Скандалната история на най-скъпия кралски развод
Историята познава трагичните истории на доста дами, станали жертва на упоритостите и капризите на мъжете с власт в предишното. Днес описваме една по-различна история. История за една жена, която съумява да обърне всички повратности на ориста в своя изгода и да остави своята диря в историята.
Ще ви върнем в далечния XII век, когато Елеонор, херцогинята на Аквитания район в днешна Югозападна Франция), управлява към една четвърт от цяла Франция и е най-богатата жена в Европа.
Елеонор е една от най-влиятелните дами в Европа и за нея надали е имало по-подходящ сътрудник от самия крал, нали?
През 1137 година неин брачен партньор става френският крал Луи VII, а бракът им продължава 15 години.
Кралицата е красива, богата и добре образована, само че все пак брачният партньор ѝ не ѝ прости, че не го подарява със наследник.
През XII век според салическия закон жена не може да наследи престола на Франция . Затова Луи VII обезверено копнее за мъжки правоприемник. Толкова обезверено в действителност, че е подготвен да разтрогне брака си с Елеонор, отказвайки се и от голямото ѝ благосъстояние и обширните ѝ владения.
Елеонор , обичаща заниманията, дива и красива, е щерка и наследница на Уилям X, херцог на Аквитания и граф на Поатие, който има едно от най-големите владения във Франция. Земите, които владее, са по-обширни даже от тези на френските крале. Елеонор наследява херцогството на Аквитания, когато татко ѝ умира през 1137 година
По това време тя е на към 15 години и незабавно е сложена под закрилата на краля на Франция Луи VI Дебели, който пък бърза да я завещае на своя наследник и правоприемник. Кралят толкоз държи на избора си за снаха, че изпраща 500 мъже да ѝ оповестят новината и да я доведат в двореца му, с цел да се причисли към кралското семейство.
Getty
Всъщност Луи VII е вторият наследник на краля , роден през 1120 година. Той е бил отгледан като духовник и се е очаквало да живее живота си в благочестие. Съдбата му се трансформира, когато по-големият му брат ненадейно умира, което го прави правоприемник на трона. Той наследява короната през 1137 година
Говори се обаче, че и като женен мъж Луи VII продължава да се придържа към монашеските привички и (вероятно за смут на Елеонор) се счита, че единствено месец след сватбата им, визитите му в спалнята ѝ станали извънредно редки.
Твърди се, че самата кралица е признавала: „ Мислех, че се бракосъчетавам за крал; в този момент откривам, че съм омъжена за духовник. “
Getty
Въпреки това Елеонор е красива, капризна и обожавана от Луи, като упражнява доста въздействие върху него. От 1147 до 1149 година тя съпровожда брачна половинка си във Втория кръстоносен поход за отбрана на латинското кралство Йерусалим от турско нахлуване. Поведението на Елинор по време на тази експедиция, изключително в двора на нейния чичо Реймънд в Антиохия, разсънва ревността на Луи и бележи началото на тяхното отчуждение.
След като Елеонор ражда на Луи две дъщери , той стартира да има вяра, че неуспехът на брачната половинка му да го подари със наследник е знак от Бог, че техният съюз е неверен, евентуално тъй като са прекомерно близки родственици. Двамата били трети братовчеди.
Луи VII почнал надълбоко да има вяра, че една нова брачна половинка, по-приемлива в очите на Бога, би могла да му роди обезверено чакания наследник и правоприемник. Така че Елеонор, макар голямата си зестра, станала непотребна.
През XII век разводът не е бил честа процедура, както през днешния ден, изключително от позиция на религията и монархията. Кралят съумява да издейства църковния съд да разгласи, че Луи VII и Елеонор са прекомерно тясно свързани, с цел да бъде бракът им легален. Н а 21 март 1152 година съюзът им е публично анулиран на съображение кръвно роднинство.
Добрата вест за кралицата е, че съгласно феодалните традиции тя си възстановява едноличното притежание на Аквитания и продължава да бъде извънредно богата и авторитетна жена .
Заради всичко, от което Луи VII се отхвърля, отървавайки се от брачната половинка си, това се смята за най-скъпият кралски бракоразвод в историята. По подигравка на ориста тъкмо това негово решение ще ускори въздействието на един от враговете на Франция – Англия.
След развода Елеонор, която съгласно слуховете е имала връзка с чичо си Реймънд, принц на Антиохия, към този момент е насочила погледа и сърцето си към идващото си завладяване .
Два месеца след анулирането на съюза ѝ с Луи VII тя се омъжва за внука на Хенри I от Англия – Хенри Плантагенет, който носи купите граф на Анжу и херцог на Нормандия.
Getty
През 1154 година той става крал Хенри II на Англия , вследствие на което Англия, Нормандия и западната част на Франция са обединени под негово ръководство . А Елеонор става кралица на Англия.
През същата година, в която Хенри II е коронясан, Луи VII се дами за Констанс, щерка на крал Алфонсо VII от Кастилия. Разочароващо, тя също му ражда две дъщери, след което умира при раждане през 1160 година
Пет седмици след гибелта на втората си брачна половинка Луи се дами за Адела от Шампан и най-сетне фантазията му за наследник се сбъдва. Неговият правоприемник е Филип Август, който ръководи като крал на Франция от 1180 до 1223 година Но неприятният шанс, който преследва Луи през целия му живот, не го напуща. Здравето му се утежнява и той даже не може да участва на коронацията на сина си.
През идващите 13 години, като кралица на Англия, Елеонор ражда осем деца – петима сина, трима от които стават крале, и три дъщери.
Тя взе участие интензивно в ръководството на Англия, а още по-активно ръководи личните си владения. Елеонор изиграва значима рол я в превръщането на двора на Поатие, тогава посещаван от най-известните трубадури, в център на поезията и модел на дворцов живот и нрави.
През 1173 година протестът на един от синовете ѝ, на име Хенри – предизвиква раздор в кралското семейство и поставя завършек на културната активност на кралицата. Желаейки повече власт за себе си, младият Хенри провежда протест против татко си, спечелвайки поддръжката освен на братята, само че и на майка си.
Бунтът е сподавен, а Елеонор е пленена, до момента в който търси леговище в кралството на първия си брачен партньор Луи VII. Заради измяната ядосаният крал задържа брачната половинка си под домакински арест в разнообразни британски крепости в продължение на 16 години.
Тя е освободена чак през 1189 година, когато Хенри II умира и различен от синовете на Елеонор, Ричард, става крал.
Getty
Той остава в историята като Ричард I Лъвското сърце, който прекарва огромна част от ръководството си в кръстоносни походи, до момента в който Елеонор има висшата власт като регент в негово неявяване. Докато Ричард е отвън Англия, тя съумява да резервира кралството непокътнато и да осуети интригите на брат му Джон Лакланд и Филип II Август, крал на Франция, против него.
През 1202 година Елеонор се отдръпва от публичния живот и става монахиня в абатството Фонтевро във Франция, където умира две години по-късно на към 82-годишна възраст.
„ Тя беше красива и обективна , внушителна, скромна и елегантна “, по този начин след гибелта ѝ монахините от Фонтевро разказват Елеонор – кралицата, „ която надмина съвсем всички кралици на света “ .
Ще ви върнем в далечния XII век, когато Елеонор, херцогинята на Аквитания район в днешна Югозападна Франция), управлява към една четвърт от цяла Франция и е най-богатата жена в Европа.
Елеонор е една от най-влиятелните дами в Европа и за нея надали е имало по-подходящ сътрудник от самия крал, нали?
През 1137 година неин брачен партньор става френският крал Луи VII, а бракът им продължава 15 години.
Кралицата е красива, богата и добре образована, само че все пак брачният партньор ѝ не ѝ прости, че не го подарява със наследник.
През XII век според салическия закон жена не може да наследи престола на Франция . Затова Луи VII обезверено копнее за мъжки правоприемник. Толкова обезверено в действителност, че е подготвен да разтрогне брака си с Елеонор, отказвайки се и от голямото ѝ благосъстояние и обширните ѝ владения.
Елеонор , обичаща заниманията, дива и красива, е щерка и наследница на Уилям X, херцог на Аквитания и граф на Поатие, който има едно от най-големите владения във Франция. Земите, които владее, са по-обширни даже от тези на френските крале. Елеонор наследява херцогството на Аквитания, когато татко ѝ умира през 1137 година
По това време тя е на към 15 години и незабавно е сложена под закрилата на краля на Франция Луи VI Дебели, който пък бърза да я завещае на своя наследник и правоприемник. Кралят толкоз държи на избора си за снаха, че изпраща 500 мъже да ѝ оповестят новината и да я доведат в двореца му, с цел да се причисли към кралското семейство.
Getty Всъщност Луи VII е вторият наследник на краля , роден през 1120 година. Той е бил отгледан като духовник и се е очаквало да живее живота си в благочестие. Съдбата му се трансформира, когато по-големият му брат ненадейно умира, което го прави правоприемник на трона. Той наследява короната през 1137 година
Говори се обаче, че и като женен мъж Луи VII продължава да се придържа към монашеските привички и (вероятно за смут на Елеонор) се счита, че единствено месец след сватбата им, визитите му в спалнята ѝ станали извънредно редки.
Твърди се, че самата кралица е признавала: „ Мислех, че се бракосъчетавам за крал; в този момент откривам, че съм омъжена за духовник. “
Getty Въпреки това Елеонор е красива, капризна и обожавана от Луи, като упражнява доста въздействие върху него. От 1147 до 1149 година тя съпровожда брачна половинка си във Втория кръстоносен поход за отбрана на латинското кралство Йерусалим от турско нахлуване. Поведението на Елинор по време на тази експедиция, изключително в двора на нейния чичо Реймънд в Антиохия, разсънва ревността на Луи и бележи началото на тяхното отчуждение.
След като Елеонор ражда на Луи две дъщери , той стартира да има вяра, че неуспехът на брачната половинка му да го подари със наследник е знак от Бог, че техният съюз е неверен, евентуално тъй като са прекомерно близки родственици. Двамата били трети братовчеди.
Луи VII почнал надълбоко да има вяра, че една нова брачна половинка, по-приемлива в очите на Бога, би могла да му роди обезверено чакания наследник и правоприемник. Така че Елеонор, макар голямата си зестра, станала непотребна.
През XII век разводът не е бил честа процедура, както през днешния ден, изключително от позиция на религията и монархията. Кралят съумява да издейства църковния съд да разгласи, че Луи VII и Елеонор са прекомерно тясно свързани, с цел да бъде бракът им легален. Н а 21 март 1152 година съюзът им е публично анулиран на съображение кръвно роднинство.
Добрата вест за кралицата е, че съгласно феодалните традиции тя си възстановява едноличното притежание на Аквитания и продължава да бъде извънредно богата и авторитетна жена .
Заради всичко, от което Луи VII се отхвърля, отървавайки се от брачната половинка си, това се смята за най-скъпият кралски бракоразвод в историята. По подигравка на ориста тъкмо това негово решение ще ускори въздействието на един от враговете на Франция – Англия.
След развода Елеонор, която съгласно слуховете е имала връзка с чичо си Реймънд, принц на Антиохия, към този момент е насочила погледа и сърцето си към идващото си завладяване .
Два месеца след анулирането на съюза ѝ с Луи VII тя се омъжва за внука на Хенри I от Англия – Хенри Плантагенет, който носи купите граф на Анжу и херцог на Нормандия.
Getty През 1154 година той става крал Хенри II на Англия , вследствие на което Англия, Нормандия и западната част на Франция са обединени под негово ръководство . А Елеонор става кралица на Англия.
През същата година, в която Хенри II е коронясан, Луи VII се дами за Констанс, щерка на крал Алфонсо VII от Кастилия. Разочароващо, тя също му ражда две дъщери, след което умира при раждане през 1160 година
Пет седмици след гибелта на втората си брачна половинка Луи се дами за Адела от Шампан и най-сетне фантазията му за наследник се сбъдва. Неговият правоприемник е Филип Август, който ръководи като крал на Франция от 1180 до 1223 година Но неприятният шанс, който преследва Луи през целия му живот, не го напуща. Здравето му се утежнява и той даже не може да участва на коронацията на сина си.
През идващите 13 години, като кралица на Англия, Елеонор ражда осем деца – петима сина, трима от които стават крале, и три дъщери.
Тя взе участие интензивно в ръководството на Англия, а още по-активно ръководи личните си владения. Елеонор изиграва значима рол я в превръщането на двора на Поатие, тогава посещаван от най-известните трубадури, в център на поезията и модел на дворцов живот и нрави.
През 1173 година протестът на един от синовете ѝ, на име Хенри – предизвиква раздор в кралското семейство и поставя завършек на културната активност на кралицата. Желаейки повече власт за себе си, младият Хенри провежда протест против татко си, спечелвайки поддръжката освен на братята, само че и на майка си.
Бунтът е сподавен, а Елеонор е пленена, до момента в който търси леговище в кралството на първия си брачен партньор Луи VII. Заради измяната ядосаният крал задържа брачната половинка си под домакински арест в разнообразни британски крепости в продължение на 16 години.
Тя е освободена чак през 1189 година, когато Хенри II умира и различен от синовете на Елеонор, Ричард, става крал.
Getty Той остава в историята като Ричард I Лъвското сърце, който прекарва огромна част от ръководството си в кръстоносни походи, до момента в който Елеонор има висшата власт като регент в негово неявяване. Докато Ричард е отвън Англия, тя съумява да резервира кралството непокътнато и да осуети интригите на брат му Джон Лакланд и Филип II Август, крал на Франция, против него.
През 1202 година Елеонор се отдръпва от публичния живот и става монахиня в абатството Фонтевро във Франция, където умира две години по-късно на към 82-годишна възраст.
„ Тя беше красива и обективна , внушителна, скромна и елегантна “, по този начин след гибелта ѝ монахините от Фонтевро разказват Елеонор – кралицата, „ която надмина съвсем всички кралици на света “ .
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ