Малките успехи на хората с увреждания: Ицо може да направи т...
Ицо е юноша с голям брой болести - детска церебрална парализа, епилепсия, луксация. Диагностициран е още като невръстно бебе. Лекарите планували, че няма да може да поддържа връзка с другите обикновено. Резервирани били и към прохождането му. С подобен анонс догатката е, че историята на Ицо ще бъде съкрушителна и тъжна. Но не е!
Ицо е един от потребителите на Интегрирания комплекс за обществени услуги (ИКСУ) в Пловдив, по-точно на Дневния център за поддръжка на лица с увреждания. " Тук има хора от 21 до 90 години - споделя Любен Иванов, шеф на ИКСУ. - И точно това е предизвикването - да намериш метод заниманията да бъдат потребни и забавни за хора с разнообразни диагнози на друга възраст - от множествена склероза до прекарали инсулт. “
Сега Ицо е ангажиран с градината в двора, която е като оазис. Освен с цветя, има малко езерце с водни лилии. Сутрин потребителите на комплекса постоянно стартират с цветята, след това минават към разнообразни игри и специфични занимания с единствената цел да научат разнообразни неща, които на здравите хора им се удават с лекост по хипотеза. Момчето е ужасно прочувствено. Докато се пробва да вкара топка в улей в спортна игра, поздравява всички с подобен инфекциозен възторг, че е невероятно отсрещният да остане безучастен.
В Дневния център винаги се измислят интересни игри
Той е в свои води, тук идва от четири години
„ В годините обратно детето ми все споделяше за себе си: " Ицо не може това, Ицо не може това ". Всеки път, когато се връща от Дневния център, той към този момент ме изненадва с „ Ицо направи това или това “, споделя майка му и тихичко добавя: „ Една майка в никакъв случай не се отхвърля “.
Ицо фактически към този момент може да поддържа връзка, може да брои, може да посочва съвсем безпогрешно плодове и зеленчуци и даже да подготвя лесни закуски.
„ Тук имаме обособено помещение, споделя се " Кухня на положителното ", където учим потребителите по какъв начин да подготвят храната си. Преподава им инженер-технолог, някогашен кадър на тогавашния ТОХ. Нашите хора работят по висок стандарт, даже се смеем, че сме надминали " Балкантурист ". А най-хубавото идва, когато цялата група седне на масата, с цел да се нахранят. А след това и да си отсервират “, споделя Любен Иванов. Той е уверен, че смисълът на Дневния център не е просто някой да наглежда хората с увреждания, до момента в който околните им са на работа, а да могат самите те да придобият умения и да имат някаква относителна форма на автономия.
В кабинета на логопеда е цветно и забавно
„ Най-големият боязън за околните на хората със болести
е това, че един ден могат да останат на произвола на ориста безусловно безпомощни ", показва той.
Но най-голямата горделивост на Ицо е, че е оказал помощ в изработването на къщурка за книги, поставена на почетно място в постройката на комплекса. С същинска бормашина. И в случай че вечер го попитате по какъв начин му е минал денят в центъра, той ще изстреля „ Хубав ден “ с ококорени и усмихнати очи.
Любен Иванов прави съпоставяне по какъв начин е изглеждала постройката преди и в този момент
ИКСУ се намира на познато място за всички пловдивчани - в някогашния Дом за деца, лишени от родителска грижа „ Рада Киркович “. Най-старото сиропиталище в България, намерено през 1878 година, претърпя доста метаморфози, само че след закриването на домовете с промяната през 2014 година е Интегриран комплекс за обществени услуги. Ръководи се от съдружие " Консултантско бюро Напредък 7 " с ръководител Любен Иванов и предоставя обществени услуги, реализирайки публично-частно партньорство с Община Пловдив и Община " Родопи ". Сдружението е лицензирано в Агенцията за качеството на обществените услуги и ръководи пет обществени центъра за поддръжка на деца и лица, които са държавно делегирани действия на съответните общини и са предоставени за ръководство на Консултантско бюро " Напредък ".
Тук са Центърът за обществена рехабилитация и интеграция, Дневният център за лица с увреждания и Центърът за социална поддръжка.
Сградите в бившето сиропиталище наподобяват неузнаваемо,
като се стартира от двора, част от който е с противоударна настилка, и се стигне до светлите приветливи пространства за работа с деца и възрастни с проблеми. Има специфична солна стая, Къща на занаятите, логопедичен кабинет, стаи за съвещания и други Всичко наподобява напълно по европейски и е надалеч от първосигналната асоциация, която подухва думите " обществена услуга " на множеството българи.
Самият Любен Иванов е бил обществен служащ и първата му работа след университета е била в тогавашния Родопски интернат. „ Още контактувам с децата оттова. Обичам да се майтапя, че те са ми „ първородните “, смее се той. Скоро бил поканен на 30-годишния празник на един от „ първите му младежи “, който от дълго време е поел живота си в ръце и се е осъществил много сполучливо като брокер на парцели. Представили го на останалите посетители като „ Даскалът “.
Личи си, че работи с душа и сърце, тъй като, като го попитате: „ Как си, какво правиш? “, той ще опише, че оня ден се върнал с група от акватермите в Хисаря и е било отлично, тъй като една от потребителките на комплекса, 38-годишна, с умствена назадничавост и детска церебрална парализа, на инвалидна количка от години, е " плувала " в басейн за първи път в живота си. Просто ръководителката на групата я е прегърнала, поставила пояс и я придържала във водата. Ходихме с група и до село Чурен, споделя оживено Любен Иванов. Там направихме билкова градинка, а след това си устроихме и пикник.
В стаята на занаятите изработват неповторими неща
За него явно работата като шеф напълно не е да седне зад компютъра и да затъне в бумащина. Иска да взе участие във всяко занятие и да познава всеки от потребителите на услугите персонално. А това по никакъв начин не е елементарно. За 10 години Консултантското бюро е работило с над 1381 деца, фамилии и околните им в обществените центрове. Реализирани са над 4000 мобилни интензивности в град и област Пловдив, измежду които и образование на над 3000 обществени и персонални асистенти и домашни помощници. Миналия месец Сдружението означи 10-годишен празник с концерт във Военния клуб в Пловдив.
Ицо е един от потребителите на Интегрирания комплекс за обществени услуги (ИКСУ) в Пловдив, по-точно на Дневния център за поддръжка на лица с увреждания. " Тук има хора от 21 до 90 години - споделя Любен Иванов, шеф на ИКСУ. - И точно това е предизвикването - да намериш метод заниманията да бъдат потребни и забавни за хора с разнообразни диагнози на друга възраст - от множествена склероза до прекарали инсулт. “
Сега Ицо е ангажиран с градината в двора, която е като оазис. Освен с цветя, има малко езерце с водни лилии. Сутрин потребителите на комплекса постоянно стартират с цветята, след това минават към разнообразни игри и специфични занимания с единствената цел да научат разнообразни неща, които на здравите хора им се удават с лекост по хипотеза. Момчето е ужасно прочувствено. Докато се пробва да вкара топка в улей в спортна игра, поздравява всички с подобен инфекциозен възторг, че е невероятно отсрещният да остане безучастен.
В Дневния център винаги се измислят интересни игри
Той е в свои води, тук идва от четири години
„ В годините обратно детето ми все споделяше за себе си: " Ицо не може това, Ицо не може това ". Всеки път, когато се връща от Дневния център, той към този момент ме изненадва с „ Ицо направи това или това “, споделя майка му и тихичко добавя: „ Една майка в никакъв случай не се отхвърля “.
Ицо фактически към този момент може да поддържа връзка, може да брои, може да посочва съвсем безпогрешно плодове и зеленчуци и даже да подготвя лесни закуски.
„ Тук имаме обособено помещение, споделя се " Кухня на положителното ", където учим потребителите по какъв начин да подготвят храната си. Преподава им инженер-технолог, някогашен кадър на тогавашния ТОХ. Нашите хора работят по висок стандарт, даже се смеем, че сме надминали " Балкантурист ". А най-хубавото идва, когато цялата група седне на масата, с цел да се нахранят. А след това и да си отсервират “, споделя Любен Иванов. Той е уверен, че смисълът на Дневния център не е просто някой да наглежда хората с увреждания, до момента в който околните им са на работа, а да могат самите те да придобият умения и да имат някаква относителна форма на автономия.
В кабинета на логопеда е цветно и забавно
„ Най-големият боязън за околните на хората със болести
е това, че един ден могат да останат на произвола на ориста безусловно безпомощни ", показва той.
Но най-голямата горделивост на Ицо е, че е оказал помощ в изработването на къщурка за книги, поставена на почетно място в постройката на комплекса. С същинска бормашина. И в случай че вечер го попитате по какъв начин му е минал денят в центъра, той ще изстреля „ Хубав ден “ с ококорени и усмихнати очи.
Любен Иванов прави съпоставяне по какъв начин е изглеждала постройката преди и в този момент
ИКСУ се намира на познато място за всички пловдивчани - в някогашния Дом за деца, лишени от родителска грижа „ Рада Киркович “. Най-старото сиропиталище в България, намерено през 1878 година, претърпя доста метаморфози, само че след закриването на домовете с промяната през 2014 година е Интегриран комплекс за обществени услуги. Ръководи се от съдружие " Консултантско бюро Напредък 7 " с ръководител Любен Иванов и предоставя обществени услуги, реализирайки публично-частно партньорство с Община Пловдив и Община " Родопи ". Сдружението е лицензирано в Агенцията за качеството на обществените услуги и ръководи пет обществени центъра за поддръжка на деца и лица, които са държавно делегирани действия на съответните общини и са предоставени за ръководство на Консултантско бюро " Напредък ".
Тук са Центърът за обществена рехабилитация и интеграция, Дневният център за лица с увреждания и Центърът за социална поддръжка.
Сградите в бившето сиропиталище наподобяват неузнаваемо,
като се стартира от двора, част от който е с противоударна настилка, и се стигне до светлите приветливи пространства за работа с деца и възрастни с проблеми. Има специфична солна стая, Къща на занаятите, логопедичен кабинет, стаи за съвещания и други Всичко наподобява напълно по европейски и е надалеч от първосигналната асоциация, която подухва думите " обществена услуга " на множеството българи.
Самият Любен Иванов е бил обществен служащ и първата му работа след университета е била в тогавашния Родопски интернат. „ Още контактувам с децата оттова. Обичам да се майтапя, че те са ми „ първородните “, смее се той. Скоро бил поканен на 30-годишния празник на един от „ първите му младежи “, който от дълго време е поел живота си в ръце и се е осъществил много сполучливо като брокер на парцели. Представили го на останалите посетители като „ Даскалът “.
Личи си, че работи с душа и сърце, тъй като, като го попитате: „ Как си, какво правиш? “, той ще опише, че оня ден се върнал с група от акватермите в Хисаря и е било отлично, тъй като една от потребителките на комплекса, 38-годишна, с умствена назадничавост и детска церебрална парализа, на инвалидна количка от години, е " плувала " в басейн за първи път в живота си. Просто ръководителката на групата я е прегърнала, поставила пояс и я придържала във водата. Ходихме с група и до село Чурен, споделя оживено Любен Иванов. Там направихме билкова градинка, а след това си устроихме и пикник.
В стаята на занаятите изработват неповторими неща
За него явно работата като шеф напълно не е да седне зад компютъра и да затъне в бумащина. Иска да взе участие във всяко занятие и да познава всеки от потребителите на услугите персонално. А това по никакъв начин не е елементарно. За 10 години Консултантското бюро е работило с над 1381 деца, фамилии и околните им в обществените центрове. Реализирани са над 4000 мобилни интензивности в град и област Пловдив, измежду които и образование на над 3000 обществени и персонални асистенти и домашни помощници. Миналия месец Сдружението означи 10-годишен празник с концерт във Военния клуб в Пловдив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ