„Мястото ми не е там“: украинците избягват фронта
Иван Ишченко непринудено се биеше против нахлуващите съветски войски, само че след месец борба той е подготвен да заплати хиляди долари и да рискува затвор, с цел да избяга от фронта. „ Преди да отида на война, мислех, че съм супергерой. Но всеки подвиг свършва, когато хората видят (войната) със личните си очи и осъзнаят, че не им е мястото там “, сподели 30-годишният Ищенко. „ Видях по какъв начин някой беше прострелян покрай далака му; болката беше влудяваща. Видях и отрязана глава. Всичко се натрупа... Не желаех да виждам нищо друго. “
И по този начин, един ден той дезертира, без да предизвести никого, с изключение на майка си, и избяга от Украйна. Ишченко надалеч не е единственият. Войната провокира родолюбив подтик, само че някои украинци отхвърлят да се бият макар публичния напън и предизвестията от страна на управляващите, които подхващат строги ограничения против лицата, избягващи военната работа на фона на сложната контраатака.
Ишченко съумя да излезе от страната макар възбраната за овакантяване на всички мъже на възраст сред 18 и 60 години. Той заплати 5000 $ за кола с държавни номера, която да го придружи до гора на границата с Унгария. След това се промуши през дупка в оградата и избяга. „ Най-страшният миг беше тогава, когато напуснах Украйна и избягах пешком “, сподели той.
От началото на войната управляващите са задържали 13 600 души, опитващи се да преминат границата отвън контролно-пропускателните пунктове, сподели представителят на Държавната гранична защита Андрий Демченко пред Агенция Франс Прес. Други 6100, множеството мъже на възраст, годна за воюване, са били хванати при опит да изоставен с подправени документи, сподели Демченко.
Всички знаят
Но длъжностни лица, с които се свърза Агенция Франс Прес, не предоставиха прецизен брой на обвинените, че се укриват военна работа и на дезертьорите. Сега те са изправени пред надлежно до пет и 12 години затвор, според закон, признат през януари, който стяга наказванията. На фона на затруднена контраатака Киев разрушава корупционните схеми, които разрешават на мъжете да заобикалят армията. Всички висши чиновници, отговарящи за наборната военна работа, бяха уволнени през последните седмици, а следователите споделиха, че са " разкрили огромни корупционни схеми в съвсем всички райони на страната ".
Според 24-годишния Иван, който отхвърли да назове фамилното си име заради юридически проблеми, " всеки знае, че има благоприятни условия " за отбягване на работа. „ Всеки има другари или познати, които могат да предложат разновидности “, сподели той. През май Иван даде 5000 $ за здравно удостоверение, което го освобождава от работа и му разрешава да напусне Украйна. Той не се гордее с дейностите си, казвайки, че „ всичко изглеждаше неверно и обезпокоително “.
За да избегнат нарушаването на закона, някои мъже са напуснали преди да навършат 18 години или не са се върнали след началото на войната. Семейството на Богдан Мариненко го принуди да замине за Полша през август 2022 година, два дни преди 18-ия му рожден ден. Баща му се бие, а Мариненко работи по строителни обекти, с цел да обезпечи прехраната на фамилията си. „ Ако нещо се случи с татко ми, аз оставам единствената поддръжка за майка ми и сестрите ми “, сподели 19-годишният в този момент мъж, който носеше облекла с огромен размер и слънчеви очила.
Не на вятъра
Евгений Куруч беше в рейс от Белгия за Украйна без телефонен заем, когато водачът разгласи, че войната е почнала. 38-годишният запасен офицер знаел, че ще бъде измежду първите мобилизирани, в случай че се върне. И по този начин, той слязъл от рейса във Варшава – последната планувана спирка преди Украйна – отишъл до най-близкия McDonalds и употребявал wi fi, с цел да се обади на жена си и родителите си. Те настояха той да остане в Полша, защото в родния му град Одеса завиха сирени.
„ Разбирам, че имам задължението да пазя страната си “, сподели Куруч пред Агенция Франс Прес. „ В същото време разбирам, че фамилията ми също има потребност от мен. Преди всичко би трябвало да се грижа за тях “, сподели той. Започва работа като таксиметров водач във Варшава, където се причисляват брачната половинка му, 8-годишната му щерка Анастасия и 5-годишният наследник Кирил. Куруч си спомни напрегнати срещи с няколко украинки, които карал през полската столица. „ Казаха ми „ нашите съпрузи са на фронта, те се бият, а вие, страхливци, оставате тук? Вие се криете зад тила на нашите съпрузи “.
Много фамилии бяха разграничени от началото на войната, защото дамите и децата избягаха в чужбина. Полската статистика демонстрира, че от съвсем 1 млн. украинци, регистрирани в Полша, едно от всеки две е дете, а дамите са 77% % от избягалото възрастно население.
„ Разбирам, че това е мъчителна тематика за тях... Ако видя, че това води до спор, просто спирам да приказвам и се пробвам просто да закарам пасажера, където би трябвало “, сподели Куруч пред Агенция Франс Прес. Обикновено се обръща към фамилията си за утешение. „ Гледайки ги, черпя сили и съзнавам, че това, което върша в този момент, не е на вятъра “. /БГНЕС
