Италианската писателка Франческа Меландри, която е под карантина в Рим

Италианската писателка Франческа Меландри, която е под карантина в Рим от съвсем три седмици поради епидемията от Ковид-19, написа писмо до другите поданици на Европа, обръщайки се към тях "от тяхното бъдеще ", в което им разказва положенията, през които ще преминат през идващите седмици.

Пиша ви от Италия, което значи, че пиша от бъдещето ви. Ние сме там, където ще бъдете след няколко дни. Диаграмите, отразяващи епидемията, демонстрират, че сме вплетени в успореден танц.

Няколко стъпки пред вас сме по пътеката на времето, по този начин както Ухан беше няколко седмици преди нас. Гледаме ви по какъв начин се държите тъкмо както ние се държахме. Излагате същите причини като нас до напълно скоро, от "Това е просто грип, защо е цялата олелия? " до доводите на тези, които към този момент са разбрали защо става дума.

Гледайки ви от тук, от вашето бъдеще, знаем, че мнозина от вас, откакто им е било казано да се затворят по къщите си, са цитирали Оруел, някои даже Хобс. Но скоро ще сте прекомерно заети, с цел да го вършиме.

На първо място, ще ядете.

Не единствено тъй като това ще е едно от дребното останали неща, които можете да вършиме.

Ще откриете сума ти групи по обществените мрежи с указания по какъв начин да употребявате пълноценно свободното си време. Ще се включите във всички и след няколко дни изцяло ще ги игнорирате.

Ще измъкнете апокалиптичните книги от рафтовете на библиотеката си, само че скоро ще откриете, че в действителност не ви се четат такива неща.

Пак ще ядете. Няма да спите добре. Ще се питате какво става с демокрацията.

Ще водите непрекъснат обществен живот онлайн – по Messenger, WhatsApp, Skype, Zoom…

Ще ви липсват порасналите ви деца, както в никакъв случай преди. Осъзнаването, че нямате визия по кое време отново ще ги видите, ще ви подейства като удар с пестник в гърдите ви.

Старите сръдни и кавги ще ви наподобяват несъществени. Ще се обаждате на хора, за които сте се заричали, че повече няма да им проговорите, с цел да ги попитате "Как си? ". Много дами ще бъдат бити в домовете си.

Ще се питате какво става с всички тези, които не могат да останат в дома си, тъй като нямат подобен. Ще се чувствате застрашени, когато излизате да пазарувате по опустелите улици, изключително в случай че сте жена. Ще се питате по този начин ли рухват обществата. Наистина ли става толкоз бързо? Ще блокирате тези мисли и когато се приберете, отново ще ядете.

Ще качите килограми. Ще търсите онлайн фитнес тренировки.

Ще се смеете. Много ще се смеете. Ще развиете черен комизъм, какъвто в никакъв случай не сте имали. Дори хора, които постоянно всичко са възприемали извънредно съществено, ще размишляват за парадокса на живота, вселената и всичко останало.

Ще си вършиме срещи на опашките в супермаркетите с приятелите и любовниците си, с цел да ги видите за малко, само че съобразявайки се с разпоредбите за обществена отдалеченост.

Ще броите всички неща, от които не се нуждаете.

Истинската същина на хората към вас ще ви се разкрие с кристална изясненост. Очакват ви и потвърждения, и изненади.

Интелектуалци, които не слизат от телевизионния екран, ще изчезнат, откакто мненията им ненадейно са се оказали ирелевантни. Някои от тях ще намерят леговище в толкоз лишени от емпатия разсъждения, че хората ще спрат да ги слушат. За сметка на това хора, на които сте гледали с неуважение, ще се окажат вдъхващи успокоение, великодушни, надеждни, прагматични и проницателни.

Онези, които ще ви приканят да погледнете на този безпорядък като на опция за възобновяване на планетата, ще ви оказват помощ да погледнете на нещата от по-широка вероятност. Ще ви бъдат извънредно досадни: добре, планетата диша по-добре поради понижените на половина излъчвания на въглероден двуокис, само че по какъв начин ще си платя сметките другия месец?

Ще се чудите дали наличието на раждането на нов свят е грандиозна или жалка работа.

Ще свирите и пеете на прозореца или на двора си. Когато ни видяхте по какъв начин пеем опери на балконите си, си казахте "Ах, тези италианци ". Но ние знаем, че и вие ще пеете песни, повдигащи духа. И когато надуете I Will Survive от прозореца си, ще ви гледаме и ще поклатим глава – тъкмо както жителите на Ухан, които пееха от прозорците си през февруари, поклащаха глава, до момента в който ни гледаха.

Мнозина от вас ще си лягат с мисълта, че първото, което ще създадат, когато карантината свърши, ще е да подадат молба за бракоразвод.

Много деца ще бъдат заченати.

Децата ви ще учат онлайн. Ще бъдат извънредно досадни. Ще ви носят наслада.

Старите хора няма да ви слушат, сходно на избухливи младежи. Ще се борите с тях, с цел да не ги пуснете да излизат на открито, да се заразят и да умрат.

Ще се опитате да не мислите за самотната гибел в интензивното поделение.

Ще ви се желае да покриете с листенца от рози стъпките на всички медицински служащи.

Ще ви се споделя, че обществото е единно в общото изпитание, че всички сте в една лодка. Ще е истина. Това прекарване вечно ще промени метода, по който се възприемате като част от едно по-голямо цяло.

Класовите разлики въпреки всичко ще си кажат думата. Не е едно и също дали ще си под карантина в къща с прекрасен двор или в претъпкан блок. Както и дали ще можеш да работиш от къщи, или работното ти място ще изчезне. Лодката, на която ще плавате, с цел да преминете през епидемията, нито ще наподобява, нито ще е идентична за всички. Никога не е и била.

В един миг ще видите, че е тежко. Ще ви е боязън. Ще споделите страха си с околните си или го криете, с цел да не натоварвате и тях.

Пак ще ядете.

Ние сме в Италия и това знаем за бъдещето ви. Но ясновидството ни не е огромно. Ние сме скромни гадатели.

Ако обърнем взор към по-далечното бъдеще, това, което е непознато както за вас, по този начин и за нас, можем единствено да ви кажем: когато всичко завърши, светът няма да е същият.