Италианската актриса от сицилиански произход е родена в Тунис през

Италианската актриса от сицилиански генезис е родена в Тунис през 1938 година

На 17 година години я афишират за най-красивата италианка в африканската страна и като премия отпътува на посещаване на интернационалния кино фестивал във Венеция, съпроводена от своята майка.

Клаудия Кардинале мечтае да бъде учителка, само че успеха ѝ на състезанието за хубост сменя посоката на живота ѝ.

Въпреки че първоначално не желае да се снима в киното и отпраща всички режисьори, скоро тя е видяна от френската кино промишленост и през 1958 година снима първия си филм.

Сестра ми Бланш, руса със сини очи, мечтаеше да играе в киното. Аз, брюнетката с черни очи, която назоваха “Бебрберката ”, се виждах по-скоро като учителка в пустинята или изследователка, която открива света. Бях това, което назовават мъжкарана, постоянно подготвена да се удрям, с цел да покажа, че девойките са най-малко толкоз мощни, колкото момчетата. Истинска луда глава, която скачаше във влака в придвижване, с цел да отиде на учебно заведение в Картаген. Накрая кондукторите споделиха на татко ми, тъй като това беше доста рисково. Но нищо не ме плашеше.

Бях влюбена на млади години в пустинята. Някога желаех да остана в нея, да пребивавам на воля и … да преподавам. Разбира се, това беше неуместно. Защото там има единствено камили.

Рожденото ми име е Кло – както за момче, по този начин и за момиче. Затова съм мъжкарана.

Ако съм тук през днешния ден, то е тъй като доста време съм отказвала филми. На доста хора съм споделила „ Не! ”.

С Ален Делон евентуално можехме да имаме любовна история, само че се превърнахме в митична двойка. А Мастрояни цялостен живот флиртуваше с мен. Но в никакъв случай не му се дадох. Просто оставях мъжете да ме обожават.

Марчело Мастрояни притежаваше всичко належащо, с цел да се хареса. И се харесваше. Добротата му, примес от женска сензитивност и мъжка мощ, деликатността, хубостта и сдържаността му бяха все рекомендации в негова изгода. Той също ме харесваше. Но аз все си повтарях, че е от породата артисти, които непроменяемо се влюбват в екранните си партньорки. Надушвах заплаха. И колкото повече ме ухажваше, толкоз повече го избягвах.

Когато бях млада, първият филм, който гледах беше с Марлон Брандо. Имаше огромно кино покрай дома ни в Тунис и си припомням Марлон Брандо и Бриджит Бардо. Важното за киното е, че можеш да мечтаеш. Не одобрявам филми, които са банални.

На Марлон Брандо не можеха да кажат „ не “ нито дамите, нито мъжете.  Нито Джеймс Дийн, нито Мерилин Монро. Той беше обичаният ми артист, още когато  бях момиче. И когато отидох на фотоси в Лос Анжелис, Брандо беше първият, който  ми позвъни. Представи ми се с целия си сексапил, само че аз настойчиво не се поддавах на  изкушението. Той се засмя и сподели: „ Всичко разбирам. Ти си Овен – както и аз. “ И  когато той си потегли с празни ръце, аз си споделих: „ Каква съм глупачка! “

Мъжете считат, че дамите са слаби,  само че аз с триумф потвърдих противоположното. Винаги споделям: „ Ако незабавно отговориш на  ухажванията на мъжа, той доста скоро ще те зареже “. Ненавиждам флирта и  мимолетните връзки. Официално в никакъв случай не съм се омъжвала, само че и в никакъв случай не съм  взимала непознати мъже.

Със София Лорен имах проблем. На всеки коктейл или банкет тя подхвърляше: „ Ти влез първа, аз – след теб. Защото съм по-важна “. След време ми се извини и ме назова „ моята по-малка сестра “.

Във всички филми, в които е имало рискови подиуми и каскади, в никакъв случай не съм употребила дубльор.

Получавам доста писма от обожателки, в никакъв случай не съм имала проблеми с дамите. Когато снимахме с Бриджит Бардо „ Петролотърсачките ”, всички чакаха да не се понасяме – русата против брюнетката, само че за тяхно страдание, имахме чудесни взаимоотношения.

Никога не попаднах в скандал или комплициране, както е всекидневно за една актриса. Никога не разкрих себе си или тялото си във филмите. Тайнствеността е изключително значима.

Позитивен човек съм. Всичко ми е наред. Мога да се топвам в разнообразни животи. Никога не бактисвам. Аз съм зодия Овен – като множеството артисти.

Трябва да си доста мощен, с цел да не изгубиш своята идентичност и еднаквост.

Бракът действа най-добре, когато и двамата сътрудници останат някак си неженени.

Никога не съм се омъжвала, с цел да запазя независимостта си. Винаги съм се борила за идеите на дамите – през 60-те години това означаваше правото на бракоразвод, на аборт.

На 16 години бях изнасилена. Забременях. Тогава това беше смъртен грях, печатът на безчестието легна освен върху мен, само че и върху бъдещото ми дете. Реших да отпътува надалеч от къщи, с цел да се скрия от всички. Стана по този начин, че киното избави моята чест и достойнството на сина ми… Тогава си направих много безсрамен извод: киното е като мъжа – колкото по-малко го искаш, толкоз по-яростно те преследва…

Снимах се бременна, никой не си даваше сметка за това, тъй като талията на облеклата тогава беше тъкмо под гърдите. Организираха дискретно раждането в Лондон. Така бебето бе наречено Патрик. Защото бе кръстен в католическата черква “Свети Патрик ”. На същия продуцент му хрумна концепцията да кажем, че бебето е дребният ми брат. И аз бях принудена да приема тази неистина, с цел да избегна абсурда и да защитя кариерата си.

Лъжата беше задължение и когато Патрик стана на шест или седем години, се обадих на един публицист и признах, че това е моят наследник. Знаете ли, беше странна ера, в която актьорите бяха изцяло подвластни от продуцента, с който имат контракт, тъй че бяха с вързани ръце и крайници. Много бързо започнаха триумфите ми, правех по четири кино лентата годишно, само че заплащането ми оставаше като на елементарна служителка и не бях свободна да излизам, да се гримирам, в персоналния си живот.

Не е значимо да си красива. Важно е да даваш страст на хората. Не одобрявам лифтинга и пластичните корекции, мисля, че дамите би трябвало да са такива, каквито са.

Никога не съм се мислила за хубавица. И дано никой да не си мисли, че флиртувам. За мен възрастта в никакъв случай не е имала значение. Аз съм човек, който се забавлява и не разсъждава върху аритметиката.

За мое благополучие, в никакъв случай не ми се е налагало да диря работа.

Продължавам да работя! Зад гърба си имам повече от 152 кино лентата и не преставам да работя, непрестанно. Обикновено, когато дамата е на 77 години, стопира. А нали виждате? Аз не преставам.

С през вчерашния ден живеят единствено неудачниците – тези, на които в главата им се върти миризмата на пепел. Мен ме интересува сегашното. Не желая в никакъв случай да ставам експонат в музей.

В моя живот няма драма. Това е ориста, аз съм оптимист, а не черноглед, постоянно виждам положителните неща, не неприятните.

Ненавиждам по този начин наречената „ звездна “ общественост. Аз съм надълбоко интровертен човек, от време на време даже див. Ужасявам се от саморазголването и съм много затворена. А в нашия поминък е таман противоположното. От друга страна, специалността ми дава опцията да показвам себе си. И това ме избавя.

Това е канибалска и неблагодарна специалност. В Холивуд, където отхвърлих да остана, още повече, в сравнение с в Италия. Най-вече за актрисите. И изключително, когато преминат 60 години. Винаги ще помня Рита Хейуърт, която играех като момиче в “Най-големият цирк на света ” с великия Джон Уейн. Веднъж тя пристигна в дребния фургон, който ми служеше за гардеробна. Погледна ме и ми сподели: “Знаеш ли, аз също бях красива ”. И избухна в сълзи.

Обичам тези, които са подготвени да се борят. А дали ще победиш или не, не  е толкоз значимо. Главното е да не се отпускаш. И постоянно си дублирам: „ Клаудия,  в случай че искаш, значи можеш! “

Със пристрастеност и отдаденост ще бъда деликатна към потребностите на дамите и ще се боря безмилостно за техните права.

Размишлявайки за своя живот, стигам до извода, че изсвирвам в него като внимателен музикален инструмент, дирижиран от случая. Всичко, което ме сполетя, стана макар моята воля и докара до извънредно позитивни резултати. За което би трябвало да благодаря на ориста. Нейните знаци са ме съпътствали цялостен живот. В арабския език съществува изразът „ мактуб “ – „ в случай че е рекъл Бог “, „ предсказаното ще се сбъдне ”. Това е девизът на моята душа.

Аз пребивавам всеки ден и всеки ден е друго. Не бих споделила, че имам цели. Е, несъмнено, децата ми, околните и какво се случва по света – това са неща, които постоянно ме интересуват.

Глупаво е да мислим, че можем да спрем времето. Когато виждам всички тези актриси, които се преправят и най-после всички те си замязват, в случай че не са обезобразени за цялостен живот! Какъв смут! Не претърпявам концепцията за пластична хирургия. Веднъж един доктор пристигна при мен, с цел да ми направи предложение. Никога! Впрочем мама постоянно ми споделяше: “Бръчките ти не се виждат, Клаудия, тъй като ти постоянно се смееш! ”

Тази специалност ми подари доста животи. И опцията да употребявам известността си в работа на многочислени дела: правата на дамите, тъй като съм феминистка. Правата на хомосексуалистите и те го знаят, тъй като постоянно ме поздравяват, минавайки под прозорците ми по време на гей парада. Борбата против СПИН и смъртното наказване с “Амнести Интернешънъл ”. Децата в Камбоджа…