Иван Гранитски стана член-кореспондент на БАН. Издателят и бивш агент

...
Иван Гранитски стана член-кореспондент на БАН. Издателят и бивш агент
Коментари Харесай

Иван Гранитски стана член-кореспондент на БАН

Иван Гранитски стана член-кореспондент на Българска академия на науките. Издателят и някогашен сътрудник на Държавна сигурност бе номиниран в региона " Творци на изкуството и изкуствознание " и през днешния ден бе определен от Събранието на учените на Академията. 
 Вежди Рашидов може да стане учен
От Българска академия на науките той е показан като " ослепителен държавник със значимо наличие в креативния живот на България. Той е създател на 35 книги – лирика, литературна рецензия и журналистика ".

За Комисията по досиетата Иван Йорданов Димитров (Гранитски) е сътрудник Огнян, регистриран на 24 септември 1983 година, когато е 29-годишен. И персоналното, и работното му дело са препоръчани за заличаване през февруари 1990 година Името му е осветено като сътрудник на някогашната Държавна сигурност в решение на Комисията от ноември 2008 година

Пет години след предлагането за заличаване на досието Гранитски става общоприет шеф на Българската национална телевизия (БНТ), само че остава на поста единствено година - от юни 1995 до юни 1996 година

Роден е през декември 1953 година, приключил е публицистика в Софийския университет (1979) и става член на Съюза на българските писатели. Шест години след дипломирането си към този момент е заместник-главен редактор на " Литературен фронт ". През 1991 година става основен редактор на списание " Черно и бяло ". През 1997 година основава издателство „ Захарий Стоянов “, управлява и списание „ Везни “.

Една от кандидатурите за член-кореспондент в региона " Творци на изкуството и изкуствознание " беше тази на някогашния министър на културата и сегашен ръководител на Комисията по просвета и медиите към Народното събрание Вежди Рашидов (ГЕРБ). Още преди гласуването Рашидов разяснява пред уеб страницата " Епицентър " идния безмълвен отвод с думите " Обидно ми е! ".

Не бе определен и различен претендент в тази област - някогашният ректор на Софийския университет проф. Боян Биолчев.

Кои са и останалите определени днес за член-кореспонденти и по какъв начин Българска академия на науките ги показва

В региона на „ Биологичните науки “: проф. дбн Димитър Асенов Иванов

Научните му приноси са свързани с палеоботаниката и палеоклимата. Изследва растителността и климата на България и Европа в интервали от преди 23 милиона години до наши дни. Има 265 начуни труда, 815 цитирания, h-индекс – 13.

В региона на „ Медицинските науки “: проф. доктор Асен Рачев Гудев, дмн

Научните му приноси са свързани с кардиологията: диагностика, лекуване и профилактика на атеросклеротичните, сърдечно-съдови болести, изследване на имунните механизми на атеросклерозата и оксидативния стрес. Има 163 научни труда, 1966 цитирания и h-индекс – 12.

В региона на „ Хуманитарните науки “: проф. дин Александър Григоров Костов

Научните му приноси са свързани със стопанската история на Балканите през XIX век и до Първата международна война, по-конкретно върху особеностите на модернизацията и европеизацията на района. Има 85 научни труда и 130 цитирания.

В региона „ Творци на изкуството и изкуствознание “ с изключение на Гранитски има още един нов член-кореспондент: проф. дни Мила Христова Сантова

Научните ѝ приноси са свързани с фолклористиката, изкуствознанието, етнологията и културната антропология. Има 164 научни труда и 122 цитирания.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР