Ромео и Жулиета от пловдивския Изгрев и тяхното място за срещи - нефункциониращ подлез
Историята за подлеза на бул. „ Цариградско шосе “ и ул. „ Ландос “ в пловдивския регион „ Източен “ се оказва надалеч по-романтична, в сравнение с някой би предположил за едно подземно оборудване. Именно този подробност акцентира кметът на региона Емил Русинов в диалог с кореспондент на , до момента в който разказваше за дългия и сложен път, по който един нефункциониращ повече от четири десетилетия подлез още веднъж е върнат към живот.
Съоръжението не е било употребявано за пешеходно прекосяване над 40 години – мрачно, занемарено и изцяло изключено от всекидневието на хората. По думите на Русинов то се е употребило през годините „ за всичко друго, единствено не и за прекосяване “, а възобновяване му е изисквало съществени старания – разчистване, ремонт, ново осветяване, видеонаблюдение и цялостна идея за сигурност. За да бъде пространството по-приветливо и да не основава чувство за боязън, в подлеза е пусната и тиха фонова музика – подробност, който се оказва решителен.
След отварянето му кметът вижда нещо извънредно. При обзор на камерите за видеонаблюдение той вижда, че двама младежи от квартал „ Изгрев “ – момче и момиче – постоянно се срещат точно там. Те не подвигат звук, не оставят следи от наличието си, не разрушават. Просто стоят прегърнати, слушат музиката, от време на време танцуват. Срещите им са тихи и дискретни, надалеч от любопитни погледи – съвсем секрети.
„ Като модерни Ромео и Жулиета от Изгрев “, шеговито, само че и с забележима благосклонност ги разказва Русинов. И аналогията не е инцидентна. Както Шекспировите герои се срещат надалеч от враждуващите семейства, по този начин и тези двама младежи са избрали подлеза – междинно, прикрито пространство сред квартали, улици и светове. Място, което до през вчерашния ден е било знак на съсипия, а през днешния ден – на непосредственост.
Тъй като подлезът е с видеонаблюдение и не са налице учредения за интервенция в срещите на младите влюбени, кметът взема решение да подходи по по-различен метод. Инсталирана е спомагателна система, която разрешава еднопосочна връзка – Русинов може да се обръща към преминаващите в подлеза с гласа си. При една от срещите на младежите той се включва не с цел да ги гони или глоби, а с цел да им благодари, че пазят пространството и не го вандализират. В същото време ги приканва да се преценяват с останалите пешеходци и да не пречат на прекосяването им.
Разказът на Емил Русинов пред TrafficNews.bg идва като самобитен край на напъните по възраждането на подлеза. За него това е знак, че когато една градска среда бъде възобновена с мисъл и отношение, тя стартира да се употребява по натурален метод от хората. Понякога – даже като сцена за тиха, съвсем шекспирова обич, скрита под шумния град, само че изцяло същинска.
Съоръжението не е било употребявано за пешеходно прекосяване над 40 години – мрачно, занемарено и изцяло изключено от всекидневието на хората. По думите на Русинов то се е употребило през годините „ за всичко друго, единствено не и за прекосяване “, а възобновяване му е изисквало съществени старания – разчистване, ремонт, ново осветяване, видеонаблюдение и цялостна идея за сигурност. За да бъде пространството по-приветливо и да не основава чувство за боязън, в подлеза е пусната и тиха фонова музика – подробност, който се оказва решителен.
След отварянето му кметът вижда нещо извънредно. При обзор на камерите за видеонаблюдение той вижда, че двама младежи от квартал „ Изгрев “ – момче и момиче – постоянно се срещат точно там. Те не подвигат звук, не оставят следи от наличието си, не разрушават. Просто стоят прегърнати, слушат музиката, от време на време танцуват. Срещите им са тихи и дискретни, надалеч от любопитни погледи – съвсем секрети.
„ Като модерни Ромео и Жулиета от Изгрев “, шеговито, само че и с забележима благосклонност ги разказва Русинов. И аналогията не е инцидентна. Както Шекспировите герои се срещат надалеч от враждуващите семейства, по този начин и тези двама младежи са избрали подлеза – междинно, прикрито пространство сред квартали, улици и светове. Място, което до през вчерашния ден е било знак на съсипия, а през днешния ден – на непосредственост.
Тъй като подлезът е с видеонаблюдение и не са налице учредения за интервенция в срещите на младите влюбени, кметът взема решение да подходи по по-различен метод. Инсталирана е спомагателна система, която разрешава еднопосочна връзка – Русинов може да се обръща към преминаващите в подлеза с гласа си. При една от срещите на младежите той се включва не с цел да ги гони или глоби, а с цел да им благодари, че пазят пространството и не го вандализират. В същото време ги приканва да се преценяват с останалите пешеходци и да не пречат на прекосяването им.
Разказът на Емил Русинов пред TrafficNews.bg идва като самобитен край на напъните по възраждането на подлеза. За него това е знак, че когато една градска среда бъде възобновена с мисъл и отношение, тя стартира да се употребява по натурален метод от хората. Понякога – даже като сцена за тиха, съвсем шекспирова обич, скрита под шумния град, само че изцяло същинска.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ