Исус Христос върши чудеса с помощта на вълшебна пръчица. Това

Исус Христос върши чудеса с помощта на вълшебна пръчица. Това ...

Христос с вълшебна пръчка като Хари Потър.



Исус Христос върши чудеса с помощта на вълшебна пръчица. Това са сюжетите на два от удивителните стенописи в раннохристиянската гробница, открита в центъра на Пловдив и изложена в Археологическия музей. Гробницата се е намирала в Южния некропол на Филипопол и е датирана от началото на IV век.

На северната стена върху камъка е изрисувано евангелското чудо - Христос възкресява Лазар, а срещу нея на южната - как Спасителя изцерява парализирания мъж („разслабения“ съгласно синодалното издание на Библията). Другите две сцени съдържат мистични символи - двойка пауни, които държат кантарос (съд с жива вода), и хризма с венец и две палми.

През май 2012 г. строителни работници от ЕВН започват прокарването на топлопровод на ул. "Г. М. Димитров" в Пловдив и случайно се натъкват на старината. Екипът на археологът Мая Мартинова-Кютова провежда спасителни разкопки и открива гробницата с широчина един метър, дължина - два метра и височина - 1,40 м.

Вътре я очаква изумителна „картинна галерия“ отпреди 17 века. „Това е най-древното изображение на Христос у нас и едно от най-старите в света. Изрисуваните върху стените библейски сцени нямат паралел по нашите земи, а най-близките им подобия са в катакомбите на Рим. Стенописите са изрисувани с много добре запазени бои в пет цвята - червено, бяло, черно, охра и зелено“, обяснява Мартинова.

Исус е с къса къдрава коса и без брада. Облечен е с туника и палиум, като знатен представител на гръко-римското общество. Не се забелязва и ореол около него - ореолът се появява в християнската иконопис към края на четвъртото столетие.

Рисунките в гробницата са сред най-древните познати изображения на Христос по света. Първите християни, сред които е било влиятелно юдейското крило, избягвали да рисуват Месията. Враждебно настроени към всякакво идолопоклонство, те чинно спазвали втората Божия заповед: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи". Първоначално вярващите са изписвали плахо неговите инициали (хризмата), ползвали са и завоалирани символи - риби, пауни и други.

Най-ранният портрет на Исус е намерен в руини от храм в древния град Дура-Европос (град Салихия на брега на река Ефрат в днешна Сирия). Стенописът от 235 година представя сцената с излекуването на парализирания мъж -същата, която срещаме и в Пловдивската гробница.

През следващото столетие се появяват и рисунки в подземните гробници на знатни християни в катакомбите на Рим. Сред тях се среща и възкресяването на Лазар. В някои сцени Исус също извършва чудеса с помощта на вълшебна пръчица - превръщане на водата във вино, умножаването на хлябовете и рибите и други. Изследователите изтъкват, че магическата палка на Спасителя се появява в светите ликове след II век и изчезва при оформянето на иконописния канон през VI век.

Пловдив е сред първите християнски центрове на света и е напълно логично тук да се срещат уникални находки. Общината тук е създадена четири години след разпятието и възкресението на Христа. Първият епископ на Филипопол е свети апостол Ерм. Според преданието ученикът на апостол Павел основава катедрата си под тепетата през 36-37 г.

Началото на четвърти век, когато е построена гробницата на знатния пловдивчанин, е превратно време за християнството. През 313 г. императорите Лициний и Константин издават Медиоланския едикт, с който се прекратяват гоненията и християнството е признато за равноправно на другите вероизповедания в Римската империя.

В този период се налага новият символ на Христовата вяра - кръстът. Негов първообраз е хризмата. Хризмата е монограмът на името на Христос, в който са вплетени буквите Х и Р. Отстрани до тях често са изписани буквите α (алфа) и ω (омега). Като християнски символ е позната още в апостолските времена и се почитала като „печат на живия Бог“.

Паунът носи Божието око

Пълен с езотерични символи е и четвъртият сюжет на гробницата - двата пауна с кантароса. Пауните също са познати от стенописите в катакомбите на Рим от четвъртото столетие. Две изкусно направени мозайки с пауни бяха открити при разкопките на Голямата епископска базилика на Филипопол от IV век. Върху едната сцена са пристъпвали вярващите на влизане в църквата.

От древни времена паунът се среща в различни езически традиции. Ранните християни го възприемат като символ на Христос по няколко причини. Съществува легенда, че паунът е нетленен - неговите останки не гният. В причудливите рисунки на неговата опашка пък се срещат десетки очи, което се е считало за образ на Всевиждащото божие око.

Паунът се храни с отровни змии и други гадини, поглъща отровата им без последствия за здравето. Не на последното място - перата му всяка година окапват, за да пораснат на следващата други - още по-ослепително красиви. Тази особеност на пауна олицетворява възкресението на Христа.

В рисунката на гробницата в Пловдив двата пауна са кацнали на кантарос - съд за смесване на вино и вода. В случая християнската алегория е очевидна ​- чудото с превръщането на водата във вино, а също и „живата вода“ - вечният живот в Христа.

Източник: marica.bg