It`s the most wonderful time of the year!Това е най-прекрасното

...
It`s the most wonderful time of the year!Това е най-прекрасното
Коментари Харесай

Най-прекрасното време на годината! Коледните традиции по света и у нас

It`s the most wonderful time of the year!

Това е най-прекрасното време на годината! Рефренът ви е добре прочут, защото песента се носи по света в осъществяване на редица известни реализатори още от 1963 година. Само с тези няколко думи изцяло можем да опишем коледните празници. Настроението е приповдигнато, а празничната атмосфера се носи във въздуха. Дори и по време на пандемия, даже и откакто светът се промени, откакто към този момент има нови правила и като че ли свикнахме да живеем със обществена отдалеченост и ограничавания. Въпреки всичко Коледа ни дава чувство, че всичко може да се промени, че можем да мечтаем за по-светло бъдеще.

Е, Коледа е! Честито, Рождество Христово!

Време е за дарове, часове към фамилната софра, коледни филми и за какво не и „ Сам у дома “!

Най-уникалното на този празник е, че е съумял да запази вековни обичаи през най-различни столетия и политически режими. Въпреки всички пречки е оживял и до през днешния ден и то в международен мащаб. Разбира се, доста преобразен. Всяка нация си прибавя по нещо, всяко десетилетие също.

Коледа по света!



В Швеция преди зазоряване най-малкото момиче в фамилията облича бяла рокля с червен колан. На главата си поставя венец с горящи свещи. Подобни шествия със свещи се провеждат в църквите по време на празничната работа. По Коледа в Швеция козелът е доста почитано животно, тъй като точно той раздава в панер подаръците. На Бъдни вечер някой от фамилията се маскира като Коледен гном, който сякаш излиза от мазетата и плевните и раздава дарове.

Руската софра за празника се състои от 12 ястия, всяко едно от които символизира един от светите апостоли. Освен Дядо Мраз и неговата внучка Снежанка, друга фигура навестява съветските домове - Бабушка. Подобно на италианската Бефана тя отказала да последва Витлеемската звезда, когато Христос се родил и до през днешния ден се скита да търси яслите. Бабушка се отбива във всеки дом, където има деца, мислейки, че там е Божият наследник.



Около месец преди празника в Ливан завиват семена от леща, фасул или жито в памук, пропит с вода. Поливат ги всеки ден, с цел да може до Коледа семената да покълнат, а стръковете се употребяват за декорация на макети на яслата, в която се ражда Исус.

Испанската Коледа се назовава Навидад. След вечерята на Бъдни вечер испанците излизат на улицата да следят танцьори на характерен танц, наименуван хота. Хората в Испания почитат кравите, тъй като съгласно преданието, когато Исус се родил кравата в обора топлила бебето с дъха си в мразовитата нощ.

Вместо с шейни на снега, австралийците по-скоро честват Коледа с бански на плажа. Температурите при тях рядко падат под 30 градуса по това време от годината. Дядо Коледа в Австралия наложително идва със сърф.



Дядо Коледа VS Дядо Мраз

Както и традициите, по този начин и имената на Дядо Коледа по света и у нас са разнообразни и носят друг смисъл. Предшественикът на Дядо Коледа – Дядо Мраз в източната славянска митология въплъщава студа. Той е неразрешен след революцията и още веднъж се появява в страната през 1930-та година.

Западният му сътрудник пък е Санта Клаус. Негов първообраз е свети Николай Мирликийски, за който се има вяра, че е правил чудеса приживе и е канонизиран от църквата за светец. Санта Клаус или Синтерклас, както го назовават холандците, е пренесен като коледен облик (герой) от Холандия в Северна Америка.

Американците основават от Коледа промишленост през 20-ивек и Санта Клаус става известен по целия свят. Червеният му костюм, с който го познаваме през днешния ден, се дължи на концепцията на художник, който бил нает да направи реклама за Кока Кола. Той облякъл Добрия Старец в облекла с цветовете на марката за безалкохолни питиета, тъй че и до през днешния ден алените одежди са знак на Дядо Коледа.



Ето и няколко забавни имена на Дядо Коледа по света:

Корбобо в Узбекистан, Каханд Папа - Армения, Мош Крачун - Молдова, Вайнахтсман - Германия, Пиер Ноел - Франция, Фатър Кристмас - Англия.

Специалната дата 25 декември

Истината е, че денят е бил специфичен и преди християнството. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, отдадени на зимното слънцестоене (от думата „ календе “). До IV век в Календара на православната черква няма празник, отдаден на Рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едвам в IV-V в. под въздействие на античните езически вярвания.

Именно в дните сред 17 и 23 декември представителите на остарялата религия в Рим чествали господ Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и успеха му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространяване на християнската вяра, раждането на слънчевия Бог било обвързвано със символичното име-определение, обещано на Христос като „ слънце на правдата “.



Коледа и българските обичаи

И на днешния ден, като Бъдни вечер се върти към трапезата. Отрупана маса с най-различни изкушения. В доста региони у нас се подготвя пуйка със зеле, а в други свинско. Нещо повече, в доста обитаеми места тъкмо през днешния ден се коли угоеното през годината прасе.



На масата участват сарми, пържоли, баница, туршия. По-добрите кулинари могат да подготвят тиква, пълнена с месо, капама със свинско или телешко месо. Капамата съдържа кисело зеле, кайма, сарми с месо, наденица или луканка, кървавица, сланина. Перфектната капама се състои от всичко това. Продуктите се поставят наложително в глинен съд и се готвят доста дълго на муден огън – най-малко няколко часа. Съдът се затваря с тесто, с цел да може да се задуши месото добре.



За празничната софра се подготвя питка или цяла погача. Тя може да бъде украсена с претекстове от раждането на Христос или пък с фолклорни претекстове – листа, венци, клони, птичета и други

Според националните вярвания празнуването е било единствено по ярко. Вечерта в дните сред 25 декември и 7 януари не се излиза. Вярвало се е, че тези дни са белязани от зли демони, които витаят в тъмното. Заради това хората не излизали по никакъв мотив, до момента в който не изгрее слънцето. Смята се, че поверието е обвързвано с кръщението на Иисус, което се случва на 7 януари, когато Йоан Кръстител го покръства в река Йордан.

12-те дни били наричани още „ мръсни “, „ погани “ или „ караконджовски “, тъй като злите демони вилнеели с нечистите си сили. За да се предпазят от тях хората освен не излизали на открито по мрачно, само че дамите не перели, не тъчели и не лимити.

На доста места в страната празникът се назовава Божик или Божич. Както на Бъдни вечер, по този начин и на Коледа най-важна е трапезата. Хлябът и виното са най-важни – те символизират кръвта и тялото на Христос и препращат към тайната вечеря.



Коледарите

Определено, когато приказваме за Коледа това е най-българската традиция, само че за жалост все по-рядко се извършва. Трудно е да се пресъздаде по този начин, както в миналото, изключително в огромния град. Представете си по какъв начин група неомъжени момчета потеглят от блок на блок и чакат някой да им отвори пред всеки вход. Все още, обаче има обитаеми места, в които тази традиция е жива. Пример за това е пловдивското село Първенец, където всяка година огромна група обикаля от врата на врата. Мъжете са облечени с носии и пеят коледарски песни. Обичаят не се извършва на Коледа, а няколко дни по-рано(тъй като на самия празник е по-трудно да се събере групата). Стопаните не ги посрещат с кравай и забодена на него пара, а с каквото имат в дома – нормално вино, плодове или единствено парички. В множеството къщи няма и пшеница, нито решето – тъй че и това отпада. Обичаят повелява това да бъде обещано на коледарите от домакинята, а мъжете да наръсят цялата къща – за изобилие.

Първенешките коледари не обикалят селото и през нощта, както повелява традицията, а денем. Традицията и тук е изменена по разбираеми аргументи.



В националните показа през нощта се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Иначе коледарите би трябвало да са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си да носят „ шарени тояги “. Обикновено групите от коледари се състоят от дъртак, баба, трохобер, гайдар и четници артисти. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои региони коледарите се вършат на котараци, мяукат и известяват за идването си. Момците коледари са облечени празнично, като за огромен мраз, какъвто нормално е, с калпаци, окичени с гердан пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце.

А какво е коледа без елхата?

Традицията с коледното дръвче стартира от ХХ век. Преди това обичаят е бил по-популярен в Западна Европа. Вечнозеленото дърво е знак на събуждащата се за живот природа. И друго сме взели от запада – обилната декорация. Всичко става все по-осветено, лъснато и накичено. В цялостен контраст с християнските полезности, съгласно които украсата би трябвало да бъде скромна.



Екипът на TrafficNews.bg ви пожелава светли празници!

Източник: trafficnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР