Иван Гранитски: Фарсът, в който сме изпаднали, е трагичен - комбинация между сапунка, грозна шарада и филм на ужасите
Иван Гранитски, публицист и издател, член-кореспондент на Българска академия на науките, в изявление за предаваненто " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Призив на Българската академия на науките (БАН) за отбрана на благосъстоянието, хубостта и звучността на българския език беше показан на конференция на учени от Българска академия на науките. Призивът отразява паниката за положението на обществената тирада и е по самодейност на Отделението по изкуства и изкуствознание на Събранието на учените и член-кореспондентите на Българска академия на науките. Г-н Гранитски, какви са вашите терзания и надлежно позицията, която отстоявате?
Преди всичко, дано кажем за вашите слушатели, че концепцията за този апел на Българска академия на науките, той е насочен първо към медиите, към вас, като сътрудници, тъй като ние от дълго време размишляваме, че е извънредно време ние като съидейници – научните дейци на Българска академия на науките и вие, публицистите, медиите, които работим с едно оръжие – словото, да се обърнем към българското общество, и доста разчитаме и на вашето подпомагане, по един към този момент катастрофично наболял въпрос - това е опростачването на медийния, на публичния език, общата чалгизация на образованието, на това говорене в общественото пространство, което вие сами виждате, е доведено до последна точка на нецензурност, на некултурие, на непознаване на българския език, на корист. В публичния език, несъмнено, основно отговорни са тук политиците, така наречен политици. Те употребяват 5-6 клишета, които идват от брюкселските служители и които нищо не значат. Но загубата на свежестта на българския език, на неговото благосъстояние не стартира в този момент, в последните години. Това е един развой, който в този момент стигна до небеса на падението.
В последните 30 години виждаме, че и в областта на образованието настъпиха много тежки провали. Излязоха статистики преди година-две, че 45% от завършващите приблизително обучение българчета са функционално необразовани. Това е потресающа статистика. Това е, тъй като от безчет псевдореформи образованието загуби една добра традиция и нашите младежи мъчно четат или като четат, не схващат функционалната връзка на думите. Вие знаете, че езикът е жив организъм, той се развива по свои си закони, те не следват политическите и обществените закони и трансформации, само че изискват грижа от страна на формалната страна. А такава грижа безусловно няма в последните 30 години, защото нашите държавници, псевдодържавници и политици се занимават с всичко друго, само че не и с чистотата на българския език, съхраняването му. А зад езика стои и мисълта, тъй като езикът е функционалност на мисълта. Беден език – бедна мисъл. И когато нашите законотворци или политици, или администрация, или държавници, а не дай боже и някои медии употребяват един безпаричен, сакат език, естествено, че мъчно ще одобряват умни закони, и ще продължат, по този начин да се каже, да репродуцират, да умножават това опростачване на общественото пространство.
От там идва тази паника на Българска академия на науките. Още повече, тук си разрешавам да напомня на вашите интелигентни слушатели, че първосъздателите на Книжовното сдружение 9 години преди Българска академия на науките – след това става Българска академия на науките, са точно хора, които коват българският език. Това са Марин Дринов, Васил Стоянов, по-късно са редица огромни български писатели. В последните години учени бяха Николай Хайтов, Светлин Русев, Антон Дончев – виждате, ярки създатели на българското слово и на пластическите изкуства. И поради това е паниката на дейците на Българска академия на науките, на други наши сътрудници от двата института – по литература и български език, професорите Ана Кочева и Елза Трайкова.
Г-н Гранитски, в утринния ни блок проф. Пламен Павлов съобщи, че нямаме ясна тактика за отстояването на българската писменост и всичко е оставено като отговорност на българските учени, изключително езиковедите. А в действителност, би трябвало хората, които заемат високи позиции, политици, в Министерството на културата, образованието да имат визионерския взор за бъдещето.
Да, тъкмо по този начин е и ненапълно прав проф. Павлов. Но не би трябвало да търсим виновността единствено в езиковедите. Това е един дълъг и някогашен спор. Още при започване на предишния век Пенчо Славейков и други огромни писатели спорят, и то доста остро, с тогавашните наши езиковеди, упреквайки ги в сухоежбина на мисълта, по този начин да се каже. От тази позиция и през днешния ден имаме такива образци. Но другите български учени, а и създателите, които творят със словото, те са хора с изключително богата лексикална просвета, която обаче не се употребява от медиите, уви, а от политиците – хептен. Там знаете, че друга трагична статистика имаше преди 5 години - какъв е съставът и какъв брой броя думи употребяват актуалните медии. Оказа се, че сред 800 и 900 думи. А пък преди 120 години вестниците, в които са сътрудничили Ботев, Константин Величков, да не приказваме за Каравелов и Захарий Стоянов, още по-назад, са употребявали речников състав от 27-28 хиляди думи.
Имате ли пояснение за това?
Обяснението е, че устремени към така наречен нова геополитическа ориентировка, нашите политици не помниха, че са длъжни да пазят традициите на българския език, на българското възобновление. Не може да станем почтени членове на Европейския съюз, в случай че се откажем от родната си история, от езика, от географията. А нашите политици, с дребни изключения, вършат тъкмо това в последните 30 години. Тук не става дума за някакъв преувеличен шовинизъм, не дай боже. Напротив, става дума за почитание към цивилизацията, културата на всички европейски нации, само че включително и на личната ни история и език. И по тази причина виждате, че изключително в последните 2 години, нашите псевдополитици се занимават с всевъзможни маловажни въпроси, а не с най-страшните въпроси – демографската злополука и опростачването на публичното пространство, рухването на равнището на образованието, на опазването на здравето. Така че какво се хвалят те и се фукат, че били член на Европейския съюз към този момент 12 години и повече, откакто не можем да си опазим една от най-богатите истории.
Ние сме трета в Европа страна по благосъстояние на артефакти. България би трябвало да придвижи в бъдещето - ние сме длъжни, цивилизационните послания на най-малко 7 велики цивилизации, които са били по нашите земи – тракийската, античната гръцка, византийската, римската, славянската, прабългарската и османската. Така че ние просто сме в дълг пред нашите предшественици. От там идва тази, по какъв начин да го нарека…. това скверно състояние, позорна обстановка, тъй като на първо място една нация, която желае да има положително развиване, би трябвало да знае, че основният приоритет - ето, отново чуждица, основната цел, основният акцент би трябвало да бъдат обучение и просвета. Всички други въпроси могат да се решат, само че без цивилизована нация и без обучение и просвета ставаме от третия и четвъртия свят.
Така е, не да вършим нещата ден за ден, което е в тотално несъгласие с това, което са мислели Светите братя Кирил и Методий, техните възпитаници, княз Борис-Михаил, Симеон Велики и т.н.
Да, несъмнено, да. И тук е ролята на медиите - аз го споделям не тъй като съм ваш посетител, само че тя е извънредно значима, с цел да може да поправяте политиците най-малко да приказват обикновено. И във вашите студия и излъчвания виждате, че те приказват с акцент, фъфлят, ръкат, екат, заекват, имат 100-200 думи в речника. Не може, това е трагично! И те дават този неприятен образец. Разбира се, към този момент и осакатеното обучение, да не приказваме за учебниците, образователните стратегии, защото с изключение на неприятния език, с който с написани множеството от тях, тоя език е леден, той е пластмасов, от него е изтръгнат живецът. И по тази причина той не е по този начин вълнуващ младежите, които би трябвало да учат по тези учебници. А да не приказваме, че особено в учебниците по история има великански операции и фалшификации, които са по посока да се откажем отново от националната си еднаквост и да се влеем в една обща небулоза. Сега, тези процеси, колкото и да е трагично, знаете, в историята процесите се явяват два пъти – първият път като покруса, вторият път като фарс. Само че днешният фарс, в който сме изпаднали ние, е подобен драматичен фарс, това е композиция сред сапунка и някаква грозна шарада и филм на ужасите, хорър. Защото обеднявайки нашият език, обедняваме националното си съзнание, отхвърляме се от великите си писатели и хора на духа и влизаме в един свредел, от който няма излизане. Всекидневно ние сме разтърсвани от едни крамоли, от просташки, дебелашки кавги и от замяна на същинския дневен ред на обществото.
За страдание, в действителност сте прав. Аз ви поддържам за думите, които казахте, само че да се надяваме, че нещата ще се трансформират. Все отново вярата умира последна.
Да се надяваме. Желая триумф на вашите слушатели. Да живее Отечеството!
Призив на Българската академия на науките (БАН) за отбрана на благосъстоянието, хубостта и звучността на българския език беше показан на конференция на учени от Българска академия на науките. Призивът отразява паниката за положението на обществената тирада и е по самодейност на Отделението по изкуства и изкуствознание на Събранието на учените и член-кореспондентите на Българска академия на науките. Г-н Гранитски, какви са вашите терзания и надлежно позицията, която отстоявате?
Преди всичко, дано кажем за вашите слушатели, че концепцията за този апел на Българска академия на науките, той е насочен първо към медиите, към вас, като сътрудници, тъй като ние от дълго време размишляваме, че е извънредно време ние като съидейници – научните дейци на Българска академия на науките и вие, публицистите, медиите, които работим с едно оръжие – словото, да се обърнем към българското общество, и доста разчитаме и на вашето подпомагане, по един към този момент катастрофично наболял въпрос - това е опростачването на медийния, на публичния език, общата чалгизация на образованието, на това говорене в общественото пространство, което вие сами виждате, е доведено до последна точка на нецензурност, на некултурие, на непознаване на българския език, на корист. В публичния език, несъмнено, основно отговорни са тук политиците, така наречен политици. Те употребяват 5-6 клишета, които идват от брюкселските служители и които нищо не значат. Но загубата на свежестта на българския език, на неговото благосъстояние не стартира в този момент, в последните години. Това е един развой, който в този момент стигна до небеса на падението.
В последните 30 години виждаме, че и в областта на образованието настъпиха много тежки провали. Излязоха статистики преди година-две, че 45% от завършващите приблизително обучение българчета са функционално необразовани. Това е потресающа статистика. Това е, тъй като от безчет псевдореформи образованието загуби една добра традиция и нашите младежи мъчно четат или като четат, не схващат функционалната връзка на думите. Вие знаете, че езикът е жив организъм, той се развива по свои си закони, те не следват политическите и обществените закони и трансформации, само че изискват грижа от страна на формалната страна. А такава грижа безусловно няма в последните 30 години, защото нашите държавници, псевдодържавници и политици се занимават с всичко друго, само че не и с чистотата на българския език, съхраняването му. А зад езика стои и мисълта, тъй като езикът е функционалност на мисълта. Беден език – бедна мисъл. И когато нашите законотворци или политици, или администрация, или държавници, а не дай боже и някои медии употребяват един безпаричен, сакат език, естествено, че мъчно ще одобряват умни закони, и ще продължат, по този начин да се каже, да репродуцират, да умножават това опростачване на общественото пространство.
От там идва тази паника на Българска академия на науките. Още повече, тук си разрешавам да напомня на вашите интелигентни слушатели, че първосъздателите на Книжовното сдружение 9 години преди Българска академия на науките – след това става Българска академия на науките, са точно хора, които коват българският език. Това са Марин Дринов, Васил Стоянов, по-късно са редица огромни български писатели. В последните години учени бяха Николай Хайтов, Светлин Русев, Антон Дончев – виждате, ярки създатели на българското слово и на пластическите изкуства. И поради това е паниката на дейците на Българска академия на науките, на други наши сътрудници от двата института – по литература и български език, професорите Ана Кочева и Елза Трайкова.
Г-н Гранитски, в утринния ни блок проф. Пламен Павлов съобщи, че нямаме ясна тактика за отстояването на българската писменост и всичко е оставено като отговорност на българските учени, изключително езиковедите. А в действителност, би трябвало хората, които заемат високи позиции, политици, в Министерството на културата, образованието да имат визионерския взор за бъдещето.
Да, тъкмо по този начин е и ненапълно прав проф. Павлов. Но не би трябвало да търсим виновността единствено в езиковедите. Това е един дълъг и някогашен спор. Още при започване на предишния век Пенчо Славейков и други огромни писатели спорят, и то доста остро, с тогавашните наши езиковеди, упреквайки ги в сухоежбина на мисълта, по този начин да се каже. От тази позиция и през днешния ден имаме такива образци. Но другите български учени, а и създателите, които творят със словото, те са хора с изключително богата лексикална просвета, която обаче не се употребява от медиите, уви, а от политиците – хептен. Там знаете, че друга трагична статистика имаше преди 5 години - какъв е съставът и какъв брой броя думи употребяват актуалните медии. Оказа се, че сред 800 и 900 думи. А пък преди 120 години вестниците, в които са сътрудничили Ботев, Константин Величков, да не приказваме за Каравелов и Захарий Стоянов, още по-назад, са употребявали речников състав от 27-28 хиляди думи.
Имате ли пояснение за това?
Обяснението е, че устремени към така наречен нова геополитическа ориентировка, нашите политици не помниха, че са длъжни да пазят традициите на българския език, на българското възобновление. Не може да станем почтени членове на Европейския съюз, в случай че се откажем от родната си история, от езика, от географията. А нашите политици, с дребни изключения, вършат тъкмо това в последните 30 години. Тук не става дума за някакъв преувеличен шовинизъм, не дай боже. Напротив, става дума за почитание към цивилизацията, културата на всички европейски нации, само че включително и на личната ни история и език. И по тази причина виждате, че изключително в последните 2 години, нашите псевдополитици се занимават с всевъзможни маловажни въпроси, а не с най-страшните въпроси – демографската злополука и опростачването на публичното пространство, рухването на равнището на образованието, на опазването на здравето. Така че какво се хвалят те и се фукат, че били член на Европейския съюз към този момент 12 години и повече, откакто не можем да си опазим една от най-богатите истории.
Ние сме трета в Европа страна по благосъстояние на артефакти. България би трябвало да придвижи в бъдещето - ние сме длъжни, цивилизационните послания на най-малко 7 велики цивилизации, които са били по нашите земи – тракийската, античната гръцка, византийската, римската, славянската, прабългарската и османската. Така че ние просто сме в дълг пред нашите предшественици. От там идва тази, по какъв начин да го нарека…. това скверно състояние, позорна обстановка, тъй като на първо място една нация, която желае да има положително развиване, би трябвало да знае, че основният приоритет - ето, отново чуждица, основната цел, основният акцент би трябвало да бъдат обучение и просвета. Всички други въпроси могат да се решат, само че без цивилизована нация и без обучение и просвета ставаме от третия и четвъртия свят.
Така е, не да вършим нещата ден за ден, което е в тотално несъгласие с това, което са мислели Светите братя Кирил и Методий, техните възпитаници, княз Борис-Михаил, Симеон Велики и т.н.
Да, несъмнено, да. И тук е ролята на медиите - аз го споделям не тъй като съм ваш посетител, само че тя е извънредно значима, с цел да може да поправяте политиците най-малко да приказват обикновено. И във вашите студия и излъчвания виждате, че те приказват с акцент, фъфлят, ръкат, екат, заекват, имат 100-200 думи в речника. Не може, това е трагично! И те дават този неприятен образец. Разбира се, към този момент и осакатеното обучение, да не приказваме за учебниците, образователните стратегии, защото с изключение на неприятния език, с който с написани множеството от тях, тоя език е леден, той е пластмасов, от него е изтръгнат живецът. И по тази причина той не е по този начин вълнуващ младежите, които би трябвало да учат по тези учебници. А да не приказваме, че особено в учебниците по история има великански операции и фалшификации, които са по посока да се откажем отново от националната си еднаквост и да се влеем в една обща небулоза. Сега, тези процеси, колкото и да е трагично, знаете, в историята процесите се явяват два пъти – първият път като покруса, вторият път като фарс. Само че днешният фарс, в който сме изпаднали ние, е подобен драматичен фарс, това е композиция сред сапунка и някаква грозна шарада и филм на ужасите, хорър. Защото обеднявайки нашият език, обедняваме националното си съзнание, отхвърляме се от великите си писатели и хора на духа и влизаме в един свредел, от който няма излизане. Всекидневно ние сме разтърсвани от едни крамоли, от просташки, дебелашки кавги и от замяна на същинския дневен ред на обществото.
За страдание, в действителност сте прав. Аз ви поддържам за думите, които казахте, само че да се надяваме, че нещата ще се трансформират. Все отново вярата умира последна.
Да се надяваме. Желая триумф на вашите слушатели. Да живее Отечеството!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ