Президентът на Италия: важният арбитър в честите политически кризи
Италианският президент е уважавана институция, чиито лимитирани пълномощия постоянно се оказват значими при положение на политическа рецесия, написа " Франс прес ", представена от Българска телеграфна агенция.
Сегашният държавен глава Серджо Матарелаотказа да назначи за министър на финансите евроскептик, препоръчан от издигнатия за министър председател Джузепе Конте (номинация, която след това бе оттеглена) и подсилен от парламентарното болшинство.
Правомощието, разказано в член 92 от италианската конституция, разгневи крайнодясната партия " Лига " на Матео Салвини и антисистемното Движение " Пет звезди " на Луиджи ди Майо.
Това обаче не е първият случай, когато италиански президент отхвърля да назначи министър, препоръчан от парламентарното болшинство. В историята на Италианската република такова нещо се е случвало най-малко три пъти, в това число с някогашния министър председател Силвио Берлускони.
Победител на парламентарните избори през 1994 година, медийният магнат, който към този момент беше попадал в полезрението на правораздаването, предложи на тогавашния президент Оскар Луиджи Скалфаро да назначи юриста Чезарe Превити за правосъден министър. Скалфаро отхвърли и Берлускони отстъпи.
Този път обаче италианските популисти не са съгласни президентът да употребява този прерогатив и осъдиха налагането на решения от Брюксел и " финансовите лобита ". Луиджи ди Майо заприказва за процедура за импийчмънт на президента поради държавна измяна посредством задействане на член 90 от конституцията.
Президентските пълномощия са мощно лимитирани и се свеждат до назначение на министър председател, а по-късно - на препоръчаните от премиера министри. Президентът има също правото да разпуска Народното събрание. Това средство за въздържане е употребявано неведнъж при политически рецесии в Италия - парламентарна република, която имала 64 държавни управления от 1946 година
© Reuters
Джорджо Наполитано
По време на финансовата рецесия през 2011 година тогавашният президент Джорджо Наполитано не се поколеба да спомага за свалянето на Берлускони и да назначи за министър председател някогашния еврокомисар Марио Монти. Берлускони съобщи, че е жертва на държавен прелом, и изиска предварителни избори, само че такива не бяха свикани.
" Лига " и Движение " Пет звезди " също се оповестиха за предварителни избори, откакто италианците отхвърлиха на референдум в края на 2016 година желаната от премиера Матео Ренци конституционна промяна. Ренци подаде оставка, само че Серджо Матарела отхвърли да разпусне Народното събрание, напомня Агенция Франс Прес.
Сегашният държавен глава Серджо Матарелаотказа да назначи за министър на финансите евроскептик, препоръчан от издигнатия за министър председател Джузепе Конте (номинация, която след това бе оттеглена) и подсилен от парламентарното болшинство.
Правомощието, разказано в член 92 от италианската конституция, разгневи крайнодясната партия " Лига " на Матео Салвини и антисистемното Движение " Пет звезди " на Луиджи ди Майо.
Това обаче не е първият случай, когато италиански президент отхвърля да назначи министър, препоръчан от парламентарното болшинство. В историята на Италианската република такова нещо се е случвало най-малко три пъти, в това число с някогашния министър председател Силвио Берлускони.
Победител на парламентарните избори през 1994 година, медийният магнат, който към този момент беше попадал в полезрението на правораздаването, предложи на тогавашния президент Оскар Луиджи Скалфаро да назначи юриста Чезарe Превити за правосъден министър. Скалфаро отхвърли и Берлускони отстъпи.
Този път обаче италианските популисти не са съгласни президентът да употребява този прерогатив и осъдиха налагането на решения от Брюксел и " финансовите лобита ". Луиджи ди Майо заприказва за процедура за импийчмънт на президента поради държавна измяна посредством задействане на член 90 от конституцията.
Президентските пълномощия са мощно лимитирани и се свеждат до назначение на министър председател, а по-късно - на препоръчаните от премиера министри. Президентът има също правото да разпуска Народното събрание. Това средство за въздържане е употребявано неведнъж при политически рецесии в Италия - парламентарна република, която имала 64 държавни управления от 1946 година
© Reuters
Джорджо Наполитано
По време на финансовата рецесия през 2011 година тогавашният президент Джорджо Наполитано не се поколеба да спомага за свалянето на Берлускони и да назначи за министър председател някогашния еврокомисар Марио Монти. Берлускони съобщи, че е жертва на държавен прелом, и изиска предварителни избори, само че такива не бяха свикани.
" Лига " и Движение " Пет звезди " също се оповестиха за предварителни избори, откакто италианците отхвърлиха на референдум в края на 2016 година желаната от премиера Матео Ренци конституционна промяна. Ренци подаде оставка, само че Серджо Матарела отхвърли да разпусне Народното събрание, напомня Агенция Франс Прес.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ