление. Живков е доста впечатлен. И когато се завръща, незабавно слага въпроса пред Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. “Толкова ли доста професори експерти имаме, че да ги изнасяме за непознати страни? ”, пита ядосано всесилният общественик. И резултатът е явен – професор Иван Попов е извикан в България и назначен за ректор на ВМЕИ на 1 юли 1962 година На този пост той остава единствено три месеца, когато е избран за началник на новообразувания Държавен комитет за просвета и механически напредък (ДКНТП). После е определен за член-кореспондент на Българска академия на науките, а кариерата му потегля стремглаво нагоре – министър, зам.-шеф на Министерски съвет, член на Политбюро…
Професорът в никакъв случай не става заложник на огромната власт, която има, нито на парите. “Властта не можа да го поквари, нито да го замае, нито да го обсеби. Запази скромността и човечността непокътнати. Парите считаше само като средство за развиване, а не средство за битие и материално обогатяване. Често ми е казвал: “Там, където стартират единствено парите – там свършва Човекът ”. Това споделя в текст за него близкият му другар и сътрудник Васил Недев, първи зам.-министър на машиностроенето и електрониката в тези години.
Проф. Попов бил спестовен, а непохарчените пари от командировки прибирал в касата. Освен това със свои средства – без това да обявява на никое място, помагал на студенти-отличници. “Животът обаче му изигра трагична смешка в последните му години, като остави фамилията му единствено с българската пенсия от 110 лв. ”, описа сътрудника му Иван Шаранков. Оказва се, че тогава нова демократична България, за която той в действителност влага живота си, с цел да я направи съвременна, се отхвърля от него. И в случай че не е била пенсията, която Германия доста бързо отпуска на жена му Гертруда за трудовия й стаж в Германска демократична република, надали е щял да доживее до 92 години.
Сигурно отново никой не е чувал, че точно българинът проф. Иван Попов се отхвърля от изцяло заслуженото си отличие – най-престижната интернационална премия на IIIE – обществото на американските електроинженери. Отличието е за особения му принос в развиването на компютърната техника освен в България и страните от Съвет за икономическа взаимопомощ, само че и в света.
В съдействие със експерти от Института по галактически проучвания на руската Академия на науките стартира проектирането на многопроцесорен комплекс с продуктивност 100 милиона интервенции в секунда. През 1984 година първият комплекс “ИЗОТ 1014 – ЕС2709 ” с продуктивност 120 милиона интервенции в секунда е инсталиран в руския галактически институт. Това е безспорна изненада освен за научната мисъл на Изтока, само че и на Запада – че българите са съумели първи да основат компютър с такава продуктивност. Американските служби тогава са в цялостен шаш от този факт. През 1989-а щатската компания “Уестърн Джиофизикъл ” получила за тествания матричен процесор “ЕС2709 ” с продуктивност 120 милиона интервенции в секунда. И се убеждават, че това не е небивалица и агитация. Всички руски геофизически и геологически центрове за търсене на петрол и газ, а също и центрове в Китай, Индия и Виетнам са оборудвани с нашите “ИЗОТ 1014 – ЕС2079 ”.
Ето и малко обстоятелства. Общо за интервала 1971 – 1989 година у нас е създадена продукция от електронно-изчислителна техника за близо 20 милиарда лв., а осъществената облага е 9,5 милиарда лева По данни на Организация на обединените нации България се подрежда сред 10-те развити страни в света по размер на електронно-изчислителна техника, и с 4%-ов дял за 1987 година заема трето място след Съединени американски щати и Япония на глава от популацията. Освен това – гордостта на българската стопанска система “ДЗУ ” – Стара Загора, е изчислено, че с темповете, които е работено там, след още десетина години “ДЗУ ” е щяло да стопи целия държавен външен дълг на България. Както се споделя, след обстоятелствата и боговете мълчат.
А основната “вина ” за развиването на българската електроника е на проф. Иван Попов – индивидът, който си отиде в мизерия. И през днешния ден, за жалост, е изцяло пропуснат и чужд.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ