Иван Мърквичка оставя ярка следа в многообразната картина на зараждащия

10 от най-впечатляващите произведения на Иван Мърквичка

Иван Мърквичка оставя ярка диря в многообразната картина на зараждащия се живописен живот на следосвобожденската българска просвета. Най-значителни са художествените му постижения в битовия род: национални празненства, традиции, като пример в този род е фамозната му картина „ Ръченица “. Тези композиции са самобитна емблема на времето. И в случай че в тях е отразено обичайното всекидневие, то портретите показват новата свободна персона.

Той е измежду създателите на първото ни художническо сдружение, измежду уредниците на първите изложения, измежду основателите на първото профилирано списание за изкуство. Участва интензивно в основаването на Държавното рисувално учебно заведение през 1896 година (днес Национална художествена академия) и е негов първи шеф и професор по живопис до 1921 г.

Мърквичка e роден в село Видим при Дуба, Чехия, на 23 април 1856 година Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия. Преди да пристигна в България той работи като преподавател в Прага и рисува портрети в духа на мюнхенската академична живопис в мрачен нюанс и гладка фактура, с фина мазка: „ Майка ми “ (1880), „ Баща ми “ (1880) и други

Мърквичка идва у нас по покана на държавното управление на Източна Румелия и става преподавател в Пловдив през 1881 година Борбата за Съединението е в разгара си и Пловдив е трансфорат в културен и обществен център. Така Мърквичка се сприятелява с Петко Славейков, Иван Славейков, Константин Величков, който даже върви на уроци по изобразяване при него. Заедно разискват основаването на Първото рисувално учебно заведение в Пловдив.

През 1886 година урежда първата си независима изложба; взе участие и в 2 взаимни изложения с Антон Митов, който също е преподавател в гимназията. От пловдивския интервал са част от най-известните му картини: „ Пловдивски пазар “ (1883, НХГ), „ Сакаджии “ (1887, НХГ), „ Циганска забава “ (1887, НХГ), „ Птицепродавец “ (1887, НХГ), „ Пазар в Пловдив “ (1888) и др.

През 1889 година се открива в София. През 1894 година Мърквичка илюстрира първото издание на романа „ Под игото “ от Иван Вазов. Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са създатели на тогавашния герб на България. През 1918 година е определен за дописен член на Българска академия на науките.

След повече от 4 десетилетия се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938 година Ето и 10 от най-впечатляващите творби на Иван Мърквичка.