Иван Илчев е историк, професор в Софийски университет „Св. Климент

Иван Илчев е историк, професор в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ и негов ректор в два поредни мандата от 2007 до 2015 година. Член-кореспондент на Българска академия на науките от 2012 година Член на взаимната българо-македонска комисия за изясняване на историческите въпроси.

- Проф. Илчев, нерешените въпроси с Република Северна Македония, които постановат българското несъгласие, наподобява още веднъж влизат в задънена улица. В изявление (телевизия Телма) ръководителят на македонската част от смесената комисия проф. Драги Георгиев предлага тя да прекрати работа за година-две. Как ще коментирате изказванията му? Провокация, предложение, което би трябвало да обмислим или?

- Това не е първото предложение в този смисъл, което прави македонската комисия. Ние сме прекъсвали нашата работа през последните близо три години и постоянно по предложение на македонската страна. Нито един път предлагането за отсрочване не е идвало от наша страна.
Разбирам добре Драги Георгиев, който не желае в тази обстановка да вади горещите кестени от огъня вместо политиците.

- Създаването на тази комисия не беше ли тъкмо с тази цел – да вади горещите кестени от огъня?

- Не съм сигурен дали преди години, когато се направи предлагането за комисията, политиците са си давали сметка за развиването.
В началото на XX век един наш политик, когато го приканват да даде пари за българска агитация в Европа, споделя следното: „ Нашата идея е дотолкоз права, щото не се нуждае от отбрана. “
Имам възприятието, че този синдром е играл неосъзната роля в решението на политиците за основаването на комисията.

- В изявлението Вашият сътрудник проф. Георгиев декларира следното: „ В България има македонци “. Преди броени дни президентът Стево Пендаровски одобри представители на ОМО „ Илинден “. Увеличава ли се натискът върху България и на какво разчита Скопие?

- При една среща с Екатерина Захариева споделих, че не би трябвало доста да се натъртва на включването на българите в РСМ като обособена група в Конституцията, тъй като това безусловно неизбежно ще докара до издигане на контраискания от македонска страна. А в България има една дребна група, която преди време я сътвориха югославските секрети служби, която се възприема като македонци.
Няма ужасно в това. Има хора, които се възприемат и като ескимоси.

- Може ли да си стигне до настояването да ги признаем за малцинство?

- Напълно е допустимо. Лошото е, че ние няма какво да противопоставим.

- Северномакедонските Ви сътрудници от смесената комисия по историческите въпроси не признават, че имаме обща история, че Гоце Делчев е българин. Всички ли Ваши сътрудници в РСМ споделят тези възгледи? Как бихме могли да стигнем до съгласие?

- Терминът „ обща история “ е включен в Договора за другарство с РСМ. Въпросът е, че когато се е създавал договорът, никой не се е замислял върху това. И те, и ние. На първите ни съвещания сътрудниците от Северна Македония също не повдигаха този въпрос. След третото съвещание започнаха да слагат казуса, че нямаме обща история, че това било погрешен термин.
Нека да бъдем пределно ясни – приказваме за комисия, която не е сред Софийски университет и Скопския университет. Това е комисия, чиито представители са определени и назначени от съответните държавни управления.

Не мога да кажа какъв брой историци в РСМ споделят позициите, за които споменахте. Очевидно към този момент има значително сътрудници, които считат, че Гоце Делчев е българин и в това няма нищо ужасно.

- Щом се оспорва обаче терминът „ обща история “, това значи, че се оспорва и самият контракт.

- Това беше и нашият мотив в диалозите ни – че по този метод те оспорват и самия контракт.

- Новото българско държавно управление се опита да размрази договарянията и да постави акцент върху икономическото доближаване и икономическите планове. Може ли това да бъде потребен ход за България?

- Още преди години на първата ни среща след сформирането на комисията споделих пред Екатерина Захариева, че би трябвало да се направи тъкмо разграничаване сред тактическите и стратегическите цели, които си слага държавното управление.
Икономическите планове са стратегически цели. Те не могат да дадат резултат незабавно. От друга страна, не можем да се отхвърляме от тях. Полезни са, само че ме е боязън, че подхождаме по същия метод, който приложихме и при съставянето на комисията – без прелиминарен разбор.
Какво имам поради? Основните планове, върху които в този момент се натъртва, са автомагистрала, железопътна и въздушна линия. Вие виждали ли сте стопански разбор, който показва да вземем за пример, че в случай че се направи жп-линията, чакаме при Гюешево да минават 87 вагони, от които 60 са натоварени с бензин, 20 – с жито и по този начин нататък.

- Честно казано – не.

- Аз също. Или в случай че се направи авиолинията, какъв брой пасажери ще я употребяват месечно, тъй че да бъде рентабилна?

- Появи се информация, че има план и за въздушна линия София-Ню Йорк, тъй че пасажерите от Скопие да вършат връзка с нея.

- Това е надалеч по-разумно. В началото на 90-те години по този начин летяхме до Съединени американски щати през Белград.

- Прибързано ли беше визитата на премиера Кирил Петков в Скопие?

- Според мен – да. Не беше направена предварителна подготовка. Посещението отговаряше на концепциите на самия министър председател.

Но седмица преди визитата аз се удивих доста, когато гледах телевизионни фрагменти от Консултативния съвет при президента. Около масата седяха представителите на другите политически сили, което е обикновено. Но потърсих с взор къде са специалистите, които биха могли да дадат съответни данни на политиците дали това, което те разискват сега, има съображение. Премиерът Петков да вземем за пример желае да се насърчи бизнесът. Да излезе тогава специалист и да каже – в Куманово имахме две български компании, единствено че бяха подложени на редица преследвания и затвориха.

Политиците не би трябвало да възприемат, че заемането на избран пост в структурата на страната автоматизирано значи заемане на пост в пирамидата на знанието.

- Вашата прогноза на фона на редица спорни изявления на политици от Скопие – ще се съгласи ли РСМ да впише жителите с българско съзнание в Конституцията си?

- Това не мога да кажа. Мога да кажа, че тя нищо не губи, в случай че извърши нашето искане.

- Какво печелим ние с този ход?

- Лошото е, че не виждам ние какво печелим.

- Казват, че по този метод българската позиция ставала по-разбираема за Брюксел.

- Българската позиция е неразбираема за Брюксел, а преди този момент за Женева и Обществото на народите, тъй като повече от 100 години не поставяме нужните старания да разясним нашата позиция, да притеглим младежи, които да работят по тези въпроси в архивите и на тази база да изградят лично мнение. Не го вършим, тъй като изисква време и средства. Средства, да речем, ще отделят. Но политиците нямат интерес да го вършат, тъй като резултатите от сходно политика ще проличат след 20 години, а те се интересуват какво ще стане след няколко месеца.

- Във Ваше изявление споделяте забавен подробност – години наред българската страна не спонсорира издаването на книги, които да излязат с клеймо на западни издателства и да разпространяват българската позиция.

- Да, за мен това е неясно. Писал съм отчети още като декан на Историческия факултет на Софийския университет до Министерство на образованието, до Фонда за научни проучвания. Това не е скъпо от позиция на държавните финанси. Една такава книга ще коства към 80-100 000 лв. – за хонорар, превод и възнаграждение на издателството. Една книга с клеймото на издателството на Болонския университет ще има доста по-голяма тежест от тази, издадена от издателството от Софийския университет. Аз съм от Софийския университет и не бих желал да е по този начин, само че, за жалост, е по този начин.

- Защо съгласно Вас толкоз години мълчахме и бездействахме, а в този момент казусът с двустранните връзки стана основен за българската политика?

- Защото в случай че се подхващат рационални стъпки и ограничения, ще дадат резултат след десетилетия, а доста политици не биха желали да залагат на политика с дълготрайни вероятности.

- Защо Брюксел и в частност Берлин не схващат българската позиция?

- Ще задам контравъпрос – какво сме създали ние, с цел да я разбираем? Да обучим, да образоваме западните политици, никой от които не приказва български?

Освен това въпросът им се коства малък. Ако гледате филми за морските сражения от края на XVIII век, ще видите, че капитаните държат един дълъг далекоглед и се вглеждат напред. Ние, когато гледаме към Европа, го вършим през подобен далекоглед. Когато Европа гледа към нас, тя го прави от противоположната страна и нашите проблеми наподобяват прекомерно дребни.

- Има ли и България исторически грехове към българите с етническо съзнание в РСМ?

- Разбира се. Има огромни грехове, само че въпросът е комплициран.
Имаме грехове още сред двете международни войни. Имаме грехове с това, че поддържаме политиката за автономност на Македония, като подсъзнателно се надяваме, че ще се повтори казусът с Източна Румелия.
Имаме грехове за това, че след Втората международна война подписваме контракт, съгласно който Пиринска Македония трябваше да отиде към Югославия.
По време на гръцката революция, когато на нашата граница идват бежанци, нашите управляващи ги товарят на камиони и ги отпращат към Вардарска Македония. И бежанците плачат и викат: „ Ние сме българи, желаеме в България! “
Имаме значително грехове.

- Наложи се отчетливото усещане, че Скопие поддържа разговора със София единствено с цел да направи положително усещане пред Европейски Съюз. На процедура смяна в позициите няма. Какви ходове би трябвало да предприеме България тогава?

- Ние не можем да принудим друга страна да се промени, в случай че тя не желае и по-важното – в случай че не можем да й предложим тласък за тази смяна. Какъв тласък можем да предложим на Скопие? Приемане в Европейския съюз?
Дали това ще стане по-рано или по-късно, само че ще стане и това Скопие добре го схваща. Друг тласък? Нямаме толкоз мощна стопанска система, че да влияем върху Скопие по този начин, както Западна Германия влияе върху Източна Германия преди 1989 година и малко по-късно.

- Реалистична и рационална ли е съгласно Вас концепцията да се подпише протокол сред двете страни, който да стане част от преговорната рамка и да се следи дали той се извършва?

- Северна Македония какво извърши от Договора за добросъседство до момента? Какво ни кара да имаме вяра, че един път подписан протоколът ще бъде изпълнен?

- България е в цайтнот, в задънена улици или и двете?

- Нали знаете по какъв начин се организират автомобилните надпревари в Монца, в Монте Карло? Трасето е затворена линия и колите обикалят по него. Но най-после ги класират съгласно скоростта.
Изводът е, че даже линията да е затворена, това не значи, че не би трябвало да се движиш по нея.

- Вие бихте ли подкрепили настояването на проф. Драги Георгиев комисията да не работи известно време?

- Твърдо – не! Това искане ясно издава нежеланието на македонската част фактически да се създадат промени.

- При положително предпочитание от страна на Скопие какъв брой време би лишило пренаписване на македонските учебници по история?

- Хората, които говореха за шест месеца, в никакъв случай не са работили в областта на образованието.
Реалистично при най-хубаво предпочитание нов учебник може да излезе след 3-4 години. При най-хубаво предпочитание!
Но тук не става въпрос за положително предпочитание. По време на диалозите аз предложих да не се захващаме с учебниците, защото казусът е огромен. Нека министерството, предложих аз, пусне циркулярно писмо до техните учители, в което се изброяват изводите, до които е стигнала българо-македонската комисия. Примерно, за цар Самуил, за Кирил и Методий, за събитията от ранното Средновековие. И се предлага на учителите да се преценяват с достигнатите изводи. Това би могло да стане. Малко хора евентуално ще се съобразят с рекомендациите, само че това би разрешило на Скопие да покаже пред Европа, че е подготвена да върви по пътя на измененията.

- По-твърди стъпки като отводът на вицепремиера и министър на стопанска система Корнелия Нинова да не води делегацията за договаряния по икономическите планове по-добре ли работят?

- България е правила опити да се споразумее със Сърбия, с Югославия, само че необикновен резултат няма.
Още Стамболийски преди време на процедура се отхвърля от Македония. През 30-те години също даваме да се разбере, че Македония не е задачата на нашата политика. Има една известна инструкция на министър-председателя Кьосеиванов от навечерието на Втората международна война за това какви би трябвало да са задачите на нашата външна политика. На първо място е посочена Южна Добруджа, на второ – изход на Егейско море, на трето място – Западните околности и единствено при изключителна смяна на Балканите – Македония. Целите пред българската политика са сложени освен по значение, само че и по осъществимост.

- За 4 февруари бе планувано общо честване на 150 години от рождението на Гоце Делчев в църквата „ Свети Спас “ в Скопие. Но в последния миг президентът Пендаровски и министър председателят Ковачевски са предпочели да пътуват за Брюксел. Венец ще бъде положен, само че на по-ниско равнище. Изненадва ли Ви решението на северномакедонските държавници?

- Преди време, когато имаше съвещания на взаимната комисия по историческите въпроси, ние поискахме да поставим дружно венец на паметната плоча на Мара Бунева, която бе покрай хотела. Тогава сътрудниците от Северна Македония също отхвърлиха. Положихме го сами.