Знаят ли в ГЕРБ значението на думата Отговорност?
Историята с министерските оставки след злополуката край Своге сподели по напълно категоричен метод по какъв начин в ГЕРБ интерпретират думата " отговорност ". Явно там употребяват някакъв личен разяснителен речник.
Както и да приключи историята с министерските оставки, все ще е зле. Отзад постоянно ще наднича една информация от предходната седмица: когато научили за злополуката край Своге, в ГЕРБ твърдо се оповестили срещу възможни министерски оставки. Преобладавало убеждението, че щом някой подава оставка, значи приема, че има виновност. А това било изключено.
Откакто стана ясно по какъв начин са протекли дебатите в парламентарната група, завърши и чувството за съдбовност на момента. Едва ли има значение дали някой ще остане министър или не, откакто целият хайлайф, който го е издигнал, не умее да борави с думата “отговорност”. Дори я подменя с думата “вина”, сякаш е някакъв съд.
На езика на ГЕРБ
В случая с злополуката, лишила живота на 17 души, става дума точно за отговорност. Както и за това, че тя се носи от индивида, застанал най-високо. Министрите са тези, които не са си подбрали добре подчинените, а след това не са следили по какъв начин тези подчинени ревизират другите под тях. Резултатът: извънредно хлъзгав асфалт, път без задоволително знаци, неокастрена растителност, която в допълнение попречва видимостта, мантинела, която няма да удържи и дете, закон, който разрешава да се пътува без защитен колан...
Много наблюдаващи настояват, че това е резултат от неприятно строителство, осъществено в изискванията на корупция, само че тук ще заложим на едно друго съмнение - че става дума за министерства, чиито десетки звена са проспали десетки нередности, довели до гибел. И че таман министрите са назначили началниците на тези звена, а след това не са ги направлявали.
Според тълковния речник на Българска академия на науките, “отговорност” значи на първо място “задължението на човек да дава отговор за дейностите и постъпките си, за дейностите и постъпките на други лица, за сигурността на хора, материали и др.”. Второто значение на тази дума е “съзнание за съзнателно осъществяване на публични, служебни и други задължения”. Налага се да напомним всичко това, тъй като парламентарната група на ГЕРБ явно употребява някакъв различен разяснителен речник. Или си е написала личен, в който носенето на отговорност се преглежда не като детайл от публичния контракт, а надали не като невъобразим акт на обществено самоубийство.
Нека доуточним: по света има и други политици, които отхвърлят да подадат оставка даже и когато бездействието им е довело до гибел. В този смисъл, в случай че ГЕРБ реши да опази тримата си министри, в този избор няма да има нищо неповторимо. Уникалното е в друго: че политическият хайлайф по принцип отхвърля понятието “отговорност”. Не схваща смисъла му, не го припознава като част от длъжностната характерност, а най-после даже предлага обществения отвод от императивите, които са го основали. Да отговаряш за постъпките на други хора? Да отговаряш за сигурността на трети лица? Да имаш съзнанието, че изпълняваш съзнателно отговорностите си? Ето три основни условия към министерския пост, които ГЕРБ сега отхвърля като неприсъщи.
Нищо ново в действителност
Не може да се каже, че това държание на ГЕРБ е изненадващо, защото до този миг трите държавни управления на Борисов са дали задоволително образци за това по какъв начин не се поема отговорност за нещастия, породени от безгрижие или поради корупция. Обичайно за ГЕРБ е не държанието, подбудено от възприятие за дълг, а това, което е разпоредено от водача. Оставката на някогашния министър на правораздаването Христо Иванов е единственият случай, който излиза от тази парадигма. А цялото последвало държание на премиера сподели надълбоко недоумение на претекстовете, стояли в миналото зад тази оставка. Показа и нетърпимост към деянията на чест, достолепие и отговорност, съобразени с висотата на поста.
В този смисъл е ненужно да се търси някакво разединение в ГЕРБ: министър председателят желал да получи оставките на трима министри, само че парламентарната група не била подготвена да се съобрази с желанието му. Вътре в ГЕРБ в никакъв случай не е съществувало ценностно опълчване. И по нищо не проличава, че през днешния ден е моментът то да се прояви.
Автор: Татяна Ваксберг, Дойче веле
Както и да приключи историята с министерските оставки, все ще е зле. Отзад постоянно ще наднича една информация от предходната седмица: когато научили за злополуката край Своге, в ГЕРБ твърдо се оповестили срещу възможни министерски оставки. Преобладавало убеждението, че щом някой подава оставка, значи приема, че има виновност. А това било изключено.
Откакто стана ясно по какъв начин са протекли дебатите в парламентарната група, завърши и чувството за съдбовност на момента. Едва ли има значение дали някой ще остане министър или не, откакто целият хайлайф, който го е издигнал, не умее да борави с думата “отговорност”. Дори я подменя с думата “вина”, сякаш е някакъв съд.
На езика на ГЕРБ
В случая с злополуката, лишила живота на 17 души, става дума точно за отговорност. Както и за това, че тя се носи от индивида, застанал най-високо. Министрите са тези, които не са си подбрали добре подчинените, а след това не са следили по какъв начин тези подчинени ревизират другите под тях. Резултатът: извънредно хлъзгав асфалт, път без задоволително знаци, неокастрена растителност, която в допълнение попречва видимостта, мантинела, която няма да удържи и дете, закон, който разрешава да се пътува без защитен колан...
Много наблюдаващи настояват, че това е резултат от неприятно строителство, осъществено в изискванията на корупция, само че тук ще заложим на едно друго съмнение - че става дума за министерства, чиито десетки звена са проспали десетки нередности, довели до гибел. И че таман министрите са назначили началниците на тези звена, а след това не са ги направлявали.
Според тълковния речник на Българска академия на науките, “отговорност” значи на първо място “задължението на човек да дава отговор за дейностите и постъпките си, за дейностите и постъпките на други лица, за сигурността на хора, материали и др.”. Второто значение на тази дума е “съзнание за съзнателно осъществяване на публични, служебни и други задължения”. Налага се да напомним всичко това, тъй като парламентарната група на ГЕРБ явно употребява някакъв различен разяснителен речник. Или си е написала личен, в който носенето на отговорност се преглежда не като детайл от публичния контракт, а надали не като невъобразим акт на обществено самоубийство.
Нека доуточним: по света има и други политици, които отхвърлят да подадат оставка даже и когато бездействието им е довело до гибел. В този смисъл, в случай че ГЕРБ реши да опази тримата си министри, в този избор няма да има нищо неповторимо. Уникалното е в друго: че политическият хайлайф по принцип отхвърля понятието “отговорност”. Не схваща смисъла му, не го припознава като част от длъжностната характерност, а най-после даже предлага обществения отвод от императивите, които са го основали. Да отговаряш за постъпките на други хора? Да отговаряш за сигурността на трети лица? Да имаш съзнанието, че изпълняваш съзнателно отговорностите си? Ето три основни условия към министерския пост, които ГЕРБ сега отхвърля като неприсъщи.
Нищо ново в действителност
Не може да се каже, че това държание на ГЕРБ е изненадващо, защото до този миг трите държавни управления на Борисов са дали задоволително образци за това по какъв начин не се поема отговорност за нещастия, породени от безгрижие или поради корупция. Обичайно за ГЕРБ е не държанието, подбудено от възприятие за дълг, а това, което е разпоредено от водача. Оставката на някогашния министър на правораздаването Христо Иванов е единственият случай, който излиза от тази парадигма. А цялото последвало държание на премиера сподели надълбоко недоумение на претекстовете, стояли в миналото зад тази оставка. Показа и нетърпимост към деянията на чест, достолепие и отговорност, съобразени с висотата на поста.
В този смисъл е ненужно да се търси някакво разединение в ГЕРБ: министър председателят желал да получи оставките на трима министри, само че парламентарната група не била подготвена да се съобрази с желанието му. Вътре в ГЕРБ в никакъв случай не е съществувало ценностно опълчване. И по нищо не проличава, че през днешния ден е моментът то да се прояви.
Автор: Татяна Ваксберг, Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ