Историята за бай Иван от столичния квартал Люлин“ е разказ

Историята за бай Иван от столичния квартал „ Люлин “ е роман за изгубеното българско самочувствие. Този коментар събра над 41 500 прочитания през миналата седмица. Той ни връща към времената, когато български експерти проектираха бъдещето на Близкия изток. Срещата с този елементарен човек се случва в дребна портиерска стаичка през зимата. Докато на открито е студено, разказът ни придвижва в жегата на Абу Даби и Дубай.

Бай Иван е бил част от голямата войска на „ Техноекспортстрой “. През 70-те и 80-те години на предишния век тази българска компания е международен водач. „ Техноекспортстрой “ печели състезания за огромни планове в пряк конфликт с мощни френски, американски и японски корпорации. Нашите експерти не разчитат на идеология, а на извънредно качество и конкурентни цени. Те работят при рискови условия и температури от 50 градуса.

Днес туристите и инфлуенсърите се възхищават на чудесата от стъкло и стомана в емирствата. Малцина обаче знаят, че основите са положени от българи. Бай Иван си спомня за младия тогава проектант Георги Коларов. Архитект Георги Коларов проектира футуристичните крила на централната автогара в Абу Даби, която през днешния ден е архитектурно богатство. Докато архитектите чертаят смели линии, хиляди служащи като бай Иван стоят в изкопите.

Работата в пустинята слага непостижими механически провокации. Българските инженери и строители би трябвало да се борят с жестоката разяждане от морската сол. Българските експерти създават неповторими способи за полагане на асфалт, който не се топи при неистовите жеги в пустинята. Използват се специфични технологии като високовискозен битум и минерален скелет. Тези нововъведения разрешават построяването на градоустройствения гръбнак на страна, която през днешния ден изумява света.

Бай Иван не е отишъл в емирствата поради романтика. Той е търсил метод да обезпечи фамилията си. Работил е „ за долари “, с цел да купи апартамент в „ Люлин “ и дребна кола.

Аз съм строил там. И в Абу Даби. Там ходил ли си?

Този въпрос задава той на своя събеседник. Държавата обаче има други проекти за извоюваната валута. Българската страна прибира главната част от валутните доходи на служащите, а по-късно пенсиите им остават минимални.

Днес бай Иван е надзирател на паркинг с ниска пенсия. Той не завижда на лукса, който вижда по малкия екран. Той знае, че под лъскавите фасади стоят неговите мазоли.

Времето ми мина, а и не ми се занимава с днешните дреболии в строителството.

Тези думи разкриват достолепието на един занаятчия от остарялата школа. Контрастът сред тогавашните триумфи и днешната действителност е мъчителен. Може да сравните този опит с тематиките в публикацията Господа работодатели, спите ли умерено?.

Българските архитекти и строители са учили емирствата на модерност. Те са положили основите на нововъведенията, които през днешния ден одобряваме за даденост. Докато гледаме фотоси на известни персони пред дворците в Дубай, би трябвало да помним байивановците. Тяхното завещание към момента стърчи измежду пясъците на времето. То е доказателство, че експерти от „ дребна “ България са били строители на бъдещето. Понякога грешките в актуалното строителство ни карат да се замислим за качеството. Повече по тематиката може да намерите в материала Кой и по кое време е разрешил да се строи в леглото на река?.

Бай Иван към този момент го няма, само че историята му остава. Тя е увещание за времето, когато българският труд е бил скъп по целия свят. В мазолите на тези хора е инкрустирана истината за нашия потенциал. Те са градили терминали и кметства там, където е имало единствено солен вятър. Днес ние единствено въздишаме по техните достижения.