„Ще карам кола за 50 лева и ще им се смея“: Историята на един човек, който отказа да се уплаши
Иван Христанов не се съобщи . И не се продаде. След като в продължение на години беше в окото на бурята към Капитан Андреево , през днешния ден той още веднъж застава с лице – не зад микрофон, не зад девиз, а в правосъдната зала. Заедно с още малко на брой, той се бори не просто за истина, а за концепцията, че България може да бъде свободна .
Историята, която Христанов споделя, не е изолиран случай – тя е признак. На една страна, в коят о полицията не открива нищо, когато мафията е забъркана . На една граница, където се влиза с пари, не с паспорт. На един живот, в който персоналната кола става известие, кражбата – предизвестие, а „ случайността “ – инструмент на страха.
Живот под наблюдаване, борба без защита
След като фамилията му е следено, а колата им – открадната с демонстративна точност, Христанов прави връзка с идна среща с whistleblower-и от БАБХ, Митниците и Гранична полиция. Темата? Завръщането на Таки в играта . Съвпадение? Твърде комфортно, прекомерно познато. Но вместо да мълчи, Христанов приказва. В пост, който наподобява на цивилен сигнал и персонална клетва по едно и също време .
Между Минесота и Капитан Андреево: когато властта не те пази
Убийствата на демократични депутати в Минесота, за които стартира разказът, контрастират с бездействието на българските институции. Там полицията търси и намира. Тук – ГДБОП мълчи, Прокуратурата спи, а корупцията – се ускорява . Иван Христанов прави паралел не поради сензация, а поради болката от безсилието.
„ Няма място за отричане. България е всичко. “
Въпреки натиска, Христанов не сменя посоката. Готов е да кара кола за 50 лв., само че не и да се огъне . Готов е да бъде правосъдна цел, само че не и честен дезертьор. Убеден е, че Общ Антикорупционен фронт ще се роди . И че страна, в която НСО не пази мафиоти, а бранители на истината – е допустима. Държава, в която прокуратурата ще види закононарушенията зад Турски поток. И в която откраднатите милиарди ще се върнат, тъй като някой е отказал да замълчи.
Не воин. Човек, който има вяра.
„ Ще се борим. Ще успеем “ , споделя Христанов. Не с възторг, а с неотстъпчивост. Не за себе си, а за тези, които идват. В една България, която към момента има късмет – тъй като към момента има хора, които имат вяра, че не всичко е изгубено.
Присъединете се към нашия
Екотаксите скачат с 1000% поради Таки? Ще има съществено повишаване на бялата и черна техника
