Художникът, който рисува с хайвер и шампанско
Иван Иванов-Йоаний обича да споделя своя обичан анекдот: „ Винаги когато се пробвам да пиша нелепости на телефона, той автоматизирано ме редактира с още по-невероятни нелепости. Та, оправдавам се за граматиката, която е автоматизирана и алгоритмична или такава, каквато е ”.
Вместо да си губи времето с граматиката обаче, ексцентричният художник, по-известен като Йоаний, приключва изобразително изкуство във Великотърновския университет. Обича да опитва със старинни техники от VII век и е създател на първата у нас анахронистична галерия. В момента преподава в Средното учебно заведение по изкуствата " Проф. Веселин Стоянов " в Русе. Има зад тила си над 100 изложения във Виена, Франкфурт, Ню Йорк, Прага, Лондон и Москва.
Художникът пристигна в Пловдив, с цел да покаже 33 от последните си акварели в „ Арт клуб & изложба Савов ”. От тях 22 са огромните аркани - таро и 11 сефири.
Иван Иванов-Йоаний изненада почитателите си под тепетата със чудноват пърформанс. Той рисува онлайн върху платното с малко съветски черен хайвер от белуга и френско шампанско в чешки кристал върху ръчна хартия, съживила приятния мирис на китайския туш. Звучи претенциозно, само че не и за колоритния Йоаний. Признава, че много е изненадал феновете си със своя първи пърформанс, който демонстрира в Пловдив.
" Никой не очакваше това, което видя и чу, малко хипнотизирахме присъстващите ”, смее се създателят. Гостите на изложбата му толкоз били шокирани, че в продължение на час никой не се сетил да извади телефона си и да направи най-малко едно фото на спектакъла.
Всъщност Йоаний обича да опитва - върху платното и в живота. Рожденото му име е елементарното Иван Иванов, а Йоаний идва от еврейското Йоáнан, което значи „ Яхве е милосърден “. Художникът го употребява за собствен артистичен псевдоним. „ Йоаний ” ми е безценен спомен от огромния български стихотворец и драматург, притежател на премията „ Солензар ” на академията на безсмъртните в Париж - огромния Радко Радков. Той откри първата ми галерия в София в края на предишния век, а точният откъс на думите му тогава е: „ тайновидеца ЙОАНИЙ... ”.
Роден е под неспокойния знак на Риби, освен това на неслучайна дата - високосния 29 февруари 1968-а, и по този начин чества рождения си ден през четири години. На смешка пресмята, че сега е някъде към 12-ата си година.
И бърза да посочи, че това не е първата му галерия в Пловдив. „ Участвал съм в Есенните изложения от 2002 година - под името „ Традиционализъм ” с куратор Д. Грозданов. Преди това - в „ Графично Ателие Пловдив ” по покана на Емил Миразчиев в изложба „ Възраждане ”, както и в изложбата, която провежда Кольо К. - „ Про Вино и... “ в Москва.
С фамозния Кольо Карамфилов го свързвало топло другарство през годините. Пърформансът в Пловдив в действителност е отдаден на Кольо К., прибавя художникът. И с малко горест си спомня за оня бохемски номер с рисуването по салфетки в кръчмите. „ В Китай има една планина Хуан Шан. Тя има доста имена - „ гърбовете на драконите ” или „ черната планина ”. Големият китайски стихотворец и художник Ли По (Ли Бай) трансформира името <210> със стих. Та точно там, в планината Хуан Шан, са създали най-скъпата калиграфски хартия от кора на “соушъ ” - оризова плява и мъгла. Това е хартията, която е по-тънка от салфетка, а размерът на един лист е 120/60. Когато се върнах от Китай, се напихме с Кольо К. и взех решение да го изненадам с една салфетка 120/60. Обаче Кольо К. резервира самообладание и бързо ми направи портрет върху нея. Това е един от най-скъпите ми мемоари от огромния пловдивски художник.
“В частност пърформансът е мигане и към “Пловдив - Европейска столица на културата ”, към кмета ви, който се пошегува, че ще “пърформанствува ” на площада, като коли свине ” - добави ексцентричният художник.
За себе си Йоаний споделя, че е художник анахронист. После разяснява, че „ анахронизъм - това е „ подправената нота ” в полифонията на безбройните течения в актуалното изкуство ”. Избира я, тъй като тя подсказва, че изкуството е единствено това, което не се преценява с времето и конюнктурата.
Извън дебрите на изкуството обаче Йоаний е изкушен от кулинарията. Създава своя неповторима рецепта за рибена супа с мамалига и черен хайвер и даже я патентова. Печели премия за неповторимото си създание с наградата: „ Най-добра рибена супа ”. А комисия от Регионалния исторически музей в Русе я записва като " нематериално културно завещание ”.
Kiaro scouro: Еротиката като хевиметъл
Познавачи споделят, че живописните платна на Йоаний наподобяват като „ сънища с отворени очи ”, в които голото женско тяло е превърнато в инструмент за наслаждение и изтезание. Нежните изящни тела по едно и също време очароват и плашат, те като че ли крият страха на тялото от гибелта зад сюжета на удоволствието. Всъщност, както е споделил великият Фройд, всяко образно изкуство е еротично в своята несъзнавана същина, изяснява майсторът.
„ Еротизмът ” в неговите произведения обаче, както и в неоплатонизма, е обвързван с квази етимологията на едно от имената на египетския господ Хор. „ Детето господ Хоразос е „ този, който вижда ”, само че и „ този, който не вижда ”, откакто Сет му извадил лявото око. По-късно Хор си възстановява окото с помощта на Тот. Това око, наречено „ Уджат “, съставлява успеха на положителното над злото. Така дясното му око е означавало новото слънце, а лявото новолунието. Тъмнината и Светлината - това, което на италиански звучи по този начин: „ Kiaro scouro ", или „ светлосянката ”. Това е думичката, с която огромният британски китарист сър Джими Пейдж от „ Лед Цепелин ” се опитал да изясни музиката, която прави. Ала американският публицист, който го интервюирал, не знаел италиански и превел думичката като „ хевиметъл ”.
Вместо да си губи времето с граматиката обаче, ексцентричният художник, по-известен като Йоаний, приключва изобразително изкуство във Великотърновския университет. Обича да опитва със старинни техники от VII век и е създател на първата у нас анахронистична галерия. В момента преподава в Средното учебно заведение по изкуствата " Проф. Веселин Стоянов " в Русе. Има зад тила си над 100 изложения във Виена, Франкфурт, Ню Йорк, Прага, Лондон и Москва.
Художникът пристигна в Пловдив, с цел да покаже 33 от последните си акварели в „ Арт клуб & изложба Савов ”. От тях 22 са огромните аркани - таро и 11 сефири.
Иван Иванов-Йоаний изненада почитателите си под тепетата със чудноват пърформанс. Той рисува онлайн върху платното с малко съветски черен хайвер от белуга и френско шампанско в чешки кристал върху ръчна хартия, съживила приятния мирис на китайския туш. Звучи претенциозно, само че не и за колоритния Йоаний. Признава, че много е изненадал феновете си със своя първи пърформанс, който демонстрира в Пловдив.
" Никой не очакваше това, което видя и чу, малко хипнотизирахме присъстващите ”, смее се създателят. Гостите на изложбата му толкоз били шокирани, че в продължение на час никой не се сетил да извади телефона си и да направи най-малко едно фото на спектакъла.
Всъщност Йоаний обича да опитва - върху платното и в живота. Рожденото му име е елементарното Иван Иванов, а Йоаний идва от еврейското Йоáнан, което значи „ Яхве е милосърден “. Художникът го употребява за собствен артистичен псевдоним. „ Йоаний ” ми е безценен спомен от огромния български стихотворец и драматург, притежател на премията „ Солензар ” на академията на безсмъртните в Париж - огромния Радко Радков. Той откри първата ми галерия в София в края на предишния век, а точният откъс на думите му тогава е: „ тайновидеца ЙОАНИЙ... ”.
Роден е под неспокойния знак на Риби, освен това на неслучайна дата - високосния 29 февруари 1968-а, и по този начин чества рождения си ден през четири години. На смешка пресмята, че сега е някъде към 12-ата си година.
И бърза да посочи, че това не е първата му галерия в Пловдив. „ Участвал съм в Есенните изложения от 2002 година - под името „ Традиционализъм ” с куратор Д. Грозданов. Преди това - в „ Графично Ателие Пловдив ” по покана на Емил Миразчиев в изложба „ Възраждане ”, както и в изложбата, която провежда Кольо К. - „ Про Вино и... “ в Москва.
С фамозния Кольо Карамфилов го свързвало топло другарство през годините. Пърформансът в Пловдив в действителност е отдаден на Кольо К., прибавя художникът. И с малко горест си спомня за оня бохемски номер с рисуването по салфетки в кръчмите. „ В Китай има една планина Хуан Шан. Тя има доста имена - „ гърбовете на драконите ” или „ черната планина ”. Големият китайски стихотворец и художник Ли По (Ли Бай) трансформира името <210> със стих. Та точно там, в планината Хуан Шан, са създали най-скъпата калиграфски хартия от кора на “соушъ ” - оризова плява и мъгла. Това е хартията, която е по-тънка от салфетка, а размерът на един лист е 120/60. Когато се върнах от Китай, се напихме с Кольо К. и взех решение да го изненадам с една салфетка 120/60. Обаче Кольо К. резервира самообладание и бързо ми направи портрет върху нея. Това е един от най-скъпите ми мемоари от огромния пловдивски художник.
“В частност пърформансът е мигане и към “Пловдив - Европейска столица на културата ”, към кмета ви, който се пошегува, че ще “пърформанствува ” на площада, като коли свине ” - добави ексцентричният художник.
За себе си Йоаний споделя, че е художник анахронист. После разяснява, че „ анахронизъм - това е „ подправената нота ” в полифонията на безбройните течения в актуалното изкуство ”. Избира я, тъй като тя подсказва, че изкуството е единствено това, което не се преценява с времето и конюнктурата.
Извън дебрите на изкуството обаче Йоаний е изкушен от кулинарията. Създава своя неповторима рецепта за рибена супа с мамалига и черен хайвер и даже я патентова. Печели премия за неповторимото си създание с наградата: „ Най-добра рибена супа ”. А комисия от Регионалния исторически музей в Русе я записва като " нематериално културно завещание ”.
Kiaro scouro: Еротиката като хевиметъл
Познавачи споделят, че живописните платна на Йоаний наподобяват като „ сънища с отворени очи ”, в които голото женско тяло е превърнато в инструмент за наслаждение и изтезание. Нежните изящни тела по едно и също време очароват и плашат, те като че ли крият страха на тялото от гибелта зад сюжета на удоволствието. Всъщност, както е споделил великият Фройд, всяко образно изкуство е еротично в своята несъзнавана същина, изяснява майсторът.
„ Еротизмът ” в неговите произведения обаче, както и в неоплатонизма, е обвързван с квази етимологията на едно от имената на египетския господ Хор. „ Детето господ Хоразос е „ този, който вижда ”, само че и „ този, който не вижда ”, откакто Сет му извадил лявото око. По-късно Хор си възстановява окото с помощта на Тот. Това око, наречено „ Уджат “, съставлява успеха на положителното над злото. Така дясното му око е означавало новото слънце, а лявото новолунието. Тъмнината и Светлината - това, което на италиански звучи по този начин: „ Kiaro scouro ", или „ светлосянката ”. Това е думичката, с която огромният британски китарист сър Джими Пейдж от „ Лед Цепелин ” се опитал да изясни музиката, която прави. Ала американският публицист, който го интервюирал, не знаел италиански и превел думичката като „ хевиметъл ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ