Историята се повтаря като фарс. Още по-страховит.През 2013 г. изборът

...
Историята се повтаря като фарс. Още по-страховит.През 2013 г. изборът
Коментари Харесай

Кой предложи на Борисов консула във Валенсия? Или сам си го избра

Историята се повтаря като фарс. Още по-страховит.

През 2013 година изборът на Делян Пеевски за началник на ДАНС докара тежка управническа рецесия, а водачите на Българска социалистическа партия и на държавното управление за цялостен живот си лепнаха клеймо като лакеи на знайни и незнайни подмолни играчи, които са пробутали корпулентната кандидатура.

Шест години по-късно и на Бойко Борисов му пристигна редът да не може да отговори кой и за какво го кара да натрупа негативи тъкмо преди избори с назначението за консул във Валенсия на Пламен Георгиев, направил кариера като прокурор, зам.-министър на правораздаването, началник на комисията за конфискация на имуществото и на антикорупционната комисия. И подал оставка поради разкрития за противозаконни постройки в парцела му - доказани от две инспекции, коствали поста на шефа на общинския строителен контрол - и поради подозрения за разминавания в приходите му, за които той твърди, че данъчните не разкрили нищо неправилно.

Откъде идва страховитостта?

През 2013 година тогавашният министър председател Пламен Орешарски, водачът на Българска социалистическа партия Сергей Станишев и всичко живо в ръководството непрекъснато бяха питани от медиите " Кой предложи Пеевски? " и те мънкаха в отговор всевъзможни нелепости. Даже на аленото острие Мая Манолова му се наложи да поеме виновността: " Ако това ще ви успокои, приемете, че аз съм предложила Делян Пеевски, и се успокойте. Ако това ще внесе успокоение във вашите неспокойни журналистически души, аз съм индивидът. "

Днешният министър председател освен не се усеща неловко, когато го питат за новия консул във Валенсия, а си разрешава да се тросва на публицистите да се научели по кое време какви въпроси да му задават. Защото не желал, когато " открива инвестиция ", да го питат за друго. Нека отново да отхвърля, че сме на 111-о място по медийна независимост.

Единственото пояснение, което Борисов даде по тематиката за Валенсия, гласи: " Взехме решение и го изпратихме консул във Валенсия, хиляди такива консули има. " Кой го е предложил и за какво - ще научим, колкото научихме публично кой предложи Пеевски.

Може да се допусна, че " кадровикът " е еднакъв,

че механизмът за взимане на това решение не би трябвало да излиза на бял свят, че и този министър председател, като оня, ще избяга от съответен отговор, до момента в който не се появи някой да признае, че на избиращия орган е казано нещо сходно като знаковата имитация на Орешарски и Станишев през 2013 година: " Или подкрепяте кандидатурата на Пеевски, или кабинетът подава оставка. "

За кого е толкоз значим фрагментът " с няколко образования, хиляди награди, с милиарди арестувани и иззети средства, с няколко езика ", както го хиперболизира министър председателят? Доказал се като " дялан камък " като прокурор и началник на антикорупционната комисия, пропуснал поради малшанс поста основен прокурор. Само си представете, че разкритията на барбекюто и каручката бяха излезли след избора на началник на държавното обвиняване. Незаконни постройки ли? Недекларирана тераса? Разминавания в оценките? Голяма работа. Да не би настоящият основен прокурор да се трогна нещо след разкритията за симулативна договорка, евтина вила и подарен апартамент от частна компания? Значи тези, да ги назовем, нарушавания на закона не значат нищо. По върховете на властта те се простят, за разлика от случаите, когато става дума за елементарни жители.

Защо държавното управление не смее да наруши хатъра на " златното момче " и тези, които го поддържат? За да не се извадят неуместни каузи? Да не изтече още някой запис на премиера?

За да не наруши нежният баланс, на който се държи кабинетът?

Важно е да знаем дали персонално Борисов награждава правилния си чиновник, прокурорът, икономисал му дело за търговия с въздействие по случая " Ало, Ваньо ", от който разбрахме по какъв начин в първия си мандат министър председателят желае от пивоварната на Мишо Бирата да бъде изтеглен проверяващ митнически екип.

Премиерът дължи отговор - той ли си го избра, отблагодарява ли се и защо. Иначе ще остане подозрението, че става дума за взаимозависимост, която го принуждава да работи по този начин.

Отделен въпрос е за какво самият Георгиев желае да се махне отвън родината - тъй като не го желаят в управлението на спецпрокуратурата, както се твърди, или тъй като търси спокоен кей надалече, до момента в който отмине абсурдът с терасата, противозаконните постройки върху нея и данъчната проверка.

Спомняте ли си, че на идващия ден след избора си за началник на ДАНС и последвалия цивилен митинг Пеевски подаде оставка. Написа и отворено писмо, в което се споделяше, че бил поел " отговорността за ръководството в името на обществения интерес след 4 години власт на лица с престъпен произход от подземието " - т.е. ГЕРБ.

" За тях властта е самоцел. Извън нея те се усещат несигурни. Боят се от неизбежните разкрития. Наясно са, че времето, отредено за новото ръководство, е техният максимален камшик. Затова потеглиха по пътя на деструкцията и се прицелиха в мен, тъй като знаят, че съм човек, който може да им противостои дейно ", написа още шефът на ДАНС за един ден.

И тогава, и в този момент ГЕРБ и Бойко Борисов заобикалят тази тематика. Сякаш " сътрудника " от Движение за права и свободи в никакъв случай не ги е нарекъл престъпни лица. Отминаха и времената, когато Борисов обществено се жалваше, че водачът на Движение за права и свободи Ахмед Доган поръчал убийството му. Движение за права и свободи също не го нападна.

Какви са тези метаморфози?

Пламен Георгиев обаче не се подхлъзна като Пеевски и няма никакво желание да се отхвърля от консулското място. Преди това той не се върза и на апела на премиера " и другите " участници в " Апартаментгейт " да подават оставки. " Другите ", т.е. тези, които не са от ГЕРБ. Оставки не подадоха финансовият министър Владислав Горанов, шефът на антикорупционната комисия Пламен Георгиев и Вежди Рашидов, нищо че е народен представител от ГЕРБ.

Проблемът до каква степен владее испански език е най-малкият проблем на бъдещия консул. По-скандалното е, че при всеки засечен проблем, опровергава себе си. След като се разбра, че е заявил пред Народното събрание езиково равнище А2, с огромно забавяне услужлива медия разгласява по-стар документ за равнище В1. По същия метод беше поправена пост фактум данъчната му оценка - деяние, невероятно за елементарните данъкоплатци. Не стига това, ами документът съгласно езиковедка от СУ бил като преведен с Google преводач.

Развенчани са и изказванията на Борисов за " иззетите милиарди " от комисиите, които Пламен Георгиев оглавяваше. Те в действителност се оказаха милиони - 7.3 млн. лева през 2018 година, отнети с влезнала в действие присъда, съгласно доклада на антикорупционната комисия. Дори да прибавим конфискациите от предходни години, даже да допуснем, че съдът в миналото удовлетвори всички искове на комисията за 317 млн. лева, отново мечтаното се взема за действително от премиера.

За жал, нямаше кой да попита Борисов – а не беше ли консулът оня прокурор, който не образува дело за " Ало, Ваньо " и направи шеметна кариера по-късно. Така че го питаме в този момент и чакаме отговор и на въпроса: " Кой и за какво предложи Пламен Георгиев за консул? ". За да няма шменти шапки.
Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР