Дария Салтякова – кървавата дюкеса на Русия
Историята познава много кървави персони. Дълго време може да сте считали, че Калигула е един от най-кървавите владетели на Рим, само че надалеч не е единствен. Дамите в историята също са взели своя дял и едно такова име в историята с горделивост носи прякора си „ Кървавата дюкеса “. Вдовицата е известна с това, че доста дълго време е съумяла да смразява кръвтта на своите прислужници. 18-и век в Русия има своите съществени секрети, само че през днешния ден към този момент всичко е повече от ясно. Дария Салтякова е човек, който не желаете да срещате и не желаете да работите за него.
Един път бил свикан духовник, който да направи последно причестяване на умираща бременна жена. Не приказваме за жена, която занапред ще ражда, а за жена, която е минала през съществени мъчения, бичуване с бич и няколко прободни рани. Минувачи пък постоянно виждали по какъв начин някой от прислужниците е извозвал тялото на към този момент починал зависещ в незнайна посока. Кожата била свалена, а коса въобще липсвала.
Дария е част от богатите родове, които рядко се замислят какво вършат. Нещо повече, дюкесата обичала да се възползва от своята мощ и си доставяла много забавни прекарвания. Ще мине много време, преди да се стигне до обвиняване за повече от 38 убийства. И до през днешния ден хората не престават да считат, че става въпрос за повече от 138. Омъжва се за Глеб Салтяков – капитан на имперската армия и с неговите качества съумява да се издигне до властта. Двойката не живее дружно дълго време. Глеб умира през 1755 година и оставя 26-годишната си вдовица доста богата и доста мощна.
В нейния джоб участват повече от 600 прислужници. Нейна съществена уязвимост били 12-годишните небогати девойки. Имайки поради, че дюкесата има всичко, в това число и живота на своите прислужници, доста скоро почнала да употребява властта си в малко по-различна посока. А в случай че е в положително въодушевление, Дария просто ще бутне някой по стълбите – чисто състрадание! Понякога завързвала провинилите се и ги оставяла на студа. Мотивите ѝ не били изключително чародейни – правила всичко това, тъй като личният състав бил извънредно несръчен.
Мнозина считали, че по този начин просто задоволявала своите по-свирепи настройки. През 1762 година нейният ухажор Никола Тютчев я изоставя, с цел да се ожени за друга жена и това в допълнение засилило гневът ѝ. Трудно е да разберем какво тъкмо я е стимулирало, само че резултатите са повече от ясни. Разгневената Дария наредила на доста намалялата армия да стартира свиреп офанзиви против някогашният ухажор. Вместо да атакуват, хората просто предизвестили за предстоящата офанзива.
Краят на терора идва с 22 обвинявания против господарката. Един от конярите най-сетне разказал за всички ужаси и напомнил, че тази благородничка умъртвила не една негова брачна половинка, а цели три. Съответно всички останало в ръцете на Катерина Велика. Двете дами не се познавали, само че най-сетне имала опция да потвърди, че страната може да бъде малко по-либерална. В интервал от две години се води следствие за действията ѝ. За този интервал дамата е изпратена в килия в Московския манастир.
Стотици селяни свидетелстват за действията на дамата и най-после се доближава до впечатляващата цифра – 138 случая на преднамерено ликвидиране. Присъдата е екстрадация в Сибир. Дария прекарва остатъка от живота си в изолираност, цялостен мрак и имала правото да напуща килията си единствено един път на седмица, с цел да отиде на черква. Смъртното наказване е отстранено през 1754 година. Дария умира през 1801 година и с това завършва своята 30-годишна кариера на мъчения, боязън измежду хората и убийства.
