Гешев иска КС да отмени член, с който се отнемат коли на невинни
Иван Гешев продължава пламенно да се възползва от едно от правата на основния прокурор - да сезира по разнообразни въпроси Конституционния съд.
Този път обвинител № 1 желае да се разгласи за противоконституционна част от член в Наказателния кодекс, която третира противозаконния рандеман на подземни богаства (това също е едно от многото закононарушения, инкриминирани съгласно българския Наказателен кодекс, в тази ситуация относително неотдавна - от 2017 година, б.р.).
Става въпрос за член 240а и неговата алинея 7, която гласи, че с изключение на предметът на закононарушението, се лишава и МПС-то, с което то е извършено " и когато не е благосъстоятелност на дееца ".
(Между другото, Гешев търпи рецензии, тъй като издаде директива, която след това самичък отдръпна - при МПС с пийнал или дрогиран да се лишават също по този начин колите, б.р.)
" Наказателната отговорност е персонална, а в оспорената част на наредбата... на процедура се глобяват лица за непозната виновност, което е конституционно нетърпимо... ", написа в претекстовете, публикувани от прокурорския пресцентър.
Казва се още, че цитираната наредба не подхожда на концепцията на Конституцията на Република България за правова страна, пък възможностите за държавна интервенция в частната благосъстоятелност са строго лимитирани.
От прокуратурата означават, че в тази ситуация засегнатите нямат права нито в досъдебното произвеждане, нито в правосъдната фаза и дори може въобще да не знаят за засягането на собствеността им
Ето и цялостния текст на прокурорското известие:
Главният прокурор Иван Гешев внесе искане в Конституционния съд за оповестяване на противоконституционност на част от наредба на Наказателен кодекс, с която се инкриминира неправомерният рандеман на подземни благосъстояния
Главният прокурор на Република България Иван Гешев внесе искане в Конституционния съд (КС) за оповестяване на противоконституционност на част от наредба на Наказателния кодекс (НК) (чл. 240а, алинея 7 от Наказателен кодекс в частта „ и когато не е благосъстоятелност на дееца “), която касае наложително безплатно лишаване на движими движимости, благосъстоятелност на разположение, което не е взело участие в закононарушение и не е било страна в наказателния развой.
Съгласно наредбата на член 240а, алинея 7 от Наказателен кодекс „ транспортното или преносното средство, послужило за превозването или преместването на предмета на закононарушението, се лишава в интерес на страната и когато не е благосъстоятелност на дееца, в случай че цената му очевидно не подхожда на тежестта на закононарушението “. Наказателната отговорност е персонална, а в оспорената част на наредбата на член 240а, алинея 7 Наказателен кодекс, въпреки и отнемането да не е категорично дефинирано като наказване, на процедура се глобяват лица за непозната виновност, което е конституционно нетърпимо като противоречащо на правилото на правовата страна.
Цитираната наредба не подхожда на концепцията на Конституцията на Република България (КРБ) за правова страна (чл. 4, алинея 1) и произлизащите от нея права на цялост на частната благосъстоятелност (чл. 17, алинея 1 и алинея 3 КРБ), правото на отбрана (чл. 56 КРБ) и правото на отбрана в процеса (чл. 122, алинея 1 КРБ), защото притежателят на подлежащата на лишаване движимост, понасяйки самостоятелна тежест за непозната виновност, не разполага с никакви правни средства да отбрани законните си ползи.
В настояването до Конституционен съд се показва, че опциите за държавна интервенция в частната благосъстоятелност са строго лимитирани. Принудителното безплатно отчуждаване на избрани от закона движими движимости, принадлежащи на жители, които нямат отношение към осъщественото незаконно действие, освен това без да им е обезпечена опция да защитят ползите си, съставлява груба и неоправдана интервенция в неприкосновеното право на благосъстоятелност.
„ В колизия със предпазените от член 56 и член 122 Конституция на Република България права, съгласно атакуваната наредба тези лица нямат права нито в досъдебното произвеждане, нито в правосъдната фаза на процеса. Те даже може въобще да не знаят за засягането на собствеността им “, се показва в настояването до Конституционния съд. По този метод се нарушава салдото сред отбраната на публичния и на персоналния интерес.
Този път обвинител № 1 желае да се разгласи за противоконституционна част от член в Наказателния кодекс, която третира противозаконния рандеман на подземни богаства (това също е едно от многото закононарушения, инкриминирани съгласно българския Наказателен кодекс, в тази ситуация относително неотдавна - от 2017 година, б.р.).
Става въпрос за член 240а и неговата алинея 7, която гласи, че с изключение на предметът на закононарушението, се лишава и МПС-то, с което то е извършено " и когато не е благосъстоятелност на дееца ".
(Между другото, Гешев търпи рецензии, тъй като издаде директива, която след това самичък отдръпна - при МПС с пийнал или дрогиран да се лишават също по този начин колите, б.р.)
" Наказателната отговорност е персонална, а в оспорената част на наредбата... на процедура се глобяват лица за непозната виновност, което е конституционно нетърпимо... ", написа в претекстовете, публикувани от прокурорския пресцентър.
Казва се още, че цитираната наредба не подхожда на концепцията на Конституцията на Република България за правова страна, пък възможностите за държавна интервенция в частната благосъстоятелност са строго лимитирани.
От прокуратурата означават, че в тази ситуация засегнатите нямат права нито в досъдебното произвеждане, нито в правосъдната фаза и дори може въобще да не знаят за засягането на собствеността им
Ето и цялостния текст на прокурорското известие:
Главният прокурор Иван Гешев внесе искане в Конституционния съд за оповестяване на противоконституционност на част от наредба на Наказателен кодекс, с която се инкриминира неправомерният рандеман на подземни благосъстояния
Главният прокурор на Република България Иван Гешев внесе искане в Конституционния съд (КС) за оповестяване на противоконституционност на част от наредба на Наказателния кодекс (НК) (чл. 240а, алинея 7 от Наказателен кодекс в частта „ и когато не е благосъстоятелност на дееца “), която касае наложително безплатно лишаване на движими движимости, благосъстоятелност на разположение, което не е взело участие в закононарушение и не е било страна в наказателния развой.
Съгласно наредбата на член 240а, алинея 7 от Наказателен кодекс „ транспортното или преносното средство, послужило за превозването или преместването на предмета на закононарушението, се лишава в интерес на страната и когато не е благосъстоятелност на дееца, в случай че цената му очевидно не подхожда на тежестта на закононарушението “. Наказателната отговорност е персонална, а в оспорената част на наредбата на член 240а, алинея 7 Наказателен кодекс, въпреки и отнемането да не е категорично дефинирано като наказване, на процедура се глобяват лица за непозната виновност, което е конституционно нетърпимо като противоречащо на правилото на правовата страна.
Цитираната наредба не подхожда на концепцията на Конституцията на Република България (КРБ) за правова страна (чл. 4, алинея 1) и произлизащите от нея права на цялост на частната благосъстоятелност (чл. 17, алинея 1 и алинея 3 КРБ), правото на отбрана (чл. 56 КРБ) и правото на отбрана в процеса (чл. 122, алинея 1 КРБ), защото притежателят на подлежащата на лишаване движимост, понасяйки самостоятелна тежест за непозната виновност, не разполага с никакви правни средства да отбрани законните си ползи.
В настояването до Конституционен съд се показва, че опциите за държавна интервенция в частната благосъстоятелност са строго лимитирани. Принудителното безплатно отчуждаване на избрани от закона движими движимости, принадлежащи на жители, които нямат отношение към осъщественото незаконно действие, освен това без да им е обезпечена опция да защитят ползите си, съставлява груба и неоправдана интервенция в неприкосновеното право на благосъстоятелност.
„ В колизия със предпазените от член 56 и член 122 Конституция на Република България права, съгласно атакуваната наредба тези лица нямат права нито в досъдебното произвеждане, нито в правосъдната фаза на процеса. Те даже може въобще да не знаят за засягането на собствеността им “, се показва в настояването до Конституционния съд. По този метод се нарушава салдото сред отбраната на публичния и на персоналния интерес.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ