Иван Костов публикува анализ за "скритите мотиви на президента"
Иван Костов излезе с разбор на настояването на президента Радев за осъществяване на референдум с въпрос " Съгласни ли сте България да одобри еврото през 2026 година? ". Министър-председателят на България от 1997-а до 2001 година разгласява своя публикация в " Медиапул ", в която пази изрично позицията, че такова допитване е противоконституционно.
Виж още Референдум на Радев за еврото раздели и Народното събрание, и кабинета, само че и президентството
" Въвеждането на еврото в България е нейно обвързване по член 5 от Договора за присъединение към Европейски Съюз (ратифициран с 2/3 болшинство през 2005 г.) Според него ние би трябвало да въведем еврото, когато осъществим Маастрихтските критерии. Следователно нямаме право да се откажем едностранно от въвеждането на еврото или да сложим изискване посредством референдум. Въвеждането на еврото не е въпрос на народен избор, а въпрос на осъществяване на към този момент стихотворец ангажимент ", безапелационен е Костов.
След той цитира няколко решения на Конституционния съд. Така той стимулира извода си, че оферти от Румен Радев въпрос не може да бъде подложен на гласоподаване, защото към този момент е решен в правно обвързващ интернационален акт с наднационално деяние. А даже да бъде извършен, не би трябвало да има правни последствия.
Според него екипът на президента е наясно с всичко това, което от своя страна дава учредения да се потърсят скрити политически претекстове.
И показва какви биха могли да бъдат те:
1. Предизвикване на държавен разпад. Инициативата за референдум слага на тестване съдружното единение, защото позицията на БСП-ОЛ бе, че не сме подготвени за въвеждането на еврото; " ИТН " постоянно е упорствало за референдум, до момента в който за ГЕРБ влизането в еврозоната е оповестено за приоритет.
2. Демонстрацията на липса на политически консенсус в България основава неподходящ политически подтекст, който, в случай че бъде регистриран в Конвергентния отчет на ЕК/ЕЦБ, може да докара до отсрочване или негативно умозаключение по отношение на готовността на България да одобри еврото през 2026 година Европейска комисия и ЕЦБ не биха предложили присъединение, в случай че преценяват, че у нас липсва устойчива политическа поддръжка ( "...еврозоната изисква необратимост на процеса и дълготраен консенсус за присъединяване в Икономическия и паричен съюз " (цитат от техни предходни доклади)).
Костов вижда две вероятни цели, които съгласно него Румен Радев пробва да реализира - " да натрупа политически капитал, представяйки се като изразител на " волята на народа " - бранител на " националния интерес " против политическия хайлайф и европейските институции " и " да делегитимира основни решения за европейската интеграция на законодателната и изпълнителната управляващи в страната, внушавайки, че тези управляващи не съставляват действително жителите ".
Иван Костов дава и прогнозата си какво следва след влизането на предлагането в Народното събрание. Той счита, че декларираните от изявленията досега към 169 гласа срещу - в границите на квалифицираното болшинство, ще бъдат явен сигнал към Европейски Съюз, че стратегическото решение за присъединение към еврозоната се употребява с необятна парламентарна поддръжка. Това би оказало положително въздействие върху Конвергентния отчет, би увеличило вероятността за позитивна оценка, неутрализирайки президентската самодейност като изолирано мнение, и би укрепило доверието в институционалната траектория на страната, а Европейски Съюз и вложителите ще отчетат, че съблюдаваме интернационалните си задължения.
Виж още Радев: Надявам се депутатите да изпълнят уговорката си към еврозоната и демокрацията
В края на разбора си Иван Костов разяснява и упованията си за последствията от сходен сюжет за президента Радев.
" Ще проличи, че той не разполага с поддръжка от нито една значима парламентарна мощ по тематиката. Това ще докара до ограничение на неговото институционално въздействие, ще го минимизира като фактор в националната стратегическа политика; опциите му за влияние по основни въпроси до края на мандата ще се стеснят ", предвижда Костов.
Бившият министър председател счита, че единственият излаз на президента е да се опита да ограничи вредите с популистка реакция.
" Той евентуално ще показа отхвърлянето като отвод на " властта " да се вслуша в гласа на народа, само че това ще има стеснен резултат, защото суверенът на властта - Народното събрание, ще е работило против него с квалифицирано болшинство по изцяло парламентарен ред ", приключва разбора си Иван Костов.
