Иван Гранитски и Иван Маразов представят две нови книги от

Иван Гранитски и Иван Маразов показват две нови книги от прословутата библиофилска поредност „ Мнемозина “ – „ Аполон “ и „ Корени и цифри “ на 27 март 2025 година от 17.30 ч. в Големия салон на Бан на ул. „ 15 ноември ” 1, София.

До момента от поредицата бяха отпечатани следните заглавия: „ Залмоксис “, „ Тракийският конник “, „ Гибелта на Троя “, „ Пътят на душите “ и „ Орфей “.

За фундаменталното проучване „ Аполон “ Иван Маразов отбелязва:

„ Аполон е измежду най-почитаните божества на Олимп и неговият фетиш е панелински. Още Платон се интересува от смисъла на името му, защото античните считали, че името съдържа същинската същина, която може да бъде разкрита от етимологията. Изследователи извеждат името на А. Или от асирийската дума apullu, врата, или от името на хетското провидение Apullunasa, бранител на вратите, от гр. Apella – заседание, или като „ унищожител “. Това дава учредения да се търси източен генезис на А. “

За книгата „ Корени и цифри “ двамата създатели споделят:

„ Досократовата натурфилософия настойчиво търси тези общи неща, от които е формиран космосът. Апейрон, детайли, корени, цифри, атоми - както и да се чаричат, те дефинират единната същина на другите форми в този очевидно толкоз разнороден свят.

Но тази философия към момента е неотделима от митологията. Любителите на мъдзостта са и поети и техният език е по-скоро преносен, в сравнение с теоретичен. Епичната матрица на езика им облекчава и общуването с аудиторията, привикнала към оралното изявление на поетите, познаваща добре Омир и Хезиод. Затова и космогочията, и космологията към момента са в ръцете на боговете. Парменид към момента пътува на колесницата на Музите, Емпедокъл се афишира за господ или за ходещ храм и се зслушва в персоналната си муза Калиопея, Питагор прави от вселената безконечна музикална естетика.

Задачата на тази книга е да потърси какво се крие зад митологичните облици и да се открие смисъла на изображенията в архаичните монументи, които през днешния ден назоваваме „ изкуство “. През древността те са били метод за опазване на митологичната и обществената памет, а не обекти на естетическо поклонение. Гърците употребявали за тях думата „ техне “, с която предавали функционалността и на медицината, и на занаятите, и на поезията и музиката. Хармонията, една от главните естетически категории в класическото изкуство, произлиза от дърводелския термин „ сглобяване на частите “.

Но архаичните майстори от варварския свят били надалеч от концепциите за хубост, за прелестното, посредством изображението те на първо място предавали концепциите и визиите, въплътени в мита и епоса.

Затова техният „ език е Олизък до митологичното и епичното мислене. Когато в Атина слушали разговорите на Платон, в Гракия още чували звъна от кръстосаните мечове на героите. Абсолютното време не съществува, всеки етнос живеел в своята темпорална фаза, избрана от общественото развиване.

Предлагаме ви, общителни читатели, да се потопите във времето на Емпедокъл и Питагор, на Орфей и Залмоксис. “