За „добронамереното“ разпореждане на Борисов към ОИК-Варна и защо това е проблем
Историята с настояването на Бойко Борисов към представителите на ГЕРБ в ОИК–Варна да гласоподават срещу отстраняването на кмета Благомир Коцев повдига един въпрос, който в демократична страна би трябвало да е изключен по хипотеза: по какъв начин по този начин политически водач може да въздейства непосредствено на самостоятелен избирателен орган? И още по-важно – какво споделя това за метода, по който действат институциите в България?
Да стартираме от очевидното. ОИК е орган, който би трябвало да работи по закон и единствено по закон. Членовете му официално са препоръчани от партии, само че когато положат клетва, те не би трябвало да бъдат партийни бойци.
Те би трябвало да бъдат самостоятелни, подчинени само на нормативната уредба и обстоятелствата по проблема. Затова, когато водач на партия обществено споделя на своите представители по какъв начин да гласоподават, това звучи като самопризнание, че „ независимостта “ на изборните комисии е по-скоро теоретична структура и повдига въпроса в какъв брой други случаи е имало сходни разпоредби – та даже и доброномерени, от политически водачи към изборни комисии по отношение на решенията, които те би трябвало да вземат?
Аргументът на Борисов, че ГЕРБ не желаят „ служебна победа “, звучи пристойно. Но зад гръмките политически жестове стои различен, по-дълбок проблем – нормалността, с която политиците одобряват, че могат да дават инструкции на институции, чието предопределение е да бъдат безпристрастни.
Нещо повече – приказва се за „ квота на ГЕРБ “, която явно би трябвало да работи като механично продължение на волята на партийното управление, а не като самостоятелен орган.
Парадоксът е, че ОИК–Варна от своя страна усеща нужда да се оправдава обществено – че съвещанието е законно, че информацията е качена, че периодите са спазени. Това също е признак. Институция, която е спокойна в личната си легитимност, не би трябвало да влиза в пояснителен режим поради политически туитове и партийни прессъобщения. Но когато политически фигури стартират да разясняват по какъв начин и по кое време би трябвало да заседава самостоятелен орган, неизбежно наподобява като напън – без значение дали е в посока „ за “ или „ срещу “ отстраняването на кмета.
А обстановката с кмета Благомир Коцев единствено прибавя спомагателен парадокс: прокуратурата държи човек месеци в ареста, само че не желае премахване по правосъден ред, което е законовата процедура.
Вместо това ОИК е сложена в ролята на институцията, която би трябвало да взема решение проблем, обвързван с ръководство на община, до момента в който съдът се бави. Така изборната комисия, която няма нищо общо с наказателния развой, внезапно се оказва инструмент за решение на политическа рецесия.
В последна сметка, не става дума за това дали ГЕРБ ще поддържат или няма да поддържат отстраняването на Коцев. Става дума за правилото – че не може политически водач да дава инструкции на избирателен орган. Не може ръководители на комисии да бъдат гледани като партийни деятели. И не може демократични процедури да бъдат оставени да се вземат решение в коридорите на партийни централи.
Дори когато политиците настояват, че го вършат „ за положителното на демокрацията “.
Защото народна власт няма, когато институциите са фон, а политическите водачи са режисьорите, които разпределят функциите.
