Италианският Сенат прие мащабната съдебна реформа на правителството на премиера

Италианският Сенат одобри съдебната реформа на Мелони

Италианският Сенат одобри огромната правосъдна промяна на държавното управление на премиера Джорджия Мелони , с което проправи пътя към най-значимата конституционна смяна в страната от десетилетия. Въпреки мощната опозиция от страна на магистратите и левицата, ръководещата коалиция съумя да обезпечи болшинство при гласуването, предава " Ройтерс "

Истинското тестване за промяната обаче следва — тя би трябвало да бъде утвърдена на народен референдум , който се чака да се организира напролет на 2026 година Според последните социологически изследвания, италианците са съвсем отмерено разграничени по въпроса , който от десетилетия поляризира обществото и политическите елити.

Гласуването в Сената се организира на фона на напрежение сред кабинета на Мелони и правосъдните институции . Само ден по-рано, което провокира остри рецензии от страна на премиера.

Мелони упрекна съда, че " играе политика " и се опълчва на промяната по идеологически аргументи — изказване, което магистратите изрично отхвърлиха. " Правим значима крачка към по-ефективна, уравновесена и близка до жителите система , " съобщи Мелони след вота, наричайки промяната " исторически стадий " .

Какво планува промяната

Ако бъде одобрена на референдум, промяната ще преустрои радикално италианската правосъдна система посредством делене на кариерните пътеки на прокурорите и съдиите .

В момента магистратите влизат в системата посредством обединен конкурс и могат да минават от ролята на прокурор към арбитър и назад. Новият законопроект планува претендентите да избират авансово - дали ще бъдат съдии или прокурори - без право да сменят посоката по-късно .

Освен това, Висшият правосъден съвет , който назначава и наказва магистратите, ще бъде разграничен на два обособени органа , а членовете им ще се избират посредством чоп , а не посредством вътрешни избори — мярка, която съгласно държавното управление ще ограничи въздействието на лобита в правосъдната власт.

Опозицията и съдийските съюзи обаче виждат в това опит на изпълнителната власт да овладее прокуратурата и да ограничи нейната самостоятелност.

" Това не е промяна, която усъвършенства правораздаването, нито служи на жителите , " съобщи водачът на Демократическата партия Ели Шлайн . " Тя служи на държавното управление, с цел да сложи себе си над закона и над Конституцията. "

Тези обвинявания отразяват по-дълбокото опълчване сред левицата, която обичайно залага на успеваемостта и достъпа до правораздаване , и десницата, която - още от времето на починалия Силвио Берлускони - се стреми да ограничи пълномощията на прокурорите .

Премиерът Мелони резервира висока известност , даже по-висока от момента на идването си на власт, което ѝ дава прочут политически задатък преди референдума. Но специалистите предизвестяват, че сходни гласувания постоянно се трансформират в протестен избор против държавното управление .

" Една загуба може да има съществени политически последствия и да накърни имиджа на Мелони като победител , " разяснява социологът Лоренцо Преглиаско , съгласно който изследванията демонстрират тъждество сред поддръжниците и съперниците на промяната .

Според последните данни на Европейски Съюз, Италия остава с една от най-бавните правосъдни системи в Европа . Разглеждането на цивилен и търговски каузи лишава приблизително към 1000 дни - с 200 повече от всяка друга страна в Съюза.

Въпреки това, подобряването на " степента на привършване " на делата демонстрира прочут прогрес в изчистването на голямото насъбрано закъснение.

Поредицата от държавни управления през последните десетилетия се опитваха да реформират системата, само че с друг фокус - лявицата върху успеваемостта , а десницата върху ограничение на прокурорските пълномощия .

Реформата на Джорджия Мелони е представяна като опит за рационализация на остарялата система , само че критиците я виждат като опасност за независимостта на правосъдната власт .

Както означават италианските медии, изходът от идния референдум може да се трансформира не просто във избор за една промяна, а в тест за самото ръководство на Мелони - и за границата сред демократичната промяна и политическата централизация на власт.