Исторически паралели: Да се говори за пандемия от коронавирус е пресилено
Историята се развива циклично, а събитията, които тя изследва, се преповтарят, само че постоянно с нови нюанси и линии. Затова постоянно търсим аналогии и образци от предишното.
Ето и следващия образец: през миналия месец стана изключително настояща тематиката за възходящ боязън от епидемията на така наречен ковид (COVID-19) и някои медии и анализатори направиха апокалиптични съпоставения с чумните пандемии от Средновековието – т.е. закономерно потърсиха отговор в отминали за човешката история събития.
За това спомогна и неотдавна развитата догадка, че чумната болест през XIV в. е била публикувана от търговци и монголски войни по Пътя на коприната и едно от огнищата ѝ е точно сегашен Китай. Маршрутът на " Черната гибел " от Крим към Сицилия, Южна Европа и Константинопол също поражда близки аналогии с днешните събития. Учените към този момент са открили, че в света са съществували непрекъснати огнища на вирусни епидемии (локуси), които се задействали при смяна на климатичните условия. Като такива непрекъснати " локуси " на чумни бактерии през Средновековието се сочат Централна Азия, Сибир, елементи от днешен Китай, Иран и така нататък Още повече контаминацията с вирусите и опитомяването на животните са измежду водещите фактори в човешката еволюция и дават отговор на въпроса, за какво едни общества (като тези в Европа и Азия) по-бързо се развиват от други на планетата. А вирусът COVID-19 идва точно от животните...като съвсем всички други в човешката история. Но приликите и аналогиите с предишното свършват дотук!
Първо, в науката с понятието " пандемии " се отбелязва разпространяването на заразни болести на големи територии , които се появяват циклично на шпации от към 5-10 години, имат голяма смъртност и могат да обзет до няколко века. Отделните цикли продължавали до построяването на имунитет измежду пострадалите човешки групи или до смяна на климатичните условия. Така през 1351 година папа Климент IV разпоредил информация от енориите за умрелите от чумата европейски християни. Смъртоносният коктейл от трите познати типа чумни вируси обезлюдил цяла Европа. Оказало се, че цифрата за няколко години надхвърляла 20 млн. или близо 30% от популацията на католическия свят. Подобен е и казусът с чумната пандемия в Индия от 1892 година, когато жертвите в резултат на систематичния апетит достигнали над 6 млн. души. Днешната статистика сочи, че броят на жертвите и инфектираните с ковид не приказва за бъдеща пандемия (като статистика), а тематиката по-скоро е преекспонирана.
В проценти: при пациентите сред 10 и 50 година смъртността съразмерно е от 0,2% до 0,4%. Във възрастовата група 50-59 година тя нараства на 1,3%. Малките деца до 9 година възраст съвсем не се разболяват от вируса и към този момент няма данни за смъртни случаи на тази възраст. В най-засегнатия регион (китайската провинция Хубей) смъртността е 2,9%, а отвън нея – 0,4%. Общата смъртност е 2,3%.
В числа: в световен мащаб са открити 80 977 инфектирани, като умрелите са 2 764. Китайските управляващи оповестиха, че 195 души са се заразили наново. За съпоставяне, популацията на китайската провинция Хубей е над 60 благ. души. Т.е. заболеваемостта в провинцията е към 0,1%. При това множеството умряли от COVID-19 към този момент са били с влошено здраве, преди да се заразят. Големият боязън обаче се поражда от медийния звук и то основно от избрани организации. Някои медии искрено декларират, че " новият ковид COVID-19 е световно предизвикателство и следва сигурна международна пандемия ". Засега обаче обстановката не се разграничава от разгара на сезонните грипните епидемии, а единствените провали в последна сметка ще бъдат за международната стопанска система и търговия, изключително за днешния стопански колос Китай.
Второ, появяването на пандемии, като " Юстиниановата чума " или " Черната гибел " през междинните епохи е резултат от комплицирано преплитане на биологични, климатични и човешки фактори, които се натрупвали за дълъг интервал от време. Застудяването (т.нар. " дребни ледникови интервали " /климатични минимуми), смяната на времето и все по-слабите реколти водели до понижен банкет на хранителни субстанции, протеини и калории измежду популацията и респективно до намаляване на имунната система. Така римляните епохи наред обитавали региона на Южна Италия и тяхната просвета процъфтявала; няколко века по-късно маларията в същите тези ареали взела големи жертви, като по-късно чумата ги обезлюдила. Изводът е, че климатичните промени (засушаване, захлаждане, валежи) били измежду водещите фактори както за огромните безчовечен нашествия и миграции, по този начин и за демографския колапс през вековете.
Третият фактор , след климатичните промени и слабата имунна система се явява така наречен " глобализация " в историята. Тук още веднъж виждаме прилики, само че единствено на пръв взор. Наистина, развитият градски живот, ниската хигиена и непознаването на етиологията (на болестите) в Римската империя и късното средновековие били измежду предпоставките за разпространяването на страховитите епидемии. Друг образец е пандемията от испански грип (инфлуенца) през 1918 година, съществена виновност за която носи глобализацията на света през XX в. Жертвите са големи и доближават (само за половин година) над 20 млн. Но не трябва да забравяме, че събитията се развиват след най-кървавата война в човешката история до тогава, каквато е Първата международна война, и в тежките условия на завършил световен военния спор. А огромните пандемии през Средновековието са в ера на безчовечен нашествия, влошени климатични условия (спадане на средногодишните температури с 3-4 градуса, увеличена мокрота, понижаване на селскостопанската продукция, периодически " гладни години " ) и голям брой естествени бедствия (наводнения, трусове и т.н.).
Днес обстановката е радикално друга, като " нервността " към епидемията с COVID-19 има по-скоро стопански, в сравнение с здравословни измерения . Самите опасения и конспирации измежду обществото се пораждат в резултат на големия удар, който епидемиологичната конюнктура изигра върху китайския износ и икономика; предпоставките за борсови и валутните спекулации; покачването цената на златото и така нататък Аналогиите с ужасяващите пандемии от предишното също са непотребни на този стадий : липсват главните климатични предпоставки, колкото и да се приказва за опазването на климата, от една страна, и огромни военни спорове и политически катаклизми, от друга. Още повече за нас българите същинският камшик Божи се оказа избиването на селскостопанските животни и унищожаването на поминъка на популацията в резултат на един към този момент отминал тайнствен вирус! Защото суматохата и нервността при една бъдеща (коронавирус или сходна) зараза ще се отрази най-много върху зависещите от хранителни артикули и артикули страни – в каквато, за жалост, днешна България се трансформира през отминалите години!
Автор: доктор Георги Димов, Българска академия на науките
Ето и следващия образец: през миналия месец стана изключително настояща тематиката за възходящ боязън от епидемията на така наречен ковид (COVID-19) и някои медии и анализатори направиха апокалиптични съпоставения с чумните пандемии от Средновековието – т.е. закономерно потърсиха отговор в отминали за човешката история събития.
За това спомогна и неотдавна развитата догадка, че чумната болест през XIV в. е била публикувана от търговци и монголски войни по Пътя на коприната и едно от огнищата ѝ е точно сегашен Китай. Маршрутът на " Черната гибел " от Крим към Сицилия, Южна Европа и Константинопол също поражда близки аналогии с днешните събития. Учените към този момент са открили, че в света са съществували непрекъснати огнища на вирусни епидемии (локуси), които се задействали при смяна на климатичните условия. Като такива непрекъснати " локуси " на чумни бактерии през Средновековието се сочат Централна Азия, Сибир, елементи от днешен Китай, Иран и така нататък Още повече контаминацията с вирусите и опитомяването на животните са измежду водещите фактори в човешката еволюция и дават отговор на въпроса, за какво едни общества (като тези в Европа и Азия) по-бързо се развиват от други на планетата. А вирусът COVID-19 идва точно от животните...като съвсем всички други в човешката история. Но приликите и аналогиите с предишното свършват дотук!
Първо, в науката с понятието " пандемии " се отбелязва разпространяването на заразни болести на големи територии , които се появяват циклично на шпации от към 5-10 години, имат голяма смъртност и могат да обзет до няколко века. Отделните цикли продължавали до построяването на имунитет измежду пострадалите човешки групи или до смяна на климатичните условия. Така през 1351 година папа Климент IV разпоредил информация от енориите за умрелите от чумата европейски християни. Смъртоносният коктейл от трите познати типа чумни вируси обезлюдил цяла Европа. Оказало се, че цифрата за няколко години надхвърляла 20 млн. или близо 30% от популацията на католическия свят. Подобен е и казусът с чумната пандемия в Индия от 1892 година, когато жертвите в резултат на систематичния апетит достигнали над 6 млн. души. Днешната статистика сочи, че броят на жертвите и инфектираните с ковид не приказва за бъдеща пандемия (като статистика), а тематиката по-скоро е преекспонирана.
В проценти: при пациентите сред 10 и 50 година смъртността съразмерно е от 0,2% до 0,4%. Във възрастовата група 50-59 година тя нараства на 1,3%. Малките деца до 9 година възраст съвсем не се разболяват от вируса и към този момент няма данни за смъртни случаи на тази възраст. В най-засегнатия регион (китайската провинция Хубей) смъртността е 2,9%, а отвън нея – 0,4%. Общата смъртност е 2,3%.
В числа: в световен мащаб са открити 80 977 инфектирани, като умрелите са 2 764. Китайските управляващи оповестиха, че 195 души са се заразили наново. За съпоставяне, популацията на китайската провинция Хубей е над 60 благ. души. Т.е. заболеваемостта в провинцията е към 0,1%. При това множеството умряли от COVID-19 към този момент са били с влошено здраве, преди да се заразят. Големият боязън обаче се поражда от медийния звук и то основно от избрани организации. Някои медии искрено декларират, че " новият ковид COVID-19 е световно предизвикателство и следва сигурна международна пандемия ". Засега обаче обстановката не се разграничава от разгара на сезонните грипните епидемии, а единствените провали в последна сметка ще бъдат за международната стопанска система и търговия, изключително за днешния стопански колос Китай.
Второ, появяването на пандемии, като " Юстиниановата чума " или " Черната гибел " през междинните епохи е резултат от комплицирано преплитане на биологични, климатични и човешки фактори, които се натрупвали за дълъг интервал от време. Застудяването (т.нар. " дребни ледникови интервали " /климатични минимуми), смяната на времето и все по-слабите реколти водели до понижен банкет на хранителни субстанции, протеини и калории измежду популацията и респективно до намаляване на имунната система. Така римляните епохи наред обитавали региона на Южна Италия и тяхната просвета процъфтявала; няколко века по-късно маларията в същите тези ареали взела големи жертви, като по-късно чумата ги обезлюдила. Изводът е, че климатичните промени (засушаване, захлаждане, валежи) били измежду водещите фактори както за огромните безчовечен нашествия и миграции, по този начин и за демографския колапс през вековете.
Третият фактор , след климатичните промени и слабата имунна система се явява така наречен " глобализация " в историята. Тук още веднъж виждаме прилики, само че единствено на пръв взор. Наистина, развитият градски живот, ниската хигиена и непознаването на етиологията (на болестите) в Римската империя и късното средновековие били измежду предпоставките за разпространяването на страховитите епидемии. Друг образец е пандемията от испански грип (инфлуенца) през 1918 година, съществена виновност за която носи глобализацията на света през XX в. Жертвите са големи и доближават (само за половин година) над 20 млн. Но не трябва да забравяме, че събитията се развиват след най-кървавата война в човешката история до тогава, каквато е Първата международна война, и в тежките условия на завършил световен военния спор. А огромните пандемии през Средновековието са в ера на безчовечен нашествия, влошени климатични условия (спадане на средногодишните температури с 3-4 градуса, увеличена мокрота, понижаване на селскостопанската продукция, периодически " гладни години " ) и голям брой естествени бедствия (наводнения, трусове и т.н.).
Днес обстановката е радикално друга, като " нервността " към епидемията с COVID-19 има по-скоро стопански, в сравнение с здравословни измерения . Самите опасения и конспирации измежду обществото се пораждат в резултат на големия удар, който епидемиологичната конюнктура изигра върху китайския износ и икономика; предпоставките за борсови и валутните спекулации; покачването цената на златото и така нататък Аналогиите с ужасяващите пандемии от предишното също са непотребни на този стадий : липсват главните климатични предпоставки, колкото и да се приказва за опазването на климата, от една страна, и огромни военни спорове и политически катаклизми, от друга. Още повече за нас българите същинският камшик Божи се оказа избиването на селскостопанските животни и унищожаването на поминъка на популацията в резултат на един към този момент отминал тайнствен вирус! Защото суматохата и нервността при една бъдеща (коронавирус или сходна) зараза ще се отрази най-много върху зависещите от хранителни артикули и артикули страни – в каквато, за жалост, днешна България се трансформира през отминалите години!
Автор: доктор Георги Димов, Българска академия на науките
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ