Смилов: ИТН и Слави Трифонов блъфират по-умело и от БСП, че ще се самоубият
ИТН и Слави Трифонов блъфират по-умело и от Българска социалистическа партия, че ще се самоубият. Правили са го към този момент
Рецептата е изпитана: издигане на противоречиви, даже неуместни номинации и извиване ръцете на сътрудниците да ги одобряват, написа Даниел Смилов в
България не желае и не се нуждае от нови избори. След три парламентарни вота предходната година в този момент е време за по-продължителен интервал на отговорно ръководство - това е посланието на електората от скорошните социологически изследвания. И това обръщение има учредения, тъй като страната не може да остане без парламент и единствено по служебно държавно управление, когато се вихри същинска война в непосредствена непосредственост до нас и когато следва планувана бюджетна актуализация. Това е подтекстът, в който се случват последните съдружни игри в четворния управнически формат – игри, които лишават доста сила за дейности, които биха били надалеч по-смислени.
Играят си на "тийнейджър заплашва да се самоубие "
Поне две от партиите в четворната коалиция – Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ – си играят на “тийнейджър заплашва да се самоубие”. Корнелия Нинова се държи по този начин, като че ли всеки миг ще напусне обединението: тя даже си внесе предложение за гласоподаване с хартиени бюлетини, макар че предходната година Българска социалистическа партия беше най-големият труженик за машинния избор. Ясно е обаче, че в случай че Българска социалистическа партия разбие това ръководство, ориста на партията на следващи избори ще е трагична. Това е по този начин по доста аргументи – противоречив и не изключително харесван лидер; политики, отблъскващи младите и проевропейски настроени хора; самоизолация в Европа. Но главната причина за предстоящ крах е, че Българска социалистическа партия сама избира да се състезава главно на терена на “Възраждане”. А този терен, като се изключи че е кафяв, глинест и хлъзгав, е и претъпкан, тъй като на него загрява и Стефан Янев. Как тези три обединения биха разпределили “патриотичната-путиноидна” ниша е мъчно да се допусна. Едно е несъмнено: каквото и да е разпределението, Българска социалистическа партия ще са доста неприятно сюрпризирани.
Има Такъв Народ и Слави Трифонов блъфират по-добре от Българска социалистическа партия, че ще се самоубият. Това е по този начин, тъй като те към този момент са го правили сполучливо. От първа политическа мощ в предходния парламент те станаха пета в сегашния единствено в границите на няколко месеца. Оттук е единствено една крачка до ново и този път дефинитивно самоизтребление. Рецептата на Има Такъв Народ е позната и изпитана – оферти за противоречиви и даже неуместни кадрови назначения, и извиване на ръцете на сътрудниците да ги одобряват. Спорната кандидатура сега е на господин Каримански за Българска народна банка, а към нея се добави и към този момент неуместната кандидатура на господин Карбовски за Съвет за електронни медии. След този скеч към този момент мнозина несъмнено се чудят за какъв значим пост ще бъде повдигнат Шишо Бакшишо.
"Червените линии " на Българска социалистическа партия
Българска социалистическа партия не се предават елементарно в конкуренцията за по-убедително самоизтребление, обаче. Корнения Нинова не стопира да чертае червени линии в преносимите “ценностни” пясъци, в които партията ѝ е затънала. Не можело да искаш да спреш войната, а да изпращаш оръжие, тръбят алените “миролюбци”. А с какво друго, с изключение на с оръжие, може да бъде спряна една много варварска военна експанзия, която – в случай че се окаже сполучлива – сигурно ще докара до нова сходна експанзия още по-близо до България? Нашата страна трябвало да стои и да гледа и да не се меси, тъй като по този начин по-малко ще нервира Путин. Наистина ли обаче в Кремъл наблюдават толкоз деликатно и с положително око гърченето на българските социалисти? И не считат ли там, че това превиване е просто един спомагателен белег за уязвимост и накърнимост?
Това са значими въпроси, които би трябвало да си задават “ценностно-ориентираните” социалисти, само че има и други питания от по-оперативно естество. Например, по какъв начин нещо, което не е в съдружното съглашение – като изпращането на оръжие за Украйна – може да бъде “червена линия” за присъединяване в обединението? Нали самата Корнелия Нинова твърди, че тя може да внесе искане за смяна на машинния избор макар несъгласието на останалите три партии, тъй като това не е част от съдружното съглашение? Защо тогава останалите три партии да не могат да внесат искане за изпращане на оръжие в Украйна в Народното събрание, въз основата на същия мотив? И в последна сметка, България е парламентарна република: няма логичност по която най-малката и четвъртата по величина партия в Народно събрание ( “Възраждане” и БСП) да могат да постановат мнението си по основен външно-политически въпрос на всички останали. Ако, несъмнено, не става дума за някаква особена логичност на самоизтребление с причиняване на оптимални вреди за себе си и на сътрудниците.
Много претенденти за водачи в "идейната конкуренция " за Северна Македония
За похлупак и връзките със Северна Македония също стават жертва на някакви тясно партийни игри и позиционирания за бъдещи избори, с които се блъфира. България е сложила пет условия и половина за започване на договарянията сред Европейски Съюз и съседката ни. Най-важното и сложното от тези условия е вкарването на българите в конституцията на СМ като “държавотворен народ”. От македонска страна наподобява има подготвеност за такава значима стъпка, както и за напредване на работата в историческата комисия – другият препъни камък. Но такива промени на позициите на съседите би трябвало да се стимулират от българска страна и с вероятност за повдигане на ветото в рационален период. Някои партии у нас обаче към този момент се държат по този начин, че каквото и македонците да създадат, то все няма да е задоволително и ние по този начин или другояче няма да вдигнем ветото.
Тази магарешка позиция набира скорост, а в магарешките съревнования пръв най-вероятно ще излезе Костадин Костадинов, колкото и да се инати Корнелия Нинова. “Възраждане”, да вземем за пример, към този момент предложиха референдум за започване на договарянията на СМ с Европейски Съюз. Ако за започването на договаряния желаеме референдум, смятайте какво ще желаеме пък за решението за участието на СМ в Европейски Съюз! Сигурно тогава Костадинов ще предложи най-малкото преосноваване на българската страна със супер Велико новоучредително заседание в Онгъла. Това, че Нинова и Радев ще се класират след “Възраждане” и Стефан Янев в “идейната” конкуренция за СМ, не би трябвало да ги успокоява: самото присъединяване в тази конкуренция към този момент е задоволителна диагноза.
Какво можаха да свършат ръководещите дотук?
Блъфовете, заканите, скечовете сега засенчват всичко хубаво, каквото това ръководство е направило дотук, а и би могло да направи. Затова си коства да се изброят някои от тези триумфи без необикновен коментар:
Приемането на бюджета и финансова политика, която дава непоклатимост на страната в доста сложна обстановка и даже резервира вероятност за напредък. Безпрецедентната международна инфлация, войната, енергийната рецесия и така нататък най-малко към този момент се ръководят в рамките на рационалното, а това не е малко достижение. Увеличаването през първите месеци на годината на износа на България с 30%, да вземем за пример, е белег за здравината на икономиката;Утвърждаването на “изключителния”, по думите на фон дер Лайен, оздравителен проект, който дава спомагателна икономическа предвидимост и резистентност на България;Готовността на Европейската комисия да стане поръчител на правата на българите в Северна Македония по време на преговорния развой. Тази стъпка не се обсъждаше у нас доста обширно, само че всеки, който в действителност е угрижен за тези права би трябвало да я приветства;Закриването на профилираните съдилища и прокуратура, което е на път да стане съществено достижение в правосъдната промяна. Ако бъде последвано в рационални периоди и от преформатиране на КПКОНПИ и избиране на нов началник на организацията, това ще бъде ясна гаранция за придвижване в вярна посока;С дейностите си, измежду които арестуването на Борисов и Горанов си остава противоречиво, въпреки всичко държавното управление ясно показва политическата връзка сред прокуратурата и някогашните ръководещи, които се възползват от нея като чадър. Всички към този момент схващат, че Иван Гешев е политизиран основен прокурор, който работи като спирачка по следствие на явно проблематични проблеми, като хазартната спекулация, да вземем за пример. Някои дългоопашати неистини – като това, че Васил Божков и Цветан Василев не могат да бъдат разпитвани отдалечено, бяха напълно разобличени. Всичко това – дружно с причините, показани на Висш съдебен съвет от двама правосъдни министри – обосновава задоволително безапелационно настояванията за отстраняването на основния прокурор. Процедурната окопна война, която той води, не може да прикрие загубата му на политическия и моралния спор по тематиката.
Този лист може и да бъде удължен. Той демонстрира, че обединението има на какво да стъпи. И че може да в профил публичното чувство за загуба на посока, в случай че се концентрира върху справяне с действителни проблеми. И като в профил някои позволени кадрови недоразумения, каквото наподобява е министърът на културата. Но най-важното е партиите да спрат да си играят на закани със самоубийства и да стартират да се държат като зрели човеци. Това, уви, наподобява не е лесна задача.
Рецептата е изпитана: издигане на противоречиви, даже неуместни номинации и извиване ръцете на сътрудниците да ги одобряват, написа Даниел Смилов в
България не желае и не се нуждае от нови избори. След три парламентарни вота предходната година в този момент е време за по-продължителен интервал на отговорно ръководство - това е посланието на електората от скорошните социологически изследвания. И това обръщение има учредения, тъй като страната не може да остане без парламент и единствено по служебно държавно управление, когато се вихри същинска война в непосредствена непосредственост до нас и когато следва планувана бюджетна актуализация. Това е подтекстът, в който се случват последните съдружни игри в четворния управнически формат – игри, които лишават доста сила за дейности, които биха били надалеч по-смислени.
Играят си на "тийнейджър заплашва да се самоубие "
Поне две от партиите в четворната коалиция – Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ – си играят на “тийнейджър заплашва да се самоубие”. Корнелия Нинова се държи по този начин, като че ли всеки миг ще напусне обединението: тя даже си внесе предложение за гласоподаване с хартиени бюлетини, макар че предходната година Българска социалистическа партия беше най-големият труженик за машинния избор. Ясно е обаче, че в случай че Българска социалистическа партия разбие това ръководство, ориста на партията на следващи избори ще е трагична. Това е по този начин по доста аргументи – противоречив и не изключително харесван лидер; политики, отблъскващи младите и проевропейски настроени хора; самоизолация в Европа. Но главната причина за предстоящ крах е, че Българска социалистическа партия сама избира да се състезава главно на терена на “Възраждане”. А този терен, като се изключи че е кафяв, глинест и хлъзгав, е и претъпкан, тъй като на него загрява и Стефан Янев. Как тези три обединения биха разпределили “патриотичната-путиноидна” ниша е мъчно да се допусна. Едно е несъмнено: каквото и да е разпределението, Българска социалистическа партия ще са доста неприятно сюрпризирани.
Има Такъв Народ и Слави Трифонов блъфират по-добре от Българска социалистическа партия, че ще се самоубият. Това е по този начин, тъй като те към този момент са го правили сполучливо. От първа политическа мощ в предходния парламент те станаха пета в сегашния единствено в границите на няколко месеца. Оттук е единствено една крачка до ново и този път дефинитивно самоизтребление. Рецептата на Има Такъв Народ е позната и изпитана – оферти за противоречиви и даже неуместни кадрови назначения, и извиване на ръцете на сътрудниците да ги одобряват. Спорната кандидатура сега е на господин Каримански за Българска народна банка, а към нея се добави и към този момент неуместната кандидатура на господин Карбовски за Съвет за електронни медии. След този скеч към този момент мнозина несъмнено се чудят за какъв значим пост ще бъде повдигнат Шишо Бакшишо.
"Червените линии " на Българска социалистическа партия
Българска социалистическа партия не се предават елементарно в конкуренцията за по-убедително самоизтребление, обаче. Корнения Нинова не стопира да чертае червени линии в преносимите “ценностни” пясъци, в които партията ѝ е затънала. Не можело да искаш да спреш войната, а да изпращаш оръжие, тръбят алените “миролюбци”. А с какво друго, с изключение на с оръжие, може да бъде спряна една много варварска военна експанзия, която – в случай че се окаже сполучлива – сигурно ще докара до нова сходна експанзия още по-близо до България? Нашата страна трябвало да стои и да гледа и да не се меси, тъй като по този начин по-малко ще нервира Путин. Наистина ли обаче в Кремъл наблюдават толкоз деликатно и с положително око гърченето на българските социалисти? И не считат ли там, че това превиване е просто един спомагателен белег за уязвимост и накърнимост?
Това са значими въпроси, които би трябвало да си задават “ценностно-ориентираните” социалисти, само че има и други питания от по-оперативно естество. Например, по какъв начин нещо, което не е в съдружното съглашение – като изпращането на оръжие за Украйна – може да бъде “червена линия” за присъединяване в обединението? Нали самата Корнелия Нинова твърди, че тя може да внесе искане за смяна на машинния избор макар несъгласието на останалите три партии, тъй като това не е част от съдружното съглашение? Защо тогава останалите три партии да не могат да внесат искане за изпращане на оръжие в Украйна в Народното събрание, въз основата на същия мотив? И в последна сметка, България е парламентарна република: няма логичност по която най-малката и четвъртата по величина партия в Народно събрание ( “Възраждане” и БСП) да могат да постановат мнението си по основен външно-политически въпрос на всички останали. Ако, несъмнено, не става дума за някаква особена логичност на самоизтребление с причиняване на оптимални вреди за себе си и на сътрудниците.
Много претенденти за водачи в "идейната конкуренция " за Северна Македония
За похлупак и връзките със Северна Македония също стават жертва на някакви тясно партийни игри и позиционирания за бъдещи избори, с които се блъфира. България е сложила пет условия и половина за започване на договарянията сред Европейски Съюз и съседката ни. Най-важното и сложното от тези условия е вкарването на българите в конституцията на СМ като “държавотворен народ”. От македонска страна наподобява има подготвеност за такава значима стъпка, както и за напредване на работата в историческата комисия – другият препъни камък. Но такива промени на позициите на съседите би трябвало да се стимулират от българска страна и с вероятност за повдигане на ветото в рационален период. Някои партии у нас обаче към този момент се държат по този начин, че каквото и македонците да създадат, то все няма да е задоволително и ние по този начин или другояче няма да вдигнем ветото.
Тази магарешка позиция набира скорост, а в магарешките съревнования пръв най-вероятно ще излезе Костадин Костадинов, колкото и да се инати Корнелия Нинова. “Възраждане”, да вземем за пример, към този момент предложиха референдум за започване на договарянията на СМ с Европейски Съюз. Ако за започването на договаряния желаеме референдум, смятайте какво ще желаеме пък за решението за участието на СМ в Европейски Съюз! Сигурно тогава Костадинов ще предложи най-малкото преосноваване на българската страна със супер Велико новоучредително заседание в Онгъла. Това, че Нинова и Радев ще се класират след “Възраждане” и Стефан Янев в “идейната” конкуренция за СМ, не би трябвало да ги успокоява: самото присъединяване в тази конкуренция към този момент е задоволителна диагноза.
Какво можаха да свършат ръководещите дотук?
Блъфовете, заканите, скечовете сега засенчват всичко хубаво, каквото това ръководство е направило дотук, а и би могло да направи. Затова си коства да се изброят някои от тези триумфи без необикновен коментар:
Приемането на бюджета и финансова политика, която дава непоклатимост на страната в доста сложна обстановка и даже резервира вероятност за напредък. Безпрецедентната международна инфлация, войната, енергийната рецесия и така нататък най-малко към този момент се ръководят в рамките на рационалното, а това не е малко достижение. Увеличаването през първите месеци на годината на износа на България с 30%, да вземем за пример, е белег за здравината на икономиката;Утвърждаването на “изключителния”, по думите на фон дер Лайен, оздравителен проект, който дава спомагателна икономическа предвидимост и резистентност на България;Готовността на Европейската комисия да стане поръчител на правата на българите в Северна Македония по време на преговорния развой. Тази стъпка не се обсъждаше у нас доста обширно, само че всеки, който в действителност е угрижен за тези права би трябвало да я приветства;Закриването на профилираните съдилища и прокуратура, което е на път да стане съществено достижение в правосъдната промяна. Ако бъде последвано в рационални периоди и от преформатиране на КПКОНПИ и избиране на нов началник на организацията, това ще бъде ясна гаранция за придвижване в вярна посока;С дейностите си, измежду които арестуването на Борисов и Горанов си остава противоречиво, въпреки всичко държавното управление ясно показва политическата връзка сред прокуратурата и някогашните ръководещи, които се възползват от нея като чадър. Всички към този момент схващат, че Иван Гешев е политизиран основен прокурор, който работи като спирачка по следствие на явно проблематични проблеми, като хазартната спекулация, да вземем за пример. Някои дългоопашати неистини – като това, че Васил Божков и Цветан Василев не могат да бъдат разпитвани отдалечено, бяха напълно разобличени. Всичко това – дружно с причините, показани на Висш съдебен съвет от двама правосъдни министри – обосновава задоволително безапелационно настояванията за отстраняването на основния прокурор. Процедурната окопна война, която той води, не може да прикрие загубата му на политическия и моралния спор по тематиката.
Този лист може и да бъде удължен. Той демонстрира, че обединението има на какво да стъпи. И че може да в профил публичното чувство за загуба на посока, в случай че се концентрира върху справяне с действителни проблеми. И като в профил някои позволени кадрови недоразумения, каквото наподобява е министърът на културата. Но най-важното е партиите да спрат да си играят на закани със самоубийства и да стартират да се държат като зрели човеци. Това, уви, наподобява не е лесна задача.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ