Иван Димов е поредният наш щангист, който тръгва по пътя

Иван Димов е следващият наш щангист, който потегля по пътя към спортната популярност. Макар и единствено на 19 години, той към този момент е европейски първенец за мъже, и то при дебюта си на подобен огромен конгрес. В албанската столица геният от Сопот сподели невероятна класа за нежната си възраст и откакто победи надалеч по-опитни състезатели, справедливо се изкачи най-високо на почетната стълбичка.
В изявление за Иван Димов разкрива по какъв начин е покорил върха на Стария континент, кой е бил най-трудният миг за него и какви са идващите му цели.

- Иване, честита купа. С какво успяхте да надделеете над своите съперници?

- Благодаря. Вижте, в нашия спорт може би системата е по-различна. Имаме месеци наред тежки тренировки за такава влиятелна конкуренция и е значимо, когато отидеш да вдигаш, да си в оптимална форма. Аз бях добре квалифициран и убеден в силите си. Трябваше просто да съм спокоен и да последвам проекта.

- Доволен ли сте от тежестите, които вдигнахте в Тирана?

- По-скоро съм удовлетворен, че се оказаха задоволителни за златото. Иначе тези тежести съм ги вдигал доста пъти на тренировки и не мисля, че са били някакъв проблем за мен.

- Имахте ли сериозен миг, който застрашаваше купата Ви?

- Имах, и то не един. Цялата работа пристигна от там, че в изтласкването не съумях два пъти на 156 кг, с които съм се справял нееднократно на тренировки. След като не ги тласнах, се сринах, защото немецът бе декларирал 155, и в случай че ги тласнеше, ставаше първи. Добре че и той не съумя, и с него завършихме с еднакъв дуел. Аз обаче първи го реализирах и по тази причина купата бе за мен. Във второто придвижване към златния орден се бе устремил и турчин. Той имаше първа поръчка с 5 кг по-висока от моята – 156 кг. Ако се бе справил, щеше да е на върха, само че той се провали три пъти, записа нула и отпадна.

- Какво си помислихте, когато не изтласкахте тези 156 кг?

- Беше ми гадно, защото доста пъти съм ги вдигал на подготовка, а в този момент цели два пъти не можах. Още по-гадно ми беше, че на моите съперници им предстояха опити за първото място.

- След като минаха няколко дни, имате ли пояснение за какво не се справихте с въпросната тежест?

- Сега като се замисля, получих една контузия в гърба, която наруши подготвителния ми темп и дълго не можех да извършвам придвижванията. Всъщност упражнявах пълноценно единствено една седмица преди европейското. Добре, че нашата подготовка е с месеци, и за този конгрес не съм спирал да упражнявам от януари. Това ми оказа помощ да съм на високо равнище в Тирана, въпреки че моето е още по-високо.

- Какви тежести са по силите Ви?

- 135 кг, които реализирах в изхвърлянето, да кажем, че съм удовлетворен от това достижение. По време на подготовка съм изхвърлял и 140 кг, само че на подготовка е друго. Там имаш повече опити в залата, а и не си подложен напрегнат. Що се отнася до изтласкваването ми в Албания, отчаян съм, защото на тренировки съм тласкал 163 кг.

- Наложи ли се да сваляте килограми, преди да излезете на подиума?

- Само три кг трябваше да смъквам. Три дни по-рано понижих храната, а в деня, когато беше кантарът, сутринта хапнах единствено едно парче риба. В 18 часа следобед кантарът регистрира 60, 800 кг. Целта ми беше да съм тъкмо 61 кг, само че в последна сметка тези 200 грама по-малко не ми попречиха.

- Защо не гледахте опитите на съперниците си във второто придвижване?

- След като не съумях на 156 кг, изпаднах в меланхолия. Бях доста сърдит, прибрах се вътре, усамотих се и изчаквах да видя какво ще стане. В един миг старши треньорът Иван Иванов пристигна при мен и ми сподели: Спокойно, момче, към този момент си европейски първенец. Тогава аз го прегърнах, прегърнах и всички в щаба, а по-късно прегърнах и татко ми.

- На кого сте длъжен за този триумф?

- На Иван Иванов и на Никола Колев, който на лагери персонално ме тренираше. Също и на фамилията и приятелите, без тяхната поддръжка нямаше по какъв начин да стане.

- Има ли някой, на който ще посветите купата?

- Тази купа е единствено за мен, тъй като само аз си знам през какви компликации и ограничения прекосих.

- Иване, по какъв начин станахте щангист?

- Бях на 9 години, когато се възпламених. По-големият ми брат и наши другари към този момент упражняваха и аз отидох да ги виждам. Стана ми забавно и повече не излязох от залата.

- Всички знаем, че в щангите е тежко и не са за всеки. Вие по какъв начин издържахте, до момента в който стигнете до мъжете?

- Ако би трябвало да съм почтен, доста пъти съм желал да се откажа, само че треньорът ме е спирал. Той харесваше моите качества и когато съм му казвал, че желая да приключа, той настояваше да не го върша, тъй като имам огромен гений и е въпрос на време да го разпростра.

- Занимавали ли сте се с различен спорт?

- Тренирах футбол една-две седмици, само че не ми хареса, че не е самостоятелен спорт и би трябвало да разчиташ на другите.

- Планирате ли да се качите в по-тежка категория?

- Задължително. Аз съм слабоват и мъчно качвах килограми през годините, само че повече няма по какъв начин да остана до 61 кг, защото имам доста болежки и травми. Така че би трябвало да се качват килограми. Мисля на международното през есента да подвигам при 67-килограмовите, а по-късно да мина до 73 кг, тъй като тя е олимпийска категория.

- Какви са идващите цели, които си поставяте?

- Хубаво е, че станах първи в Европа, само че не желая да спирам дотук. Искам отсега нататък да се представям добре на всяко огромно състезание. Да влизам в шестицата и да спечелвам медали, и в случай че е допустимо още трофеи.

- Какъв човек сте в живота?

- Стремя се да бъда честен и обективен. Благодарен съм, че имам толкоз доста другари, само че по-важно е, че хората, които са към мен, са правилни другари, на които мога да разгадавам във всеки един миг.

- Какво обичате да вършиме в дребното си свободно време?

- Когато имам такова, го обричам напълно на най-близките си хора. Харесва ми също да играя и видео игри, и по тази причина компютърът постоянно е с мен на лагери.

- Имате ли момиче до себе си?

- Имал съм, само че сега съм самичък.

- Година по-късно, съжалявате ли, че пропуснахте един специфичен ден в живота – абитуриентския си бал?

- Аз не съм го пропуснал. Сам взех решение да не отида, защото не ме влекат такива неща.