Иван Гарелов направи на пух и прах партията на Корнелия Нинова: „Бъдещето на БСП не е розово!“
Легендата на Българска национална телевизия се въодушеви от Маяковски, с цел да каже някои истини за лявата партия, чиито електорат през последните години се топи, като пролетен сняг. SafeNews.bg разгласява позицията на Гарелов без редакторска интервенция:
Четири предизвестия за марша вляво
Шансовете на Българска социалистическа партия – по Владимир Маяковски
Въодушевени от триумфа на локалните избори в София и на други места, отбелязвайки началото на развой на консолидация, българската лява партия Българска социалистическа партия потегля на исторически марш към възвръщане на водещи позиции в политическия живот на България.
“Разгръщайте се в марш! В крайник с марша!
Долу словесните клаузи!
Млъкнете, оратори!
Ваша
Е думата,
другарю маузер.
Стига сме влачели прангата
на закона Адамов и Евин.
Напред, историйо крантава!
Леви! Леви! Леви! ”
Избягвал съм до момента да се занимавам много-много с партийните проблеми на Българска социалистическа партия. Едно изречение споделих преди години и Елена Йончева ми се разсърди вечно. И в този момент няма да направя тази неточност. Не съм Дядо Благоев да пиша наследство. Не съм даже Стефан Данаилов да разпределям упътвания от партийния амвон. Но е неоспорима истина, че без мощна лява партия България не може да се развива хармонично като богата и обществено обективна съвременна европейска страна. И да, тъкмо тази година има някои благоприятни условия Българска социалистическа партия да преодолее спиралата надолу по изборни резултати и да се развива възходящо.
През октомври Българска социалистическа партия си избира водач. Няма мърдане! До конгреса през ноември социалистите ще би трябвало да сменят всичките си ръководители – от локалните структури до ръководителя. Предстои изборът на претенденти за евроизбори и те ще бъдат показателни накъде отиват нещата. Няма мърдане!
Ще употребява ли Българска социалистическа партия тези шансове, или ще ги обезсили посредством апаратни игри?
“Зад планините от печал
слънчева наслада ви чака.
През морета
от мор и изтощеност
милионна крачка печатай!
Нека наемната тайфа
с гняв над вас гръмотеви –
не свеждай глава пред Антантата.
Леви! Леви! Леви! ”
И защото аз и Маяковски не съм, непретенциозно ще припомня на участниците в левия марш единствено някои истини и предизвестия:
1. Местните избори не дават необикновен мотив за горделивост на централното управление. Успехът на Ваня Григорова беше не посредством, а макар дейностите му против общия претендент на левите. Така Българска социалистическа партия изгуби златния късмет тя да е дала на българския политически хоризонт една звезда, която за пръв път от десетилетия накара и модерните младежи и скептичните интелектуалци, даже и консервативните софиянци да я поддържат. Затова – без подправени хвалби, а с трезви заключения.
2. Бъдещето на Българска социалистическа партия не е розово. Преди да разпределят постове, да се огледат – кои сме и защо се борим?
Никой извън няма да пристигна да оправи партията. Никой няма да качи на гърба си недоволните, изключените, напусналите и така нататък Те сами би трябвало да се борят за партията си. Ако възникне нова лява партия, тя нито ще погълне Българска социалистическа партия, нито ще води съпернически борби. Защото тя ще бъде друга. Светът се развива и не чака изоставащите. Ако Българска социалистическа партия събере сили с помощта на своите корени и история, няма значение на кое място ще скочи в изборната класификация. Важното е, че тя ще показва ползите на значително българи.
3. Въпросът с водача би трябвало да бъде решен рационално, културно и без да отваря нови рани. Има такива решения, не е належащо да ги посочвам. Стига сте били дъвка за начинаещи кореспонденти, стига към този момент.
4. Информационната база на партията наподобява разрушена. Не е болежка за умирачка. Много, доста по-важно е партийната активност да разсънва интереса на всички медии. Тя би трябвало да води в политическата мода. Да бъде българското политическо събитие. А златните пера на самата партия не би трябвало да бъдат преследвани, а уважавани и опазвани. И тогава…
“Кой там за бъдното пита,
с очи обратно обърнати?
Кой там с десния крачи?!
Леви! Леви! Леви! ”
Източник: 24 часа
Още вести четете в графа „ Коментари “
