Иван Анчев*, Атлантически съвет на БългарияНека да поговорим за българските

Иван Анчев*, Атлантически съвет на България

Нека да поговорим за българските служители на реда – почтено и без предубеждения. Да, преди 10 ноември 1989 година, бяха „ полицаи “ и бяха обект на голям брой незлобливи вицове, осмиващи тогавашната действителност. После им смениха униформите и наименованието – от „ полицаи “, станаха „ служители на реда “. Някои видяха в това реституция на предишното. Други – залог, че милицията няма да бъде повече „ биещото сърце на партията “…
Но да се върнем в наши дни. Български служител на реда (според някои източници по-вероятно – жена-полицай), със седем годишен стаж, т.е. НЕ Е изплашен новобранец, с многократни награждавания за положително носене на службата, е прострелял (продължавам единствено в м.р. напред) лице, за което е получена достоверна информация, че е част от група за грабежи чрез нанасяне на тежки телесни повреди на жертвите – удар(и) с тръба в тила на жертвата – постоянно девойки. Срещу девойките – жертви, постоянно са били същите тези трима нападатели – мъже. Потенциално измежду жертвите би могло да бъде твоята щерка, моята щерка, твоята внучка, моята внучка, племенница, просто нечие момиче.

Трима мъже с тръба в тила – против беззащитното момиче!

От едното са взели 20 (двадесет!!!) лв.. Сигурно и от другите две са взели по толкоз. Да не не помни – тримата мъже са престъпно проявени, с тежко престъпно минало. И когато един безсънен – безусловно и преносно – частен охранител вижда нарушителите, алармира на 112. Нещо погрешно? Идват патрулките – няколко и на време. Похвално! Започват дейности по гонене на хипотетичните причинители. Установяват ги. Локализират ги. Издават полицейско предизвестие от вида: „ Стой, не мърдай! “. Колко от вас, от нас, ще неглижират сходен апел? Ще „ замръзнем “, тъй като сме възпитавани да съблюдаваме закона. Но, не! Нашите „ герои “, стартират да бягат, тоест да желаят

да се измъкнат от закона

И тогава, след ДВА (по закон е ЕДИН) предупредителни изстрели, служителят на реда пристъпва към правото вмененото му от член 87, алинея 1, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи: „ Чл. 87, алинея 1 Полицейските органи могат да употребяват оръжие… т. (3) след предизвестие при задържане на разположение, извършващо или направило закононарушение от общ темперамент, в случай че то оказва опозиция или се пробва да избяга “. Точка!
За какво пиша всичко това? Защото сега един български жител, полицай/полицайка, вижда светът само в черно и през решетки за дълги години, единствено тъй като се е опитал(а) да приложи закона. Да спре престъпен нарушител, нападнал с тръби в тила три предходни жертви – нищо неподозиращи девойки, ходещи по улиците на европейската ни столица. Вече се появиха мастити юристи, ще спестя имена, които стартират да продават мантрата „ при несъмнено тълкувание на закона, служителят на реда може да бъде съден за УМИШЛЕНО ликвидиране “… Най-вероятно, съгласно юристът, въпросният служител на реда е излязъл сутринта (или вечерта) на промяна и си е споделил: „ По време на тази промяна би трябвало да гръмна някой, няма начин… “. Гадно е, грозно е, господин юрист!
Още по-гадно и грозно е, че НИКОЙ от политическото и професионалното управление на Министерство на вътрешните работи не излезе пред медиите и обществото, за

да отбрани служителя на реда

Дори едно клиширано „ поддържаме сътрудника в този сложен миг, тече следствие, дано то да обясни фактическите условия “. Близо 24 часа след случая се появи шефът на Столична дирекция на вътрешните работи плюс наблюдаващ прокурор, които с клиширани изречения и извънредно неубедително хъкайки и мъкайки пред телевизионния екран КАЗАХА ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО. Офицерската чест беше деполитизирана още през 2007 година, само че къде остана професионалната взаимност?
И най-после, вместо умозаключение: дано да пазим достойнството на българската полиция. Когато група самозабравили се, овластени в униформа, човеци бият български жители „ зад колоните “, би трябвало първи да ги посочим и укорим. Самият аз съм един от укорявалите. Но когато български служител на реда или правоохранителен офицер има потребност от гражданска поддръжка – би трябвало да му я дадем на 100 %. Защото спокойната градска среда и върховенството на закона в страната се крепят точно на „ незнайният “ полицай/полицайка, които идват при теб в най-трудния миг – този миг, който не си предполагал, че изобщо ще пристигна.
Имах опцията, в персонален и професионален проект, да бъда в непосредствен контакт с американската правоохранителна система в продължение на 25 години – от 1996 до 2020 година. Запознах се с тази система в годините на нейния апотеоз – малко след президента Рейгън, по чието време служителят на реда и служителят в правоохраната се трансформират в пример за жител. Две десетилетия по-късно, през 2020 година в Чикаго, а и в доста други градове, ръководени от ляволиберални градски управи, станах директен очевидец на разпада на една чудесно работеща до скоро правоохранителна система, единствено заради политически вмешателства в ежедневната полицейска активност.

Криворазбраните права на индивида,

само заради неговата расова или етническа принадлежност, бяха поставяни пред ползите на сигурността на цялото общество. Например, ултралибералният кмет на Чикаго Лори Лайтфут съумя в границите на четиригодишния си кметски мандат да трансформира „ Великолепната миля “ ( “The Magnificent Mile ”) в центъра на Чикаго в “The Shooting Alley ” – „ Стрелковата полоса “ на цяла Америка. Стотици убийства на годишна база, два пъти изцяло опустошен и вандализиран градски център единствено за 2020 година. Който не е живял в Чикаго през тази 2020 година, през идващите години, та даже до през днешния ден, няма да разбере защо говоря… Всичко това се получи единствено и само поради неглижирането на етническите проблеми в града и систематичното политическо „ стреляне “ по полицията в града. Отличната в недалечното предишното полицейска работа на гр. Чикаго, в която и през днешния ден служат почтени служители на реда от български генезис, бързо се трансформира единствено в регистратор на престъпната хроника във Ветровития град. Това ли желаеме да се случи и в България? Силата на закона е една и съща, без разлика на етнически генезис, полова или обществена принадлежност. Ако удряш девойки с тръби в тила, би трябвало да си квалифициран да получиш и патрон. Ако би спокойно седяло – не би чуло видяло. Всички са равни пред закона и закона е идентичен за всички.

*Авторът е с 25 годишен стаж в Министерство на вътрешните работи, някогашен общоприет консул на България в Чикаго. Член на Атлантическия съвет на България.