Италия ще има първата в историята си жена министър-председател и

...
Италия ще има първата в историята си жена министър-председател и
Коментари Харесай

Защо “Италиански братя” победиха и какво да очаква Европа от Мелони

Италия ще има първата в историята си жена министър-председател и най-дясното държавно управление от Втората международна война насам. Така могат да бъдат систематизирани заглавията след изборите на Апенините в неделя.

Джорджа Мелони (45 г.), председателка на определяната като “крайнодясна ” партия “Братята на Италия ”, се обрисува да стане новият водач на страната в края на серия от нестабилни държавни управления и рецесии.

С малко над 44% от вота за камара на представителите и сенат, обединението на Мелони, в която влизат още крайнодясната “Лига ” на Матео Салвини и дясноцентристката “Форца Италия ” на дългогодишния министър председател Силвио Берлускони, има опция да сформира по-стабилен от предходните кабинети (доколкото това е реалистично в Италия, страна - исторически образец за чести държавни кризи). Според оповестени през днешния ден данни десницата ще има 235 от 400 места в долната и 112 от 200 места в горната камара на Народното събрание.

Лоренцо Кастелани от факултета по политически науки на университета Луис в Рим споделя пред “Политико ”, че с този резултат държавно управление на десницата “може да ръководи по доста по-стабилен метод, без проблеми ”.

Защо завоюва Мелони и какво Европа да чака от нея отпред на третата по величина стопанска система на Европейски Съюз, на една от шестте страни основателки на Европейски Съюз и членка на Г-7?
Точността на етикета
Мелони постоянно е определяна като “крайнодясна ”, “неофашистка ”, “с фашистки корени ” и тези етикети имат официална аргументация. Нейната партия е обвързвана с Италианското обществено придвижване - последовател на партията на фашисткия водач Бенито Мусолини след Втората международна война. Строго видяно, “Братята на Италия ” нямат фашистки хрумвания и не се отличават от други обединения в тази част от политическия набор в Европа. Тя залага на идеологията на идентичността, патриотизма, обичайното семейство, опълчва се на имиграцията, гей-браковете, опиатите и абортите.

Определянето на “братята ” като “фашисти ” е по-скоро прочувствен израз на ляво или демократично световъзприемане, което от дълги години господства политиката, интелектуалния живот и медиите в страни като Италия, Франция, Испания, Гърция, Белгия, та даже и елементи от Германия.

В младежките си години Мелони хвалеше Мусолини, само че последователно позицията й се промени, отбелязва Асошиейтед прес, представена от Българска телеграфна агенция. В изявление през 2006 година тя съобщи да вземем за пример:

" Мусолини направи разнообразни неточности: расовите закони против евреите, оповестяването на война, властническия режим. Но в исторически проект той направи други неща, които бяха положителни, това обаче не го избавя ". Днес Мелони е на същото мнение, което обаче някои свеждат до опростеното резюме: " Мелони се възхищава на Мусолини ", без да изчетат до дъно позицията й.

Неотдавна в изявление, обещано за английското издание " Спектейтър ", също представено от Българска телеграфна агенция, тя сподели:

" Когато основахме " Италиански братя ", ние основахме тази партия като една десноцентристка мощ с високо вдигната глава. Когато аз съм нещо, аз го споделям намерено. Никога не го укривам. Ако бях фашистка, щях да кажа, че съм фашистка. Вместо това аз в никакъв случай не съм говорила за фашизъм, тъй като не съм фашистка ".

По време на предизборната си акция Мелони разгласява и видео на три езика - испански, британски и френски, в което уверяваше европейските сътрудници на Италия, че страната е оставила фашизма в предишното, отбелязва българската организация.
Обективни условия и печеливша тактика
Отклоняването на италианското политическо махало мощно вдясно отразява точно отмалялост на гласоподавателите от това ляво, което господстваше в Италия след краха на четвъртото държавно управление на Силвио Берлускони през 2011 г. 

Става дума за серия от леви или клонящи вляво държавни управления - на Матео Ренци, на Паоло Джентилони (тогава представители на Демократическата партия, т.е. на италианските социалдемократи). След патовата обстановка в изборите от 2018 година отпред на страната застана държавно управление на антиелитисткото (ляво или лявоцентристко в ред свои политики) Движение “Пет звезди ” и крайнодясната “Лига ”, която напусна обединението след една година. На нейно място пристигнаха още веднъж социалдемократите до срутва и на това държавно управление - отново поради по-малка лява партия в него, “Италия вива ”, ръководена от отделилия се от демократите Ренци. В последващото необятно съдружно държавно управление на технократа Марио Драги, радващия се на необятна известност някогашен ръководител на Европейската централна банка, лявото и лявоцентриското, показани от Демократическата партия и “Пет звезди ”, също имаха най-голямо релативно тегло и този път “Пет звезди ” стана причина за разпадането на обединението.

Победата на единствено 10-годишната " Италиански братя " на Мелони демонстрира повече недоволството на италианците от десетилетното статукво, в сравнение с надигане на неофашистки или крайнодесни усеща, написа през днешния ден Асошиейтед прес, базирайки се на Натали Точи, директорка на римския Институт по межународни въпроси.

“Бих споделила, че основната причина подобен огромен дял от избирателите ... да гласоподават за тази партия е, че просто има ново лице на терена ", споделя тя пред организацията.

Мелони следваше тактика да бъде съпротива на всички тези държавни управления, от които Италия се умори, и тази тактика ѝ се отплати в урните предходната неделя. Само нейната партия взе 26% от гласовете спрямо 4,4%, които получи през 2018 година Тя сполучливо се оправи с ролята на “новото лице ” на фона на омръзнали и даже опротивели остарели. Успехът ѝ удостоверява клишето, че рецесиите на обичайните обединения отварят пространство за популизма. Но това се отнася и за “Пет звезди ” (не по-малко популисти от " братята " ), които победиха като първа политическа мощ през 2018 година

Предшествениците на Мелони (с изключение частично на Драги) не можаха да решат основните проблеми на страната - гигантския обществен дълг (152,6% от БВП), нежния банков бранш, спасяван постоянно с парѝ на данъкоплатците, кошмарната с размерите и неефективността си администрация, конкурентоспособността, съпротивата против структурните промени. Това не значи, че Мелони безусловно ще ги решѝ, а че очакванията в този момент се разпореждат на нея.

Успехът на тактиката на поредната опозиционерка се отразява и във обстоятелството, че Мелони притегли огромна част от някогашните гласоподаватели на Салвини, който беше вицепремиер и вътрешен министър в обединението с “Пет звезди ”. Днес той се пробва да почисти петната си от топлите връзки с Москва и от правосъдното дело против него за нарушение на правата на мигранти. През 2018 година “Лигата ” имаше 17,4% от гласовете, предходната неделя получи 8,77%.

На последващо място, Мелони се постара да обезврежда етикетите “фашистка ”, “неофашистка ”, “крайнодясна ”, т.е. това, което лидерката на френския Национален общ брой Марин Льо Пен дефинира като “семантична война ” на левия набор против десния. Мелони не влезе в спор за точността на тези прилагателни, който би довел единствено до по-честото им повторение. Тя се концентрира върху това, което я разпознава като модерна консерваторка и това също се оказа печеливша тактика. 

За разлика от съмненията на “Пет звезди ” и “Лигата ” в отношението към Русия, Мелони твърдо застана на позициите на Съединени американски щати и НАТО за войната в Украйна. В същото време продължи твърдо да отстоява тезите си срещу спасяването с обществени средства на закъсали банки и за повече ред и правда.
Подводни камъни
Успешната акция обаче не се трансформира автоматизирано в сполучливо ръководство. Лидерите в днешната дясна коалиция имат съглашение министър председател да бъде този от тях, чиято партия завоюва най-вече гласове на изборите. Това явно е Мелони. Но тя ще би трябвало да съжителства с двама политици с голямо его, каквито са Салвини и Берлускони. Не по всички въпроси позициите им съответстват. Салвини, да вземем за пример, по време на предизборната акция не престана да приказва, че Европейски Съюз би трябвало да преоцени ефикасността на глобите против Русия, които Мелони поддържа. “Форца Италия ” на Берлускони (също в миналото в топли връзки с Путин) е част от дясноцентристката и проевропейска Европейската национална партия (ЕНП). На европейско равнище Мелони е председателка на “Европейските консерватори и реформисти ”, които са евроскептици.

Италия, заради естеството на икономическите си проблеми, без значение от политическия цвят на държавните управления си, постоянно се е борила за повече еластичност в европейските правила за финансова дисциплинираност - т.е. за по-бавно и обществено по-безболезнено редуциране на обществените задължения и дефицити. Вероятно е Мелони да продължи тази линия, въпреки тя надали ще повтори несполучливия опит за нарушение на европейския Пакт за непоклатимост и растеж от съдружното държавно управление на “звездите ” и “Лигата ” отпреди четири години. 

Повече безпокойствие измежду наблюдаващите и в “брюкселския балон ” провокират протекционизмът в изявленията на Мелони, склонността ѝ да оспорва разпоредбите на вътрешния пазар на Европейски Съюз и да се съпротивлява на изисквани от брюксел структурни промени - да вземем за пример за либерализация и отваряне за конкуренция на затворени в този момент браншове като концесиите на туристическите плажове и таксиметровите услуги. Именно този вид промени обаче са изискване страните членки да получават постпандемичната финансова помощ от фонда за възобновяване на Европейски Съюз, чийто максимален бенефициент е Италия. Драги стартира някои от тях, само че нямаше време да ги довърши. Мелони беше негова съпротива.

Но някои наблюдаващи считат, че новата премиерка няма да рискува с промени на курса на своя предходник. Италианската стопанска система зависи в огромна степен от Европейския фонд за възобновяване (от който 191,5 милиарда евро бяха отпуснати за Рим) и от схемата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка, отбелязва през днешния ден европейската интернет платфора " И Ю обзървър ". Тя цитира Ерик Морис от фондацията " Робер Шуман ", мозъчен концерн в Брюксел:

„ Мелони няма да рискува парите и ще би трябвало да следва икономическите цели “, споделя той, добавяйки, че новата министър-председателка не би започнала битка, която застрашава покриването на критериите за фактически отключване на европарите.
Защо забравяте за Хайдер?
Ако човек наблюдава реакциите на успеха на Мелони, не е мъчно да забележи въодушевлението, с което я посрещна дясноконсервативният и евроскептичен бранш в Европа. В лицето на водена от Мелони Италия ръководещите в Полша и Унгария консерватори получават мощен съдружник, ще се отнася до съотношението на силите сред Брюксел и националните столици. Поздравления пристигнаха и от крайнодесните Марин Льо Пен и Ерик Земур във Франция, от заместник-председателката на  " Алтернатива за Германия " Беатрикс декор Сторх и от Сантяго Абаскал, водач на крайнодясната партия “Вокс ” в Испания. 

В същото време ляволиберална Европа сподели паника. Френската министър-председателка Елизабет Борн подсети, че участието в Европейски Съюз допуска придържане към общи правила и полезности - във връзка позициите на Мелони срещу абортите. 

" Съвсем явно е, че ние дружно с председателката на Европейската комисия ще следим за спазването на полезностите, които са свързани с човешките права, най-много по повод спазването от всички на правото на аборт ", сподели Борн.

Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес сподели във връзка на избора на Мелони:

" Сега е миг на неустановеност, а в такива моменти популизмът постоянно печели с огромна разлика, само че най-после завършва постоянно по един и същи метод - с злополука ". 

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи още в четвъртък, че Комисията “има инструментите ” да влияе на страни, където нещата тръгнат “в сложна посока ” и даде за образец Полша и Унгария, уточнявайки, че става дума за рязане на еврофондове. Изказването ѝ провокира остра реакция от полския министър председател Матеуш Моравецки, който го назова “скандално ”.

“Политико ” означи изявления на Мелони в предишното срещу френския президент Еманюел Макрон и опълчването ѝ на двустранния контракт за другарство и съдействие, който той и Марио Драги подписаха през 2021 година Самият Макрон обаче остана правилен на строго дипломатичния звук: 

" Италианският народ направи един либерален и върховен избор. Ние го почитаме ", се споделя в негово изказване, оповестено от Елисейския замък. " В качеството ни на прилежащи и другарски страни ние би трябвало да продължим да работим дружно ".

Дали опасенията от “крайнодесния ” завой на Италия са основателни, ще покаже бъдещето. С оглед на предишното, самоуверено можем да кажем, че предизборните думи нормално не се трансформират стопроцентово в следизборни каузи.

Странно, само че след триумфа на Мелони, никой не си спомни за изборите в Австрия в края на 1999 година, когато шансът да стане канцлер попадна у неин крайнодесен аналог, към този момент починалия Йорг Хайдер. Тогава Европейски Съюз имаше 15 страни членки и 14 от тях взеха решение да изолират Австрия дипломатически. Хайдер се отхвърли и напусна лидерски пост на партията в полза на страната си. Днес никой не си и намерения да изолира Италия макар “крайнодесния ” ѝ и “неофашистки ” избор. Защо ли?
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР