Иван Костов, сн. БГНЕС Двадесет и осем години след началото

Иван Костов, сн. БГНЕС

Двадесет и осем години след началото на демократичните промени у нас, едно от най-устойчивите клишета за прехода е това за приватизацията, която освен лишила България от работеща стопанска система, само че и ограбила " народа ".

Тезата за незаконната приватизация се върти към този момент две десетилетия, а индивидът, който най-вече настояваше за следствието й, бе някогашният основен прокурор Никола Филчев – той имаше всички пълномощия да проверява такова закононарушения, само че не го стори.

След това, по време на поредните си премиерски мандати, Бойко Борисов се заканваше ту с " цялостна инспекция ", ту с искане за следствие на " разбойническата " приватизация. Тази заръка в този момент е на път да се осъществя посредством закон. ГЕРБ и " Обединени патриоти " оповестиха, че ще отстранен отминалостта върху закононарушения при приватизационни покупко-продажби.

Тъй като това е противокноституционно, ще се желае оптимално увеличение на отминалостта до 35 години. Мотивите бяха показани от Борисов по този начин: Само към 1 милиард е влезнал в бюджета от приватизацията на държавната благосъстоятелност, в случай че е трябвало да бъдат 30 милиарда.

Към момента не се вижда някаква обществена дискусия по тематиката – евентуално тъй като хората, които имат какво да кажат, към този момент са го споделили.

За да стартираме отначало полемиката, започваме с писмо на някогашния министър председател и водач на ДСБ Иван Костов от 2012 година до тогавашния президент Росен Плевнелиев :

Плевнелиев оправдава диктатурата на Живков

Дата: Понеделник 24 Септември, 2012

Уважаеми господин Президент,

Със следните учредения възразяваме изрично на Вашите изказвания пред “Дер Щандарт”: “Ние извършихме най-лошата приватизация в цяла Европа – активи за 30 милиарда евро ние продадохме единствено за 3 милиарда”; и: „ …чешкото държавно управление остави държавните предприятия да работят и стартира да им търси стратегически вложители.”

1. Вие повтаряте мита, че „ активите” в стопанската система, завещани от Живковия режим, са коствали 30 милиарда, а са били продадени „ само” за 3 милиарда евро. Той потегля от някогашния основен прокурор Н. Филчев и се подема като предизборна теза и съществена агитация на Българска социалистическа партия през 2001 година

2. През призмата на действителната държавна благосъстоятелност митът се разпада по този начин: В над 95 на 100 приватизационните покупко-продажби са за акциите (участията) на страната, а не за активите на предприятията. Цената на държавните участия се дефинира както от активите, по този начин и от пасивите. При всеобщата приватизация на относително финансово постоянни държавни предприятия акциите им са оценени през 1996 година на 250 млн. лв., които са 22.08 на 100 от подлежащата на приватизация благосъстоятелност. През 1995 година държавното управление на Жан Виденов прави оценка всички държавни активи по балансова стойност с методика на Световната банка на 580 млн. лева

Изводът от тези обстоятелства е, че комунизмът у нас рухна, заради стопански банкрут, прочее приет публично от Българска комунистическа партия. Този банкрут беше неминуем при размера на пасивите на командната стопанска система в 1989 година, който доста надвишава нейните активи. Пасивите образуваха огромна част от 12-те милиарда $ външен държавен дълг, поради който през 1990 година министър председателят Луканов разгласи пред външните кредитори банкрут на България . Те образуваха даже по-голям размер необслужвани вътрешни заеми.

3. През призмата на доходността на капитала митът се разпада изцяло. Не съществува нито един разбор, почиващ на интернационално приета методика за оценка, който да потвърждава, че акциите на мощно губещи държавни предприятия костват претендираните 30 милиарда евро. Закъснялата касова приватизация у нас започва действително едвам в края на 1997 година, когато, както Вие самичък посочвате, страната ни към този момент е претърпяла два държавни банкрута, породени от БКП/БСП. Според статистиката, общият финансов резултат на държавния бранш в стопанската система за 1996 година е загуба от 583 млн. $, а негативната му доходност е 15 на 100. Всеки може да направи преценка какъв брой коства капитал, който се самоунищожава изцяло от загуби за по-малко от 7 години.

4. Положението в България е същото както в останалите някогашни социалистически страни. Затова общият краен баланс от тяхната приватизация в края на 2008 година е позитивен единствено в няколко от тях, сред които е и България. В някогашната Германска демократична република да вземем за пример, чиято стопанска система би трябвало да коства в пъти повече от българската през 2007 година, приватизацията завършва дефинитивно с колосалната загуба от 104.5 милиарда евро . Това е признато от Бундестага за обикновено, тъй като по думите на Ханс Шрьодер, президент на приватизационната организация „ Тройханд”, „ Нито Тройханд, нито обединена Германия биха могли да преодолеят по различен метод резултатите от 40-годишната комунистическа тирания в стопанската система.”

5. Приватизацията в Чехия е известна не с това, че страната е намерила стратегически вложители, а с обстоятелството, че там за пръв път в международната история се организира тъкмо противоположния развой, наименуван „ всеобща приватизация”. Държавната благосъстоятелност в над 80 на 100 от предприятията беше разпръсната сред 7 милиона жители без заплащане с действителни пари, а посредством механизма на основаните за задачата приватизационни фондове. По-късно този опит е избран като най-неудачния вид приватизация, както от интернационалните наблюдаващи, по този начин и в самата Чехия. Казаното от Вас, че в Чехия (за разлика от България) държавните предприятия са „ оставени да работят”, съдържа подстрекателство, че и в България държавните предприятия са работели, само че „ неприятната приватизация” им е попречила да се развият. Как са работели се вижда от числата нагоре. Повечето от тях завършиха 1995 година с в действителност банкрут.

6. Поради посочената нагоре причина, интернационалните финансови институции сложиха на България твърди условия за избавяне от втори държавен банкрут. Основното измежду тях беше незабавна разпродажба или приватизация на всички държавни предприятия, „ произвеждащи загуби”. Вместо това, държавното управление на Българска социалистическа партия прикани държавните сдружения да спрат да заплащат задълженията си към банките. В резултат последваха верижни банкови банкрути, действителна неплатежоспособност на 71 най-големи предприятия и национална икономическа злополука.

7. Страната ни беше изведена от тази цялостна съсипия от ОДС посредством най-мащабните промени в новата история на България. Централна роля в тези промени беше точно касовата приватизация, с помощта на която България беше приета за страна с пазарна стопанска система. Без тези промени, стабилизирането на българския лев, оздравяването на цялата финансова и икономическа система на страната, както и присъединението ни към Европейски Съюз и НАТО, бе невероятно.

Това са обстоятелствата, които опровергават изцяло отрицателната Ви оценка за приватизацията.

Уважаеми господин Президент,
Обръщаме се към Вас освен, тъй като оценката Ви за приватизацията е в действителност погрешна и не с цел да внушаваме, че тя е предходна без неточности и провали, само че на първо място тъй като:

1. Вие, надяваме се несъзнателно, само че след премиера Борисов, реабилитирате комунистическата диктатурата на Тодор Живков. Тя ни завеща не предприятия за 30 милиарда евро, а голям външен и вътрешен дълг, финансова съсипия и стопанска злополука. От реабилитацията ще се възползват тези, които внушават на всички места носталгия по тоталитарния режим.

2. Надяваме се, че след обширно изследване на обстоятелствата, обществено ще коригирате своята позиция по отношение на приватизацията като в действителност несъстоятелна и политически нездравословна за пазарната народна власт в България.

С почитание,
Иван Костов

*Цитираното писмо на Иван Костов е от септември 2012 година