Иван Бакалов търсил да намери кой е Васко Жабата -

Иван Бакалов търсил да откри кой е Васко Жабата - с това се занимаваме сюрпризираните от оркестър “Камчия ” наблюдаващи на епохата. Аз пък проследявам другото - в доста български текстове се промъкват цигански думи, по този начин както в циганския език чуваш вмъкнати заемките от българския. Така журналистът Мартин Карбовски предизвестява за острото нахлуване на голям брой ромски думи в разговорната ни тирада.

След “Комбайн-вършачка ", което произведение е ново идиократично проваляне в нашата битност, аз дълго търсих какво значи “пала манде трошачка ”. Същото вербално изложение го има и в песента “Чай шукарие ”, там текстът е нещо като “… хубаво момиче, недей да вървиш след мен… ”.

Google не ми оказа помощ доста - става известно, че няма добър, обстоен и пълен речник на българо-цигански-български. А към този момент се постанова мощно и от политическата обстановка и от подпаветната идиокрация.

Така стигнах до извода без помощта на Google, че тази част от текста разказва тържество, след което остават съществени вреди (нещо, с което роми и българи мощно се гордеем).

“Пала манде ” трошачка значи “след мен - трошачка ”.

Разбира се, в тези културни идиоми поради мелодията се пропущат уточнителни детайлности от книжовния български - като сказуеми и предлози, само че слушащият идиократ си дописва в съзнанието - “… комбайн съм аз, вършачка, след мене става трошачка ”.

Същата строфа, по този начин подредена на български, с лека прозодия може да се намести в обикновения темп на творбата.

Защо е изпято на цигански е въпрос за милиони долари, само че научни публикации по тематиката от “Нов български университет ” няма да излязат. Може би, сякаш, в случай че ме разбирате вярно - някой ден в тази посока ще се откри нов академик, който на този текст след време умерено ще лепне етикет: “ нов български език ”.

Въобще новото е на мода, а на мен ми се коства, че е закононарушение, не знам за какво.

Занимавам вас и себе си с тия ъндърграунд просвети, тъй като няма да повярвате, само че циганският език навлиза като плевел поток у нас през ориенталската просвета. Музиката, против която се борихме, през днешния ден към този момент е текст. Текст на език, който не знаем, само че настойчиво преследваме в моменти на възторг и замайване.

Докъде води това, е рано да се каже, а е и неразрешено. Но действителността е ясна - в музикално отношение българите все по-често слушат кючек с цигански текстове. Заемки от турски и цигански навлизат като досадно запомнени припеви и ние ги повтаряме като папагали.

Добре ли е това, зле ли е - няма да пиша, тъй като е съвсем неразрешено у нас да се пази българското от всичко друго, с изключение на от съветското. Само това желаех да споделя - до момента в който се пазим от всичко рисково съветско, потъваме в непознатото и отхвърляно до момента ориенталско.

Нещо като просташки интернационализъм, до момента в който са на мода партийните събрания на тематика “осъждане на съветското въздействие ”.

Дано да е за положително, в случай че ме разбирате вярно, хм.

P.S.

Ето единствено един образец, който в случай че има общителни хора, дано ни преведат текста на този цигански блус (въпреки че може да се окаже, че песента е билингва):