Малцина прокопсаха след 1989 г. в съсипаната от синьо-червената мъгла България
Историята вършат не народите или гласоподавателите, а елитите Преди 30 години в България стартира унищожителен стопански, идеологически и обществен развой, показва в разбор за "Труд " доктор Илия Илиев.
Днес доста българи даже не си спомнят, че се наричаше „ перестройка “, преустрояване по нашему, други са го позабравили. Под непреодолимо мощен напън от Москва Тодор Живков подава оставка.
Властта поемат роденият в Москва – Андрей Луканов и изучилият се в Москва – Петър Младенов. Обявяват, че социалистическата система у нас е в рецесия, за което упрекват Живков и неговата Държавна сигурност.
Няма дисиденти и улични брожения против режима. Следователно за огромното болшинство българи, той е бил изцяло или в забележителна степен търпим.
Недоутрепаната още от перестройчиците компартия два пъти получава безусловно болшинство на демократични избори.
Перестройката се оказва изцяло непознат и злотворен за българските условия развой. Принудително натрапен от Москва, само че с трайни последици с оглед промяната на системата, чиято същина е промяната на собствеността в страната.
Тя е осъществена основно посредством измами и невъобразим преди обир. Не може да се построи нова система, в случай че не се строши предходната – лъжлива режисура, послужила да се строши страната под прикритието на синьо-червената мъгла.
„ Нямахме никакъв опит, не знаехме, по какъв начин се сменя системата! “, оправдават се тогавашните сини и червени. Лъжат! Първите получават директиви от западните си ментори, непрекъснато клечат в американското и други посолства на „ огромните демокрации “, прецизно ги извършват.
Такива, по Горбачовски модел ги основава, зарежда с фрагменти и провежда в Съюз на демократичните сили Андрей Луканов. Раздвоени и комплицирани, позитанците най-вече им спомагаха, мятайки се в същото време сред несъвместимите „ повече социализъм “ и „ тичешком към пазарна стопанска система “.
Ръкувайки се с перестройката, полит-икономистът Костов разгласи, че България е свръхиндустриализирана и бременна за промени. Като квалифициран в Съюз на съветските социалистически републики кадър, Иван Йорданович е инсталиран с власт да ги реализира.
От върл безпартиен е създаден в партиен лидер и в най-изгодни политически условия за министър-председател. Знакова фигура в хода на разрухата на страната е той, само че надалеч не е основният провинен, а единствено значим съизвършител.
Проведената в съществени линии по негово време приватизация е по модела, прибавен в Съюз на съветските социалистически републики и Русия по стратегия на американските съветници, оказващи „ техническа помощ “ на Елцин.
У нас Луканов я прокара като „ Програмата Ран-Ът “, отдадените като Костов бяха ситуирани във тип на сини и червени депутати или министри в няколко държавни управления.
Почти нищо българско няма в този „ преход “. Както липсват действителна народна власт, правова страна и естествена пазарна стопанска система. Правните рамки са наложени извън.
Като член на Европейски Съюз изпълняваме уговорките си за доближаване на законодателството и напряко за уеднаквяване на политиките в региона на така наречен „ Трети дирек “ – Правосъдие и вътрешен ред.
Още от 1991 година институционалните и правни рамки в някогашните соцстрани се подреждат от американски адвокати, изпратени в Юридическия институт за Централна и Източна Европа.
По този мотив някогашната служителка на икономическото разузнаване Клод Ревел споделя: „ Трябваше да се вкара право, при което съдията ще бъде по-голям от закона и оптимално ще отслаби правното контролиране “.
Затова лозанпановците и Съюзът на съдиите се имат за извисени над закона. Не може да се построи обещаната на българите естествена страна с такова право в основите си.
В днешната на всички етажи се ширят безотговорност, безнаказаност, безпринципност и непослушност. Проникнали надълбоко и във всички публични пластове. Ето ги най-големите недостатъци на основаната неолиберална система.
Неизбежно беше да се появят, откакто целеустремено бяха строшени във тип на „ останки от комунизма “ всички трудности пред тях.
Но при такива недостатъци в обществото и администрациите преходът се оказа разбойнически, ръководещите – навсякъде корумпирани и добре проведени в престъпна политическа олигархия.
Оттам са и лъжедемократичният политически модел, и тежко изкривената пазарна стопанска система, и песимистичните публични настройки.
Западното влияние върху преустройствените процеси у нас, изключително откъм Съединени американски щати, след разпада на Съюз на съветските социалистически републики в края на 1991 година стана непреодолимо. Под формата на верски секти и неправителствени организации безотговорно нахлуха подривни всъщност структури.
Със задания, типични за провежданата хибридна война – очистване на националната ни страна и построилия я български народ. През 1994 година „ 168 часа “ писа, че „ Времето на Желев е време на разрухата “, а Горбачов е изменник.
Тези дни външният министър на Русия Лавров съобщи: „ Горбачов съобщи всичко, което можа “. Такива бяха и почитателите му в България. Комунистът Луканов се разгласи за трето потомство социалдемократ, а комунистът Желю Желев – за отстъпник и марксист-либерал.
Мнозина избраха да оцеляват по този метод. Без задоволително продължителна смяна на функционалността, формата е единствено хамелеонщина, преобръщенство. Тя обаче деформира личността и изкорубва индивида от вътрешната страна, а в кухината се заселват увреждащи мисли и усеща, автоагресия и настървение към близките.
През съвсем целия 30-годишен интервал за основен провинен за неуспехите е обявяван гласоподавателят, българинът. Недозрял бил за демокрацията, все за неправилните партии и неверните персони дал своя вот, пределно толерантен бил или все бързал след Михаля.
Лъжливи мантри, прекачване от болната глава върху хубавичко! Придружавани за илюзия с непрестанни апели за нови и нови промени. За доразграждане на всичко, което пречи на безотговорността и безнаказаността, с цел да могат основателите и деятелите на разгрома да си поделят каквото има.
Историята вършат не народите, масите или гласоподавателите, а елитите. Мотивирани на първо място да запазят властта и собствеността си. Ето за какво икономическите, политическите и обществените, решаващи за постигането на тези цели, са управляеми.
Доказва го изцяло и така наречен преход у нас. Българите във тип на гласоподаватели или протестиращи се оказваха принадлежности в ръцете на външни и туземни елити, малко беше стихийното в хода на събитията.
Партиите и политиците по този начин и не попитаха жителите за най-важните за България решения.
Една от основните психически особености на личността е отричането на неопределеността и склонността тя да се замества с мислена яснота.
Каквато и да му е хрумнала, подсказана, постоянно и ловко внушена на индивида, тази специфичност е била изключително значима за оцеляването в първобитното му битие, от огромно значение е и в този момент.
Но постоянно го подвежда да мисли и работи в неверни направления, прави го мощно предразположен за подвеждащи операции. Живеенето с неопределеността има граници.
30 години хората тук целеустремено и злонамерено са потопени в бъркотии и разпри, даже близкото бъдеще е несигурно и обезпокоително. Нуждата да се резервира надзор над своя вътрешен и околен свят обаче е непрекъсната.
Отхвърлянето на неопределеността прави нещата и дейностите да наподобяват по-ясни, по-определени и разбираеми, в сравнение с в действителност са. Важна причина за видимо схващане на протичащото се.
Понякога и за несъзнателно подправяне на данни и условия. Друга отбрана от неопределеността е конформизмът, също неумишлено присъщна голям % от хората.
По време на колониалните завоевания са употребявани мисионери за основаване на анклави – лимитирани територии и население в до неотдавна единни общности.
В даден миг хората в анклава стартират да желаят от другите специфични привилегии, естествено им отвръщат враждебно, по този начин колонизаторът намира мотив да накаже „ неприятните “ и да ги ограби.
При неоколониализма ролята на мисионери играят неолибералните НПО-та. Има толкоз страна, колкото тя има суверенитет. Във Варшавския контракт беше стеснен, в НАТО и Европейски Съюз е извънредно умален.
Движещите сили на днешната гражданска война са разнообразни етнически, верски и проведени по външен НПО-модел малцинства. Чрез тях и колониални администрации, вместо държавни управления в изискванията на несигурност и липса на ред международният хегемон демонтира и преструктурира за свои изгоди обществото.
Придобивките за българите и България не компенсират даже дребна част от големите вреди със стратегическо значение. Малцина прокопсаха след 1989 година
Брахма споделил с по-низшите в индуизма богове: „ Данда и само данда пази този и оня свят “. Дхарма е редът, а данда е наказването. Иначе липсва освен благоденствие за индивидите, само че и оцеляването им е невероятно.
В неолибералния модел демокрацията, народовластието е лишено от двете си съставки – народ и власт. Решението е в овластяването на народа с следващо налагане на правов ред посредством неотвратимост на данда. Дълъг и доста сложен в наши условия развой, само че не е празна фантазия.
Днес доста българи даже не си спомнят, че се наричаше „ перестройка “, преустрояване по нашему, други са го позабравили. Под непреодолимо мощен напън от Москва Тодор Живков подава оставка.
Властта поемат роденият в Москва – Андрей Луканов и изучилият се в Москва – Петър Младенов. Обявяват, че социалистическата система у нас е в рецесия, за което упрекват Живков и неговата Държавна сигурност.
Няма дисиденти и улични брожения против режима. Следователно за огромното болшинство българи, той е бил изцяло или в забележителна степен търпим.
Недоутрепаната още от перестройчиците компартия два пъти получава безусловно болшинство на демократични избори.
Перестройката се оказва изцяло непознат и злотворен за българските условия развой. Принудително натрапен от Москва, само че с трайни последици с оглед промяната на системата, чиято същина е промяната на собствеността в страната.
Тя е осъществена основно посредством измами и невъобразим преди обир. Не може да се построи нова система, в случай че не се строши предходната – лъжлива режисура, послужила да се строши страната под прикритието на синьо-червената мъгла.
„ Нямахме никакъв опит, не знаехме, по какъв начин се сменя системата! “, оправдават се тогавашните сини и червени. Лъжат! Първите получават директиви от западните си ментори, непрекъснато клечат в американското и други посолства на „ огромните демокрации “, прецизно ги извършват.
Такива, по Горбачовски модел ги основава, зарежда с фрагменти и провежда в Съюз на демократичните сили Андрей Луканов. Раздвоени и комплицирани, позитанците най-вече им спомагаха, мятайки се в същото време сред несъвместимите „ повече социализъм “ и „ тичешком към пазарна стопанска система “.
Ръкувайки се с перестройката, полит-икономистът Костов разгласи, че България е свръхиндустриализирана и бременна за промени. Като квалифициран в Съюз на съветските социалистически републики кадър, Иван Йорданович е инсталиран с власт да ги реализира.
От върл безпартиен е създаден в партиен лидер и в най-изгодни политически условия за министър-председател. Знакова фигура в хода на разрухата на страната е той, само че надалеч не е основният провинен, а единствено значим съизвършител.
Проведената в съществени линии по негово време приватизация е по модела, прибавен в Съюз на съветските социалистически републики и Русия по стратегия на американските съветници, оказващи „ техническа помощ “ на Елцин.
У нас Луканов я прокара като „ Програмата Ран-Ът “, отдадените като Костов бяха ситуирани във тип на сини и червени депутати или министри в няколко държавни управления.
Почти нищо българско няма в този „ преход “. Както липсват действителна народна власт, правова страна и естествена пазарна стопанска система. Правните рамки са наложени извън.
Като член на Европейски Съюз изпълняваме уговорките си за доближаване на законодателството и напряко за уеднаквяване на политиките в региона на така наречен „ Трети дирек “ – Правосъдие и вътрешен ред.
Още от 1991 година институционалните и правни рамки в някогашните соцстрани се подреждат от американски адвокати, изпратени в Юридическия институт за Централна и Източна Европа.
По този мотив някогашната служителка на икономическото разузнаване Клод Ревел споделя: „ Трябваше да се вкара право, при което съдията ще бъде по-голям от закона и оптимално ще отслаби правното контролиране “.
Затова лозанпановците и Съюзът на съдиите се имат за извисени над закона. Не може да се построи обещаната на българите естествена страна с такова право в основите си.
В днешната на всички етажи се ширят безотговорност, безнаказаност, безпринципност и непослушност. Проникнали надълбоко и във всички публични пластове. Ето ги най-големите недостатъци на основаната неолиберална система.
Неизбежно беше да се появят, откакто целеустремено бяха строшени във тип на „ останки от комунизма “ всички трудности пред тях.
Но при такива недостатъци в обществото и администрациите преходът се оказа разбойнически, ръководещите – навсякъде корумпирани и добре проведени в престъпна политическа олигархия.
Оттам са и лъжедемократичният политически модел, и тежко изкривената пазарна стопанска система, и песимистичните публични настройки.
Западното влияние върху преустройствените процеси у нас, изключително откъм Съединени американски щати, след разпада на Съюз на съветските социалистически републики в края на 1991 година стана непреодолимо. Под формата на верски секти и неправителствени организации безотговорно нахлуха подривни всъщност структури.
Със задания, типични за провежданата хибридна война – очистване на националната ни страна и построилия я български народ. През 1994 година „ 168 часа “ писа, че „ Времето на Желев е време на разрухата “, а Горбачов е изменник.
Тези дни външният министър на Русия Лавров съобщи: „ Горбачов съобщи всичко, което можа “. Такива бяха и почитателите му в България. Комунистът Луканов се разгласи за трето потомство социалдемократ, а комунистът Желю Желев – за отстъпник и марксист-либерал.
Мнозина избраха да оцеляват по този метод. Без задоволително продължителна смяна на функционалността, формата е единствено хамелеонщина, преобръщенство. Тя обаче деформира личността и изкорубва индивида от вътрешната страна, а в кухината се заселват увреждащи мисли и усеща, автоагресия и настървение към близките.
През съвсем целия 30-годишен интервал за основен провинен за неуспехите е обявяван гласоподавателят, българинът. Недозрял бил за демокрацията, все за неправилните партии и неверните персони дал своя вот, пределно толерантен бил или все бързал след Михаля.
Лъжливи мантри, прекачване от болната глава върху хубавичко! Придружавани за илюзия с непрестанни апели за нови и нови промени. За доразграждане на всичко, което пречи на безотговорността и безнаказаността, с цел да могат основателите и деятелите на разгрома да си поделят каквото има.
Историята вършат не народите, масите или гласоподавателите, а елитите. Мотивирани на първо място да запазят властта и собствеността си. Ето за какво икономическите, политическите и обществените, решаващи за постигането на тези цели, са управляеми.
Доказва го изцяло и така наречен преход у нас. Българите във тип на гласоподаватели или протестиращи се оказваха принадлежности в ръцете на външни и туземни елити, малко беше стихийното в хода на събитията.
Партиите и политиците по този начин и не попитаха жителите за най-важните за България решения.
Една от основните психически особености на личността е отричането на неопределеността и склонността тя да се замества с мислена яснота.
Каквато и да му е хрумнала, подсказана, постоянно и ловко внушена на индивида, тази специфичност е била изключително значима за оцеляването в първобитното му битие, от огромно значение е и в този момент.
Но постоянно го подвежда да мисли и работи в неверни направления, прави го мощно предразположен за подвеждащи операции. Живеенето с неопределеността има граници.
30 години хората тук целеустремено и злонамерено са потопени в бъркотии и разпри, даже близкото бъдеще е несигурно и обезпокоително. Нуждата да се резервира надзор над своя вътрешен и околен свят обаче е непрекъсната.
Отхвърлянето на неопределеността прави нещата и дейностите да наподобяват по-ясни, по-определени и разбираеми, в сравнение с в действителност са. Важна причина за видимо схващане на протичащото се.
Понякога и за несъзнателно подправяне на данни и условия. Друга отбрана от неопределеността е конформизмът, също неумишлено присъщна голям % от хората.
По време на колониалните завоевания са употребявани мисионери за основаване на анклави – лимитирани територии и население в до неотдавна единни общности.
В даден миг хората в анклава стартират да желаят от другите специфични привилегии, естествено им отвръщат враждебно, по този начин колонизаторът намира мотив да накаже „ неприятните “ и да ги ограби.
При неоколониализма ролята на мисионери играят неолибералните НПО-та. Има толкоз страна, колкото тя има суверенитет. Във Варшавския контракт беше стеснен, в НАТО и Европейски Съюз е извънредно умален.
Движещите сили на днешната гражданска война са разнообразни етнически, верски и проведени по външен НПО-модел малцинства. Чрез тях и колониални администрации, вместо държавни управления в изискванията на несигурност и липса на ред международният хегемон демонтира и преструктурира за свои изгоди обществото.
Придобивките за българите и България не компенсират даже дребна част от големите вреди със стратегическо значение. Малцина прокопсаха след 1989 година
Брахма споделил с по-низшите в индуизма богове: „ Данда и само данда пази този и оня свят “. Дхарма е редът, а данда е наказването. Иначе липсва освен благоденствие за индивидите, само че и оцеляването им е невероятно.
В неолибералния модел демокрацията, народовластието е лишено от двете си съставки – народ и власт. Решението е в овластяването на народа с следващо налагане на правов ред посредством неотвратимост на данда. Дълъг и доста сложен в наши условия развой, само че не е празна фантазия.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ