Историята на Великата Елада е изключително богата и интересна, изпълнена с герои,

Историята на Великата Елада е извънредно богата и забавна, изпълнена с герои, митове, божества, легенди за сътворението на Света и неговото развиване. Тя започва в дълбините на далечните епохи и продължава към четири хиляди години.

Безспорно гръцката цивилизация има голямо значение за целия актуален свят. Световното изкуство, просвета, политика, философия и езици са тясно свързани с културата и историята на Гърция. Легендите за божествата, героите и емблематичните персонажи доближават до международната сцена, отразени в голям брой литературни писания.

В днешната ранглиста сме присъединили 10 от най-известните древногръцки персонажи и техните истории.

1. Херакъл

В римската митология този воин е познат с името Херкулес. Херакъл е фамозен със силата си древногръцки воин, (херос), който е уважаван като господ и е признат на Олимп. Неговите бойни атрибути са кожата на Немейския лъв, лък и стрели.

Херакъл е наследник на Зевс (богът на светкавиците, отговарящ за целия свят) и Алкмена. Брат близнак е на Ификъл. Има доста дами в живота си – Мегара (дъщеря на Креон, царят на Тива), Омфала (дъщеря на бога на река Иардан), Деянира (дъщеря на Дионис – богът на виното), от която има две деца. Освен това е бил ухажор на Иола и Абдер.

Херакъл е прочут с фамозните си 12 подвига, които го трансформират в херос и му дават възможност да живее на Олимп дружно с другите божества. Някои от тези подвизи са: отвличане на конете на цар Диомед, удушване на Немейския лъв и прочутото укротяване на стражата на Хадес – кучето Цербер.

2. Орфей

Орфей бил най-великият артист, стихотворец и музикант на древността. Негов татко бил речният бог Еагър, владетелят на Хемус (Стара планина), а негова майка и учителка – музата на епическата лирика Калиопа. Той затъмнявал със славата си дори водача на музите Аполон.

Вълшебните му песни и лира омайвали птици и животни, горите свеждали клоните си. Орфей участвал в похода на аргонавтите за златното руно и с песните си отмервал ритъма на гребците, а край брега на морските сирени, заглушавал с вълшебния си глас омайните им песнопения. Кратка и трагична била любовта на сладкогласния тракийски артист с обичаната му Евридика. След сватбения им ден, змия ухапала крака на неговата булка и вляла отровата си в в нежното ѝ тяло.

За да си я върне, Орфей слязъл в подземния свят, където против печалната му лира и затрогващата му ария, никой не устоял. Развълнували се даже суровите богове на безплътните сенки Аид и Персефона и трогнати от безкрайната му обич, позволили на артиста да изведе любимата си, при изискване, че няма да се обръща към нея, до момента в който стигне светлината.

Но Орфей не издържал на изкушението и вървейки по стръмната и мрачна пътека, извърнал взор към своята Евридика. В същия момент, тя полетяла вечно обратно в подземното царство. Орфей се завърнал тъжен в родната Тракия и тъй като към този момент не искал да огледа друга жена, след време бил погубен някъде по билото на Хемус от развилнели се поклоннички на Дионис.

Главата и лирата му били отнесени от водите на тракийската река Хебър (Марица) до Лемнос, острова на сладкогласната Сафо. От този миг, всички поети и художници от антична Елада и Рим славели магията на песните му.

3. Хадес

Хадес, властелинът на подземното царство, постоянно е изобразяван с шапка-невидимка, направена за него от циклопите, и в компанията на триглавото куче Цербер – свирепия страж на подземния свят.

Главното оръжие на този господ е двуострата вила. Неговата брачна половинка е Персефона, щерка на Деметра – богинията на плодородието.

Деметра скрила Персефона надалеч от останалите богове, с цел да не може никой от тях да я вземе за жена. Обаче един път, докато беряла цветя, девойката срещнала Хадес, който я отвел в мрачното си царство. Деметра потънала в тъга и цялата зема станала гола и безплодна.

Зевс заповядал на Хадес да върне Персефона. Той обаче я измамил, като я предиздвикал да изяде четири нарови зрънца, което означавало, че всяка година Персефона би трябвало да се връща при него в Подземното царство за по четири месеца, а през това време майка ѝ скърбяла и земята ставала безплодна. Така митът изяснява настъпването на зимата.

4. Горгона Медуза

Горгоните са създания, родени от любовта на морските божества Кето и Форкия. Омир споменава само за една горгона, а Хесиод написа за трите сестри, чиито имена са Стено, Евриале и Медуза. Медуза е най-малката от трите и единствената смъртна.

Според легендата трите горгони били красиви морски девици. Медуза била харесана от бога на морето Посейдон, само че боговете на Олимп се ядосали, че Посейдон е харесал смъртна. Щастливият смях на Медуза и нейната хубост събудили гнева на Атина и тя трансформирала нея и сестрите ѝ в ужасни крилати чудовища, покрити с люспи, със змии вместо коса и огромни жълти зъби като на глиган.

Трите сестри се скрили на далечен остров и хората не запомнили за хубостта им и се страхували от новия им тип. Всички очаквали героя, който ще избави света от отвратителната Медуза, която превръща всичко в камък.

Появил се воин и това бил Персей, на когото самата богиня Атина подарила меден щит. От морските нимфи героят получил невидим шлем и крилати сандали. След като отрязал главата на Медуза, Персей я дал на Атина, а тя подарила кръвта ѝ на бога на лечението Асклепий. Кръвта, която изтекла от лявата част на главата на горгоната, била отровна, само че кръвта, изтекла от дясната част на главата ѝ била употребена от Асклепий за избавяне на хора.

5. Парис

Парис е наследник на троянския цар Приам и неговата съпруга Хекуба. Когато Хекуба била бременна с него сънувала, че ражда не дете, а горяща факла, която щяла да запали цяла Троя. Гадателите тогава ѝ обяснили, че очевидно синът ѝ ще бъде повода за гибелта на Троя. Когато се родил, Приам го оставил в планината Ида, надявайки се, че зверовете ще го раздерат. Той обаче бил открит и отгледан от пастири.

По-късно се върнал в Троя, където родителите му го посрещнали с отворени прегръдки. Парис отишъл на посетители на спартанския цар Менелай и възползвайки се от неговото гостоприемство, отвлякъл жена му – Хубавата Елена, както и други съкровища. Тази негова подла постъпка била причината за Троянската война.

В опита си да спре войната, предизвикал на дуел Менелай, само че могъщия спартански цар щял да го убие, в случай че на помощ не се притекла Афродита, спускайки гъста мъгла над него. Именно негова стрела уцелва в петата великия Ахил. След смъртта на Хектор, той става лидер на троянците, само че е погубен от Филоктет, който притежавал лъкът на Херкулес. Стрелите на лъка били намазани с отрова от лернейската хидра и Парис починал в страшни мъки.

6. Одисей

Одисей в гръцката митология е цар на остров Итака. Той е наследник на Лаерт и Антиклея, брачен партньор на Пенелопа и татко на Телемах.

Слави се най-вече със своята ловкост и предвидливост. Името му се свързва с Троянската война и най-много с Троянския кон, защото концепцията за потреблението му принадлежи на него.

Одисей е един от основните герои на Омировата „ Одисея “, в която се разказват странстванията и приключенията му. Той заема немалка част и от „ Илиадата “.

Убит е от своя наследник Кирка (или от Калипсо) Телегон, който след убийството се оженил за Пенелопа.

7. Калипсо

Калипсо е океанида, щерка на титана Атлас, а съгласно друга версия – на Хелиос и Персеида.

Калипсо е русалка, владетелка на митичния остров Огигия, която избавила Одисей след корабокрушение и го приютила на острова си 7 години с вярата, че той ще стане неин брачен партньор.

Обещала му величие в случай че остане при нея, само че не могла да го накара да не помни родината си.

Атина се застъпила за Одисей пред Зевс и той изпратил Хермес да съобщи заповедта му на Калипсо и да го освободи.

Така тя била принудена да го пусне да си замине. Помогнала му да си построи сал и го снабдила с всичко належащо за път.

Дала му за сателит и един от синовете на Одисей, на име Латин. Интересно е, че в Омировата „ Одисея “ нищо не се загатва за дете.

8. Нарцис

Нарцис е един от най-ярките облици в древногръцката митология. Той бил доста хубав юноша от региона Беотия (намира се в дн. Централна Гърция, на ок. 100 км от столицата Атина). Син на речния господ Кефис и нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий споделил на родителите му, че тяхното дете ще доживее до дълбока напреднала възраст, в случай че в никакъв случай не види лицето си.

Нарцис станал доста хубав юноша и доста жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, само че той бил апатичен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Оттук има три версии. Според едната, отхвърлените дами поискали да го санкционират и богинята на отмъщението Немезида чула желанията им.

Веднъж, връщайки се от лов, Нарцис видял във водата своето отражение и се влюбил в него. Гледайки красивото си лице, той, разсеян и влюбен, понечил да целуне отражението си, и се удавил. Според другата версия, един от херувимите (ангели на любовта) бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис русалка Ехо и решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в личното си отражение. И третата версия е, че самата русалка Ехо се обърнала към Афродита, богинята на любовта, с думите: „ Дано да се влюбиш и ти някой ден и тази, която обикнеш, да ти отвърне със същото, което стори на мен „.

Тя чула нейните молби, като го наказала да се влюби във своето отражение и съумяла. А Нарцис починал от обич по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които в този момент назоваваме нарциси.

Името на Нарцис е станало нарицателно и символизира горделивост и самовлюбеност. Зигмунд Фройд пръв употребява този термин в логиката на психиката, като счита, че нарцисизмът, в известна доза, е характерен на всеки човек от самото му раждане.

9. Прометей

Той е един от титаните в древногръцката митология, наследник на титана Япет и океанидата Климена (или на Азия, или Темида). Брат на Атлас, Епиметей и Менетей. Името му означава „ мислещ авансово “. Прометей е татко на Девкалион; Девкалион и брачната половинка му Пира били единствените хора, оживели след Потопа.

В битката сред титаните Прометей подкрепял Зевс, който пък от своя страна не харесвал титаните, не одобрявал и Прометей. Омразата му се засилила още повече, поради любовта на титана към хората. Съществува и легендата за Прометей, който основава първия човек от глина, като богинята Деметра е тази, която му вдъхва живот.

Митът за Прометей е измежду най-известните древногръцки легенди. Той дарил хората с огън, за което боговете го санкционирали – заковали го за канара и всеки ден идвал орел, който кълвял черния му дроб. Това е може би най-трагичният храбър образ в древногръцката митология.

10. Тезей

След като победил царя на Атина, Егей, царят на Крит, Минос, изискал от атиняните всяка година да му изпращят по седем младежи и седем девици, които да бъдат принесени в жертва на свирепото чудовище с глава на бик и тяло на човек, наречено Минотавър. Синът на Егей, Тезей, пожелал да тръгне като един от седмината младежи, за да убие Минотавъра. Той споделил на баща си, че в случай че е съумял, при завръщането си ще смени черните платна на кораба си с бели.

Минотавъра живеел в Лабиринта, от който никои не можел да избяга. Той бил издигнат от изобретателя Дедал. Когато Тезей пристигнал на Крит, дъщерята на Минос, Ариадна, се влюбила в него и му дала навито на кълбо нишка, с цел да може героя да откри по нишката противоположния път на открито. Тезей влезнал в лабиринта, умъртвил Минотавъра и избавил младите атиняни. Но при завръщането си в Атина той не запомнил да вдигне белите платна и татко му решил, че е изгубил сина си. Хвърлил се в морето, което по-късно било наречено Егейско.