Драма през годините с Операта в Пловдив: Градим я от 1954-та
Италианците са основали доста красиви неща - едно от тях е операта. На Ботуша я разкрили още по време на Ренесанса, пловдивчаните - едвам през 1953 година
Знаете ли по какъв начин слагат началото на операта в Пловдив?
С представлението „ Продадена булка “ от Бедржих Сметана на 15 ноември 1953-та. Само че вестниците бият камбаната 5 месеца по-рано, на 20 юли 1953 година Тогава за пръв път се оповестява за новата Народна опера в Пловдив. Трупата играе своите зрелище в Драматичния спектакъл на града. Оттук стартира интензивният живот на операта, която натрупа зрелище след зрелище в афиша си.
Не по този начин безпрепятствено обаче вървят опитите да се построи постройка, която да я приюти
Година по-късно - през 1954 година, афишират: „ Новите градски обекти са Народна опера и физкултурна зала”. Те би трябвало да се разположат на видно място - тъкмо сред градина „ Цар Симеон” и ул. „ Авксентий Велешки”. На Марково тепе пък възнамеряват да бъде Централната градска баня, написа преди време в. „ Глас”. Годините минавали, само че плановете да се вдигне опера в града си останали на хартия. За нея се сетили още веднъж през 1974 година, тогава през януари Градският национален съвет в града афишира неизвестен конкурс за Оперен спектакъл. Много млади архитекти се окуражават да премерят сили в конкуренцията. В тези години (1975-1977) мястото несъмнено за градежа е на ъгъла ул. „ Капитан Райчо” и ул. „ П. Д. Петков” (днес там е търговски център „ Гранд”). След дълго мъдруване обаче, на 1 февруари 1978 година, градските управници сменят посоката, като оферират националната опера да е покрай северния бряг на река Марица.
Цели 9 години обаче опера в града по този начин и не се появила.
На 4 декември 1987 година медиите още веднъж подхващат тематиката: „ Взето е решение за... създаване на оперен, конгресен и интернационален търговски център на левия бряг на р. Марица сред Новотел „ Пловдив” и Панаирния град. Едва през идната, 1988 година, излиза наяве, че би трябвало да бъде признат планът за поливалентна зала на северния бряг на река Марица. Идеята е новата постройка да съчетае опера, конгресен и търговски център.
В началото на 80-те, когато археолозите откриват Античния спектакъл в Пловдив, операта като че ли получава своя нов късмет. Доброто стичане на събитията й дава неповторима сцена - за представления навън. Артистите от локалната оперна натрупа към този момент имат опит в сходни изяви - от 1965 година пловдивчани постоянно гледат незабравимите й спектакли на красивия пловдивски рид Бунарджика.
Любозар Фратев: Някога питали Евлоги и Христо Георгиеви защо ни е университет
Операта в Пловдив би трябвало да има своя постройка - това е твърдото разбиране на участниците във фондацията „ Дом за Пловдивската опера”. „ Безспорно е. Навремето, когато братята Евлоги и Христо Георгиеви са създали подаяние за построяването на Софийския университет, също е имало обструкции - защо ни е университет. Днес това запитване ни наподобява абсурдно”, отвърна скептиците ръководителят на фондацията инж. Любозар Фратев.
Според него с подписания преди един месец меморандум сред Министерството на културата, Община Пловдив и фондацията е сериозна стъпка напред. Всичко останало зависи от волята на ръководещите, в това число на кмета на Пловдив, от който се чака да уточни терен и да организира конкурс.
„ Ние сме отворени за разискването за новата постройка на Операта”, акцентира инж. Фратев. Отхвърля разновидността с преустройството на бившето кино „ Космос” поради незадоволителната повърхност и неналичието тук-там за паркиране.
Във фондацията „ Дом за Пловдивската опера” вземат участие още доцент доктор Никола Добрев, арх. Илко Николов, икономистът Георги Стоев, доктор Мариана Чолакова.
Арх. Иван Костадинов: Остров Адата - това е местоположението
Сграда на операта - това е късмет за всеки град да се появи на картата на света.
Или като проспериращ актуален културен център, в случай че е сполучлива, или като малко градче, без упоритости за културно и икономическо развиване, в случай че не е.
В този смисъл, Операта на Пловдив не е нужно да е прекомерно огромна, само че сигурно тя би трябвало и може да бъде знакова за актуалния ни град постройка. Пловдив е едно от най-старите непрекъснато населявани селища в света, можем да се похвалим с богата и красива история. Нима ние не сме способни да дадем на града си най-малко един знак, с който бъдещите генерации да се гордеят?
Мисля, че най-хубавото, въпреки и може би най-трудно за осъществяване, място за сходна постройка е остров Адата. Безспорно, градежът на Опера там ще е придружен от големи механически провокации, само че местоположението на такава постройка е постоянно толкоз значимо, колкото и нейният образ. Аз съм един от многото студенти в УАСГ, чиято дипломна работа е била за постройка навръх това място, и знам сигурно каква символика би носило всичко, което се построи там. А постройка като Операта може да бъде актуалният знак на всеки един град.
Разбира се, бих взел участие в състезанието за нова постройка на операта в Пловдив. Ако той е добре проведен, с интернационално присъединяване. И има явен ангажимент от страна на Община Пловдив, че правата на спечелилите в състезанието ще бъдат зачетени и ще се извърши планът, класиран преди всичко. Вече има няколко образеца за добре проведени интернационалните състезания у нас - за нова библиотека във Варна, за възобновяване на Централната минерална баня в София, за Площад Централен в Пловдив (макар и планът да не бе изпълнен) - тъй че при положително предпочитание Община Пловдив би могла да притегли международни имена на архитектурата, което доста да вдигне равнището на препоръчаните планове.
Арх. Чавдар Тенев: Да определим параметрите на залата, преди да й търсим място
Преди да се организира конкурс за план за постройка на Операта, по-важната задача е да се откри най-подходящото за нея място. Дори мисля, че решението на тази задача би трябвало да бъде подложено на архитектурно-градоустройствен конкурс. Но по тази причина е належащо първо да се направи обширно изследване: от каква тъкмо оперна постройка има потребност градът ни? Да се дефинират параметрите й - дали тя ще е за 300, 500, 1000 или повече зрителски места. Дали ще са нужни огромна и дребна зала и така нататък - това са значими параметри. От всичко това зависи какъв брой ще е огромна постройката, респективно, какъв брой огромен терен да се търси. Така че изборът на терен е въпрос на сериозен разбор и добра урбанистична подготовка. Ето за какво преди време реагирах на концепцията да се отстрани някогашният партиен дом, с цел да се обезпечи терен за създаване на операта. Имаше даже решение на Общинския съвет, само че бих споделил, че аз и тогава, и в този момент не споделям тази концепция по две аргументи: Първо - теренът, който би се освободил, е към пет декара - извънредно непълен за оперен спектакъл. Достъпът с товарен превоз за обслужване на бъдещата сцена е мощно усложнен. Макар че към момента не са правени маркетингови изследвания за потребителския капацитет на града по отношение на оперното изкуство и надлежно с какви параметри би трябвало да бъде бъдещата опера, то е подозрително дали теренът е задоволителен за задачата - по-скоро не е.
Ако ще се построява оперна постройка, каквато до момента в Пловдив не е имало, то не е редно да се позволяват взаимни отстъпки. Ако огромното предпочитание е операта да се ситуира в центъра, на площада, то въпреки и утопично, само че вярното решение е тя да се построи на мястото на Централна поща. Пощата от дълго време е изгубила функционалния си смисъл и още откогато се е появила там, архитектурната гилдия подлага на критика преоразмерения й мащаб и агресивното й наличие на площада. Според мен за Пловдив не е удачно място за опера да се търси в центъра. Ако се позовем на международния опит, ще забележим, че когато се вършат нови оперни театри, те постоянно се ситуират надалеч от мощно уплътнените централни елементи, на терени, които обезпечават задоволително пространство и комфортен достъп.
Свързани вести Ще строим Дом на Операта. Пак
Знаете ли по какъв начин слагат началото на операта в Пловдив?
С представлението „ Продадена булка “ от Бедржих Сметана на 15 ноември 1953-та. Само че вестниците бият камбаната 5 месеца по-рано, на 20 юли 1953 година Тогава за пръв път се оповестява за новата Народна опера в Пловдив. Трупата играе своите зрелище в Драматичния спектакъл на града. Оттук стартира интензивният живот на операта, която натрупа зрелище след зрелище в афиша си.
Не по този начин безпрепятствено обаче вървят опитите да се построи постройка, която да я приюти
Година по-късно - през 1954 година, афишират: „ Новите градски обекти са Народна опера и физкултурна зала”. Те би трябвало да се разположат на видно място - тъкмо сред градина „ Цар Симеон” и ул. „ Авксентий Велешки”. На Марково тепе пък възнамеряват да бъде Централната градска баня, написа преди време в. „ Глас”. Годините минавали, само че плановете да се вдигне опера в града си останали на хартия. За нея се сетили още веднъж през 1974 година, тогава през януари Градският национален съвет в града афишира неизвестен конкурс за Оперен спектакъл. Много млади архитекти се окуражават да премерят сили в конкуренцията. В тези години (1975-1977) мястото несъмнено за градежа е на ъгъла ул. „ Капитан Райчо” и ул. „ П. Д. Петков” (днес там е търговски център „ Гранд”). След дълго мъдруване обаче, на 1 февруари 1978 година, градските управници сменят посоката, като оферират националната опера да е покрай северния бряг на река Марица.
Цели 9 години обаче опера в града по този начин и не се появила.
На 4 декември 1987 година медиите още веднъж подхващат тематиката: „ Взето е решение за... създаване на оперен, конгресен и интернационален търговски център на левия бряг на р. Марица сред Новотел „ Пловдив” и Панаирния град. Едва през идната, 1988 година, излиза наяве, че би трябвало да бъде признат планът за поливалентна зала на северния бряг на река Марица. Идеята е новата постройка да съчетае опера, конгресен и търговски център.
В началото на 80-те, когато археолозите откриват Античния спектакъл в Пловдив, операта като че ли получава своя нов късмет. Доброто стичане на събитията й дава неповторима сцена - за представления навън. Артистите от локалната оперна натрупа към този момент имат опит в сходни изяви - от 1965 година пловдивчани постоянно гледат незабравимите й спектакли на красивия пловдивски рид Бунарджика.
Любозар Фратев: Някога питали Евлоги и Христо Георгиеви защо ни е университет
Операта в Пловдив би трябвало да има своя постройка - това е твърдото разбиране на участниците във фондацията „ Дом за Пловдивската опера”. „ Безспорно е. Навремето, когато братята Евлоги и Христо Георгиеви са създали подаяние за построяването на Софийския университет, също е имало обструкции - защо ни е университет. Днес това запитване ни наподобява абсурдно”, отвърна скептиците ръководителят на фондацията инж. Любозар Фратев.
Според него с подписания преди един месец меморандум сред Министерството на културата, Община Пловдив и фондацията е сериозна стъпка напред. Всичко останало зависи от волята на ръководещите, в това число на кмета на Пловдив, от който се чака да уточни терен и да организира конкурс.
„ Ние сме отворени за разискването за новата постройка на Операта”, акцентира инж. Фратев. Отхвърля разновидността с преустройството на бившето кино „ Космос” поради незадоволителната повърхност и неналичието тук-там за паркиране.
Във фондацията „ Дом за Пловдивската опера” вземат участие още доцент доктор Никола Добрев, арх. Илко Николов, икономистът Георги Стоев, доктор Мариана Чолакова.
Арх. Иван Костадинов: Остров Адата - това е местоположението
Сграда на операта - това е късмет за всеки град да се появи на картата на света.
Или като проспериращ актуален културен център, в случай че е сполучлива, или като малко градче, без упоритости за културно и икономическо развиване, в случай че не е.
В този смисъл, Операта на Пловдив не е нужно да е прекомерно огромна, само че сигурно тя би трябвало и може да бъде знакова за актуалния ни град постройка. Пловдив е едно от най-старите непрекъснато населявани селища в света, можем да се похвалим с богата и красива история. Нима ние не сме способни да дадем на града си най-малко един знак, с който бъдещите генерации да се гордеят?
Мисля, че най-хубавото, въпреки и може би най-трудно за осъществяване, място за сходна постройка е остров Адата. Безспорно, градежът на Опера там ще е придружен от големи механически провокации, само че местоположението на такава постройка е постоянно толкоз значимо, колкото и нейният образ. Аз съм един от многото студенти в УАСГ, чиято дипломна работа е била за постройка навръх това място, и знам сигурно каква символика би носило всичко, което се построи там. А постройка като Операта може да бъде актуалният знак на всеки един град.
Разбира се, бих взел участие в състезанието за нова постройка на операта в Пловдив. Ако той е добре проведен, с интернационално присъединяване. И има явен ангажимент от страна на Община Пловдив, че правата на спечелилите в състезанието ще бъдат зачетени и ще се извърши планът, класиран преди всичко. Вече има няколко образеца за добре проведени интернационалните състезания у нас - за нова библиотека във Варна, за възобновяване на Централната минерална баня в София, за Площад Централен в Пловдив (макар и планът да не бе изпълнен) - тъй че при положително предпочитание Община Пловдив би могла да притегли международни имена на архитектурата, което доста да вдигне равнището на препоръчаните планове.
Арх. Чавдар Тенев: Да определим параметрите на залата, преди да й търсим място
Преди да се организира конкурс за план за постройка на Операта, по-важната задача е да се откри най-подходящото за нея място. Дори мисля, че решението на тази задача би трябвало да бъде подложено на архитектурно-градоустройствен конкурс. Но по тази причина е належащо първо да се направи обширно изследване: от каква тъкмо оперна постройка има потребност градът ни? Да се дефинират параметрите й - дали тя ще е за 300, 500, 1000 или повече зрителски места. Дали ще са нужни огромна и дребна зала и така нататък - това са значими параметри. От всичко това зависи какъв брой ще е огромна постройката, респективно, какъв брой огромен терен да се търси. Така че изборът на терен е въпрос на сериозен разбор и добра урбанистична подготовка. Ето за какво преди време реагирах на концепцията да се отстрани някогашният партиен дом, с цел да се обезпечи терен за създаване на операта. Имаше даже решение на Общинския съвет, само че бих споделил, че аз и тогава, и в този момент не споделям тази концепция по две аргументи: Първо - теренът, който би се освободил, е към пет декара - извънредно непълен за оперен спектакъл. Достъпът с товарен превоз за обслужване на бъдещата сцена е мощно усложнен. Макар че към момента не са правени маркетингови изследвания за потребителския капацитет на града по отношение на оперното изкуство и надлежно с какви параметри би трябвало да бъде бъдещата опера, то е подозрително дали теренът е задоволителен за задачата - по-скоро не е.
Ако ще се построява оперна постройка, каквато до момента в Пловдив не е имало, то не е редно да се позволяват взаимни отстъпки. Ако огромното предпочитание е операта да се ситуира в центъра, на площада, то въпреки и утопично, само че вярното решение е тя да се построи на мястото на Централна поща. Пощата от дълго време е изгубила функционалния си смисъл и още откогато се е появила там, архитектурната гилдия подлага на критика преоразмерения й мащаб и агресивното й наличие на площада. Според мен за Пловдив не е удачно място за опера да се търси в центъра. Ако се позовем на международния опит, ще забележим, че когато се вършат нови оперни театри, те постоянно се ситуират надалеч от мощно уплътнените централни елементи, на терени, които обезпечават задоволително пространство и комфортен достъп.
Свързани вести Ще строим Дом на Операта. Пак
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ