Невероятните приключения на италиански вратар от Монголия до...
Италианецът Йоан де Плано Карпини е първият европеец, посетил Монголската империя. 35-годишният италиански вратар Джакомо Рато обаче го следва освен в Монголия, само че и по-късно отива на гурбет в Панама, Никарагуа, Фиджи, Гърция, Зимбабве, Хаити, Исландия и Малта.
Любопитно е, че биографията на Рато участва в испаноезичната и англоезичната Wikipedia, само че не в италианската.
Нашият странник е роден във Варезе, който е покрай Швейцария. След като играе за тимовете на провинция Варезе, той се реалокира в страната на сиренето и часовниците. „ Въпреки че играех в чужбина, до дома ми бяха 20 километра. И един ден взех решение да изпратя автобиографията си на ъи в Малта “, споделя Джакомо.
Във към този момент упоменатите страни Рато не постоянно е играл в публични мачове, само че е взел участие в предсезонни лагери контроли. Сега дано изброим задграничните му тимове: Кастело, Мендризио Стабио, Таверн (Швейцария), Виктория Вандерерс, Фгура Юнайтед (Малта), Тауро (Панама), UNAN Манагуа (Никарагуа), Сува " (Фиджи), Jwane Boys (Зимбабве), Улан Батор Сити (Монголия), Дон Боско (Хаити), Филипос Александреа (Гърция) и Вестри (Исландия).
Ето изповедта на Рато в " Гадзета дело спорт ", озаглавена " Нашият Джакомо Хан в Монголия " (2020 година):
Реших да стана вратар, когато видях Лука Маркеяни на международното състезание на Америка. Лука е страховит вратар! Мисля, че беше недооценен. Като дене също харесвах Мишел Прудом, Хорхе Кампос. От по-модерните вратари одобрявам Морган Де Санктис, изключително когато играеше за Удинезе.
Започнах футболната си кариера в младежката академия Босто на Съединени американски щати. Сезон 99/00 ме взе " Варезе ", който игреше в Серия С1. След Варезе играх за малко известни клубове в едноименната провинция. Предложиха да отида в пиемонтския " Кастелетезе " (Серия D), само че аз отхвърлих. След като прекарах сезон 2010/11 в долните лиги в Швейцария за Кастело и Мендризио, се завърнах в Италия.
Международната ми кариера стартира в края на 2012 година След Играех за аматьорския тим Леджиуно от Варезе, където се срещнах с треньора на вратарите и просто добър човек, Андреа Калехарини. Връщането от Швейцария ненапълно ме лиши от мотивацията ми. А също и не изключително сполучливият сезон 2011/12 и гибелта на дядо ми, към който бях доста завързан. Андреа ми върна увереността, като ме убеди, че мога да се състезавам в Серия C. Започнах да адресирам профила си с видеоклипове до малтийски клубове. На смешка даже желаех да изпратя автобиографията си в Перу.
Помогна ми някогашният вратар Марио Мускат, малтийска футболна легенда и притежател на учебно заведение за вратари. Той получи моите материали, а на 22 декември разгласи, че един от клубовете се интересува. На 26 декември секретарят на ФК Виктория Уондърърс, който играше в първа дивизия на Гозо (Гозо е остров с повърхност от 67 км2, част от Малтийския архипелаг и вторият по величина. Столицата на Гозо е Виктория). Местните тимове са разграничени на два групи по 8 клуба) и втора дивизия (6). Виктория Уондърърс е печелила първа дивизия единствено един път - през далечната 1979 година. На 13 януари 2013 година към този момент бях в Малта, с цел да стартира нова страница в кариерата си.
Къде ми беше най-удобно във футболен проект? Винаги съм се опитвал да се приспособявам към метода на живот на страните, в които пребивавам. По отношение на качеството на живот Малта и Гърция са най-подходящи. В последна сметка даже в Улан Батор и Никарагуа се усещах сносно.
По отношение на футбола равнището в Монголия беше изненадващо. Фактът, че малтийците и гърците знаят по какъв начин да играят, не е загадка. Никарагуа не е доста добра с тактиката, само че играчите са мощни самостоятелно.
Какво ядох в екзотични страни за италианец? Често готвех самичък. Честно казано, в Никарагуа, където играх за университетския тим, ми писна да хапвам пиле с ориз, само че там това е част от културата. Някои локални футболисти си хапваха пържено пиле половин час преди началото на мача! Ако аз го бях направил, щях да бълвам по-късно. Заради жегата тренировката стартира в 6 сутринта! В Монголия, да вземем за пример, отидохме с тима в локален ресторант, където ни донесоха печен овен, в това число главата. Приготвям италиански ястия вкъщи. Между другото, в Монголия трябваше да дремя в юрта.
Езиково най-трудно беше в Монголия. Някои от моите съотборници, както монголи, по този начин и руснаци, говореха британски. Когато не разбираха, прекосяваха на жестомимичен език. Английският обаче набира известност в Монголия. На терена научих две или три основни думи на монголски. Тези думи бяха потребни и когато демонстрирах на таксиметровия водач посоката на маршрута. В другите страни използвах британски, който не харесвах в учебно заведение, както и испанския. В Исландия живеех на 500 километра от Рейкявик, не можах да се приспособява към студения климат.
Дали бих се съгласил да работя като треньор някъде в далечна страна? Всичко е допустимо. Тук Андреа Страмачони беше треньор на иранския Естеглал (говорим за 2019 година Андреа, заради просрочени заплати, не остана в клуба една година, - бел. авт.). Когато пътувах до разнообразни страни и континенти, си спомних за Бора Милутинович: известният сърбин е работил в доста страни. Мечтая да упражнявам тима, на който съм почитател от 2000 година - Депортиво от Ла Коруня! И в този момент мога да назова състава на тези прелестни галисийци.
Повярвайте ми, доста е мъчно да се играе в чужбина. Първо, вие сте чужденец. В случай на проваляне, вие ще бъдете упрекнати първи; второ, получаваш повече пари от локалните. Трябва да работите доста повече, а управлението на клуба незабавно чака резултат. Когато не оправдаете упованията, шефовете незабавно ще ви покажат вратата; И трето, играх против топ играчите на локалните шампионати, като въображаемо ги сравнявах с изпълнителите от Серия D.
За страдание италианците считат, че футболът на високо равнище има единствено в 2-3 лиги у нас. Трябва да се поучим от испанците, които всеобщо продават футболисти на Азия (вижте да вземем за пример състава на тимовете от индийската Висша лига – бел.ред.).
Не желая да заставам дълго на едно място. Макар, че в Малта или Гърция, можех да поостана няколко години с кеф. За страдание, травмата ми попречи да завършат сезона в Никарагуа и да останат по-дълго от тази забавна страна от Централна Америка. Не скърбя, че обикалях толкоз страни поради футбола. Страхотно беше ", споделя най-пътуващият по света италиански вратар за всички времена.
Свързани вести Ман Юн взема вратар пуснал 11 гола за два мача Какъв странник си?
Любопитно е, че биографията на Рато участва в испаноезичната и англоезичната Wikipedia, само че не в италианската.
Нашият странник е роден във Варезе, който е покрай Швейцария. След като играе за тимовете на провинция Варезе, той се реалокира в страната на сиренето и часовниците. „ Въпреки че играех в чужбина, до дома ми бяха 20 километра. И един ден взех решение да изпратя автобиографията си на ъи в Малта “, споделя Джакомо.
Във към този момент упоменатите страни Рато не постоянно е играл в публични мачове, само че е взел участие в предсезонни лагери контроли. Сега дано изброим задграничните му тимове: Кастело, Мендризио Стабио, Таверн (Швейцария), Виктория Вандерерс, Фгура Юнайтед (Малта), Тауро (Панама), UNAN Манагуа (Никарагуа), Сува " (Фиджи), Jwane Boys (Зимбабве), Улан Батор Сити (Монголия), Дон Боско (Хаити), Филипос Александреа (Гърция) и Вестри (Исландия).
Ето изповедта на Рато в " Гадзета дело спорт ", озаглавена " Нашият Джакомо Хан в Монголия " (2020 година):
Реших да стана вратар, когато видях Лука Маркеяни на международното състезание на Америка. Лука е страховит вратар! Мисля, че беше недооценен. Като дене също харесвах Мишел Прудом, Хорхе Кампос. От по-модерните вратари одобрявам Морган Де Санктис, изключително когато играеше за Удинезе.
Започнах футболната си кариера в младежката академия Босто на Съединени американски щати. Сезон 99/00 ме взе " Варезе ", който игреше в Серия С1. След Варезе играх за малко известни клубове в едноименната провинция. Предложиха да отида в пиемонтския " Кастелетезе " (Серия D), само че аз отхвърлих. След като прекарах сезон 2010/11 в долните лиги в Швейцария за Кастело и Мендризио, се завърнах в Италия.
Международната ми кариера стартира в края на 2012 година След Играех за аматьорския тим Леджиуно от Варезе, където се срещнах с треньора на вратарите и просто добър човек, Андреа Калехарини. Връщането от Швейцария ненапълно ме лиши от мотивацията ми. А също и не изключително сполучливият сезон 2011/12 и гибелта на дядо ми, към който бях доста завързан. Андреа ми върна увереността, като ме убеди, че мога да се състезавам в Серия C. Започнах да адресирам профила си с видеоклипове до малтийски клубове. На смешка даже желаех да изпратя автобиографията си в Перу.
Помогна ми някогашният вратар Марио Мускат, малтийска футболна легенда и притежател на учебно заведение за вратари. Той получи моите материали, а на 22 декември разгласи, че един от клубовете се интересува. На 26 декември секретарят на ФК Виктория Уондърърс, който играше в първа дивизия на Гозо (Гозо е остров с повърхност от 67 км2, част от Малтийския архипелаг и вторият по величина. Столицата на Гозо е Виктория). Местните тимове са разграничени на два групи по 8 клуба) и втора дивизия (6). Виктория Уондърърс е печелила първа дивизия единствено един път - през далечната 1979 година. На 13 януари 2013 година към този момент бях в Малта, с цел да стартира нова страница в кариерата си.
Къде ми беше най-удобно във футболен проект? Винаги съм се опитвал да се приспособявам към метода на живот на страните, в които пребивавам. По отношение на качеството на живот Малта и Гърция са най-подходящи. В последна сметка даже в Улан Батор и Никарагуа се усещах сносно.
По отношение на футбола равнището в Монголия беше изненадващо. Фактът, че малтийците и гърците знаят по какъв начин да играят, не е загадка. Никарагуа не е доста добра с тактиката, само че играчите са мощни самостоятелно.
Какво ядох в екзотични страни за италианец? Често готвех самичък. Честно казано, в Никарагуа, където играх за университетския тим, ми писна да хапвам пиле с ориз, само че там това е част от културата. Някои локални футболисти си хапваха пържено пиле половин час преди началото на мача! Ако аз го бях направил, щях да бълвам по-късно. Заради жегата тренировката стартира в 6 сутринта! В Монголия, да вземем за пример, отидохме с тима в локален ресторант, където ни донесоха печен овен, в това число главата. Приготвям италиански ястия вкъщи. Между другото, в Монголия трябваше да дремя в юрта.
Езиково най-трудно беше в Монголия. Някои от моите съотборници, както монголи, по този начин и руснаци, говореха британски. Когато не разбираха, прекосяваха на жестомимичен език. Английският обаче набира известност в Монголия. На терена научих две или три основни думи на монголски. Тези думи бяха потребни и когато демонстрирах на таксиметровия водач посоката на маршрута. В другите страни използвах британски, който не харесвах в учебно заведение, както и испанския. В Исландия живеех на 500 километра от Рейкявик, не можах да се приспособява към студения климат.
Дали бих се съгласил да работя като треньор някъде в далечна страна? Всичко е допустимо. Тук Андреа Страмачони беше треньор на иранския Естеглал (говорим за 2019 година Андреа, заради просрочени заплати, не остана в клуба една година, - бел. авт.). Когато пътувах до разнообразни страни и континенти, си спомних за Бора Милутинович: известният сърбин е работил в доста страни. Мечтая да упражнявам тима, на който съм почитател от 2000 година - Депортиво от Ла Коруня! И в този момент мога да назова състава на тези прелестни галисийци.
Повярвайте ми, доста е мъчно да се играе в чужбина. Първо, вие сте чужденец. В случай на проваляне, вие ще бъдете упрекнати първи; второ, получаваш повече пари от локалните. Трябва да работите доста повече, а управлението на клуба незабавно чака резултат. Когато не оправдаете упованията, шефовете незабавно ще ви покажат вратата; И трето, играх против топ играчите на локалните шампионати, като въображаемо ги сравнявах с изпълнителите от Серия D.
За страдание италианците считат, че футболът на високо равнище има единствено в 2-3 лиги у нас. Трябва да се поучим от испанците, които всеобщо продават футболисти на Азия (вижте да вземем за пример състава на тимовете от индийската Висша лига – бел.ред.).
Не желая да заставам дълго на едно място. Макар, че в Малта или Гърция, можех да поостана няколко години с кеф. За страдание, травмата ми попречи да завършат сезона в Никарагуа и да останат по-дълго от тази забавна страна от Централна Америка. Не скърбя, че обикалях толкоз страни поради футбола. Страхотно беше ", споделя най-пътуващият по света италиански вратар за всички времена.
Свързани вести Ман Юн взема вратар пуснал 11 гола за два мача Какъв странник си?
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ