Италия по пътя на финансовата деградация
Италия все по-трудно обслужва своите задължения, токсичните заеми подкопават стабилността на италианските банки, а действителният бизнес е лишен от достъп до заеми. Италия поема по пътя на финансовата и икономическа деградация, предизвестяват специалисти.
Конфликтът сред Италия и Европейския съюз внезапно се изостри: италианското държавно управление изрично отхвърли настояването на Брюксел да редуцира бюджетния недостиг. Рим е застрашен от наказания, само че ръководеща коалиция не желае и не може да извърши настояванията на Евросъюза, тъй като напрегната социално-икономическа обстановка в страната не й остава пространство за маневриране. Много наблюдаващи считат, че банкрутът на Италия е неминуем и това може да нанесе гибелен удар по Евросъюза и единната европейска валута. В съпоставяне с това гръцката рецесия ще наподобява като детска смешка. Европейските медии дефинират обстановката като „ трагична “.
Според немския икономист Хайнрих Мюлер може да бъде разбрана позицията на елементарните италианци, които не желаят да заплащат за безумните задължения на своята страна. Но политиката, която организира ръководещата популистка коалиция в Рим, води до злополука от европейски мащаб. Управляващите от придвижването „ Пет звезди “ и Лига обявиха, че ще покачат тавана на дълга за идната година, с цел да изпълнят предизборните си обещания. Много от поетите задължения са популистки по своя темперамент: да вземем за пример, придвижването „ Пет звезди “ упорства за повишение на минималния обезпечен приход за бедните, Лига – за редуциране на налозите. Новият бюджет ще значи увеличение на така и така големия държавен дълг на страната, който надвишава 130% от Брутният вътрешен продукт, което е един от най-високите индикатори измежду развитите страни. Политиката на Рим изцяло подкопава Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз, които планува горна граница държавния дълг от 60%. При това пари за рационализация и структурни промени не се плануват от новия бюджет, считат анализаторите. Това значи, че парите просто ще бъдат изядени.
Проблемът последователно става освен стопански, само че и политически. Зад него стои националистическото предизвикателство на Рим по отношение на Брюксел и освен по въпроса на бюджетните икономии. Италианците са подразнени както от нежеланието на Европейска комисия да помогне на Италия за разрешаването на тежката миграционна рецесия, по този начин и по други въпроси, пречещи за провеждането на национално насочена политика. Не би трябвало да се не помни, че преди въвеждането на единната европейска валута италианската стопанска система се развиваше динамично, макар „ слабата “ лира. Според Янис Варуфакис, някогашен министър на стопанската система на Гърция, основната причина за рецесията е „ извънредно неуместно “ измисленият валутен съюз. Той е построен по този начин, че италианската стопанска система в него се задъхва, до момента в който Германия обира целия каймак. Доскоро „ проевропейските “ държавни управления на Италия сляпо следваха напътствията на Брюксел и организираха политика на строги икономии, което докара до цялостна икономическа застоялост.
Главният икономист на най-старата немска банка „ Беренберг “ Холгер Шмидинг е уверен, че дългогодишната рецесия, която заплашва освен стабилността на Италия, само че и на еврозоната като цяло, едвам в този момент стартира. Главната заплаха за Италия идва от отрицателната реакция на пазарите, задълженията стават сложни за обслужване. Италианските облигации губят стойност, размерът на „ неприятните бумаги “ подкопава позициите на италианските банки. На собствен ред дребният и междинен бизнес, на който се базира италианската стопанска система, е лишен от банкови заеми. Възниква затворена серпантина на финансова и икономическа деградация.
Изглежда, че Европейски Съюз ще изчака по политически аргументи до майските избори за Европарламент с въвеждането на санкцията от 3,4 милиарда евро. Но пазарите няма да чакат толкоз дълго и ударът по италианските банки ще съвпадне с началото на годината. Положението се усложнява от това, че ръководещите популисти имат намерение да анулират редица значими структурни промени, признати от предходните държавни управления, в това число ще понижат годините за излизане на пенсия. Анализаторите считат, че финансовата система на Италия няма да издържи на подобен напън повече от две години. Това значи началото на първи акт на „ италианската покруса “. Много е евентуално, че при такова развиване на събитията през 2021 или 2022 година Италия ще бъде принудена да напусне еврозоната.
Проблемите на италианската стопанска система не са нови, те са се натрупвали с десетилетия, само че изключително ясно се обрисуваха с приемането на еврото. Постепенно се образува „ адска примес “ от слаб напредък, структурни изкривявания, спадаща продуктивност и увеличаваща се безработица. По основните стопански индикатори Италия се приближава до равнището на страните от Източна Европа. За просвета и нововъведения тя харчи едвам 1,3% от Брутният вътрешен продукт – два пъти по-малко, в сравнение с в Германия. Преките задгранични вложения на практика са пресъхнали. Осолено обезпокоително наподобява обстановката на пазара на труда. Едва 65% от жителите в трудоспособна възраст имат работа, до момента в който в Германия – 80%. В търсенето на работа италианците всеобщо емигрират в чужбина, преди всичко това са квалифицираните и научни фрагменти. Икономическите проблеми доведоха до внезапен спад на виталния стандарт и приходите. Под прага на бедността живеят над 10% от популацията – това е индикаторът в страните от Източна Европа, в Германия – 3-4%.
Според водещите европейски икономисти има единствено един метод да се раздра порочният кръг на икономическа и обществена деградация – да се обезпечи стопански напредък при едновременното стабилизиране на финансите. Но предлаганите от ръководещата коалиция ограничения за понижаване на пенсионната възраст и налози единствено ще задълбочат рецесията. Още по-голяма щета на стопанската система нанася сегашния спор с Брюксел, който води до спад на кредитния рейтинг. На Италия й става все по-трудно да обслужва дълга, а на предприемачите – да финансират вложения в производството, без които икономическият напредък е неосъществим. Освен това страните от еврозоната нямат и най-малкото предпочитание да оказват помощ на държавно управление, което намерено нарушава главните правила на европейската взаимност. /БГНЕС
Конфликтът сред Италия и Европейския съюз внезапно се изостри: италианското държавно управление изрично отхвърли настояването на Брюксел да редуцира бюджетния недостиг. Рим е застрашен от наказания, само че ръководеща коалиция не желае и не може да извърши настояванията на Евросъюза, тъй като напрегната социално-икономическа обстановка в страната не й остава пространство за маневриране. Много наблюдаващи считат, че банкрутът на Италия е неминуем и това може да нанесе гибелен удар по Евросъюза и единната европейска валута. В съпоставяне с това гръцката рецесия ще наподобява като детска смешка. Европейските медии дефинират обстановката като „ трагична “.
Според немския икономист Хайнрих Мюлер може да бъде разбрана позицията на елементарните италианци, които не желаят да заплащат за безумните задължения на своята страна. Но политиката, която организира ръководещата популистка коалиция в Рим, води до злополука от европейски мащаб. Управляващите от придвижването „ Пет звезди “ и Лига обявиха, че ще покачат тавана на дълга за идната година, с цел да изпълнят предизборните си обещания. Много от поетите задължения са популистки по своя темперамент: да вземем за пример, придвижването „ Пет звезди “ упорства за повишение на минималния обезпечен приход за бедните, Лига – за редуциране на налозите. Новият бюджет ще значи увеличение на така и така големия държавен дълг на страната, който надвишава 130% от Брутният вътрешен продукт, което е един от най-високите индикатори измежду развитите страни. Политиката на Рим изцяло подкопава Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз, които планува горна граница държавния дълг от 60%. При това пари за рационализация и структурни промени не се плануват от новия бюджет, считат анализаторите. Това значи, че парите просто ще бъдат изядени.
Проблемът последователно става освен стопански, само че и политически. Зад него стои националистическото предизвикателство на Рим по отношение на Брюксел и освен по въпроса на бюджетните икономии. Италианците са подразнени както от нежеланието на Европейска комисия да помогне на Италия за разрешаването на тежката миграционна рецесия, по този начин и по други въпроси, пречещи за провеждането на национално насочена политика. Не би трябвало да се не помни, че преди въвеждането на единната европейска валута италианската стопанска система се развиваше динамично, макар „ слабата “ лира. Според Янис Варуфакис, някогашен министър на стопанската система на Гърция, основната причина за рецесията е „ извънредно неуместно “ измисленият валутен съюз. Той е построен по този начин, че италианската стопанска система в него се задъхва, до момента в който Германия обира целия каймак. Доскоро „ проевропейските “ държавни управления на Италия сляпо следваха напътствията на Брюксел и организираха политика на строги икономии, което докара до цялостна икономическа застоялост.
Главният икономист на най-старата немска банка „ Беренберг “ Холгер Шмидинг е уверен, че дългогодишната рецесия, която заплашва освен стабилността на Италия, само че и на еврозоната като цяло, едвам в този момент стартира. Главната заплаха за Италия идва от отрицателната реакция на пазарите, задълженията стават сложни за обслужване. Италианските облигации губят стойност, размерът на „ неприятните бумаги “ подкопава позициите на италианските банки. На собствен ред дребният и междинен бизнес, на който се базира италианската стопанска система, е лишен от банкови заеми. Възниква затворена серпантина на финансова и икономическа деградация.
Изглежда, че Европейски Съюз ще изчака по политически аргументи до майските избори за Европарламент с въвеждането на санкцията от 3,4 милиарда евро. Но пазарите няма да чакат толкоз дълго и ударът по италианските банки ще съвпадне с началото на годината. Положението се усложнява от това, че ръководещите популисти имат намерение да анулират редица значими структурни промени, признати от предходните държавни управления, в това число ще понижат годините за излизане на пенсия. Анализаторите считат, че финансовата система на Италия няма да издържи на подобен напън повече от две години. Това значи началото на първи акт на „ италианската покруса “. Много е евентуално, че при такова развиване на събитията през 2021 или 2022 година Италия ще бъде принудена да напусне еврозоната.
Проблемите на италианската стопанска система не са нови, те са се натрупвали с десетилетия, само че изключително ясно се обрисуваха с приемането на еврото. Постепенно се образува „ адска примес “ от слаб напредък, структурни изкривявания, спадаща продуктивност и увеличаваща се безработица. По основните стопански индикатори Италия се приближава до равнището на страните от Източна Европа. За просвета и нововъведения тя харчи едвам 1,3% от Брутният вътрешен продукт – два пъти по-малко, в сравнение с в Германия. Преките задгранични вложения на практика са пресъхнали. Осолено обезпокоително наподобява обстановката на пазара на труда. Едва 65% от жителите в трудоспособна възраст имат работа, до момента в който в Германия – 80%. В търсенето на работа италианците всеобщо емигрират в чужбина, преди всичко това са квалифицираните и научни фрагменти. Икономическите проблеми доведоха до внезапен спад на виталния стандарт и приходите. Под прага на бедността живеят над 10% от популацията – това е индикаторът в страните от Източна Европа, в Германия – 3-4%.
Според водещите европейски икономисти има единствено един метод да се раздра порочният кръг на икономическа и обществена деградация – да се обезпечи стопански напредък при едновременното стабилизиране на финансите. Но предлаганите от ръководещата коалиция ограничения за понижаване на пенсионната възраст и налози единствено ще задълбочат рецесията. Още по-голяма щета на стопанската система нанася сегашния спор с Брюксел, който води до спад на кредитния рейтинг. На Италия й става все по-трудно да обслужва дълга, а на предприемачите – да финансират вложения в производството, без които икономическият напредък е неосъществим. Освен това страните от еврозоната нямат и най-малкото предпочитание да оказват помощ на държавно управление, което намерено нарушава главните правила на европейската взаимност. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ