Иван Гранитски за акад. Константин Косев: Хробър пътешественик в отечествената история
Иван Гранитски, чл.кор
Българската историческа просвета би трябвало да се гордее със знаменателния факт, че през последните пет десетилетия ориста й подари трима извънредно проникновени създатели, всеки от които сътвори блестящи научни писания.
Акад. Васил Гюзелев е приет от международните експерти, като доайен на медиевистиката, създател на десетки монографии и стотици студии и публикации, анализиращи интервала на Средновековието. Нека споменем тук единствено блестящите му съчинения: Апология на Средновековието. Покръстване и християнизация на българите “, „ Княз Борис Първи (852 – 889; 907) “, „ Папството и българите през Средновековието IX – XV в. “, „ Училища, скриптории, библиотеки и познания в България XIII – XIV век “ и „ Средновековна лирика от и за българите “. „ В лето от Христа 1453 “, „ Извори за кръстоносните походи от 1443 – 1444 година в българските земи “, „ Хан Тервел “.
Второто блестящо име в актуалната историческа просвета е акад. Георги Марков. Освен многочислените публикации и студии, той сътвори през последните десетина години две неповторими серии – шестокнижието, отдадено на войните за национално избавление, в които нашите храбри прародители, водени от именитите генерали Иван Колев, Стефан Тошев, Владимир Вазов, Георги Вазов и други извоюваха неувяхваща популярност за Отечеството. Тези шест фундаментални тома са„ България в Балканския съюз против Османската империя 1911 – 1913 “, „ Българското поражение “, Голямата война и българския меч над Балканския възел 1914 – 1919. Заплитането – първа книга “, „ Друга история на най-голямата война. Разгарянето на пожара – първа книга “, „ Друга история на най-голямата война. Светът в пламъци – втора книга “.
Другата неповторима негова серия обгръща пет тома, отдадени на логиката на психиката и философията на отечествената и международната история – „ Любословие на историята “, „ Любомъдрие на историята “, „ Съдбата в историята “, „ Истината в историята “ и „ Феноменология на историята “.
Третият дирек на актуалната българска историческа просвета е акад. Константин Косев, който уви, ни напусна преди година. Неговата продуктивност беше пословична, научната му изчерпателност поразителна, а историческите съчинения, които сътвори, бележат връх в науката за Възраждането. Само през последните десетина години, издателство „ Захарий Стоянов “ разгласява над двадесет негови книги: „ Васил Левски “ „ Панайот Хитов “, „ Любен Каравелов “,– от специфичната поредност „ Дълг и чест “, „ От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин “, „ Бисмарк. Източният въпрос и българското избавление 1856 – 1878 “, „ Двубоят Горчаков – Бисмарк и ориста на България “, „ Българският възрожденски дух “, „ Априлското въстание “, „ Княз Бисмарк – основателят на съвременна Германия “, „ Мидхат паша моли княз Бисмарк за прошка “ и прочие
Малцина са в актуалната българска историческа просвета ярките имена и персони, огромните учени от ранга на професорите Васил Златарски, Петър Мутафчиев или Николай Генчев, примерно.
Акад. Константин Косев, дружно с акад. Васил Гюзелев и акад. Георги Марков, би трябвало да присъединим към тази велика фаланга. Тримата забележителни историци, които в най-тесния и другарски кръг шеговито наричахме тримата исторически баси (като тримата международни тенори) емблематизираха упоменатите най-важните интервали от историята на България.
Акад. Косев бе и извънредно дейна социална персона. Непосредствено след началото на по този начин наречения либерален преход, той беше вицепремиер, министър на образованието и науката, народен представител, два мандата зам.-председател на Българска академия на науките и прочие, и прочие От такава позиция бихме могли да кажем, че акад. Косев бе един от духовните стълбове на актуалното българско общество, един от строителите на модерна България, в случай че ни е разрешено да използваме популярния израз на Симеон Радев.
Споменахме към този момент за неговото пословично усърдие и научна почтеност, която изискваше денонощни старания на мозъка в анализирането на комплицираната историческа материя.
В продължение на последните тридесет години имах достойнството и насладата да се виждам с него съвсем всеки ден и не преставах да се учудвам по какъв начин той с възторжения жар на някой младеж в детайли ми споделяше какво съдържа следващата нова глава, върху какви компликации или исторически превратности размишлява. А компликациите бяха доста, тъй като по тематиката за мястото на България в международната геополитика и то изключително в интервала през Средновековието и в навечерието на Възраждането, съвсем липсваше сериозна научна литература.
Невъзможно е в границите на няколко страници да обхванем голямото научно завещание на акад. Косев, ще си позволим единствено няколко думи единствено за последната му книга – „ България под въздействието на геополитиката “, която той довърши безусловно ден преди отпътува към Страната на безконечните сънища.
Пред нас е занимателен исторически екскурс за един нескончаем интервал – повече от хиляда и четиристотин години – от Хан Аспарух до наше време. Акад. Косев наблюдава детайлно мястото на Отечеството в интернационалната геополитическа конюнктура от времето, когато Средновековна България – Първото и Второто българско царство изпитват непрекъснатия боен, стопански, политически и нравствен напън на Византия, през трагичните пет века, когато Отечеството стене под османско господство, до ден сегашен, когато Родината още веднъж е подложена на трагични геополитически тествания и сложни избори.
Трябва да се подчертае, че както тематиката на книгата, а изключително и детайлните разбори, които прави акад. Косев, имат първопроходчески темперамент. Действително по тази тематика до в този момент нищо задълбочено не е било оповестено. Затова и в многочислените си диалози през годината, в която акад. Косев пишеше своята книга, той е споделял с мен големите провокации, пред които е изправен сериозният откривател. И най-важната задача, която би трябвало да позволи - да систематизира, проучва и концептуализира материята.
Страниците, заредени с най-голяма сила и с най-вече фактология, са отдадени на българското национално Възраждане и сложния, и извилист път на българската страна през лабиринтите на Източния въпрос. И това е напълно обяснимо, защото точно интервалът на Възраждането и годините след Освобождението от османско господство са най-дълго разработвани през десетилетията от учения историк. Голямата заслуга на акад. Косев тук се състои освен в издирването и систематизирането на голям фактологичен материал, а и в предлагането на ясна и промислена идея за хилядолетната историческа орис на България, за опциите за геополитически избор, за това до каква степен в последна сметка сме били свободни като нация и страна да не подвластен от великите сили и да имаме собствен личен път.
С редица ярки образци създателят потвърждава, че през последния век България е имала един-единствен звезден момент, в който е могла да взема решение сама съдбините си. Това е героичното време на Първата балканска война, когато българските офицери и елементарни бойци демонстрират чудеса от смелост и жертват живота си, с цел да освободят своите поробени братя българи от останалите територии на Османската империя.
Но, уви, алчните и безотговорни политици са пропилели този извънреден късмет. После знаем по какъв начин трагично се развива българската история – две национални произшествия, след Междусъюзническата и Първата международна войни, поредност от преврати, контрапреврати, въстания, метежи - или общо съвсем 100 години несекваща гражданска война…
Ту топла, ту студена, само че изчерпваща скъпата национална сила и произвеждаща разделяне, завист, ненавист и братоубийства.
Последната книга на акад. Константин Косев „ България под въздействието на геополитиката “ е освен лебедовата му ария, само че тя концентрира и някои от най-важните негови достолепия като академик и откривател – изключителна научна почтеност, прелестно познаване на обстоятелствата, методична предварителна подготовка, висока дарба за духовна централизация, която да трансформира богатия набор от обстоятелства, събития, персони и трендове в ясна и стройна идея.
Нека цитираме тук блестящия преносен край на книгата:
„ В изискванията на настоящия непосилен преход тогавашният народен блян остава единствено печален спомен от предишното, а възрожденският дух е в очакване за реанимация като избавителна вероятност за бъдещето на България. Интересно е с какви ли още нови тествания геополитиката ще изненада модерна България през идващите години? Както е споделил един прочут влъхва: „ Миналото е невъзвратимо, сегашното е незадоволително, а бъдещето е неразбираемо “.
Трябва да подчертаем също, че през годините акад. Косев развиваше и обогатяваше и своя език – неслучайно дружно със упоменатите към този момент акад. Васил Гюзелев и акад. Георги Марков той е именуван и исторически публицист. Езикът на последната му книга изрично потвърждава това – задълбоченият теоретичен разбор е поднесен с прелестен богат и колоритен, кондензиран с облици, метафори, съпоставения и прочие, български език. Повествованието увлича читателя като че ли го потапя в страниците на някоя романова епопея.
Несъмнено последната книга на акад. Константин Косев, както и някои от главните му научни писания, ще влязат в златния фонд на българската научна историческа книжнина.
Българската историческа просвета би трябвало да се гордее със знаменателния факт, че през последните пет десетилетия ориста й подари трима извънредно проникновени създатели, всеки от които сътвори блестящи научни писания.
Акад. Васил Гюзелев е приет от международните експерти, като доайен на медиевистиката, създател на десетки монографии и стотици студии и публикации, анализиращи интервала на Средновековието. Нека споменем тук единствено блестящите му съчинения: Апология на Средновековието. Покръстване и християнизация на българите “, „ Княз Борис Първи (852 – 889; 907) “, „ Папството и българите през Средновековието IX – XV в. “, „ Училища, скриптории, библиотеки и познания в България XIII – XIV век “ и „ Средновековна лирика от и за българите “. „ В лето от Христа 1453 “, „ Извори за кръстоносните походи от 1443 – 1444 година в българските земи “, „ Хан Тервел “.
Второто блестящо име в актуалната историческа просвета е акад. Георги Марков. Освен многочислените публикации и студии, той сътвори през последните десетина години две неповторими серии – шестокнижието, отдадено на войните за национално избавление, в които нашите храбри прародители, водени от именитите генерали Иван Колев, Стефан Тошев, Владимир Вазов, Георги Вазов и други извоюваха неувяхваща популярност за Отечеството. Тези шест фундаментални тома са„ България в Балканския съюз против Османската империя 1911 – 1913 “, „ Българското поражение “, Голямата война и българския меч над Балканския възел 1914 – 1919. Заплитането – първа книга “, „ Друга история на най-голямата война. Разгарянето на пожара – първа книга “, „ Друга история на най-голямата война. Светът в пламъци – втора книга “.
Другата неповторима негова серия обгръща пет тома, отдадени на логиката на психиката и философията на отечествената и международната история – „ Любословие на историята “, „ Любомъдрие на историята “, „ Съдбата в историята “, „ Истината в историята “ и „ Феноменология на историята “.
Третият дирек на актуалната българска историческа просвета е акад. Константин Косев, който уви, ни напусна преди година. Неговата продуктивност беше пословична, научната му изчерпателност поразителна, а историческите съчинения, които сътвори, бележат връх в науката за Възраждането. Само през последните десетина години, издателство „ Захарий Стоянов “ разгласява над двадесет негови книги: „ Васил Левски “ „ Панайот Хитов “, „ Любен Каравелов “,– от специфичната поредност „ Дълг и чест “, „ От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин “, „ Бисмарк. Източният въпрос и българското избавление 1856 – 1878 “, „ Двубоят Горчаков – Бисмарк и ориста на България “, „ Българският възрожденски дух “, „ Априлското въстание “, „ Княз Бисмарк – основателят на съвременна Германия “, „ Мидхат паша моли княз Бисмарк за прошка “ и прочие
Малцина са в актуалната българска историческа просвета ярките имена и персони, огромните учени от ранга на професорите Васил Златарски, Петър Мутафчиев или Николай Генчев, примерно.
Акад. Константин Косев, дружно с акад. Васил Гюзелев и акад. Георги Марков, би трябвало да присъединим към тази велика фаланга. Тримата забележителни историци, които в най-тесния и другарски кръг шеговито наричахме тримата исторически баси (като тримата международни тенори) емблематизираха упоменатите най-важните интервали от историята на България.
Акад. Косев бе и извънредно дейна социална персона. Непосредствено след началото на по този начин наречения либерален преход, той беше вицепремиер, министър на образованието и науката, народен представител, два мандата зам.-председател на Българска академия на науките и прочие, и прочие От такава позиция бихме могли да кажем, че акад. Косев бе един от духовните стълбове на актуалното българско общество, един от строителите на модерна България, в случай че ни е разрешено да използваме популярния израз на Симеон Радев.
Споменахме към този момент за неговото пословично усърдие и научна почтеност, която изискваше денонощни старания на мозъка в анализирането на комплицираната историческа материя.
В продължение на последните тридесет години имах достойнството и насладата да се виждам с него съвсем всеки ден и не преставах да се учудвам по какъв начин той с възторжения жар на някой младеж в детайли ми споделяше какво съдържа следващата нова глава, върху какви компликации или исторически превратности размишлява. А компликациите бяха доста, тъй като по тематиката за мястото на България в международната геополитика и то изключително в интервала през Средновековието и в навечерието на Възраждането, съвсем липсваше сериозна научна литература.
Невъзможно е в границите на няколко страници да обхванем голямото научно завещание на акад. Косев, ще си позволим единствено няколко думи единствено за последната му книга – „ България под въздействието на геополитиката “, която той довърши безусловно ден преди отпътува към Страната на безконечните сънища.
Пред нас е занимателен исторически екскурс за един нескончаем интервал – повече от хиляда и четиристотин години – от Хан Аспарух до наше време. Акад. Косев наблюдава детайлно мястото на Отечеството в интернационалната геополитическа конюнктура от времето, когато Средновековна България – Първото и Второто българско царство изпитват непрекъснатия боен, стопански, политически и нравствен напън на Византия, през трагичните пет века, когато Отечеството стене под османско господство, до ден сегашен, когато Родината още веднъж е подложена на трагични геополитически тествания и сложни избори.
Трябва да се подчертае, че както тематиката на книгата, а изключително и детайлните разбори, които прави акад. Косев, имат първопроходчески темперамент. Действително по тази тематика до в този момент нищо задълбочено не е било оповестено. Затова и в многочислените си диалози през годината, в която акад. Косев пишеше своята книга, той е споделял с мен големите провокации, пред които е изправен сериозният откривател. И най-важната задача, която би трябвало да позволи - да систематизира, проучва и концептуализира материята.
Страниците, заредени с най-голяма сила и с най-вече фактология, са отдадени на българското национално Възраждане и сложния, и извилист път на българската страна през лабиринтите на Източния въпрос. И това е напълно обяснимо, защото точно интервалът на Възраждането и годините след Освобождението от османско господство са най-дълго разработвани през десетилетията от учения историк. Голямата заслуга на акад. Косев тук се състои освен в издирването и систематизирането на голям фактологичен материал, а и в предлагането на ясна и промислена идея за хилядолетната историческа орис на България, за опциите за геополитически избор, за това до каква степен в последна сметка сме били свободни като нация и страна да не подвластен от великите сили и да имаме собствен личен път.
С редица ярки образци създателят потвърждава, че през последния век България е имала един-единствен звезден момент, в който е могла да взема решение сама съдбините си. Това е героичното време на Първата балканска война, когато българските офицери и елементарни бойци демонстрират чудеса от смелост и жертват живота си, с цел да освободят своите поробени братя българи от останалите територии на Османската империя.
Но, уви, алчните и безотговорни политици са пропилели този извънреден късмет. После знаем по какъв начин трагично се развива българската история – две национални произшествия, след Междусъюзническата и Първата международна войни, поредност от преврати, контрапреврати, въстания, метежи - или общо съвсем 100 години несекваща гражданска война…
Ту топла, ту студена, само че изчерпваща скъпата национална сила и произвеждаща разделяне, завист, ненавист и братоубийства.
Последната книга на акад. Константин Косев „ България под въздействието на геополитиката “ е освен лебедовата му ария, само че тя концентрира и някои от най-важните негови достолепия като академик и откривател – изключителна научна почтеност, прелестно познаване на обстоятелствата, методична предварителна подготовка, висока дарба за духовна централизация, която да трансформира богатия набор от обстоятелства, събития, персони и трендове в ясна и стройна идея.
Нека цитираме тук блестящия преносен край на книгата:
„ В изискванията на настоящия непосилен преход тогавашният народен блян остава единствено печален спомен от предишното, а възрожденският дух е в очакване за реанимация като избавителна вероятност за бъдещето на България. Интересно е с какви ли още нови тествания геополитиката ще изненада модерна България през идващите години? Както е споделил един прочут влъхва: „ Миналото е невъзвратимо, сегашното е незадоволително, а бъдещето е неразбираемо “.
Трябва да подчертаем също, че през годините акад. Косев развиваше и обогатяваше и своя език – неслучайно дружно със упоменатите към този момент акад. Васил Гюзелев и акад. Георги Марков той е именуван и исторически публицист. Езикът на последната му книга изрично потвърждава това – задълбоченият теоретичен разбор е поднесен с прелестен богат и колоритен, кондензиран с облици, метафори, съпоставения и прочие, български език. Повествованието увлича читателя като че ли го потапя в страниците на някоя романова епопея.
Несъмнено последната книга на акад. Константин Косев, както и някои от главните му научни писания, ще влязат в златния фонд на българската научна историческа книжнина.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ