Ива Митева: Съдебната реформа е като една болест – трябва да видите болен ли е организмът, в кой стадий се намира, как може да я излекувате
Ива Митева, ръководител на 45-ото и 46-ото Народно заседание и народен представител в три Народното събрание пред " Фокус ".
В края на 2023 година Народното събрание одобри шестата корекция в Конституцията. Мнозинството, което застана зад измененията, бе формирано от ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната " – " Демократична България " и Движение за права и свободи. Критиките пристигнаха незабавно, като президентът съобщи, а през вчерашния ден и извърши своята поръчка, че ще сезира Конституционния съд. Малко по-късно денем самият Конституционен съд образува дело, с което да прегледа новите текстове. В студиото за коментар по тематиката сме поканили някогашния ръководител на Народното събрание Ива Митева. Здравейте.
Здравейте.
Нека да стартираме диалога по този начин: имаше ли потребност от тези конституционни промени?
Винаги има потребност от промени, само че когато се вършат промени в закони, изключително когато се вършат промени в главния закон, те би трябвало да бъдат доста надълбоко премислени, би трябвало да бъдат задълбочени, би трябвало да се чуят всички заинтригувани страни и всички тези, които по-късно ще ползват тези текстове. Конституционните текстове би трябвало да бъдат елементарни, би трябвало да бъдат ясни, би трябвало да бъдат разбираеми, би трябвало да бъдат без двусмислия и без непотребни повторения. Това, което виждаме в Закона за изменение и допълнение на Конституцията, по-скоро провокира общия смях и подбив. Аз не чух един експерт да каже добра дума за тези конституционни промени. И за жалост, тези промени по-късно ще би трябвало да бъдат тълкувани от Конституционния съд. Ако вземем самото условие за уседналост, което са въвели за народните представители – тези 18 месеца, няма по какъв начин те да се приложат без тълкувателно решение на Конституционния съд. Такъв текст, сходен, очевидно са взели текста и са преписали текста за президента за прословутите 5 години, само че там има решение на Конституционния съд и постоянно се е поставяло под въпрос какво значи " живял в последните 18 месеца в страната ", защото изборните описи се вършат по непрекъснат адрес. Вече няма граници, т.е. не се регистрира, когато преминавате границата, изключително когато сте страни членки, дали сте влезнал в страната, или сте излязъл от страната. Как ще се разбере дали сте живял действително, в действителност 18 месеца в страната? Всички знаем решението на Конституционния съд във връзка с президента. В изборния закон този термин се употребява – да, по повод, знаете, локалните избори и европейските избори, където има въведена уседналост, само че там категорично сме споделили в спомагателните разпореждания какво значи " живял съответния интервал " и е доста ясно дефинирано. Така че – ето, започваме от този текст, който е неразбираем. Да не приказваме за метода, по който е написан. Можеха да имат доста по-стегната и стройна правна техника. Текстовете би трябвало да бъдат по-издържани. Мисля, че главната и първата конституционна корекция, която трябваше да създадат, е да променят Член 65, алинея 1, изречение 1, където са условията за депутат, и да прибавят, че националният представител би трябвало да бъде литературен, т.е. образован – по този начин, както е имало такова условие в Търновската конституция, а в изборния закон по-късно е добавено да могат да пишат и приказват на български език. Защото наредбите би трябвало да ги прочетете няколко пъти, с цел да ги разберете. Включително виждам, че и медиите не са съумели да схванат няколко разпореждания. Имахме спор за самите министри дали могат да имат двойно поданство, или не могат да имат двойно поданство. Затова не се вършат по този метод конституционни ремонти. Да не приказваме, че срокът за конституционните ремонти беше доста къс. За пръв път се променя Конституцията толкоз бързо, а в действителност интервалът се забави единствено поради това, че те не можаха да съберат нужните 180 гласа, което в никакъв случай до момента не се е случвало. Винаги, знаете, петте ремонти са с нужните 180 гласа, само че постоянно Конституцията сред първо и второ четене е имало най-малко един месец преди да се гледат в пленарна зала. Сега, виждате, за няколко дни мина седемдневният период и те влязоха в пленарна зала без никакво разискване, без да се чуят експертите. Във Великото Народно заседание, когато се е обсъждало по какъв начин да се одобряват законопроектите и по какъв начин да се одобри законопроекта за изменение на Конституцията, тогава са споделили – на три четения, само че категорично са поискали да се добави – в три разнообразни съвещания, в три дори разнообразни дни. Тогава е станал един депутат и е споделил " Те могат да я опраскат Конституцията в един ден, като създадат едно съвещание сутринта, на обяд – едно, и едно – вечерта ". Така че, в случай че не бяха създали тази добавка за трите разнообразни дни, може би щяхме да забележим в действителност приемане на Конституцията в един ден – сутринта, на обяд и вечерта.
И защото вие засегнахте една част от тези промени, дано да стартираме с двойното поданство. Вие самата казахте и в предварителния ни диалог, че по този начин написани, текстовете основават правна бъркотия по отношение на това – да, депутатите могат да бъдат хора с двойно поданство, 18 месеца уседналост. Спорно е по какъв начин ще отчитаме тези 18 месеца. Но казвате, че министрите в действителност, по по този начин направените промени, не влизат в тази категория, която може би и медиите, и обществото остана с усещане, че министър ще може да става човек, който има двойно поданство и който е живял най-малко последните 18 месеца в страната.
Не е тъкмо по този начин. Да, защото… Най-интересното е по какъв начин са изменили текста. Оставили са настоящата наредба на 65 – кой може да бъде депутат: навършил 21 години, не е подложен под забраняване, не е лишен от независимост, без друго поданство, и са основали едно второ изречение, в което споделят към този момент, че за депутат може да бъде определен български жители, който има и друго поданство, когато е живял последните 18 месеца в страната. Когато ги прочете човек двете фрази, остава с усещане, че това, второто изречение, е напълно ново изискване за напълно друга категория жители. Т.е. по този начин написан текстът, може да се сложи въпросът този жител, който има и друго поданство, единствено последните 18 месеца би трябвало да е живял в страната ли, или и той би трябвало да е навършил 21 години, да не е лишен от независимост и да не е подложен под забраняване. Правната техника изискваше и с цел да е явен текстът, те трябваше да променят първото изречение, да кажат, че това би трябвало да бъде български жител, който може да има и друго поданство, и да сложат " и е живял последните в 18 месеца в страната ". Тогава към този момент щеше да стане явен текстът. Така очевидно са желали по-скоро да разграничат, че тези, които нямат двойно поданство, не им се изискват 18 месеца, а които имат двойно поданство, ще се изискат 18 месеца. Трябваше малко повече да помислят върху тази наредба, тъй като в действителност чувството е, че става дума за две разнообразни категории условия, за две разнообразни категории лица. А във връзка с министрите – забавно са заличили думичката " единствено ", защото до момента текстът споделяше, че министърът може да бъде лице, което има единствено българско поданство и дава отговор на условията за депутат. Думичката " единствено " са я заличили, тъй като в начало беше концепцията в действителност министърът също да може да бъде лице с двойно поданство. Би трябвало тази думичка в този момент да остане, защото те прибавят, като изискването по 65, алинея 1, изречение 2 не се ползва, т.е. 18-те месеца не се ползват за тях, само че те оставят опашката да дава отговор на условията за депутат. Значи той би трябвало да дава отговор на условията за депутат по изречение 1, т.е. да няма друго поданство. Но пък са заличили думичката " единствено ". Явно не са съобразили, че това им е от първичния законопроект, която е трябвало да си я оставят и да не я заличават. И виждате каква каша са създали и към този момент самите вие, публицистите, не може да разберете какво желаят да кажат. Могли са доста по-просто да го напишат текста, вместо толкоз да го усложняват. Могли са просто да препратят към изречение 1, вместо да поставят, че не се ползват изискванията по изречение 2. Така че още в този първи текст виждаме какъв брой е неразбираем и какъв брой ще сътвори занапред проблеми. Сроковете неведнъж сме ги коментирали, тези прословути периоди за избиране на Народното събрание. Тук е трябвало да погледнат няколко разпореди в Конституцията, а не да ги четат настрана. От една страна, наредбата, обвързвана с мандата на Народното събрание, че той има четиригодишен мандат. От друга страна, да погледнат, че Конституцията прави разграничаване сред мандат и период на компетенции. Има, знаете допускам, и решение на Конституционния съд №5 от 2001 година, което споделя, че мандатът стартира от изборите, т.е. от изборите е овластяването на народните представители. Между другото, погледнах Сръбската конституция – там доста ясно е казано, че мандатът стартира да тече от първото съвещание. Може би те трябваше да основат един подобен текст и да кажат от по кое време стартирам мандатът, а не да приказват за полагане на клетвата, тъй като с полагането на клетвата в действителност стартират да се упражняват пълномощията. Но до тогава те са и към този момент определени народни представители и от датата на избора им се начислят в това число възнагражденията. Така написан… А има и още един текст, който също не са го пипнали – Член 75. От произвеждането на изборите президентът би трябвало да свика Народното събрание в едномесечен период. Т.е. там той е стеснен със период към този момент. От една страна, те споделят, че Народното събрание и изборите би трябвало да се произведат не по-късно от един месец, т.е. президентът може да ги насочи доста по-напред във времето, два, три, четири месеца, единствено че няма да му се върже другият период в 75, едномесечният период да привиква Народното събрание. Т.е. в случай че го направи, а той би трябвало да го направи, в случай че ги е създал по-рано, с цел да подсигурява в действителност, че изборите ще са създадени и че мандатът няма да бъде надвишен, той би трябвало пък да приключи предварително мандата на Народното събрание. Ако чака последния миг, тогава пък, защото изборите са все в неделя, може по този начин да се окаже, че с някой различен ден ще се надвиши пък мандатът на Народното събрание. В 64, алинея 2 категорично е казано по кое време може да се надвишава единствено мандатът на Народното събрание. Т.е. виждате, че и тук не са мислили изобщо какво се случва със периодите. Да не приказваме за какво, откакто на първия ден ние ще имаме от изборите 480 народни представители със заплати, осигуровки…
А допустимо ли е да имаме две Народни събрания?
Ами, то на процедура това ще имаме. От една страна, имаме мандат на едно ново Събрание, който е почнал да тече, и едно Народно заседание, чийто мандат още не е изминал. И какво споделят те? Казват, че с клетвата се прекратявали пълномощията на Народното събрание. Да де, обаче за какво тогава не са трансформирали и текста, че най-възрастният открива? Погледнах, апропо, конституциите на другите страни – примерно Австрия, Белгия, Словения, Хърватска, Сръбската в това число. Там ръководителят на предходния парламент открива Народното събрание и до избора на нов парламент той си е ръководител на Народното събрание, т.е. той подава щафетата. А тук ще имаме един настоящ парламент, тъй като, когато се открие Народното събрание, той, настоящият парламент, към момента остава до полагането на клетвата – на процедура ще имаме един, най-възрастен, ръководи и един ръководител на Народното събрание. Защо? Ето това още веднъж не е помислено и не е разиграно. Така че тук ми се коства, че ще имаме много проблеми. Следващите проблеми ще бъдат със служебния кабинет.
Аз това тъкмо желаех да ви запитвам, тъй като главните президентски рецензии не са в частта за правосъдната власт, където е ядрото на промяната.
Да.
А в пълномощията на служебния кабинет и директно президентските пълномощия, по отношение на които – дано да кажем за всички слушатели и читатели, президентът ще би трябвало да избира от стеснен брой лица за служебни министър-председатели. Това повдигна доста въпроси, както и в публичната квота, където някогашни конституционалисти, адвокати, участници в Седмото Велико национално заседание споделиха, че на процедура това съставлява разбъркване на управляващите, и в случай че се прави такава смяна, би трябвало да бъде свикано Велико национално заседание.
По-скоро се размества салдото сред управляващите, тъй като в действителност доста са подробни. Не знам, в случай че те бяха изчелите стенограмите от Великото национално заседание, може би нямаше да натворят тези текстове. Всичките тези неща, които в този момент ги вършат, в това число да дефинират в Конституцията кой да бъде министър-председател, е коментирано във Великото Народно заседание. Тогава е било ръководител на Върховен съд и ръководителят на Конституционния съд. Това е гръцкият модел. Тогава е обсъждан гръцкият модел, само че Гърция е напълно друга страна и със напълно друго ръководство, и не би трябвало по този начин да се смесват и да се преписват просто едни текстове, хванати механично, без да се прегледа всъщност самото ръководство. Президентът в края на краищата, той така и така е с лимитирани пълномощия. Служебният кабинет е едно от главните му пълномощия. И този длъжностен кабинет се назначава тогава, когато Народното събрание се е оказал ялов, тогава, когато има напрежение в Народното събрание, и единственият метод това напрежение да бъде потушено, е посредством нови избори. Когато Народното ни заседание е негодно да съществува, ние, от една страна, ще го оставим да продължи да работи и да приема закони, тъй като знаете, че най-големият законодателен " разврат ", както на времето беше споделила проф. Киров, се прави в последните дни на Народното събрание. Тук мисля, че Народното събрание стартира от първите дни, малко нещата се обърнаха. Но оставяме едно Народно заседание в тази обстановка и в това време по тази причина се дава право на президента – с цел да се подсуши това напрежение, да назначи този длъжностен кабинет и да се отиде на избори. Ние, от една страна, ще оставим Народното събрание да работи, да създава още веднъж закони и в това време ще ограничим и президента в това кого да назначи за министър-председател. Текстът е доста забавен и там – по какъв начин стартира внезапно с някакъв министър-председател, който по този начин се назначава, и по негово предложение се избирал длъжностен кабинет. Човек като чете, в първия миг се чуди – от кое място се появи този длъжностен министър-председател. По-надолу към този момент разбирате, че той би трябвало да избира всред тези лица. Първо, той сред кого тъкмо би трябвало да избере? Защото той може да избере заместниците, да не предпочита омбудсмана, председателя на БНБ и ръководителя на Сметната палата. В един миг още веднъж ще се обърне рецензията към президента за какво е избрал един, а не е избрал различен. Трябва ли да им предлага по реда, по който са изброени? Да не приказваме за ръководителя на Народното събрание, който… Вие ще имате непрестанен парламент, но той щял да оглави служебния кабинет. Т.е. какво вършим – изпълнителна и законодателна, и всякаква власт 2 в 1. Чух " Ама, заместник-председател щял да стане ръководител на Народното събрание ". То е несериозно. Значи вие толкоз подценявате ръководителя на Народното събрание, че всеки там може да си става ръководител - няма значение дали ще е министър-председател, дали ще е ръководител на Народното събрание. Несериозно е. След това – коментирали сме го неведнъж за Българска народна банка. Знаем разпоредбите, управлението на ЕЦБ, знаем какъв брой са чувствителни Българска народна банка по повод намесата в тяхната работа и внезапно – ще го вършим министър-председател. По отношение на Сметната палата – той пък е въпреки всичко одитна институция. Значи той ще одитира служебния кабинет и ще става министър-председател преди този момент, ще се ревизира самичък себе си. Притеснителното, което е в тези текстове, е, че тези хора, те не могат да останат на постовете си, тъй като – ето още веднъж нестиковане на текстове и този текст ще би трябвало да се пояснява още веднъж от Конституционен съд, тъй като, от една страна, имате възбрана за министри да извършват друга държавна служба, т.е. да я заемат, споделя Конституцията - те не могат да продължат да бъдат началник на Българска народна банка или омбудсмани, и така нататък Той би трябвало да освободи поста си. Това къде е уредено? Не е уредено на никое място. Тук трябваше по този начин, както е за депутатите, които стават министри, да се каже, че те прекъсват осъществяването си на тези отговорности до производство и по-късно се връщат. Защото те хубаво ще ги прекратят в този момент и след това по какъв начин се върнат? Кой ще им подсигурява, че по-късно ще има такова болшинство в Народното събрание, което да ги избере още веднъж същите хора? И какво? И в този момент със закон ще влязат в Закона за Българска народна банка, за Сметна палата и ще плануват, че те освобождават, но след това се връщат. Е откъде-накъде? Защо?! Това трябваше да го уредят тук, в Конституцията. Така че мисля, че тук… Да не приказваме изобщо за Сметната палата, че можеха да пипнат текста сами за Сметната палата, за независимостта му, за мандата му – това, което се желае от интернационалните стандарти. Това също не са го създали. Не мога да ви обясня за какво. Така че виждате какъв брой проблеми ще има и самият този текст. На всичкото от горната страна, в Закона за Сметната палата, апропо, има един забавен текст, който ви споделя, че не може да бъде ръководител на Сметната палата лице, което е било министър-председател или министър в последните три години. Как той ще се върне по-късно? Да, ще ми кажете " Ще променят закона, ще го анулират ". Само че това пълномощие произтича от условията за самостоятелност навръх тези интернационалните стандарти и на резолюциите на ООН за самостоятелност на органа. Значи той е бил до през вчерашния ден министър-председател, по-късно ще става ръководител на Сметна палата. Така че когато се вършат такива текстове, би трябвало доста да се мисли.
И като казвате " Трябва доста да се мисли “, различен противоречив миг е болшинството за регулаторите.
О, да.
По време на разискванията в публичната квота неколкократно беше повторено, че Народното събрание с това болшинство от 2/3 за избор на регулатори възпира единствено себе си. Ако приемем, че сега актуалното Народно заседание има болшинството, с което да реализира тези промени, това подсигурява ли, че в бъдещи Народни събрания Народното събрание ще има опцията да събира 160 плюс гласове, с които да избира тези постове? Тъй като сега мандатите на над 80 регулатора са изтекли, това слага под въпрос тяхната легитимност, дали те могат да действат. Приема се тезата, че регулаторите и назначаваните лица вътре прокарват избран тип политики от хората, които са назначени. Това значи ли, че сега ръководещото болшинство основава в допълнение механизми, които в бъдеще ще бъдат обсъждани, и могат да провокират голям брой разногласия от бъдещи политически партии и политическите сили, които ще се стопират на този проблем?
Много добър образец ни е сега Висшият правосъден съвет (ВСС) и Инспекторатът. Тези 2/3 болшинство виждате какъв брой години не могат да ги реализиран. Защото – да, хубаво е, когато се вдигнат болшинствата, с цел да не може една политическа мощ да реализира, да има превес, само че виждате какъв брой мъчно се реализират тия 2/3 болшинство и какво зацикляне имаше във Висш съдебен съвет и към момента и в Инспектората. А те бяха предложили 2/3 за Конституционен съд – доста забавно за какво са го махнали. Аз не видях претекстове. Защо е отпаднало за конституционните съдии да си избират с 2/3 болшинство? Интересно е този текст – той е един бланкетен текст. Алинея 1 какво ви споделя – " Народното събрание съблюдава правилата на неприкритост, бистрота, гласност, аргументираност при избори на членове на органи, които напълно или отчасти се избират от него, с цел да се подсигурява тяхната самостоятелност ". Ама като желаете, напишете подобен текст, но за всички. Президентът също има квоти. Министерски съвет също има квоти. Какво желаете да кажете – че единствено ще се подсигурява независимостта на тези които са спазили тия правила, т.е. Народното събрание, неговите хора, които той избира, ще са самостоятелни, а всички останали ще са подвластни. Това е несериозно! Отделно, да не приказваме, че думичките " неприкритост, бистрота, гласност " – да бяха отворили Тълковния речник, Синонимния речник. Това са думи, които се препокриват като значение и са синонимни една част от тях. Още повече, че сега има доста подробна процедура в Правилника на Народното събрание за избор на регулаторните органи и тя е тъкмо тази процедура – гласност, неприкритост, бистрота, 14 дни за предложение, 14 дни седят предложенията на уеб страницата. И в това време, в случай че отворите процедурите на уеб страницата на Народното събрание, ще видите, че изборът на НЗОК, подуправител, шеф на НЗОК, началник на Българска народна банка, подуправители на Българска народна банка, всичко, което избираха в последните месеци, е със съкратени периоди от по 3-7 дни. Разбирате ли, хем ми говорите, имате го текста – вие го нарушавате. Обаче ще го пишем в Конституцията гръмко, ще пишем " неприкритост, бистрота и гласност ". По отношение на второто изречение, че решенията се одобряват с 2/3 болшинство – когато това е планувано в закона. Значи тук очевидно са се пробвали да вършат това, което го има в другите страни, примерно в Испания – така наречен органи " органични закони ", които се одобряват с по-високо болшинство.
Да.
Само че тук трябваше ясно да кажат за кои органи ще се изисква това болшинство. Примерно в други страни 2/3 болшинство имаме за смяна на изборна система, за смяна на райониране, такива доста значими детайли, които са извънредно значими за страната, и да не могат да се лашкат от елементарни болшинства. Тук трябваше да кажат кои органи тъкмо ще ги изберат с 2/3 болшинство. А не да препращат към закон. Защото Конституцията ви споделя, че законите се одобряват с болшинство 50 плюс 1 – нали по този начин, от присъстващите, в случай че не е планувано друго болшинство в самата Конституция. Самата Конституция би трябвало да каже кое е това друго болшинство. Те не пипат този текст. Затова какво вършат – виждате ли каква верига: отсам отиват в различен текст и споделят " с 2/3, но в случай че пък в закон е станало ". Значи от Конституция – към различен текст на Конституция, към закон. Защо вършат тия верижни препратки, а ясно не кажат тъкмо с какво болшинство? Според мен това е смисълът и на конституционния текст, беше на този, който сега съществува за метода, по който се… Това е 81, алинея 2 – да се каже къде с кои болшинства. И по този начин е направено сега в Конституцията за Висш съдебен съвет, за Инспектората, както знаете – ясно е къде решенията се взимат с 2/3 болшинство. И в това време какво ще се получи? Оставете това, че идващ парламент може да зацикли и да не може да го избере.
Да.
Обаче какво става – идващ парламент идва, тъй като те го смъкват на законово равнище, т.е. 2/3-те, те не са ви конституционни на процедура, когато в закона е планувано. Те ще трансформират закона и ще си обезпечат нормално болшинство и примерно квалифицирано болшинство. Защото първо, какво значи " квалифицирано болшинство "? То може да бъде 50 плюс 1 от всички, може да бъде 2/3, може да бъде 3/4. Какво значи " квалифицирано болшинство "? И ще трансформират закона. Добре, днеска избираме примерно началник на Комисия за защита на конкуренцията с 2/3. Идва идващият парламент, трансформира закона – ще го избираме с 3/4. Идва идващ парламент – ще го избираме с 50 плюс 1. Разбирате ли, цялостни парадокси! Една и съща служба в годините, изключително както виждате в последните три години по какъв начин се сменят парламентите, може да изберем няколко индивида, като им прекратяваме мандатите – това нормално се прави със закона, с разнообразни болшинства. Пълен парадокс! Но ето и това не са го помислили или просто по този начин се хвърлят в пространството едни текстове, които не знам за какво не са седнали да помислят какво желаят в действителност хората. Защото хората – да, споделят " Искаме промени в Конституцията ", въпросът е, че – четох едно изследване, 71% желаят промени, но 70% не се я чели. Но хората какво желаят – отзоваване на народни представители. Те незабавно почват – " Не може да ги отзовавате, тъй като нали, свободният мандат ". Латвия – прелестен образец! Минават през референдум, 1/10 на референдум желае отзоваване и след това имате гласоподаване. Вече процедурата дори в латвийския парламент е призната, призната е и е работила, има отзован към този момент подобен парламент – мисля, че 2011 година Така че за какво не се седнаха да помислят за тези текстове, за какво не седнаха да помислят за понижаване броя на народните представители? Да, ще ми кажете Велико Народно заседание. ОК, излъчете един екип, който да седне да мисли какво би трябвало да се промени в Конституцията, в случай че би трябвало, да се свика Велико Народно заседание, в случай че е назрял този миг. Но в случай че единната ви норма на посланичество пада към този момент на 1 към 27 000 и като погледнете другите страни, които са почти с нашето население, даже и с по-малко, тяхната норма на представителност е 1 към 45 000, 1 към 37 000. Трябва доста добре да се замислим дали са ни нужни 240 народни представители освен това население, което е намаляло близо с повече от 800 000 за 10 години. Когато се е приемала тази численост, 240 души, е доста забавно, че тогава един депутат е споделил 200, другият е споделил " Абе, дано да е 240, че е по-удобна цифра и се дели на 3 ", и по този начин се е появило 240. Това желаят хората, хората желаят ограничение мандатите на народните представители, не да си национален представител… В Народното събрание имаме 15 мандата народни представители и повече. Та, това може би желаят хората. Ако бяха седнали да помислят в действителност за хората. Съдебната система?
Точно това щях да ви попитам – да обърнем внимание на правосъдната промяна. Христо Иванов съобщи, че с Конституцията и измененията в нея не се приключва правосъдната промяна, а занапред стартира, като той засяга, че занапред Народното събрание би трябвало да избира новия състав на Антикорупционната комисия, която бе реформирана през октомври, нов състав на Висш съдебен съвет, като е значимо да отбележим, че в прокурорската квота е засилено парламентарното наличие и прокурорите, които ще бъдат избирани директно от Народното събрание. Бе понижен мандатът на основния прокурор и в този момент тук поражда въпросът в последна сметка основният прокурор престана ли да бъде толкоз овластен, колкото в последните години се повтаряше, че е. Чували сме прословутия израз " Над мен – единствено Господ “. А в действителност основният прокурор Иван Гешев, който бе свален от Висш съдебен съвет, се оказа, че в действителност не е чак толкоз овластен, колкото изглеждаше, че е. Съдебната промяна реализирана ли е тук в тази Конституция?
Нищо не е реализирано. Тя, правосъдната промяна, още 2003 година беше отразено, когато се затваряше глава " Правосъдие и вътрешни работи ", че сме постигнали огромен прогрес и сме постигнали огромна самостоятелност на правосъдната власт. След това 2005, по-късно 2006, 2015 година – в случай че погледнете отчетите, след всеки отчет ние имаме фойерверки. Според мен неприятно се изяснява Брюксел. Може би трябваше да кажат " Тези промени някой не ги желае ли? Защо се вършат? ", с цел да знаем, в случай че някой не ги желае, значи няма потребност нищо да се споделя, а напряко да ги одобряват и да завършваме. Защото когато вършиме промяна в правосъдната власт, това е като една болест – вие би трябвало да видите болен ли е организмът, в кой етап се намира тази болест, каква е заболяването, да видите по какъв начин може да я излекувате и по-късно да тръгнете да я лекувате. Трябваше да съберат от най-долния съд, от областен съд, районна прокуратура до Върховен съд, Върховна прокуратура сътрудниците, с цел да кажат проблемите, с цел да ги изговорят, с цел да кажат това ще докара ли до нещо положително. Иначе са просто едни пожелателни текстове. Въпросът е, че с Решение 3 от 2003 година не си мислете, че народните представители в предходни парламенти, които бяха в пъти по-грамотни, не са знаели защо става дума и не са могли да създадат тези промени, които в този момент се вършат. Но тогава постоянно се преценяваше, че от позиция на Решение 3 от 2003 година това няма по какъв начин да се случи, тъй като решението ви споделя " Не може да променяте съществени правила, не може да нарушавате салдото сред управляващите, не може да създавате нови органи, не може да премахвате настоящи органи ". Тук какво вършим? Висш съдебен съвет на процедура го отстраняваме, вършим един Висш съдебен съвет и сътворяваме нов.
Т.нар. " Общо заседание ".
Общо заседание сътворяваме, само че сътворяваме и Прокурорски съвет. Тогава, когато се правеха поправките 2015 година, се видя, и то с дълбоки разисквания с цялата колегия, че максимумът, който може да се направи, е този Висш съдебен съвет да се раздели на колегиите, с цел да не се прави нов орган. Тук се прави нов орган – Прокурорски съвет. Да, внезапно се появява пък и едно Общо заседание, което малко прилича по какъв начин работи Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Великите народни представители, когато са мислили по тази глава, особено за прокуратурата – да, може би проблемите са тръгнали от Великото Народно заседание и може би от това, че тогава имаше превес мисля, че Българска социалистическа партия. Но такива са текстовете, такава е Конституцията. Затова би трябвало да се мисли за напълно различен метод и взор върху конституционните текстове, в случай че би трябвало и до Велико национално заседание. Ако би трябвало – това неведнъж и аз съм апелирала, за преразглеждане на хипотезите в Решението 3 от 2003 година, което да отпуши поправките. Но те какво вършат – отстраняват един основополагащ принцип на прокуратурата, надзора за правда и методическите инструкции, които апропо, доста деликатно и дълго са дебатирани във Великото Народно заседание. Тогава категорично е казано прокуратурата да бъде единна и централизирана, да бъде независима, прокуратурата да не бъде към съдилищата, прокурорите да имат същия статут на съдиите и на следователите. Виждате – те тук тъкмо това отстраняват и се мъчат да разместват. Главният прокурор ще има 5 години мандат, няма да може наново да се избира, обаче административните ръководители, които са му подчинени, ще имат 5 години мандат и ще имат право да се избират. Значи какъв основен прокурор е този? Те го обезличават напълно. Изведнъж се появява някаква Върховна прокуратура – неизвестно за какво. Защо не трансформираха – апропо, това неведнъж се приказва – ограничаването от 65 години, което се одобри в Конституцията за съдиите, прокурорите и следователите. Многократно от гилдията е поставян въпроса за какво не се постави такова ограничаване и за членовете на Висш съдебен съвет и за Инспектората. Нищо от това, което е било мнение и предпочитание на гилдията, не се е случило в тези текстове. В Инспектората – доста забавно, до момента те нямаха право да повтарят незабавно мандата си. Сега внезапно единствено това е поправката и те имат право да повторят незабавно. Значи се прави за избран човек. Може би би трябвало да следим кой е този човек, който ще бъде определен наново от Инспектората.
И защото имаме още малко време, желая да обърнем внимание на това дали смятате, че Конституционният съд ще се произнесе, като част от текстовете бъдат оповестени като противоконституционните, защото Народното събрание започва процедурата за попълване на парламентарните квоти в Конституционния съд. Ако може – доста къс коментар и в тази част?
Аз считам, че Конституционният съд няма да се произнесе толкоз бързо. Той е образувал в този момент делото, би трябвало да се направи инспекция за допустимост. Има периоди. След това ще се произнесе по допустимостта, по-късно се дефинират заинтригувани институции, ще им сътвори период за мнения, събират се мнения, вършат се разисквания – то може да е едно, няколко разисквания. И чак когато се съберат всички задоволителни доказателства, има двумесечен период за изговаряне. Т.е. виждали сме решения, които са излизали след година и повече. Не чакам Конституционният съд да се произнесе толкоз бързо. Бързането за попълване на квотите може и това да цели – ще забележим. От една страна, попълването на квотите може да е поради този баланс, който е в Конституционния съд, и концепцията да има превес на тези, които да поддържат тези ремонти. Ще бъде забавно да забележим кои съдии ще кажат, че тези текстове не са противоконституционни, тъй като те са очевидно противоконституционни. И там виждам, че както се бавеше процедурата, тя се ускори. Нека да забележим какъв брой е обществена и транспарантна тази процедура, кои ще са хората. Имената, които се спрягат, сякаш по-скоро ми припомнят на едни думи, прозвучали в белгийския парламент в далечната 1916 година – " Който и да е, кадърен за каквото и да е, може да бъде подложен където и да е, по всяко време ". Дано да не забележим такива хора.
Ще следим и ще ви каним още веднъж, с цел да забележим какво ще е развиването както на конституционните промени, по този начин и на процесите в страната. Благодаря ви.
В края на 2023 година Народното събрание одобри шестата корекция в Конституцията. Мнозинството, което застана зад измененията, бе формирано от ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната " – " Демократична България " и Движение за права и свободи. Критиките пристигнаха незабавно, като президентът съобщи, а през вчерашния ден и извърши своята поръчка, че ще сезира Конституционния съд. Малко по-късно денем самият Конституционен съд образува дело, с което да прегледа новите текстове. В студиото за коментар по тематиката сме поканили някогашния ръководител на Народното събрание Ива Митева. Здравейте.
Здравейте.
Нека да стартираме диалога по този начин: имаше ли потребност от тези конституционни промени?
Винаги има потребност от промени, само че когато се вършат промени в закони, изключително когато се вършат промени в главния закон, те би трябвало да бъдат доста надълбоко премислени, би трябвало да бъдат задълбочени, би трябвало да се чуят всички заинтригувани страни и всички тези, които по-късно ще ползват тези текстове. Конституционните текстове би трябвало да бъдат елементарни, би трябвало да бъдат ясни, би трябвало да бъдат разбираеми, би трябвало да бъдат без двусмислия и без непотребни повторения. Това, което виждаме в Закона за изменение и допълнение на Конституцията, по-скоро провокира общия смях и подбив. Аз не чух един експерт да каже добра дума за тези конституционни промени. И за жалост, тези промени по-късно ще би трябвало да бъдат тълкувани от Конституционния съд. Ако вземем самото условие за уседналост, което са въвели за народните представители – тези 18 месеца, няма по какъв начин те да се приложат без тълкувателно решение на Конституционния съд. Такъв текст, сходен, очевидно са взели текста и са преписали текста за президента за прословутите 5 години, само че там има решение на Конституционния съд и постоянно се е поставяло под въпрос какво значи " живял в последните 18 месеца в страната ", защото изборните описи се вършат по непрекъснат адрес. Вече няма граници, т.е. не се регистрира, когато преминавате границата, изключително когато сте страни членки, дали сте влезнал в страната, или сте излязъл от страната. Как ще се разбере дали сте живял действително, в действителност 18 месеца в страната? Всички знаем решението на Конституционния съд във връзка с президента. В изборния закон този термин се употребява – да, по повод, знаете, локалните избори и европейските избори, където има въведена уседналост, само че там категорично сме споделили в спомагателните разпореждания какво значи " живял съответния интервал " и е доста ясно дефинирано. Така че – ето, започваме от този текст, който е неразбираем. Да не приказваме за метода, по който е написан. Можеха да имат доста по-стегната и стройна правна техника. Текстовете би трябвало да бъдат по-издържани. Мисля, че главната и първата конституционна корекция, която трябваше да създадат, е да променят Член 65, алинея 1, изречение 1, където са условията за депутат, и да прибавят, че националният представител би трябвало да бъде литературен, т.е. образован – по този начин, както е имало такова условие в Търновската конституция, а в изборния закон по-късно е добавено да могат да пишат и приказват на български език. Защото наредбите би трябвало да ги прочетете няколко пъти, с цел да ги разберете. Включително виждам, че и медиите не са съумели да схванат няколко разпореждания. Имахме спор за самите министри дали могат да имат двойно поданство, или не могат да имат двойно поданство. Затова не се вършат по този метод конституционни ремонти. Да не приказваме, че срокът за конституционните ремонти беше доста къс. За пръв път се променя Конституцията толкоз бързо, а в действителност интервалът се забави единствено поради това, че те не можаха да съберат нужните 180 гласа, което в никакъв случай до момента не се е случвало. Винаги, знаете, петте ремонти са с нужните 180 гласа, само че постоянно Конституцията сред първо и второ четене е имало най-малко един месец преди да се гледат в пленарна зала. Сега, виждате, за няколко дни мина седемдневният период и те влязоха в пленарна зала без никакво разискване, без да се чуят експертите. Във Великото Народно заседание, когато се е обсъждало по какъв начин да се одобряват законопроектите и по какъв начин да се одобри законопроекта за изменение на Конституцията, тогава са споделили – на три четения, само че категорично са поискали да се добави – в три разнообразни съвещания, в три дори разнообразни дни. Тогава е станал един депутат и е споделил " Те могат да я опраскат Конституцията в един ден, като създадат едно съвещание сутринта, на обяд – едно, и едно – вечерта ". Така че, в случай че не бяха създали тази добавка за трите разнообразни дни, може би щяхме да забележим в действителност приемане на Конституцията в един ден – сутринта, на обяд и вечерта.
И защото вие засегнахте една част от тези промени, дано да стартираме с двойното поданство. Вие самата казахте и в предварителния ни диалог, че по този начин написани, текстовете основават правна бъркотия по отношение на това – да, депутатите могат да бъдат хора с двойно поданство, 18 месеца уседналост. Спорно е по какъв начин ще отчитаме тези 18 месеца. Но казвате, че министрите в действителност, по по този начин направените промени, не влизат в тази категория, която може би и медиите, и обществото остана с усещане, че министър ще може да става човек, който има двойно поданство и който е живял най-малко последните 18 месеца в страната.
Не е тъкмо по този начин. Да, защото… Най-интересното е по какъв начин са изменили текста. Оставили са настоящата наредба на 65 – кой може да бъде депутат: навършил 21 години, не е подложен под забраняване, не е лишен от независимост, без друго поданство, и са основали едно второ изречение, в което споделят към този момент, че за депутат може да бъде определен български жители, който има и друго поданство, когато е живял последните 18 месеца в страната. Когато ги прочете човек двете фрази, остава с усещане, че това, второто изречение, е напълно ново изискване за напълно друга категория жители. Т.е. по този начин написан текстът, може да се сложи въпросът този жител, който има и друго поданство, единствено последните 18 месеца би трябвало да е живял в страната ли, или и той би трябвало да е навършил 21 години, да не е лишен от независимост и да не е подложен под забраняване. Правната техника изискваше и с цел да е явен текстът, те трябваше да променят първото изречение, да кажат, че това би трябвало да бъде български жител, който може да има и друго поданство, и да сложат " и е живял последните в 18 месеца в страната ". Тогава към този момент щеше да стане явен текстът. Така очевидно са желали по-скоро да разграничат, че тези, които нямат двойно поданство, не им се изискват 18 месеца, а които имат двойно поданство, ще се изискат 18 месеца. Трябваше малко повече да помислят върху тази наредба, тъй като в действителност чувството е, че става дума за две разнообразни категории условия, за две разнообразни категории лица. А във връзка с министрите – забавно са заличили думичката " единствено ", защото до момента текстът споделяше, че министърът може да бъде лице, което има единствено българско поданство и дава отговор на условията за депутат. Думичката " единствено " са я заличили, тъй като в начало беше концепцията в действителност министърът също да може да бъде лице с двойно поданство. Би трябвало тази думичка в този момент да остане, защото те прибавят, като изискването по 65, алинея 1, изречение 2 не се ползва, т.е. 18-те месеца не се ползват за тях, само че те оставят опашката да дава отговор на условията за депутат. Значи той би трябвало да дава отговор на условията за депутат по изречение 1, т.е. да няма друго поданство. Но пък са заличили думичката " единствено ". Явно не са съобразили, че това им е от първичния законопроект, която е трябвало да си я оставят и да не я заличават. И виждате каква каша са създали и към този момент самите вие, публицистите, не може да разберете какво желаят да кажат. Могли са доста по-просто да го напишат текста, вместо толкоз да го усложняват. Могли са просто да препратят към изречение 1, вместо да поставят, че не се ползват изискванията по изречение 2. Така че още в този първи текст виждаме какъв брой е неразбираем и какъв брой ще сътвори занапред проблеми. Сроковете неведнъж сме ги коментирали, тези прословути периоди за избиране на Народното събрание. Тук е трябвало да погледнат няколко разпореди в Конституцията, а не да ги четат настрана. От една страна, наредбата, обвързвана с мандата на Народното събрание, че той има четиригодишен мандат. От друга страна, да погледнат, че Конституцията прави разграничаване сред мандат и период на компетенции. Има, знаете допускам, и решение на Конституционния съд №5 от 2001 година, което споделя, че мандатът стартира от изборите, т.е. от изборите е овластяването на народните представители. Между другото, погледнах Сръбската конституция – там доста ясно е казано, че мандатът стартира да тече от първото съвещание. Може би те трябваше да основат един подобен текст и да кажат от по кое време стартирам мандатът, а не да приказват за полагане на клетвата, тъй като с полагането на клетвата в действителност стартират да се упражняват пълномощията. Но до тогава те са и към този момент определени народни представители и от датата на избора им се начислят в това число възнагражденията. Така написан… А има и още един текст, който също не са го пипнали – Член 75. От произвеждането на изборите президентът би трябвало да свика Народното събрание в едномесечен период. Т.е. там той е стеснен със период към този момент. От една страна, те споделят, че Народното събрание и изборите би трябвало да се произведат не по-късно от един месец, т.е. президентът може да ги насочи доста по-напред във времето, два, три, четири месеца, единствено че няма да му се върже другият период в 75, едномесечният период да привиква Народното събрание. Т.е. в случай че го направи, а той би трябвало да го направи, в случай че ги е създал по-рано, с цел да подсигурява в действителност, че изборите ще са създадени и че мандатът няма да бъде надвишен, той би трябвало пък да приключи предварително мандата на Народното събрание. Ако чака последния миг, тогава пък, защото изборите са все в неделя, може по този начин да се окаже, че с някой различен ден ще се надвиши пък мандатът на Народното събрание. В 64, алинея 2 категорично е казано по кое време може да се надвишава единствено мандатът на Народното събрание. Т.е. виждате, че и тук не са мислили изобщо какво се случва със периодите. Да не приказваме за какво, откакто на първия ден ние ще имаме от изборите 480 народни представители със заплати, осигуровки…
А допустимо ли е да имаме две Народни събрания?
Ами, то на процедура това ще имаме. От една страна, имаме мандат на едно ново Събрание, който е почнал да тече, и едно Народно заседание, чийто мандат още не е изминал. И какво споделят те? Казват, че с клетвата се прекратявали пълномощията на Народното събрание. Да де, обаче за какво тогава не са трансформирали и текста, че най-възрастният открива? Погледнах, апропо, конституциите на другите страни – примерно Австрия, Белгия, Словения, Хърватска, Сръбската в това число. Там ръководителят на предходния парламент открива Народното събрание и до избора на нов парламент той си е ръководител на Народното събрание, т.е. той подава щафетата. А тук ще имаме един настоящ парламент, тъй като, когато се открие Народното събрание, той, настоящият парламент, към момента остава до полагането на клетвата – на процедура ще имаме един, най-възрастен, ръководи и един ръководител на Народното събрание. Защо? Ето това още веднъж не е помислено и не е разиграно. Така че тук ми се коства, че ще имаме много проблеми. Следващите проблеми ще бъдат със служебния кабинет.
Аз това тъкмо желаех да ви запитвам, тъй като главните президентски рецензии не са в частта за правосъдната власт, където е ядрото на промяната.
Да.
А в пълномощията на служебния кабинет и директно президентските пълномощия, по отношение на които – дано да кажем за всички слушатели и читатели, президентът ще би трябвало да избира от стеснен брой лица за служебни министър-председатели. Това повдигна доста въпроси, както и в публичната квота, където някогашни конституционалисти, адвокати, участници в Седмото Велико национално заседание споделиха, че на процедура това съставлява разбъркване на управляващите, и в случай че се прави такава смяна, би трябвало да бъде свикано Велико национално заседание.
По-скоро се размества салдото сред управляващите, тъй като в действителност доста са подробни. Не знам, в случай че те бяха изчелите стенограмите от Великото национално заседание, може би нямаше да натворят тези текстове. Всичките тези неща, които в този момент ги вършат, в това число да дефинират в Конституцията кой да бъде министър-председател, е коментирано във Великото Народно заседание. Тогава е било ръководител на Върховен съд и ръководителят на Конституционния съд. Това е гръцкият модел. Тогава е обсъждан гръцкият модел, само че Гърция е напълно друга страна и със напълно друго ръководство, и не би трябвало по този начин да се смесват и да се преписват просто едни текстове, хванати механично, без да се прегледа всъщност самото ръководство. Президентът в края на краищата, той така и така е с лимитирани пълномощия. Служебният кабинет е едно от главните му пълномощия. И този длъжностен кабинет се назначава тогава, когато Народното събрание се е оказал ялов, тогава, когато има напрежение в Народното събрание, и единственият метод това напрежение да бъде потушено, е посредством нови избори. Когато Народното ни заседание е негодно да съществува, ние, от една страна, ще го оставим да продължи да работи и да приема закони, тъй като знаете, че най-големият законодателен " разврат ", както на времето беше споделила проф. Киров, се прави в последните дни на Народното събрание. Тук мисля, че Народното събрание стартира от първите дни, малко нещата се обърнаха. Но оставяме едно Народно заседание в тази обстановка и в това време по тази причина се дава право на президента – с цел да се подсуши това напрежение, да назначи този длъжностен кабинет и да се отиде на избори. Ние, от една страна, ще оставим Народното събрание да работи, да създава още веднъж закони и в това време ще ограничим и президента в това кого да назначи за министър-председател. Текстът е доста забавен и там – по какъв начин стартира внезапно с някакъв министър-председател, който по този начин се назначава, и по негово предложение се избирал длъжностен кабинет. Човек като чете, в първия миг се чуди – от кое място се появи този длъжностен министър-председател. По-надолу към този момент разбирате, че той би трябвало да избира всред тези лица. Първо, той сред кого тъкмо би трябвало да избере? Защото той може да избере заместниците, да не предпочита омбудсмана, председателя на БНБ и ръководителя на Сметната палата. В един миг още веднъж ще се обърне рецензията към президента за какво е избрал един, а не е избрал различен. Трябва ли да им предлага по реда, по който са изброени? Да не приказваме за ръководителя на Народното събрание, който… Вие ще имате непрестанен парламент, но той щял да оглави служебния кабинет. Т.е. какво вършим – изпълнителна и законодателна, и всякаква власт 2 в 1. Чух " Ама, заместник-председател щял да стане ръководител на Народното събрание ". То е несериозно. Значи вие толкоз подценявате ръководителя на Народното събрание, че всеки там може да си става ръководител - няма значение дали ще е министър-председател, дали ще е ръководител на Народното събрание. Несериозно е. След това – коментирали сме го неведнъж за Българска народна банка. Знаем разпоредбите, управлението на ЕЦБ, знаем какъв брой са чувствителни Българска народна банка по повод намесата в тяхната работа и внезапно – ще го вършим министър-председател. По отношение на Сметната палата – той пък е въпреки всичко одитна институция. Значи той ще одитира служебния кабинет и ще става министър-председател преди този момент, ще се ревизира самичък себе си. Притеснителното, което е в тези текстове, е, че тези хора, те не могат да останат на постовете си, тъй като – ето още веднъж нестиковане на текстове и този текст ще би трябвало да се пояснява още веднъж от Конституционен съд, тъй като, от една страна, имате възбрана за министри да извършват друга държавна служба, т.е. да я заемат, споделя Конституцията - те не могат да продължат да бъдат началник на Българска народна банка или омбудсмани, и така нататък Той би трябвало да освободи поста си. Това къде е уредено? Не е уредено на никое място. Тук трябваше по този начин, както е за депутатите, които стават министри, да се каже, че те прекъсват осъществяването си на тези отговорности до производство и по-късно се връщат. Защото те хубаво ще ги прекратят в този момент и след това по какъв начин се върнат? Кой ще им подсигурява, че по-късно ще има такова болшинство в Народното събрание, което да ги избере още веднъж същите хора? И какво? И в този момент със закон ще влязат в Закона за Българска народна банка, за Сметна палата и ще плануват, че те освобождават, но след това се връщат. Е откъде-накъде? Защо?! Това трябваше да го уредят тук, в Конституцията. Така че мисля, че тук… Да не приказваме изобщо за Сметната палата, че можеха да пипнат текста сами за Сметната палата, за независимостта му, за мандата му – това, което се желае от интернационалните стандарти. Това също не са го създали. Не мога да ви обясня за какво. Така че виждате какъв брой проблеми ще има и самият този текст. На всичкото от горната страна, в Закона за Сметната палата, апропо, има един забавен текст, който ви споделя, че не може да бъде ръководител на Сметната палата лице, което е било министър-председател или министър в последните три години. Как той ще се върне по-късно? Да, ще ми кажете " Ще променят закона, ще го анулират ". Само че това пълномощие произтича от условията за самостоятелност навръх тези интернационалните стандарти и на резолюциите на ООН за самостоятелност на органа. Значи той е бил до през вчерашния ден министър-председател, по-късно ще става ръководител на Сметна палата. Така че когато се вършат такива текстове, би трябвало доста да се мисли.
И като казвате " Трябва доста да се мисли “, различен противоречив миг е болшинството за регулаторите.
О, да.
По време на разискванията в публичната квота неколкократно беше повторено, че Народното събрание с това болшинство от 2/3 за избор на регулатори възпира единствено себе си. Ако приемем, че сега актуалното Народно заседание има болшинството, с което да реализира тези промени, това подсигурява ли, че в бъдещи Народни събрания Народното събрание ще има опцията да събира 160 плюс гласове, с които да избира тези постове? Тъй като сега мандатите на над 80 регулатора са изтекли, това слага под въпрос тяхната легитимност, дали те могат да действат. Приема се тезата, че регулаторите и назначаваните лица вътре прокарват избран тип политики от хората, които са назначени. Това значи ли, че сега ръководещото болшинство основава в допълнение механизми, които в бъдеще ще бъдат обсъждани, и могат да провокират голям брой разногласия от бъдещи политически партии и политическите сили, които ще се стопират на този проблем?
Много добър образец ни е сега Висшият правосъден съвет (ВСС) и Инспекторатът. Тези 2/3 болшинство виждате какъв брой години не могат да ги реализиран. Защото – да, хубаво е, когато се вдигнат болшинствата, с цел да не може една политическа мощ да реализира, да има превес, само че виждате какъв брой мъчно се реализират тия 2/3 болшинство и какво зацикляне имаше във Висш съдебен съвет и към момента и в Инспектората. А те бяха предложили 2/3 за Конституционен съд – доста забавно за какво са го махнали. Аз не видях претекстове. Защо е отпаднало за конституционните съдии да си избират с 2/3 болшинство? Интересно е този текст – той е един бланкетен текст. Алинея 1 какво ви споделя – " Народното събрание съблюдава правилата на неприкритост, бистрота, гласност, аргументираност при избори на членове на органи, които напълно или отчасти се избират от него, с цел да се подсигурява тяхната самостоятелност ". Ама като желаете, напишете подобен текст, но за всички. Президентът също има квоти. Министерски съвет също има квоти. Какво желаете да кажете – че единствено ще се подсигурява независимостта на тези които са спазили тия правила, т.е. Народното събрание, неговите хора, които той избира, ще са самостоятелни, а всички останали ще са подвластни. Това е несериозно! Отделно, да не приказваме, че думичките " неприкритост, бистрота, гласност " – да бяха отворили Тълковния речник, Синонимния речник. Това са думи, които се препокриват като значение и са синонимни една част от тях. Още повече, че сега има доста подробна процедура в Правилника на Народното събрание за избор на регулаторните органи и тя е тъкмо тази процедура – гласност, неприкритост, бистрота, 14 дни за предложение, 14 дни седят предложенията на уеб страницата. И в това време, в случай че отворите процедурите на уеб страницата на Народното събрание, ще видите, че изборът на НЗОК, подуправител, шеф на НЗОК, началник на Българска народна банка, подуправители на Българска народна банка, всичко, което избираха в последните месеци, е със съкратени периоди от по 3-7 дни. Разбирате ли, хем ми говорите, имате го текста – вие го нарушавате. Обаче ще го пишем в Конституцията гръмко, ще пишем " неприкритост, бистрота и гласност ". По отношение на второто изречение, че решенията се одобряват с 2/3 болшинство – когато това е планувано в закона. Значи тук очевидно са се пробвали да вършат това, което го има в другите страни, примерно в Испания – така наречен органи " органични закони ", които се одобряват с по-високо болшинство.
Да.
Само че тук трябваше ясно да кажат за кои органи ще се изисква това болшинство. Примерно в други страни 2/3 болшинство имаме за смяна на изборна система, за смяна на райониране, такива доста значими детайли, които са извънредно значими за страната, и да не могат да се лашкат от елементарни болшинства. Тук трябваше да кажат кои органи тъкмо ще ги изберат с 2/3 болшинство. А не да препращат към закон. Защото Конституцията ви споделя, че законите се одобряват с болшинство 50 плюс 1 – нали по този начин, от присъстващите, в случай че не е планувано друго болшинство в самата Конституция. Самата Конституция би трябвало да каже кое е това друго болшинство. Те не пипат този текст. Затова какво вършат – виждате ли каква верига: отсам отиват в различен текст и споделят " с 2/3, но в случай че пък в закон е станало ". Значи от Конституция – към различен текст на Конституция, към закон. Защо вършат тия верижни препратки, а ясно не кажат тъкмо с какво болшинство? Според мен това е смисълът и на конституционния текст, беше на този, който сега съществува за метода, по който се… Това е 81, алинея 2 – да се каже къде с кои болшинства. И по този начин е направено сега в Конституцията за Висш съдебен съвет, за Инспектората, както знаете – ясно е къде решенията се взимат с 2/3 болшинство. И в това време какво ще се получи? Оставете това, че идващ парламент може да зацикли и да не може да го избере.
Да.
Обаче какво става – идващ парламент идва, тъй като те го смъкват на законово равнище, т.е. 2/3-те, те не са ви конституционни на процедура, когато в закона е планувано. Те ще трансформират закона и ще си обезпечат нормално болшинство и примерно квалифицирано болшинство. Защото първо, какво значи " квалифицирано болшинство "? То може да бъде 50 плюс 1 от всички, може да бъде 2/3, може да бъде 3/4. Какво значи " квалифицирано болшинство "? И ще трансформират закона. Добре, днеска избираме примерно началник на Комисия за защита на конкуренцията с 2/3. Идва идващият парламент, трансформира закона – ще го избираме с 3/4. Идва идващ парламент – ще го избираме с 50 плюс 1. Разбирате ли, цялостни парадокси! Една и съща служба в годините, изключително както виждате в последните три години по какъв начин се сменят парламентите, може да изберем няколко индивида, като им прекратяваме мандатите – това нормално се прави със закона, с разнообразни болшинства. Пълен парадокс! Но ето и това не са го помислили или просто по този начин се хвърлят в пространството едни текстове, които не знам за какво не са седнали да помислят какво желаят в действителност хората. Защото хората – да, споделят " Искаме промени в Конституцията ", въпросът е, че – четох едно изследване, 71% желаят промени, но 70% не се я чели. Но хората какво желаят – отзоваване на народни представители. Те незабавно почват – " Не може да ги отзовавате, тъй като нали, свободният мандат ". Латвия – прелестен образец! Минават през референдум, 1/10 на референдум желае отзоваване и след това имате гласоподаване. Вече процедурата дори в латвийския парламент е призната, призната е и е работила, има отзован към този момент подобен парламент – мисля, че 2011 година Така че за какво не се седнаха да помислят за тези текстове, за какво не седнаха да помислят за понижаване броя на народните представители? Да, ще ми кажете Велико Народно заседание. ОК, излъчете един екип, който да седне да мисли какво би трябвало да се промени в Конституцията, в случай че би трябвало, да се свика Велико Народно заседание, в случай че е назрял този миг. Но в случай че единната ви норма на посланичество пада към този момент на 1 към 27 000 и като погледнете другите страни, които са почти с нашето население, даже и с по-малко, тяхната норма на представителност е 1 към 45 000, 1 към 37 000. Трябва доста добре да се замислим дали са ни нужни 240 народни представители освен това население, което е намаляло близо с повече от 800 000 за 10 години. Когато се е приемала тази численост, 240 души, е доста забавно, че тогава един депутат е споделил 200, другият е споделил " Абе, дано да е 240, че е по-удобна цифра и се дели на 3 ", и по този начин се е появило 240. Това желаят хората, хората желаят ограничение мандатите на народните представители, не да си национален представител… В Народното събрание имаме 15 мандата народни представители и повече. Та, това може би желаят хората. Ако бяха седнали да помислят в действителност за хората. Съдебната система?
Точно това щях да ви попитам – да обърнем внимание на правосъдната промяна. Христо Иванов съобщи, че с Конституцията и измененията в нея не се приключва правосъдната промяна, а занапред стартира, като той засяга, че занапред Народното събрание би трябвало да избира новия състав на Антикорупционната комисия, която бе реформирана през октомври, нов състав на Висш съдебен съвет, като е значимо да отбележим, че в прокурорската квота е засилено парламентарното наличие и прокурорите, които ще бъдат избирани директно от Народното събрание. Бе понижен мандатът на основния прокурор и в този момент тук поражда въпросът в последна сметка основният прокурор престана ли да бъде толкоз овластен, колкото в последните години се повтаряше, че е. Чували сме прословутия израз " Над мен – единствено Господ “. А в действителност основният прокурор Иван Гешев, който бе свален от Висш съдебен съвет, се оказа, че в действителност не е чак толкоз овластен, колкото изглеждаше, че е. Съдебната промяна реализирана ли е тук в тази Конституция?
Нищо не е реализирано. Тя, правосъдната промяна, още 2003 година беше отразено, когато се затваряше глава " Правосъдие и вътрешни работи ", че сме постигнали огромен прогрес и сме постигнали огромна самостоятелност на правосъдната власт. След това 2005, по-късно 2006, 2015 година – в случай че погледнете отчетите, след всеки отчет ние имаме фойерверки. Според мен неприятно се изяснява Брюксел. Може би трябваше да кажат " Тези промени някой не ги желае ли? Защо се вършат? ", с цел да знаем, в случай че някой не ги желае, значи няма потребност нищо да се споделя, а напряко да ги одобряват и да завършваме. Защото когато вършиме промяна в правосъдната власт, това е като една болест – вие би трябвало да видите болен ли е организмът, в кой етап се намира тази болест, каква е заболяването, да видите по какъв начин може да я излекувате и по-късно да тръгнете да я лекувате. Трябваше да съберат от най-долния съд, от областен съд, районна прокуратура до Върховен съд, Върховна прокуратура сътрудниците, с цел да кажат проблемите, с цел да ги изговорят, с цел да кажат това ще докара ли до нещо положително. Иначе са просто едни пожелателни текстове. Въпросът е, че с Решение 3 от 2003 година не си мислете, че народните представители в предходни парламенти, които бяха в пъти по-грамотни, не са знаели защо става дума и не са могли да създадат тези промени, които в този момент се вършат. Но тогава постоянно се преценяваше, че от позиция на Решение 3 от 2003 година това няма по какъв начин да се случи, тъй като решението ви споделя " Не може да променяте съществени правила, не може да нарушавате салдото сред управляващите, не може да създавате нови органи, не може да премахвате настоящи органи ". Тук какво вършим? Висш съдебен съвет на процедура го отстраняваме, вършим един Висш съдебен съвет и сътворяваме нов.
Т.нар. " Общо заседание ".
Общо заседание сътворяваме, само че сътворяваме и Прокурорски съвет. Тогава, когато се правеха поправките 2015 година, се видя, и то с дълбоки разисквания с цялата колегия, че максимумът, който може да се направи, е този Висш съдебен съвет да се раздели на колегиите, с цел да не се прави нов орган. Тук се прави нов орган – Прокурорски съвет. Да, внезапно се появява пък и едно Общо заседание, което малко прилича по какъв начин работи Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Великите народни представители, когато са мислили по тази глава, особено за прокуратурата – да, може би проблемите са тръгнали от Великото Народно заседание и може би от това, че тогава имаше превес мисля, че Българска социалистическа партия. Но такива са текстовете, такава е Конституцията. Затова би трябвало да се мисли за напълно различен метод и взор върху конституционните текстове, в случай че би трябвало и до Велико национално заседание. Ако би трябвало – това неведнъж и аз съм апелирала, за преразглеждане на хипотезите в Решението 3 от 2003 година, което да отпуши поправките. Но те какво вършат – отстраняват един основополагащ принцип на прокуратурата, надзора за правда и методическите инструкции, които апропо, доста деликатно и дълго са дебатирани във Великото Народно заседание. Тогава категорично е казано прокуратурата да бъде единна и централизирана, да бъде независима, прокуратурата да не бъде към съдилищата, прокурорите да имат същия статут на съдиите и на следователите. Виждате – те тук тъкмо това отстраняват и се мъчат да разместват. Главният прокурор ще има 5 години мандат, няма да може наново да се избира, обаче административните ръководители, които са му подчинени, ще имат 5 години мандат и ще имат право да се избират. Значи какъв основен прокурор е този? Те го обезличават напълно. Изведнъж се появява някаква Върховна прокуратура – неизвестно за какво. Защо не трансформираха – апропо, това неведнъж се приказва – ограничаването от 65 години, което се одобри в Конституцията за съдиите, прокурорите и следователите. Многократно от гилдията е поставян въпроса за какво не се постави такова ограничаване и за членовете на Висш съдебен съвет и за Инспектората. Нищо от това, което е било мнение и предпочитание на гилдията, не се е случило в тези текстове. В Инспектората – доста забавно, до момента те нямаха право да повтарят незабавно мандата си. Сега внезапно единствено това е поправката и те имат право да повторят незабавно. Значи се прави за избран човек. Може би би трябвало да следим кой е този човек, който ще бъде определен наново от Инспектората.
И защото имаме още малко време, желая да обърнем внимание на това дали смятате, че Конституционният съд ще се произнесе, като част от текстовете бъдат оповестени като противоконституционните, защото Народното събрание започва процедурата за попълване на парламентарните квоти в Конституционния съд. Ако може – доста къс коментар и в тази част?
Аз считам, че Конституционният съд няма да се произнесе толкоз бързо. Той е образувал в този момент делото, би трябвало да се направи инспекция за допустимост. Има периоди. След това ще се произнесе по допустимостта, по-късно се дефинират заинтригувани институции, ще им сътвори период за мнения, събират се мнения, вършат се разисквания – то може да е едно, няколко разисквания. И чак когато се съберат всички задоволителни доказателства, има двумесечен период за изговаряне. Т.е. виждали сме решения, които са излизали след година и повече. Не чакам Конституционният съд да се произнесе толкоз бързо. Бързането за попълване на квотите може и това да цели – ще забележим. От една страна, попълването на квотите може да е поради този баланс, който е в Конституционния съд, и концепцията да има превес на тези, които да поддържат тези ремонти. Ще бъде забавно да забележим кои съдии ще кажат, че тези текстове не са противоконституционни, тъй като те са очевидно противоконституционни. И там виждам, че както се бавеше процедурата, тя се ускори. Нека да забележим какъв брой е обществена и транспарантна тази процедура, кои ще са хората. Имената, които се спрягат, сякаш по-скоро ми припомнят на едни думи, прозвучали в белгийския парламент в далечната 1916 година – " Който и да е, кадърен за каквото и да е, може да бъде подложен където и да е, по всяко време ". Дано да не забележим такива хора.
Ще следим и ще ви каним още веднъж, с цел да забележим какво ще е развиването както на конституционните промени, по този начин и на процесите в страната. Благодаря ви.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ