Иван Иванов не обичаше журналистите и медиите. Той странеше от

Иван Иванов не обичаше публицистите и медиите. Той странеше от тях и извънредно рядко даваше изявленията. Разговорите му с репортерите се броят на пръстите на едната ръка, изключително в последните 15 години, когато бе диагностициран с тежка болест. Оттогава не е дал нито едно изявление. Затова пък през 2008 година Иван Иванов направи изявление самичък със себе си и го включи в една от книгите си – „ Дни и нощи “. Публикуваме го в цялостния му тип.

- Кой е съвършеният отговор, до който си достигнал?

- Учителят споделя „ Чудото, това съм аз! " Харесва ми!

- Интересуваш ли се от това, което правят политиците?

- Не! Животът е подарък. Физическото време изтича и е добре да получиш прояснение в този живот. Ставаш настоящо лице. Иначе не знаеш кой си. Ако осъзнаеш кой си, преставаш да се занимаваш с политика. Излизаш от съня. Отпадат желанията, гордостта, завистта, неведението, алчността и егоизмът. Препълнил си чашата и започваш да раздаваш.

- Коя привилегия не могат да ти лишават?

- Да убиеш човешкия дух. Това е невероятно.

- Кои са мислите, от които най-вече се страхуваш?

- От самите мисли. Нямат начало, край, среда и форма. Няма по-нахално нещо от мисълта.

- От какво искаш да избягаш? Търсиш ли уединение?

- Няма къде да тичам. Стоя на мястото си.

- Би ли могла някаква роля да те предизвика?

- Не!

- Актьорите обичат да приказват за влизане и излизане от ролята. А ти?

-Свършваш едно нещо по най-хубавия метод,  пиеш кафе и чакаш идващия кадър.

- Според теб излиза, че е елементарно да играеш в киното?

- Според мен по този начин излиза.

- Ходиш ли на кино и спектакъл?

- От време на време

- Не ти е забавно ли?

- Просто вървя... понякога.

- Не ти ли е отегчително да не правиш нищо?

- Не. Не вървя на никое място, тъй като отида ли някъде, би трябвало да стартира да мисля. И като се замисля какво съм измислил – грозничко.

- Отказвал ли си функции?

Случвало се е. От грозните да предпочитам по-малко грозната.

- В нашето кино няма хубави, сантиментални любовни подиуми, не мислиш ли?

- Хм...

- Можеш ли да се занимаваш с нещо друго с изключение на с кино?

- Аз мога да се занимавам с всичко, само че не желая. Това, което най-вече ме интересува е смисълът на човешкия живот, а смисълът е в пробуждането. Най-тъжното нещо е в залеза на живота си човек да се огледа обратно и да си каже – пропилях го този живот…

Когато човек се рози той към този момент се е осъществил. Работата му е да разбере, че е човек. По какъв метод – посредством средствата, които са му дадени, посредством съответна работа – публицист, артист, писател… Когато човек отиде над работата, оттатък протеста, той стартира да се трансформира в слънчево създание. Освобождава се и стартира да живее. Аз върша каквото реша, че е вярно и го върша с цената на живота си. И никого не упреквам за това. Решението си е мое.

- При толкоз почитателки по петите ти с какво те завоюва жена ти Петя Силянова?

- С Петя сме от първи курс в театралния институт. Видях я и си споделих, че това е моето момиче.

- Какво изпитваш, когато гледаш твой остарял филм?

- Хм… Синът ми Стефан споделя на приятелите си – това е татко ми.

- Защо не се получават простите човешки истории в българското кино?

- Въпрос на народопсихология. Разковниче за откровеност в изрече и взаимоотношенията сред героите и да премахваш подтекста. Аз не одобрявам подтекста. Следвам това предписание за изясненост и в живеенето. Подтекстът не се родее с притчата.

- Какво значи за теб изразът „ У дома “, с какво го свързваш?

- Това е знанието, което аз имам за любовта. Учителят споделя: „ Любовта е окръжност без външна страна и център “. Колко удивително, нали!... Животът ми е низ от конкретности, които изживявам до цялостно безсилие. Аз го назовавам непрекъснато положение на бодрост.

- Светът се пробва да направи хората по-целеустремени. А ти поддаваш ли се?

- Всички беди идват от устрема на човек да задоволи желанията си. Аз съм гордо човешко създание. Не съм отчаян човек. Когато одобрявам нещо – викам. Когато не одобрявам – отново викам. Започнах да пиша, с цел да се трансформира в същото, което съм. С кого бих желал да фотографирам? Със себе си.

- Ако се обърнеш обратно и можеш да промениш нещо, коя неточност би поправил?

- Нищо не бих трансформирал. Щом осъзнаеш, че нещо ти се е случило, би трябвало да имаш доблестта да го приемеш, да се научиш да казваш „ Да “! Тогава всичко, което ти се е случило, става значително. В един човешки живот няма нито момент незначителност. Просто би трябвало да се знае, че си жив.

- Когато човек има триумф, той би трябвало да получава пари!

- Такъв е този век.

- Значи няма да станеш народен представител?

- Не! Всеки човек тежи на мястото си. И това би трябвало да бъде осъзнато.

- В какво най-вече вярваш?

- В хората. Те са знамение. Човек би трябвало да има познание за насладата от съществуването. Най-много ме плаши незнанието. То е в основата на всички беди, то ражда всичко грозно. С него не можеш да се бориш.

- Какъв цвят очила биха подхождали на очите ти?

- Хей, аз нося черни очила не с цел да се върша на забавен. Сините ми очи не устоят светлината и сълзят.

- Разпространено е мнението, че в България всичко е грозно. Така ли е?

- Моите очи виждат толерантни, сърдечни, обезпокоени и положителни хора. Българинът е възвишен профан и това го прави неповторим. Той е богопомазан да бъде подобен. Истината е, че ми е забавно да вземам участие в еуфорията на нелепостта.

- Затова ли бягаш от светлината на публичните прожектори?

- За мен животът е откъслек от време, който би трябвало да изживея в този момент. Ако нещо ми пречи, повода е в мен. Някой краде, граби, убива… Какво по-голямо злощастие от мъртва душа? Не може да имаш позиция в обществото, което още не се е събудило. Когато хората стартират да се вслушват в сърцата си, ще схванат, че най-голямото знамение е това да си жив… И за тези неща би трябвало да се приказва.

- Притесняват ли те с нещо годините след 50, или ги посрещаш в душевно равновесие?

- Не може да ме тормозят години. Посрещам ги в комфорт – поради добре свършена работа.

- Кое съгласно теб е най-драматичното събитие в живота на поколението?

- Драмата на всички генерации е да не осъзнаваш, че са човешки същества. За да видиш другия до себе си, би трябвало ти самият да си безсънен. Буден ли си, виждаш хубостта в близост. Всеки човек е хубав. Това би трябвало да се знае!

- Кои са съгласно теб същинските лечители?

- Наричат се духовни лечители. Хората би трябвало да се е извърнат към тях.

- Къде нареждаш изкуството?

- Изкуството е среда, упражняваш заложба, най-просто казано – работиш. Срещата сред двама души може да е толкоз основна, че да просветли едно човешко създание.

Това ще бъде по-важно от всички функции, които съм изиграл. Глупаво е да бъдеш непрестанно лоялен на специалността си, наречена изкуство. Според мен не е допустимо човек самичък да роди положителни мисли. Това постоянно става с непозната помощ. По-важно е да се подготвяш за завръщането си.

- Вярваш ли, че душата може да оцелее през днешния ден?

- Душата е обвързвана с индивида. Когато той боледува, и тя е болна, когато той е в илюзия, и тя е в илюзия. Душата оглупява, когато индивидът е малоумен. Работата на душата е да опознава духа. Работата на индивида пък е да отглежда душата. Душата е материално разбиране, не е някаква неразбираема субстанция.

- Когато демонстрират твой филм, възхищаваш ли се?

- Не.

- Защо, не се харесваш ли?

- Напротив. Винаги се одобрявам.

- Мечтаеш ли за Холивуд?

- Може би ще ти е забавно да опиша една преживелица. На един безпределно отегчителен фестивал на българското кино в Лисабон демонстрираха филм, в който играя. В залата имаше трима души. След това конференция. Попитах уредника с какво да запомня това скучно събитие. Отговорът беше: „ Господине, на стола, на който седите, преди вас са седели Марлон Брандо и Ален Делон ”. Благодаря, общителни, отговорих.

- Когато не се снимате в киното, кой ви обръща внимание? С кого имате контакти?

- Няма кой да ми обърне внимание... Хората се крепят един различен, без да търсят контакт, и в това е чудото на съществуването.

- Кой си ти?

- Иван Иванов... Хм...

Автор: Уикенд