Мръсните тайни на историята: Как Иван Багрянов реформира земеделието и се сродява с фамилията на Кристо
Иван Багрянов остава една от най-противоречивите и огромни фигури в българската политическа история. Той съчетава ориста на офицер, съвременен земеделец и общественик в едни от най-трудните години за страната. Животът му е белязан от непредвидени срещи с монарси и радикални промени, които трансформират бита на българското село.
Роден е през 1891 година в град Разград. Баща му, Иван Димитров Багрянов, е състоятелен земевладелец в региона на Воден. Въпреки земеделския си корен, младият Багрянов избира военната кариера и приключва Военното учебно заведение в София. Участва интензивно в Балканската и Междусъюзническата война като взводен пълководец и шеф на артилерийска батарея.
Повратен миг в живота му е началото на 1915 година. По време на опелото на негов съвипускник в храма „ Света Неделя “, Багрянов държи пламенна тирада. Той намерено подлага на критика политическите решения, довели до националната злополука. На траурната гала участват цар Фердинанд и цялото държавно управление.
“Поручик, кой ви научи да говорите като народен представител? ”
С тези думи монархът го извиква в двореца. Фердинанд му слага ултиматум – или да напусне армията, или да стартира работа при него. Багрянов избира второто. По-късно, по време на Първата международна война, той упорства да отиде на фронта. Цар Фердинанд го пуска с думите, че поручикът е „ вманиачен “.
След войната Багрянов става извънредно непосредствен с младия цар Борис III. Той съпровожда монарха при неговите пътувания из България. Иван Багрянов е министър на земеделието в три поредни кабинета сред 1938 и 1941 година. В този интервал той се пробва да трансформира България в съвременна земеделска страна. Последната нощ на цар Борис III и неговите връзки със съратниците му хвърлят светлина върху комплицираната атмосфера в двореца.
Преди да влезе в огромната политика, Багрянов се посвещава на своя чифлик „ Мазхар паша теке “ във Воден. Там той основава образцово стопанство по европейски модел. Отглежда близо 100 крави и огромен табун коне. Личният му живот също е обвързван с известни имена. Той се сродява с фамозната фамилия Явашеви посредством брака си с лекарката Дора Явашева. Тя е щерка на учен Анание Явашов. Чрез тази връзка Багрянов става част от фамилията на световноизвестния художник Христо Явашев – Кристо. Бракът им обаче е бездетен и завършва с бракоразвод след три години.
Като министър на земеделието Багрянов организира огромни промени посредством закони. Той подвига изкупните цени на тютюна, виновността и захарното цвекло, с цел да отбрани производителите. По негово време страната изкупува 50 милиона литра вино, с цел да стабилизира пазара. Прокарва закон за безмитно гориво за земеделските машини. С държавен заем от 300 милиона лв. са закупени хиляди плугове, редосеялки и брани за селяните.
Багрянов възнамерява построяването на съвременни фурни, бани и консервни работилници във всяко българско село. Той упорства за основаване на млекарници, защото по това време едвам дребна част от създаденото мляко се преработва индустриално. Неговата визия включва даже детски градини и аптеки в селските региони.
През юни 1944 година обстановката в България става сериозна. На 1 юни той поема поста министър-председател на 61-вото държавно управление на България. Управлява страната до 2 септември 1944 година. По-късно пред Народния съд той разказва тежкото състояние на страната.
“Смятам, че България е сложена в безизходно състояние, в случай че мисли в този момент да излиза по старите пътища. ”
Багрянов прави опити за договаряния с Англия и Съединени американски щати посредством Стойчо Мушанов в Анкара. Целта е излизане от войната. Усилията му обаче остават безрезултатни. След преврата на 9 септември е задържан. Осъден е на гибел от Народния съд и разстрелян на 1 февруари 1945 година.
