Малшансът да си съпруга на Иван IV Грозни
Иван IV Грозни (Страшни - преведено от руски) е първият коронован съветски цар и един от най-жестоките владетели, които историята познава.
Заради тежкото си детство, белязано от интригите на болярите, Иван израснал недоверчив и параноичен към всички, които го заобикалят, написа Цял живот трябвало да пази трона си от заприказва. Но всички тези условия се отразили и върху персоналният му живот. Той съставлява една дълга поредност от царици. Всяка от тях умира или при странни стечения на събитията, или убита пред всички по заповед на царя.
Равносметката е 8 съпруги, от които единствено 4 са приети от църквата. Другите 4 брака Иван IV Грозни сключил по своя воля, без да желае позволение от никого. Към тази внушителна цифра съпруги би трябвало да прибавим и безчет любовници. В съпоставяне с Иван IV Грозни крал Хенри VIII, най-известният многоженец и палач на съпругите си в британската история, наподобява като малко почтено момченце.
Друг сериозен проблем на Иван IV Грозни е, че не е съумял да остави заслужен правоприемник за съветския престол. Децата му или се раждали мъртви, или имали странни болести (с изключение на 3 от тях). Причината за тези несгоди е, че още преди да се ожени, когато е бил 16-годишно момче, болярите изпращали на царя си голям брой проститутки. Някоя от тях го заразила със сифилис, който царят носил до края на живота си. Заразявал съпругите си и те не можели да износят и родят здрави деца.
Първата кралица е Анастасия Романовна. Избрана е посредством конкурс, на който се явили всички девици от благородни фамилии. Болярите стеснили кръга до 6 девойки, които дават отговор на условията за кралица. От тези 6 девойки Иван самичък избрал Анастасия. Тя била почтена и нежна, царят се държал добре с нея и я слушал. Имал табиет да затваря хора на площада, да им пуска мечки и да следи кървавите борби. Анастасия го убедила да спре.
В Москва избухнал пожар. Царицата помогнала на всички потърпевши фамилии. Оттогава хората я нарекли Анастасия Милостивата. Имали 14-годишен брак и 6 деца, от които оживели 3 - Иван V, Евдокия и Фьодор. Иван бил разгласен за предстоящ правоприемник на трона. Фьодор бил умствено изостанал, само че доста завързан към брат си. Царицата умира на 30-годишна възраст. ИванГрозни е в потрес и твърди, че е отровена от някой изменник. Според дворцовия доктор тялото ѝ не е издържало многото раждания.
Съпруга номер 2 е щерка на черкезки аристократ. Този брак е подписан, с цел да има мир сред руснаци и черкези. Тя приема християнската вяра и името Мария Темрюковна. За разлика от първата кралица Мария е жестока. Гледала наказванията от първия ред, където кръвта на хората пръскала лицето ѝ. Измисляла сама нови мъчения, които предложила на царя. Друга нейна специфичност била да избира любовници на мъжа си, а и тя самата му изневерявала всякога, когато го нямало в двореца.
Снимка: ANONYM
Народът я мразел, болярите - също. Дошло време да се отърват от нея. Убедили Грозни, че Мария приготвя скрит план против него дружно с любовника си. На другия ден и двамата били мъртви по неразбираеми стечения на събитията.
В интервалите, в които не е женен, царят бил доста рисков. Заедно с групичка генерали влизали в именията на благородниците, изпивали виното и изнасилвали дъщерите им. Грозни бил мощно набожен и след всеки грах се разкайвал доста, само че изгода никаква. Затова още веднъж събрали всички благородни девици, с цел да открият брачна половинка номер 3.
Спрял се на Марфа Собакина, тъй като не била щерка на болярин (знаем какъв брой ги мразел). Новата кралица умира на 18-я ден след сватбата. Въпреки злобната клевета, че половият нагон на царя я е умъртвил, при аутопсия в по-късни години истината става ясно. Майка ѝ давала билки, с които да зачене по-бързо. В същото време братът на втората брачна половинка желал да я трови постепенно, като ѝ пращал отровни захаросани плодове. Когато в организма ѝ се срещнали отровата и мощните билки, се получила реакция, а резултатът бил гибел.
Иван не можел да повярва, че още веднъж е вдовец. Заповядал да не пускат девойките, които пристигнали на състезанието за съпруги, да се приберат по домовете си и удавил тъгата си в най-бурната оргия, която Русия била виждала.
Дошло време за брачна половинка номер 4 - Анна Колтовская. Тя била извънредно мощна жена, не се оплаквала от нищо и влияела добре на брачна половинка си. Иван IV Грозни станал по-уравновесен и милосърден. Болярите недоволствали. Те желали народа да ненавижда царя. Единственото едва място на Анна било, че не можела да забременее. Успели да го настроят, че Бог не я желае за кралица, щом за 3 години брак не ги е дарил с дете. Един ден по заповед на царя Анна била отведена принудително в манастир. Там живяла до края на живота си. Можем да си представим уважението му към нея, щом въпреки всичко пощадил живота ѝ.
Съпруга номер 5 - Мария Долгорукая, има по-злощастна орис. Убита е на сутринта след първата брачна нощ. Царят декларирал, че не е девственица. Заповядал да завържат ръцете и краката ѝ и да я хвърлят в дупка, пробита в заледената река. Той седял на леда и гледал по какъв начин се дави. Брат ѝ протестирал. Твърдял, че сестра му не е била с различен мъж. Иван го обвинил, че ѝ е бил ухажор и умъртвил и него. По-късно се разкайвал за убийството на Мария и даже мислел, че я вижда да седи върху кубето на църквата против прозореца на покоите му.
Съпруга номер 6 - Анна Василчикова, била на 17 години и не го желала за брачен партньор. Баща ѝ също не я давал, само че никой не му изискал позволение. По време на цялата брачна гала царицата не серпантина да плаче. Така и не привикнала със брачна половинка си, само че и нямало потребност, тъй като той към този момент си харесал седмата брачна половинка - омъжената Василиса Мелентиева. Един ден Анна просто умряла от гръдна болест. При по-късна аутопсия на тялото се вижда, че е удушена.
Сега царят умерено можел да ухажва Василиса. Тя била алчна и суетна и приемала всичките му дарове. Съпругът ѝ обаче не давал бракоразвод. ИванГрозни просто му отишъл на посетители с двама бойци и принудително му налял отровно вино в гърлото, до момента в който те го държали. Василиса останал вдовица и се омъжила за царя. Жизненият ѝ път завършил, когато погледнала непристойно царския соколар, който бил извънредно хубав мъж. Соколарят бил погубен и заровен, а в прилежащия гроб заровили Василиса - жива със завързани ръце и крайници и запушена уста.
Един цар не трябва да е без жена. Затова се оженил за брачна половинка номер 8 - Мария Нагая. Тя не го харесвала, само че нямала избор. Дълго не можела да зачене и ИванГрозни почнал си урежда брак с племенница на британската кралица Елизабет I. Но Мария съумяла да забременее и родила Дмитрий.
Снимка: ANONYM
По това време Грозни станал непоносим. Пратил първите 2 съпруги на сина си, Иван V, в манастир. Не му харесвало по какъв начин му приказват. Най-голямата неточност в живота си направил към сина си и третата му брачна половинка, която също ненавиждал. Един ден се ядосал, отишъл в тяхното крило на двореца, влезнал в спалнята на бременната си снаха и почнал да се кара с нея, че е непристойно облечена. Тя му отвърнала, че си е в покоите и той няма място там.
Грозни хванал царския си скиптър и почнал да я бие с него. От побоя снахата пометнала. В този миг синът му дотичал от своите палати скочил против татко си. Без да желае царят блъснал принца с жезъла си в слепоочието. 3 дни по-късно принцът умрял на 27 години. ИванГрозни не могъл да си елементарни. Не ставал от леглото от тъга и разкайване.
По подигравка на ориста осмата брачна половинка, Мария Нагая, го надживяла. Грозни умрял на 53 години по време на игра на шах. При аутопсия актуалните учени разкрили доста живак в косата му и решили, че е токсичен. Но с този живак царският доктор го лекувал от сифилис. Причината за гибелта е, че тялото му просто не издържало повече на заболяването.
След гибелта му болярите афишират за единствен легален правоприемник Фьодор, който е умствено изостанал. Обявяват Мария Нагая за елементарна любовница, а сина ѝ - за противозаконен. Църквата била разрешила на Иван единствено 4 брака, а останалите 4 били без тяхно позволение. Мария е прогонена дружно с братята си.
По-късно се появява известният Лъжедмитрий I, който желае да си върне трона. Народът го поддържа, протестът му съумява и докарва Мария като своя майка в двореца. Когато болярите го арестуват и предотвратяват преврата, Дмитрий е наказан на гибел. На площада пред всички Мария се отхвърля от сина си, с цел да избави личния си живот.
Но Русия не може да бъде оставена в ръцете на малоумен цар и болярите му. Обстоятелствата към произхода на Лъжедмитрий I остават неизяснени. Затова след време се появява нов бунтовник, същински шарлатанин, който историята познава като Лъжедмитрий II. Борбата за престола на Русия била безкрайна.
Заради тежкото си детство, белязано от интригите на болярите, Иван израснал недоверчив и параноичен към всички, които го заобикалят, написа Цял живот трябвало да пази трона си от заприказва. Но всички тези условия се отразили и върху персоналният му живот. Той съставлява една дълга поредност от царици. Всяка от тях умира или при странни стечения на събитията, или убита пред всички по заповед на царя.
Равносметката е 8 съпруги, от които единствено 4 са приети от църквата. Другите 4 брака Иван IV Грозни сключил по своя воля, без да желае позволение от никого. Към тази внушителна цифра съпруги би трябвало да прибавим и безчет любовници. В съпоставяне с Иван IV Грозни крал Хенри VIII, най-известният многоженец и палач на съпругите си в британската история, наподобява като малко почтено момченце.
Друг сериозен проблем на Иван IV Грозни е, че не е съумял да остави заслужен правоприемник за съветския престол. Децата му или се раждали мъртви, или имали странни болести (с изключение на 3 от тях). Причината за тези несгоди е, че още преди да се ожени, когато е бил 16-годишно момче, болярите изпращали на царя си голям брой проститутки. Някоя от тях го заразила със сифилис, който царят носил до края на живота си. Заразявал съпругите си и те не можели да износят и родят здрави деца.
Първата кралица е Анастасия Романовна. Избрана е посредством конкурс, на който се явили всички девици от благородни фамилии. Болярите стеснили кръга до 6 девойки, които дават отговор на условията за кралица. От тези 6 девойки Иван самичък избрал Анастасия. Тя била почтена и нежна, царят се държал добре с нея и я слушал. Имал табиет да затваря хора на площада, да им пуска мечки и да следи кървавите борби. Анастасия го убедила да спре.
В Москва избухнал пожар. Царицата помогнала на всички потърпевши фамилии. Оттогава хората я нарекли Анастасия Милостивата. Имали 14-годишен брак и 6 деца, от които оживели 3 - Иван V, Евдокия и Фьодор. Иван бил разгласен за предстоящ правоприемник на трона. Фьодор бил умствено изостанал, само че доста завързан към брат си. Царицата умира на 30-годишна възраст. ИванГрозни е в потрес и твърди, че е отровена от някой изменник. Според дворцовия доктор тялото ѝ не е издържало многото раждания.
Съпруга номер 2 е щерка на черкезки аристократ. Този брак е подписан, с цел да има мир сред руснаци и черкези. Тя приема християнската вяра и името Мария Темрюковна. За разлика от първата кралица Мария е жестока. Гледала наказванията от първия ред, където кръвта на хората пръскала лицето ѝ. Измисляла сама нови мъчения, които предложила на царя. Друга нейна специфичност била да избира любовници на мъжа си, а и тя самата му изневерявала всякога, когато го нямало в двореца.
Снимка: ANONYM
Народът я мразел, болярите - също. Дошло време да се отърват от нея. Убедили Грозни, че Мария приготвя скрит план против него дружно с любовника си. На другия ден и двамата били мъртви по неразбираеми стечения на събитията.
В интервалите, в които не е женен, царят бил доста рисков. Заедно с групичка генерали влизали в именията на благородниците, изпивали виното и изнасилвали дъщерите им. Грозни бил мощно набожен и след всеки грах се разкайвал доста, само че изгода никаква. Затова още веднъж събрали всички благородни девици, с цел да открият брачна половинка номер 3.
Спрял се на Марфа Собакина, тъй като не била щерка на болярин (знаем какъв брой ги мразел). Новата кралица умира на 18-я ден след сватбата. Въпреки злобната клевета, че половият нагон на царя я е умъртвил, при аутопсия в по-късни години истината става ясно. Майка ѝ давала билки, с които да зачене по-бързо. В същото време братът на втората брачна половинка желал да я трови постепенно, като ѝ пращал отровни захаросани плодове. Когато в организма ѝ се срещнали отровата и мощните билки, се получила реакция, а резултатът бил гибел.
Иван не можел да повярва, че още веднъж е вдовец. Заповядал да не пускат девойките, които пристигнали на състезанието за съпруги, да се приберат по домовете си и удавил тъгата си в най-бурната оргия, която Русия била виждала.
Дошло време за брачна половинка номер 4 - Анна Колтовская. Тя била извънредно мощна жена, не се оплаквала от нищо и влияела добре на брачна половинка си. Иван IV Грозни станал по-уравновесен и милосърден. Болярите недоволствали. Те желали народа да ненавижда царя. Единственото едва място на Анна било, че не можела да забременее. Успели да го настроят, че Бог не я желае за кралица, щом за 3 години брак не ги е дарил с дете. Един ден по заповед на царя Анна била отведена принудително в манастир. Там живяла до края на живота си. Можем да си представим уважението му към нея, щом въпреки всичко пощадил живота ѝ.
Съпруга номер 5 - Мария Долгорукая, има по-злощастна орис. Убита е на сутринта след първата брачна нощ. Царят декларирал, че не е девственица. Заповядал да завържат ръцете и краката ѝ и да я хвърлят в дупка, пробита в заледената река. Той седял на леда и гледал по какъв начин се дави. Брат ѝ протестирал. Твърдял, че сестра му не е била с различен мъж. Иван го обвинил, че ѝ е бил ухажор и умъртвил и него. По-късно се разкайвал за убийството на Мария и даже мислел, че я вижда да седи върху кубето на църквата против прозореца на покоите му.
Съпруга номер 6 - Анна Василчикова, била на 17 години и не го желала за брачен партньор. Баща ѝ също не я давал, само че никой не му изискал позволение. По време на цялата брачна гала царицата не серпантина да плаче. Така и не привикнала със брачна половинка си, само че и нямало потребност, тъй като той към този момент си харесал седмата брачна половинка - омъжената Василиса Мелентиева. Един ден Анна просто умряла от гръдна болест. При по-късна аутопсия на тялото се вижда, че е удушена.
Сега царят умерено можел да ухажва Василиса. Тя била алчна и суетна и приемала всичките му дарове. Съпругът ѝ обаче не давал бракоразвод. ИванГрозни просто му отишъл на посетители с двама бойци и принудително му налял отровно вино в гърлото, до момента в който те го държали. Василиса останал вдовица и се омъжила за царя. Жизненият ѝ път завършил, когато погледнала непристойно царския соколар, който бил извънредно хубав мъж. Соколарят бил погубен и заровен, а в прилежащия гроб заровили Василиса - жива със завързани ръце и крайници и запушена уста.
Един цар не трябва да е без жена. Затова се оженил за брачна половинка номер 8 - Мария Нагая. Тя не го харесвала, само че нямала избор. Дълго не можела да зачене и ИванГрозни почнал си урежда брак с племенница на британската кралица Елизабет I. Но Мария съумяла да забременее и родила Дмитрий.
Снимка: ANONYM
По това време Грозни станал непоносим. Пратил първите 2 съпруги на сина си, Иван V, в манастир. Не му харесвало по какъв начин му приказват. Най-голямата неточност в живота си направил към сина си и третата му брачна половинка, която също ненавиждал. Един ден се ядосал, отишъл в тяхното крило на двореца, влезнал в спалнята на бременната си снаха и почнал да се кара с нея, че е непристойно облечена. Тя му отвърнала, че си е в покоите и той няма място там.
Грозни хванал царския си скиптър и почнал да я бие с него. От побоя снахата пометнала. В този миг синът му дотичал от своите палати скочил против татко си. Без да желае царят блъснал принца с жезъла си в слепоочието. 3 дни по-късно принцът умрял на 27 години. ИванГрозни не могъл да си елементарни. Не ставал от леглото от тъга и разкайване.
По подигравка на ориста осмата брачна половинка, Мария Нагая, го надживяла. Грозни умрял на 53 години по време на игра на шах. При аутопсия актуалните учени разкрили доста живак в косата му и решили, че е токсичен. Но с този живак царският доктор го лекувал от сифилис. Причината за гибелта е, че тялото му просто не издържало повече на заболяването.
След гибелта му болярите афишират за единствен легален правоприемник Фьодор, който е умствено изостанал. Обявяват Мария Нагая за елементарна любовница, а сина ѝ - за противозаконен. Църквата била разрешила на Иван единствено 4 брака, а останалите 4 били без тяхно позволение. Мария е прогонена дружно с братята си.
По-късно се появява известният Лъжедмитрий I, който желае да си върне трона. Народът го поддържа, протестът му съумява и докарва Мария като своя майка в двореца. Когато болярите го арестуват и предотвратяват преврата, Дмитрий е наказан на гибел. На площада пред всички Мария се отхвърля от сина си, с цел да избави личния си живот.
Но Русия не може да бъде оставена в ръцете на малоумен цар и болярите му. Обстоятелствата към произхода на Лъжедмитрий I остават неизяснени. Затова след време се появява нов бунтовник, същински шарлатанин, който историята познава като Лъжедмитрий II. Борбата за престола на Русия била безкрайна.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ