Хитлеристи и Сталин пият заедно на Първи май в Кремъл
Историята си е правила невероятни опити. През 1941 година тя събира на Първи май висши офицери на Вермахта и техни руски сътрудници. Гостите от хитлерова Германия са поканени особено от Сталин, да участват на величествения боен церемониал послучай Деня на труда.
Съветски и немски офицери дружно приветстват манифестиращите и военните блокове и техника.
Най-невероятното е, че по това време Хитлер към този момент е бил подписал проекта „ Барбароса “ за нахлуването в Съветския съюз. С проектът е бил осведомен належно немският дипломат в Москва декор Шуленбург и неговият консултант Хилгер. Разбира се в течение на нещата е бил военния аташе военачалник Кьостеринг.
Най-любопитното е, че Ернст Кьостеринг е германец, роден в Русия. По време на гражданската война след Октомврийската гражданска война той се сражавал на страната на Белите. По-късно Берлин го изпраща на дипломатическа работа в Москва.
Днес историците недоумяват, по какъв начин е допустимо руските секрети служби – разузнаване и контраразузнаване, - да не схванат нищо за проекта „ Барбароса “. Няма сведения Кьостеринг да е бил наблюдаван или вербуван, както е било наложително да се направи, съгласно разпоредбите на шпионажа. Знае се единствено, че има подслушан телефонен диалог сред Кьостеринг и неговия заместител полковник Кребс. В него двамата се майтапят, че „ руснаците май нямат никакво разбиране, че им готвим война. Даже ни канят на 1 май, с цел да преброим с какви войски и въоръжение ще вземат участие на парада и да си създадем разбора “. Двамата не престават в този дух като изброяват до какви данни са се добрали за дивизиите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), за противовъздушната защита и артилерията. Защо този отчет на контраразузнаването не е стигнал до Сталин или в случай че е стигнал, за какво не са подхванати никакви ограничения – няма пояснение.
Друг любопитен факт от оня 1 май на Червения площад е, че в ролята на преводач от немски е бил употребен Георги Димитров. Българският болшевик по това време е върховен функционер на Коминтерна, щабът на който се намирал в Москва.
Предполага се, че Димитров е разговарял персонално със специфичния делегат на Хитлер – Валтер Шеленберг, върховен офицер от немското разузнаване.
Офицерите от Вермахта са били измежду най-ухажваните посетители на приема, който Сталин дава в Кремъл след довеждане докрай на парада. Произнесли се доста наздравици за дружбата и съдействието сред двете страни и армии.
Месец и двайсетина дни по-късно – на 22 юни, рано сутринта, немските войски нахлуват на територията на Съюз на съветските социалистически републики. Започва Великата отечествена война.
Съветски и немски офицери дружно приветстват манифестиращите и военните блокове и техника.
Най-невероятното е, че по това време Хитлер към този момент е бил подписал проекта „ Барбароса “ за нахлуването в Съветския съюз. С проектът е бил осведомен належно немският дипломат в Москва декор Шуленбург и неговият консултант Хилгер. Разбира се в течение на нещата е бил военния аташе военачалник Кьостеринг.
Най-любопитното е, че Ернст Кьостеринг е германец, роден в Русия. По време на гражданската война след Октомврийската гражданска война той се сражавал на страната на Белите. По-късно Берлин го изпраща на дипломатическа работа в Москва.
Днес историците недоумяват, по какъв начин е допустимо руските секрети служби – разузнаване и контраразузнаване, - да не схванат нищо за проекта „ Барбароса “. Няма сведения Кьостеринг да е бил наблюдаван или вербуван, както е било наложително да се направи, съгласно разпоредбите на шпионажа. Знае се единствено, че има подслушан телефонен диалог сред Кьостеринг и неговия заместител полковник Кребс. В него двамата се майтапят, че „ руснаците май нямат никакво разбиране, че им готвим война. Даже ни канят на 1 май, с цел да преброим с какви войски и въоръжение ще вземат участие на парада и да си създадем разбора “. Двамата не престават в този дух като изброяват до какви данни са се добрали за дивизиите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), за противовъздушната защита и артилерията. Защо този отчет на контраразузнаването не е стигнал до Сталин или в случай че е стигнал, за какво не са подхванати никакви ограничения – няма пояснение.
Друг любопитен факт от оня 1 май на Червения площад е, че в ролята на преводач от немски е бил употребен Георги Димитров. Българският болшевик по това време е върховен функционер на Коминтерна, щабът на който се намирал в Москва.
Предполага се, че Димитров е разговарял персонално със специфичния делегат на Хитлер – Валтер Шеленберг, върховен офицер от немското разузнаване.
Офицерите от Вермахта са били измежду най-ухажваните посетители на приема, който Сталин дава в Кремъл след довеждане докрай на парада. Произнесли се доста наздравици за дружбата и съдействието сред двете страни и армии.
Месец и двайсетина дни по-късно – на 22 юни, рано сутринта, немските войски нахлуват на територията на Съюз на съветските социалистически републики. Започва Великата отечествена война.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ