Иван Александър е последният български владетел, който управлява държавата преди

Иван Александър е последният български държател, който ръководи страната преди нейното делене на две елементи - Видинско и Търновско царство. Неговите синове Иван Шишман и Иван Срацимир са владетелите, при които България става част от Османската империя. Има сведения, че още по време на царуването му османската агресия в Тракия визира и България със загубата на няколко замъци, измежду които най-вероятно са Пловдив и Стара Загора.

Иван Александър е наследник на Срацимир, диктатор на Крън, и Кераца Петрица. Възкача се на престола на 30-годишна възраст. Владее чудесно гръцки. Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики.

40-годишното му ръководство стартира с някои триумфи, само че неналичието на задоволително военна мощ осуетява неговите по-късни политически проекти.

С идването си на престола Иван Александър открива мирни връзки с новия сръбски крал (цар от 1346 г.) Стефан Душан (1331-1355), който се дами през 1333 година за една от сестрите му - известната кралица Елена Българска.

Първият интервал (1331-1364) от царуването на Иван Александър е сполучлив - води война с Византия, подкрепят от монголски наемници, и заличава последствията от пагубната борба със сърбите при Велбъжд (28 юли 1330), възстановява земите сред река Тунджа и Черно море (след борбата при Русокастро, 18 юли 1332), употребява византийските междуособни битки (1341-1347), с цел да получи (1344) Пловдив и 8 замъци в Родопите.

Българските опити за уголемение в Тракия карат византийските императори да потърсят помощта на турските емири. На 7 юли 1345 година при крепостта Перитор турци и византийци разрушават войската на Момчил, който по това време е съумял да отдели Родопите като свои самостоятелни владения, които по-късно са изгубени за Второто Българско царство.

Иван Александър пробва да води битка с феодалната раздробеност на царството и побеждава болярина Белаур отделил се в северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизма на болярите води до отделянето на Добруджанското деспотство под властта на Добротица. Това се случва в средата на 14 в.

Войводата на Влашко също показва повече автономия по отношение на Търновското царство и се обособява като изцяло самостоятелен държател на север от Дунава.

Във войни с нахлуващите от юг турци умират престолонаследниците Иван (1349 г.) и Михаил (1355 г.). След гибелта на първите му синове Иван Александър присъжда Видин като наследствено притежание на сина си Иван Срацимир.

По-късно се развежда със брачната половинка си от влашки генезис и се дами за еврейката Сара, покръстена като Теодора. Нейният наследник Иван Шишман е избран за правоприемник на царството в Търново.

В устрема си да избегне вътрешни спорове, Иван Александър самичък спомага за териториалната разпокъсаност и по-късен крах на неговата страна.

Иван Александър е считан за филантроп и настойник на книжнината и изкуствата. Освен че поддържа към този момент основани църкви и манастири, той основава редица нови. Според преданията, единствено на територията на Софийска област са основани повече от 14 църкви и манастири, едни от които са Драгалевският манастир „ Св. Богородица Витошка “ в предградията на София и Кремиковският манастир „ Св. Георги Победоносец “.

Лондонското четвероевангелие, един от най-красивите български писмени монументи, е основано по поричка на цар Иван Александър. Евангелието е дело на монаха Симеон.

Представлява дубликат на евангелията на св.ев. Матей, Марко, Лука и Йоан Богослов на 268 пергаментови листа, като при започване на всяко Евангелие е изобразен на съответният евангелист.

След гибелта на царя, Четвероевангелието минава в ръцете на сина му Иван Шишман.